Проф. Иван Желев: Важното е час по-скоро руската църква в София да се отвори за вярващите
Важното е час по-скоро съветската черква " Св. Николай Мирликийски " в София да се отвори за вярващите. След като се изредят камерите и фотоапаратите, богомолците да останат на обичаните си места, сами с Бог, както и с техния небесен покровител свети Серафим Софийски, споделя богословът проф. Иван Желев пред Българска телеграфна агенция.
Той означи, че през последната седмица доста мощен интерес провокира в българското общество изгонването от нашата страна на представителя на Руската православна черква - Московска патриаршия (РПЦ-МП) в България архимандрит Васиан (Змеев) и затварянето по едно и също време с това на съветската черква " Св. Николай Мирликийски " в София. Струва ми се, че изгонването на 70-те чиновници на посолството на Руската федерация у нас в края на юни 2022 година не провокира подобен звук. Може би по-големият отзив се дължи на две аргументи. Първо, бяха упрекнати в шпионаж не дипломати, както нормално става, а двама свещенослужители на РПЦ-МП, чиято активност би трябвало да е надалеч от сходни неща. И, второ, беше затворена съветската черква в София по отношение на изгонването на архимандрит Васиан, а това съществено засегна религиозния интерес, казано най-общо, на доста хиляди български жители, съобщи богословът.
Проф. Желев сподели, че този интерес, за сведение на незапознатите, е обвързван не толкоз с богослуженията в самата съветска черква, колкото с почитта към свети Серафим (Соболев), прочут с съветската си купа Богучарски или като светец - свети Серафим Софийски (1881-1950 г.). Той е заровен в подземието на храма и още през цялото време гробът му е станал място за поклонение на безчет вярващи, най-вече българи, само че също по този начин на християни от Русия, Гърция, Сърбия, Република Северна Македония и други. Много от тях уверено декларират, че са получили помощ от Бог след молитва при гроба на свети Серафим за неговото молитвено покровителство.
" Сега обаче водещи наши политици и висши държавни чиновници, експерти от разнообразни области, хора способени, само че и други, които нямат разбиране от тази материя, се изричат, заемат позиция и жигосват персони и институции. Компетентността беше изместена от страстите и мненията се предлагаха обществено без инспекция на обстоятелствата и даже без познаване на фактическата страна на целия случай ", разяснява проф. Иван Желев.
Руската черква в София е издигната за потребностите на тукашното посолство на Руската империя в карето сред бул. " Цар Освободител " и улиците " Георги Раковски ", " Георги Бенковски " и " Московска " (или площад " Николай Гяуров " ). Тя е издигната със средства на съветската страна, с цел да обслужва религиозните потребности на чиновниците на посолството, по тази причина не е огромна.
По този пример са издигнати в нашата столица румънската черква " Св. Троица " на ул. " Княз Борис I " и гръцката черква " Св. Георги " на бул. " Македония ". Независимо от променливата орис на съветското (десетилетия наред съветско) посолство и неговото отношение към храма, в никакъв случай не е била оспорвана собствеността на този съветски храм. Според оповестените в последните дни документи се вижда, че мястото за градеж на храма е дарено от Софийската община, което подаяние няма по какъв начин да се оспори, сподели проф. Желев.
Той напомни, че след възобновяване на дипломатическите връзки сред Съюз на съветските социалистически републики и Царство България през 1934 година руското посолство е сложило изискване съветската православна общественост да се измести от комплекса на постройките на посолството. Защото в нея са идвали доста някогашни офицери и бойци от съветската царска войска, както и съветски благородници - все идеологически съперници на руския режим. Тогава в договореност със Софийската митрополия последната дава на съветската православна общественост в столицата храма " Св. Николай Мирликийски " на ул. " Калоян ", а българската православна общественост от този храм се реалокира в съветската черква, отделена в това време с ограда от останалия посолски комплекс в посоченото каре.
Той разясни, че през 1945 година с решителното подпомагане на РПЦ Цариградската вселенска патриаршия след 73 година на схизма (изключване от общение с останалите поместни православни църква) признава автокефалията, т. е. независимостта на Българската православна черква (БПЦ) и това прави допустимо двете църкви - БПЦ и РПЦ, да имат постоянни връзки.
" Не ми е известно да е имало публични обвинявания за несвойствена активност против съветските църковни представители в София, като се изключи настоящия случай с архимандрит Васиан. Макар че и за неговия предходник свещеник Филип имаше такива подозрения в църковните среди, само че не се стигна до взимане на някакви ограничения от българските управляващи ", сподели проф. Иван Желев.
" Нека политици и други хора си вършат извършения по имотни и правни въпроси. Важното е час по-скоро съветската черква в София да се отвори за вярващите. След като се изредят камерите и фотоапаратите, богомолците да останат на обичаните си места, сами с Бог, както и с техния небесен покровител свети Серафим Софийски ", предложи богословът.
Той означи, че през последната седмица доста мощен интерес провокира в българското общество изгонването от нашата страна на представителя на Руската православна черква - Московска патриаршия (РПЦ-МП) в България архимандрит Васиан (Змеев) и затварянето по едно и също време с това на съветската черква " Св. Николай Мирликийски " в София. Струва ми се, че изгонването на 70-те чиновници на посолството на Руската федерация у нас в края на юни 2022 година не провокира подобен звук. Може би по-големият отзив се дължи на две аргументи. Първо, бяха упрекнати в шпионаж не дипломати, както нормално става, а двама свещенослужители на РПЦ-МП, чиято активност би трябвало да е надалеч от сходни неща. И, второ, беше затворена съветската черква в София по отношение на изгонването на архимандрит Васиан, а това съществено засегна религиозния интерес, казано най-общо, на доста хиляди български жители, съобщи богословът.
Проф. Желев сподели, че този интерес, за сведение на незапознатите, е обвързван не толкоз с богослуженията в самата съветска черква, колкото с почитта към свети Серафим (Соболев), прочут с съветската си купа Богучарски или като светец - свети Серафим Софийски (1881-1950 г.). Той е заровен в подземието на храма и още през цялото време гробът му е станал място за поклонение на безчет вярващи, най-вече българи, само че също по този начин на християни от Русия, Гърция, Сърбия, Република Северна Македония и други. Много от тях уверено декларират, че са получили помощ от Бог след молитва при гроба на свети Серафим за неговото молитвено покровителство.
" Сега обаче водещи наши политици и висши държавни чиновници, експерти от разнообразни области, хора способени, само че и други, които нямат разбиране от тази материя, се изричат, заемат позиция и жигосват персони и институции. Компетентността беше изместена от страстите и мненията се предлагаха обществено без инспекция на обстоятелствата и даже без познаване на фактическата страна на целия случай ", разяснява проф. Иван Желев.
Руската черква в София е издигната за потребностите на тукашното посолство на Руската империя в карето сред бул. " Цар Освободител " и улиците " Георги Раковски ", " Георги Бенковски " и " Московска " (или площад " Николай Гяуров " ). Тя е издигната със средства на съветската страна, с цел да обслужва религиозните потребности на чиновниците на посолството, по тази причина не е огромна.
По този пример са издигнати в нашата столица румънската черква " Св. Троица " на ул. " Княз Борис I " и гръцката черква " Св. Георги " на бул. " Македония ". Независимо от променливата орис на съветското (десетилетия наред съветско) посолство и неговото отношение към храма, в никакъв случай не е била оспорвана собствеността на този съветски храм. Според оповестените в последните дни документи се вижда, че мястото за градеж на храма е дарено от Софийската община, което подаяние няма по какъв начин да се оспори, сподели проф. Желев.
Той напомни, че след възобновяване на дипломатическите връзки сред Съюз на съветските социалистически републики и Царство България през 1934 година руското посолство е сложило изискване съветската православна общественост да се измести от комплекса на постройките на посолството. Защото в нея са идвали доста някогашни офицери и бойци от съветската царска войска, както и съветски благородници - все идеологически съперници на руския режим. Тогава в договореност със Софийската митрополия последната дава на съветската православна общественост в столицата храма " Св. Николай Мирликийски " на ул. " Калоян ", а българската православна общественост от този храм се реалокира в съветската черква, отделена в това време с ограда от останалия посолски комплекс в посоченото каре.
Той разясни, че през 1945 година с решителното подпомагане на РПЦ Цариградската вселенска патриаршия след 73 година на схизма (изключване от общение с останалите поместни православни църква) признава автокефалията, т. е. независимостта на Българската православна черква (БПЦ) и това прави допустимо двете църкви - БПЦ и РПЦ, да имат постоянни връзки.
" Не ми е известно да е имало публични обвинявания за несвойствена активност против съветските църковни представители в София, като се изключи настоящия случай с архимандрит Васиан. Макар че и за неговия предходник свещеник Филип имаше такива подозрения в църковните среди, само че не се стигна до взимане на някакви ограничения от българските управляващи ", сподели проф. Иван Желев.
" Нека политици и други хора си вършат извършения по имотни и правни въпроси. Важното е час по-скоро съветската черква в София да се отвори за вярващите. След като се изредят камерите и фотоапаратите, богомолците да останат на обичаните си места, сами с Бог, както и с техния небесен покровител свети Серафим Софийски ", предложи богословът.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ