Проф. Кьосев: Популизмът целенасочено търси разцепване на нацията, но се предрешава в патриотична маска
" В Закона за защитата и вържените сили написа, че в действителност, сред многото други отговорности, които има един военнослужащ, той би трябвало, в случай че се наложи, да отдаде живота си за своята татковина. Т.е. неговият национализъм изисква от него всеотдайност. Нищо по-важно няма от любовта към родината за военнослужащите, тя има определяща полезност, която допуска отдаване на своя живот, в случай че би трябвало ", стартира лекцията си " Що е национализъм " пред офицери от Военна академия " Георги Сава Раковски " професор Александър Кьосев* от СУ " Свети Климент Охридски ".
Той напомня максимата, че патриотизмът е комбиниране от знаци и обстоятелства, а " един народ не живее единствено с исторически обстоятелства ".
" Той живее с знаци. И тези знаци са толкоз скъпи и на сърцето му, и на историята му, и на методът по който той се себе претърпява, че той не може елементарно да се откаже от тях. И хората живеят с едно изключително отношение сред знаци и обстоятелства ", разяснява той и прибавя:
" Ето за какво някакви хора назовават, някакви теоретици назовават патриотизма " световна вяра ".
Патриотизмът и национализмът като политически учения са разнообразни от всички останали учения на XIX век, когато тези съвременни национализми пораждат. С какво са разнообразни? С това, че контролират страстите, само че не просто страстите, а на най-дълбоките страсти.
И това е за какво национализма като политическо обучение не може да бъде сравняван с либерализма, консерватизма или социализма, други политически учения ", счита проф. Кьосев.
" Патриотизмът и национализмът са разнообразни неща и се счита, че патриотизмът е нещо положително, а национализмът - нещо неприятно. Смея да кажа, че това е неточност, актуалният, модерният човек обича огромното родно място, а предмодерния - дребното, по този начин както героите на Любен Каравелов схващат под Отечество единствено Копривщица ", напомня той.
" Но с изключение на родното място, съществува и обич към полиса, към общността, която е основала демократичните му правила и се гордеят с това. Оттук произлиза политическа връзка сред хора, които желаят да бъдат свободни и да живеят дружно свободни и тя не е етно-религиозна. Модерният шовинизъм е полезност, неговата заслуга е кохезията на нациите и основаните условия за взаимност, тъй че всички в границите на нацията са братя и сестри, всички дружно сме българи ", продължава анализът на проф. Александър Кьосев.
" Тъмната, огледална страна на любовта към своето е омразата към непознатото. Големите войни и закононарушения на 20 век в забележителна част се дължат на националистически претекстове и тежат на сметката на национализма. Европейски Съюз е опит едни такива контузии и закононарушения да бъдат преодолени ", прибавя той пред аудиторията и вкарва ново разбиране:
" Понятието популизъм има отношение както към патриотизма, по този начин и към национализма. Той има една устойчива линия и тя е нападателната идеология, която разделя народа от по този начин наречените елити и ги упреква за всички беди. Той се разпознава с демокрацията, власт на суверена, т.е. на народа. На другия полюс са харизматични популисти, които умеят и имат принадлежности да манипулират масите. Иначе казано, популизмът в единия си край е народна власт, в другия - операция.
Той целеустремено търси разединение на нацията, той е конфликтна идеология, само че се предрешава в патриотична маска, приказва за обичаи, безконечната същина на българското. Но употребява тези знаци за разединяващи цели.
Истинският популизъм е нападателна идеология, нараства и може да активизира забележителна сила.
Българският популизъм се появи поради несправедливостите на прехода, възходящите неравенства, само че имаше и културни аргументи - чалгата, която оспори цялата европейска ориентировка на българската просвета, остарялата омраза София-провинция, възникването на популистки партии, една от която непосредствено отхвърляше цялата държавно- институционална власт с името " Няма такава страна ". Много значима разграничителна линия е русофили-русофоби, хибридната война, която вкара България в едни надбългарски геополитически, геокултурни и медийни спорове ", приключва специалистът.
*Проф. Александър Кьосев е български лингвист, културолог. Преподавател по история на културата към Катедрата по доктрина и история на културата на Философския факултет на Софийския университет. Директор на Културния център на Софийския университет.
Александър Кьосев е един от четиримата създатели (заедно с Антоний Тодоров, Евгений Дайнов и Огнян Минчев) на политическия манифест „ За републиката “, оповестен при започване на март 2016 година
Член е на Националния съвет на Движение „ Да, България “, определен на първата национална конференция на придвижването през 2018 година
Той напомня максимата, че патриотизмът е комбиниране от знаци и обстоятелства, а " един народ не живее единствено с исторически обстоятелства ".
" Той живее с знаци. И тези знаци са толкоз скъпи и на сърцето му, и на историята му, и на методът по който той се себе претърпява, че той не може елементарно да се откаже от тях. И хората живеят с едно изключително отношение сред знаци и обстоятелства ", разяснява той и прибавя:
" Ето за какво някакви хора назовават, някакви теоретици назовават патриотизма " световна вяра ".
Патриотизмът и национализмът като политически учения са разнообразни от всички останали учения на XIX век, когато тези съвременни национализми пораждат. С какво са разнообразни? С това, че контролират страстите, само че не просто страстите, а на най-дълбоките страсти.
И това е за какво национализма като политическо обучение не може да бъде сравняван с либерализма, консерватизма или социализма, други политически учения ", счита проф. Кьосев.
" Патриотизмът и национализмът са разнообразни неща и се счита, че патриотизмът е нещо положително, а национализмът - нещо неприятно. Смея да кажа, че това е неточност, актуалният, модерният човек обича огромното родно място, а предмодерния - дребното, по този начин както героите на Любен Каравелов схващат под Отечество единствено Копривщица ", напомня той.
" Но с изключение на родното място, съществува и обич към полиса, към общността, която е основала демократичните му правила и се гордеят с това. Оттук произлиза политическа връзка сред хора, които желаят да бъдат свободни и да живеят дружно свободни и тя не е етно-религиозна. Модерният шовинизъм е полезност, неговата заслуга е кохезията на нациите и основаните условия за взаимност, тъй че всички в границите на нацията са братя и сестри, всички дружно сме българи ", продължава анализът на проф. Александър Кьосев.
" Тъмната, огледална страна на любовта към своето е омразата към непознатото. Големите войни и закононарушения на 20 век в забележителна част се дължат на националистически претекстове и тежат на сметката на национализма. Европейски Съюз е опит едни такива контузии и закононарушения да бъдат преодолени ", прибавя той пред аудиторията и вкарва ново разбиране:
" Понятието популизъм има отношение както към патриотизма, по този начин и към национализма. Той има една устойчива линия и тя е нападателната идеология, която разделя народа от по този начин наречените елити и ги упреква за всички беди. Той се разпознава с демокрацията, власт на суверена, т.е. на народа. На другия полюс са харизматични популисти, които умеят и имат принадлежности да манипулират масите. Иначе казано, популизмът в единия си край е народна власт, в другия - операция.
Той целеустремено търси разединение на нацията, той е конфликтна идеология, само че се предрешава в патриотична маска, приказва за обичаи, безконечната същина на българското. Но употребява тези знаци за разединяващи цели.
Истинският популизъм е нападателна идеология, нараства и може да активизира забележителна сила.
Българският популизъм се появи поради несправедливостите на прехода, възходящите неравенства, само че имаше и културни аргументи - чалгата, която оспори цялата европейска ориентировка на българската просвета, остарялата омраза София-провинция, възникването на популистки партии, една от която непосредствено отхвърляше цялата държавно- институционална власт с името " Няма такава страна ". Много значима разграничителна линия е русофили-русофоби, хибридната война, която вкара България в едни надбългарски геополитически, геокултурни и медийни спорове ", приключва специалистът.
*Проф. Александър Кьосев е български лингвист, културолог. Преподавател по история на културата към Катедрата по доктрина и история на културата на Философския факултет на Софийския университет. Директор на Културния център на Софийския университет.
Александър Кьосев е един от четиримата създатели (заедно с Антоний Тодоров, Евгений Дайнов и Огнян Минчев) на политическия манифест „ За републиката “, оповестен при започване на март 2016 година
Член е на Националния съвет на Движение „ Да, България “, определен на първата национална конференция на придвижването през 2018 година
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ