Въглищните централи в България ще спрат да работят най-късно до

Въглищните централи в България ще спрат да работят най-късно до 2038 година Този краен период е записан в Националния проект за възобновяване и резистентност, утвърден през май 2022 година Темата основателно е обект на разгорещени диспути, защото с изключение на смисъла ѝ за енергетиката и стопанската система, тя има и важен обществен аспект – въглищната енергетика обезпечава работа на десетки хиляди хора. Много от причините в тези диспути обаче не се основават на точни обстоятелства или ги интерпретират по умозрителен и манипулативен метод. Factcheck.bg събра някои от заблудите, популяризирани по тематиката, написа factcheck.bg.

Най-евтиният ток?

Твърденията, че въглищните централи могат да обезпечат на българските консуматори на ниска цена ток, са погрешни. Въглищата изискват рандеман, превоз и преправка, чиято цена ги прави неконкурентни по отношение на безвъзмездни възобновими запаси като слънцето и вятъра. Изгарянето на въглища отделя в атмосферата огромно количество въглероден диоксид, за чието изпускане е належащо да се купуват въглеродни квоти. Поскъпването на квотите през последните години повишава себестойността на електрическата енергия от въглища я прави все по-нерентабилна.

В резултат държавната Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 натрупа загуби и се постанова да бъде спасявана с обществени средства. Централата неведнъж получава заеми от Българския енергиен Холдинг (БЕХ), а през 2020 година холдингът усили капитала ѝ с 597 милиона лв., като по този метод преобразува част от насъбраните ѝ отговорности. Този ход провокира митинг от работодателски организации, съгласно които той съставлява непозволена държавна помощ. От бизнеса акцентираха, че спасяването на „ Марица Изток 2 “ минава през по-високи цени на електрическата енергия за сметка на потребителите.

Производителите на ток от въглища могат да бъдат на облага единствено когато цените на електрическата енергия на пазара са високи, както беше през 2022 година Още в края на предходната година обаче цените потеглиха надолу и за силата от въглищните централи още веднъж стана по-трудно да се осъществя на пазара. Наложи се отново да се подхващат ограничения за подкрепяне на държавната електроцентрала, която беше натрупала загуби от съвсем 70 милиона лв. за интервала април-юни 2023 година За да може тя да продължи да работи, в микса на електрическата енергия за битовите консуматори бяха включени 2 200 000 MWh от „ Марица Изток 2 “, което наложи да бъде увеличена цената на тока за бита. Така българските жители за следващ път заплащат посредством по-високите си сметки си за ток за това централата да продължава да работи. За да омекоти въпреки всичко удара върху потребителите, страната приложи противоречивата мярка да понижи мрежовата такса включена в сметките за тока и по този начин съумя да задържи нарастването на цените в границите на към 5%.

Здравната и екологична цена на въглищата

През 2022 година българската Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ се подреди на 10-то място измежду най-замърсяващите индустриални уреди в Европа по калкулации на института „ Ембър “. През март тази година Съдът на Европейския съюз се произнесе, че България нарушава европейското законодателство, като разрешава на държавната централа да отделя серен диоксид съвсем двойно повече от допустимата норма и живак близо 4 пъти над нормата. По данни на Грийнпийс регионът към индустриалния комплекс „ Марица Изток “ е на 19-то място измежду най-замърсените със серен диоксид в света, като България е единствената страна от Европейския съюз измежду първите двайсет по този индикатор.

Освен държавната въглищна електроцентрала, забележителен принос към замърсяването в района има и различен дълготраен извършител – Топлоелектрическа централа „ Брикел “. Преди две години следствие на Центъра за проучване на корупцията и проведена престъпност (OCCRP) сподели, че „ Брикел “ дружно с още една електроцентрала свързвана със същия притежател – Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ – евентуално е заявила занижени данни за отделения при работата й въглероден диоксид, като по този метод двете централи са си икономисали сред 26.6 и 32.2 милиона евро от цената дължима за издаденото замърсяване. Топлоелектрическа централа „ Брикел “ неведнъж е глобена за по този начин нареченото неорганизирано изпускане на излъчвания в атмосферата. Това значи, че димът съзнателно се изпуска освен през комина, където той би бил регистриран като замърсяване, а също и през прозорците и вратите на оборудването, без да минава през никакви пречистващи съоръжения.

По данни на Европейската организация за околна среда (ЕАОС) за 2017 година замърсяването на въздуха е коствало на страните членки общо сред 277 и 433 милиарда евро, като тази цена се показва главно в вреди върху здравето на хората и околната среда.

ЕАОС отбелязва, че тези вреди не са разпределени отмерено сред обособените страни членки, а са съсредоточени към регионите където има огромни замърсяващи индустриални уреди. Всички най-големи замърсители в листата са електроцентрали на въглища. Тази спомагателна цена на въглищната сила се поема на първо място от популацията на съответните райони.

Зелен диктат на Брюксел?

През последните години тематиката за бъдещето на въглищните централи интензивно се употребява от евроскептични политици за провокиране на неодобрение против политиките на Европейски Съюз за климата и срещу участието на България в Съюза въобще. Целите за понижаване на въглеродните излъчвания, които постановат декарбонизация на енергетиката се показват като тирания на Брюксел. В реалност България е наясно с европейските цели и политиките за климата още преди присъединението си към Европейски Съюз, а от 2007 година взе участие в тяхното образуване наедно с останалите страни членки.

През 2002 година България ратифицира Протокола от Киото – първият интернационален документ, по силата на който участващите страни се ангажират с съответни цели за понижаване на въглеродните си излъчвания. При присъединението си към Европейски Съюз през 2007 година страната автоматизирано става участничка и в Европейска скица за търговия с излъчвания (ЕСТЕ), основана през 2005 година като инструмент на Съюза за реализиране на задачите заложени в Протокола от Киото.

В рамките на ЕСТЕ България стартира да получава гратис разрешителни за изпускане на СО2 в атмосферата въз основата на направен от страната народен проект за нужните количества. В началните етапи от действието на ЕСТЕ промишленостите получават огромна част от тези квоти от страната гратис, а в случай че някаква част от тях бъдат спестени посредством понижаване на количествата изтърван СО2, те могат да бъдат продавани на настоящия в границите на схемата пазар за въглеродни квоти. Идеята е средствата от сходни продажби да бъдат употребявани за вложения в по-чисти технологии, които да допринесат за още по-голямо редуциране на въглеродните излъчвания. Още преди включването на България в Европейски Съюз и ЕСТЕ е известно, че в идващите етапи количествата безвъзмездни квоти за бизнесите ще понижават. Това се случва последователно, тъй че страните и промишленостите да имат задоволително време да преминат към по-чисти технологии, което е задачата на климатичните политики на Европейски Съюз.

От 2020 година държавната Топлоелектрическа централа към този момент не получава безвъзмездни квоти, а би трябвало да ги купува. Приходите от продажбите на квотите, които България продава, не отиват в Европейски Съюз, а влизат в държавния бюджет. За 2022 година страната е отчела доходи от над 2 милиарда лв. от продажба на квоти за парникови газове към индустриалните съоръжения. Според разпоредбите на ЕСТЕ до май 2023 година най-малко 50% от тези средства трябваше да се употребяват за цели свързани с климата и енергетиката като редуциране на излъчвания, развиване на възобновимата сила и преход към нисковъглеродна стопанска система и така нататък От май тази година това към този момент важи за 100% от приходите от продажба на квоти.

Въглищата подсигуряват енергиен суверенитет?

Темата за независимостта на енергетиката от вносни запаси стана изключително настояща през предходната година, откакто Русия спря да доставя газ за България, а войната против Украйна и глобите против Кремъл провокираха неустановеност на международните енергийни пазари.

Над 90% от въглищата нужни за работата на топлоелектрическите централи в България се добиват в Мини Марица-изток. Това е най-голямата мина в страната за рандеман на лигнитни въглища по открит прийом, площта й е към 240 квадратни километра. По данни на Българския енергиен холдинг находището има ресурси от 2 096 милиона тона, които биха били задоволителни да подсигурят настоящото ползване на въглищните централи за интервал сред 60 и 70 години.

Тези данни постоянно се цитират като мотив, че въглищната промишленост на България наложително би трябвало да продължи да съществува в настоящия си тип, тъй като е единственият личен енергиен запас на страна. Подобни изказвания обаче не вземат под внимание възобновимите енергийни източници като слънцето и вятъра, които не разчитат на импорт, само че в това време генерират сила от запас, който е безвъзмезден.

Според експертен отчет на Центъра за проучване на демокрацията, електрическата енергия от лигнитни въглища ще има основна роля в българската енергетика единствено до 2025 година, като след този интервал себестойността й значително ще надвишава пазарната цена на силата и потреблението й сензитивно ще намалее. Според прегледаните в отчета сюжети то ще спадне до под 5% от енергийния микс на страната сред 2030 и 2035 година по пазарни аргументи. Според специалистите това няма да докара до нараснал риск за енергийните доставки, а България ще остане чист експортьор на сила през целия интервал на преход.

Опитът от енергийно турбулентната 2022 година сподели, че в обстановка на световни разтърсвания локално добитите лигнитни въглища спомогнаха за подсигуряване на енергийните доставки, само че за сметка на фрапантно повишаване на цените. А прекалено високите цени могат да имат резултат подобен с този на недостига – спиране на производства и намаление на потреблението, разяснява енергийният специалист Симеон Белорешки в материал за „ Капитал “.

Затова съществуващите тактики за енергийна сигурност създадени от страните нормално залагат не просто на локално налични запаси, а на енергоизточници които са чисти и на налична цена. Други основни съставни елементи на енергийната сигурност са диверсификацията на енергоизточниците и доставките, вложенията в енергийна успеваемост, в нови технологии за предпазване на силата и в рационализация на преносните мрежи, тъй че те да могат да обслужат изменящата се енергийна промишленост.

Няма въглища – няма ток?

В интервала от януари до август 2023 година въглищните централи в България са произвели двойно по-малко електрическа енергия в съпоставяне със същите месеци на предходната година. Спадът се дължи на намаленото търсене и намаления експорт към прилежащи страни, които задоволяват по-голяма част от потребностите си от лични източници.

В същото време слънчевите мощности в България за последните две години са се удвоили и към този момент са над 2400 мегавата, което е повече от потенциала на АЕЦ Козлодуй. През август делът на възобновимата сила в общото произвеждане е 24%, като по този метод съвсем се изравнява с каузи на Топлоелектрическа централа, който е 25% от общото количество. Делът на ВЕИ е повишен трагично по отношение на август предходната година, когато е бил едвам 14%, а единствено конфигурираните слънчеви мощности бележат растеж със 140% на годишна база.

Териториалният проект за обективен преход за област Стара Загора планува до 2030 година единствено в този район да бъдат създадени планове за най-малко 7,5 гигавата вятърни и слънчеви мощности. За съпоставяне сега трите ТЕЦ-а „ Марица Изток “ плюс Топлоелектрическа централа „ Брикел “ са с обща мощ по-малко от 3,5 гигавата. Изчисленията в проекта плануват, че до 2030 година силата създадена от лигнитни въглища ще намалее с над 75%. Очакванията са България да продължи да е в положение да изнася електрическа енергия през този интервал. Плановете плануват също вложения в системи за предпазване на сила, както и в развиване на мрежата, което е основно за присъединение на растящия брой нови съоръжения.

Съседните на България страни също стремително конфигурират нови възобновими мощности. По данни на института за зелена сила Ембър през 2022 година В Гърция, Турция и Румъния над 40% от създадената електрическа енергия е била от възобновими източници. Гърция е нараснала потенциала си за произвеждане на слънчева сила с близо една трета и към този момент има над 5,5 гигавата слънчеви мощности. Турция също е прибавила над 2,5 гигавата нови възобновими мощности през 2022 година Ако България изостане в енергийния си преход, това ще докара до повече импорт от прилежащите страни, които ще могат да предложат по-конкурентни цени.

Хиляди работещи са без конкуренция?

Най-засегнати от идния енергиен преход ще бъдат работещите в бранша в региона на Стара Загора. Това регистрира Териториалният проект за обективен преход, оповестен през август. Документът изяснява уязвимостта на района с изключително огромния брой заети във въглищната енергетика, както и с обстоятелството, че за разлика от другите наранени региони Перник и Кюстендил, тук преходът не е почнал.

Според документа преструктурирането на енергийното произвеждане в региона ще докара до откриване на нови работни места да вземем за пример за рекултивиране на въглищните мини, само че също и в действия свързани с  веригата за доставка на фотоволтаични панели (от сглобяване до рециклиране), произвеждане на електрическо съоръжение и механически детайли за фотоволтаични системи, електролизьори за водород и в допълнение съоръжение за водородни системи, съоръжение за предпазване на електрическа енергия, принадлежности, аварийни елементи и други съпътстващи действия.

През предходната седмица държавното управление реализира съглашение със синдикатите за основаването на държавно дружество, в което да бъдат преназначени всички работещи в този момент в държавните мини и Топлоелектрическа централа, като им се обезпечи опазване на заплатите и работа по рекултивация и възобновяване на терените. Предвижда се предприятието да служи като „ преливник на работна ръка “ по време на енергийния преход в района. Точните параметри, по които то ще работи се чака да бъдат конкретизирани, само че съгласно държавното управление ще се търси финансиране по Плана за обективен преход. България чака да получи 1.3 милиарда евро от фонда на Европейски Съюз очакван за тази цел.

novini.bg