Сержант Безразсъдна – единственият кон с чин в американската морска пехота
В утрото на 26 март 1953 година небето почернява от снаряди. Повече от 500 минохвъргачки стартират да изсипват гнева си на минута и за малко време бомбите съумяват да унищожат съперника. Сред оживелите на 5-и стрелкови гарнизон се крие и сержант Безразсъден. Утрото, в което Китайската национална войска ще тръгне против силите на ОН, наричани още „ Градовете Невада “, пост Вегас, Рино и Карсон се движат по северната защитна линия и се пробват да противодействат. Изненадващата офанзива може да се опише като феномен в този миг. Бомбите съумяват да основат нужното прикритие, с цел да разрешат един финален сериозен напор в Корейската война.
Китайските бойци се пробват да пробият периметара. В този миг пехотинците имат потребност от боеприпаси, с цел да могат да задържат своята позиция. Пропукването на линията значи още повече жертви и безспорен неуспех. Точно в такива мигове, мнозина с облекчение чуват бойните крясъци на Безразсъдна. Ако още се чудите кой би се кръстил по този начин, сержантът е кобила, която всякога щом чуе пукотевица, тича към бойците. На врата си постоянно носи патрони за бойците, а от време на време постоянно на нея се слагат и дребни сандъчета. Сержант Харолд Уадли си спомня, че когато пушекът се подвига и стартира преброяването на жертвите.
Междувременно в далечината се чува цвиленето на кобилата, която препуска бързо, с цел да извърши следващия си курс. За мнозина, сержантката се язди от ангел! За един ден в това стълкновение ще направи към 51 обиколки на всички позиции, носейки към 386 артилерийски снаряда. Общото им тегло е от почти 4.3 тона. Осъзнавайки, че без това животно, американците са изгубени, бързат да го покрият с бронежилетки и при всяко изпращане се молят да се завърне. Редица пехотинци ще споделят, че тази война не е извоювана от хора, а от кобилата. За страдание по време на войната не е допустимо да прави празни курсове.
Снимка: By USMC photographer – Geer, Andrew Clare. Reckless, pride of the Marines, 1955, page 120., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27452064
Когато се връща назад в главния пост, тя постоянно ще транспортира и ранени бойци. По време на обиколките ще бъде ранена два пъти от шрапнели и наградени с Пурпирни сърца за храброст. Историята ѝ е малко по-впечатляваща. тя била благосъстоятелност на Ким Хум Мун и носела името „ Огънят на зората “. Отглеждана е за спортен кон, само че когато войната избухва единствено 2 години по-късно, кореецът я продава за 250 $ на лейтенант Ерик Педерсън. Собственикът продава животното, с цел да може да купи протези на по-голямата си сестра, която имала нещастието да стъпи на мина. Животното скоро почнало да работи в армията.
Войниците я учили да носи снаряди и други нужни материали на локациите, където камионите остават безсилни. Името ѝ обаче се дава по една друга причина. В други тежки сражения, тя носила по този начин наречените безоткатни пушки, които се кръщавали „ безрасъдни “. тренирана е сержант Джо Латам и бързо съумяла да свикне с тежестта, коео би трябвало да придвижва. Особено прекарване било за нея да свикне със стрелбата, само че даже това не било необикновен проблем. Безразсъдната се научава да прескача информационните линии и бодливата тел. Когато стартира да се дава паника за падащи снаряди, тя бяга в скривалище и се крие.
Най-важното е, че тя била изцяло безотказна и в никакъв случай не серпантина да извършва дилемите си. Всеки път, когато има товар, просто потегля. В идващите пет дни ще продължи да доставя нужните оръжия за отбрана на линията. За помощта на дивизията, животното е нараснало в чин сержант на 10 април 1954 година а по-късно и в старши сержант, до момента в който е в базата Пенделтън. До този миг е единственото животно в морската пехота, което има чин. След шест години вярна работа, кобилата е пенсионирана и бойците не престават да се грижат за нея. Живее още 8 години и умира на 13 май 1968 година Погребана е с военни почести в същата база.
Заглавна фотография: By Andrew Geer or another member of United States Marine Corps – Geer, Andrew Clare. Reckless, pride of the Marines, 1955, page 120., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24681524
