Марио Мишев: Историята е наука за бъдещето
В учебно заведение би трябвало да се влагат старания в модерно цифрово наличие като опция на неатрактивните и неприятно написани учебници, това сподели в ефира на „ Хоризонт “ Марио Мишев , 24-годишен студент по политология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, един от основателите на плана „ Българска история “, редактор на едноименното списание и създател на пет книги.
Според него, обаче, наличието на учебниците не е най-важният проблем в българското обучение. Това са по-скоро подготовката на учители и техният брой, методът на финансиране на учебните заведения и несъответстващото отношение към децата със специфични просветителни.
Мишев откроява като един от значимите резултати от уроците по родолюбие, които той и неговите съидейници от Сдружение „ Българска история “ изнасят в разнообразни учебни заведения, провокацията към осмисляне и проблематизиране на обстоятелствата.
Днес българският преподавател постоянно ще показа, че просто той не може да предизвика учениците, не може да им грабне вниманието. Дали това, което ние вършим и това, което сполучливите учители вършат, дава резултат, мъчно можем да кажем към днешна дата. Може би след 10 години ще кажем.
Учебната стратегия по плана „ Българска история “ протича с прожекцията на доста исторически филми и авторите ѝ се стремят да се възползват от технологичното всекидневие на младежите. Според Мишев би трябвало: Когато приказваме за история, да си служим с неща, които са близки до тях. Не да им споделяме: Изключете си телефоните – в противен случай: Погледнете си телефоните и там ще видите, да вземем за пример, нашия уебсайт, който може да бъде доста потребен в подготовката по история, тъй като просто е написан на един наличен за вас език. И тогава виждаме просто, че това посещаване в съответното учебно заведение има смисъл, тъй като на децата им остава нещо в главата и просто одобряват историята по по-различен метод.
В коментар за познанията на младежите към събитията, свързани с Независимостта, писателят акцентира, че и доста от възрастните не знаят задоволително. Според него мнозина са осведомени със Съединението, Руско-турската война, Априлското въстание, само че по-малко с датата на Независимостта и това евентуално е по този начин, тъй като тя се възприема по-скоро като „ юридически акт, който не е бил предпазен с война “: Може би много хора го считат за второстепенно събитие, означи Марио Мишев.
Недопустимо е историята да бъде един от най-трудните за учениците предмети, както демонстрират резултатите от неотдавна извършено проучване, счита Мишев. За него това е недопустимо, тъй като историята не е точна просвета за дати и за събития, тя е просвета за предишното, просвета за поуките и за бъдещето, доколкото от нея се изличат уроци за бъдещето, които са доста значими за младежа.
Цялото изявление на Диана Дончева с Марио Мишев можете да чуете от звуковия файл.
Според него, обаче, наличието на учебниците не е най-важният проблем в българското обучение. Това са по-скоро подготовката на учители и техният брой, методът на финансиране на учебните заведения и несъответстващото отношение към децата със специфични просветителни.
Мишев откроява като един от значимите резултати от уроците по родолюбие, които той и неговите съидейници от Сдружение „ Българска история “ изнасят в разнообразни учебни заведения, провокацията към осмисляне и проблематизиране на обстоятелствата.
Днес българският преподавател постоянно ще показа, че просто той не може да предизвика учениците, не може да им грабне вниманието. Дали това, което ние вършим и това, което сполучливите учители вършат, дава резултат, мъчно можем да кажем към днешна дата. Може би след 10 години ще кажем.
Учебната стратегия по плана „ Българска история “ протича с прожекцията на доста исторически филми и авторите ѝ се стремят да се възползват от технологичното всекидневие на младежите. Според Мишев би трябвало: Когато приказваме за история, да си служим с неща, които са близки до тях. Не да им споделяме: Изключете си телефоните – в противен случай: Погледнете си телефоните и там ще видите, да вземем за пример, нашия уебсайт, който може да бъде доста потребен в подготовката по история, тъй като просто е написан на един наличен за вас език. И тогава виждаме просто, че това посещаване в съответното учебно заведение има смисъл, тъй като на децата им остава нещо в главата и просто одобряват историята по по-различен метод.
В коментар за познанията на младежите към събитията, свързани с Независимостта, писателят акцентира, че и доста от възрастните не знаят задоволително. Според него мнозина са осведомени със Съединението, Руско-турската война, Априлското въстание, само че по-малко с датата на Независимостта и това евентуално е по този начин, тъй като тя се възприема по-скоро като „ юридически акт, който не е бил предпазен с война “: Може би много хора го считат за второстепенно събитие, означи Марио Мишев.
Недопустимо е историята да бъде един от най-трудните за учениците предмети, както демонстрират резултатите от неотдавна извършено проучване, счита Мишев. За него това е недопустимо, тъй като историята не е точна просвета за дати и за събития, тя е просвета за предишното, просвета за поуките и за бъдещето, доколкото от нея се изличат уроци за бъдещето, които са доста значими за младежа.
Цялото изявление на Диана Дончева с Марио Мишев можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ