Държейки пушка, облечен във военна униформа и с пустиня на заден план, Евгений Пригожин имаше послание за Африка .
Неговата група наемници Вагнер „правеше Русия още по-велика на всеки континент – и Африка още по-свободна“. „Справедливост и щастие за африканските нации“, заяви той.
Видеото, за което се смята, че е записано в Мали, беше публикувано в понеделник. Два дни по-късно беше съобщено, че лидерът на Вагнер е загинал при самолетна катастрофа в Русия.
Какво става с предполагаемата му мисия в Африка?
< p class="ssrcss-1q0x1qg-Paragraph e1jhz7w10">Вагнер е активен в няколко страни на континента - най-вече в Централноафриканската република (ЦАР) и Мали. Но за много африкански правителства обявената смърт на Пригожин е облекчение.Бих казал, че неговите агенти не са разпространявали свободата, а чуждестранните наемници са срам за много държави - Пригожин беше напомняне за едно болезнено минало.
В разгара на Студената война и особено скоро след обявяването на независимостта на континента, наемниците са били редовно използвани за влияние върху гражданските войни и последвалото насилие.
Полковник Калан в Ангола; Боб Денард в Катанга в Конго и по-късно Коморските острови; „Лудият“ Майк Хоаре в Катанга и по-късно на Сейшелите; Американецът Робърт Макензи в Сиера Леоне и неуспешната мисия за „организирана смяна на режима“ на британеца Саймън Ман в Екваториална Гвинея през 2004 г.: всичко това е неудобна история.
Когато обсъждах Пригожин с руски африкански анализатори в Москва в края на 2019 г., те ми напомниха, че за тях той е по-малко от гореизброените, а по-скоро като британския империалист Сесил Роудс, който искаше да направи състояние, и че не трябва да съдя, предвид историята на Обединеното кралство.
Вагнеровата следа на Пригожин в Африка е изградена върху кръв и съкровища – договорите, даващи достъп до ценни ресурси, са сключени като плащане за военна подкрепа.
Бях свидетел на подобни частни военни компании (PMC) в действие преди около 20 години: Sandline International в Сиера Леоне и Executive Outcomes в Ангола.
Те осигуряват сигурност и обучение в замяна на плащане за управление на мини, петрол и други природни ресурси.
