Хората, живеещи в градовете, бавно губят способността си да храносмилат растителната материя
В западните индустриални диети съществено липсват фибри и това може да промени радикално метода, по който червата ни храносмилат твърдата растителна материя.
Въпреки че плодовете и зеленчуците са основна част от човешката диета, учените едвам в този момент стартират да схващат по какъв начин телата ни разграждат най-разпространеното органично съединяване на Земята: целулозата - твърдия материал, който построява клетъчните стени на растенията.
Сега ново изследване на интернационален екип от откриватели открива непознати до момента микроби, които се крият в човешките вътрешности и са способни да разграждат целулозата.
В продължение на десетилетия се приемаше, че човешкият организъм не може да разгражда целулозата, както това става в червата на крави, коне, овце или други бозайници. Едва през 2003 година учените откриват човешки чревни бактерии, които въпреки всичко могат да разграждат тези нишки.
Последното изследване разчита на гените на същата бактерия, с цел да търси други сходни на нея. При изчерпателния разбор са употребявани фекални проби за проучване на чревния микробиом на хора от разнообразни времена и райони. Откритията демонстрират, че имаме повече общи черти със селскостопанските животни, в сравнение с в миналото сме считали.
Оказва се, че червата ни имат няколко типа целулозопоглъщащи микроби, които до момента са убягвали от вниманието ни. Един тип е мощно обвързван с копитни бозайници, различен - с приматите, а трети - с хората.
И трите принадлежат към рода Ruminococcus, за който е известно, че към този момент има представители в здрави (и нездрави) човешки вътрешности - и имат гени, участващи в храносмилането на целулоза.
Във фекални проби от ловци-събирачи, селско население и антични хора, живели преди 1000-2000 години, трите типа микроби са били в обилие.
Въпреки това в популациите от актуалните индустриализирани общества същите чревни микроби са " очевидно редки ".
" Тези констатации в цялост допускат спад на въпросните типове в човешките вътрешности, евентуално повлиян от прекосяването към западен метод на живот ", пишат създателите на проучването, ръководено от микробиолога Сара Мораис от Университета " Бен-Гурион " в Негев, Израел.
Ако микробите Ruminococcus са лишени от растителни нишки, изцяло допустимо е броят им в червата да намалее, изясняват откривателите. Опасенията са, че тези изчезнали типове по някакъв метод способстват за неприятното метаболитно здраве измежду актуалните урбанизирани хора.
Тази опция към момента би трябвало да бъде проучена, само че създателите на актуалното проучване считат, че " може да има капацитет за съзнателно наново въвеждане или обогатяване на тези типове в човешките вътрешности " посредством хранителни добавки или профилирани пробиотици.
Днес някои изследвания сочат, че актуалните рекомендации за банкет на фибри са прекомерно ниски в индустриализираните общества и че вследствие на това човешкото здраве може да пострада.
Първоначалните проучвания демонстрират, че добавките с целулоза, сходно на растителните фибри, могат да доведат до многочислени и разнородни изгоди за здравето, в това число промени в чревните микроби, имунните реакции и генната експресия.
Но този път на проучване като цяло е " много неразучен ". Въпреки че асоциациите наподобяват обещаващи, главните механизми значително са мистерия.
Настоящото изследване е значима стъпка напред, защото извежда на бял свят незнайни до момента чревни бактерии, които могат да бъдат значими участници в здравето на човешките вътрешности.
Еволюционният разбор " изрично допуска ", че вариантът на бактериите Ruminococcus, обвързван с индивида, в началото е бил пренесен при нас от червата на преживните животни, евентуално по време на опитомяването им.
Следователно животът с животни може да е подобрил способността ни да усвояваме растенията. Откакто са се настанили в червата ни, тези микроби Ruminococcus са трансформирали човешкото тяло в свое.
В съпоставяне с типовете Ruminococcus в червата на други бозайници и нечовекоподобни примати, тези в нас наподобява са се приспособили към новата си екосистема и са придобили гени от прилежащите чревни микроби.
След хиляди години обаче този героизъм на " колонизация " може да се окаже заплашен. В някои елементи на света човешките вътрешности може би към този момент не са подобаващ дом за тези микроби.
Как се отразява това на здравето ни? На този стадий към момента не знаем.
Изследването е оповестено в Science.
Източник: Science Alert
