Три ужасяващи научни експеримента от нашето минало
В тяхната основа е работата на доктор Иля Иванов, прочут специалист по репродуктивна биология. В неговата лаборатория обаче се вършат много по-страшни неща от това да се основават угоени крави. През 1927 година той подхваща научно странствуване до Африка. Причината за наличието му на Черния континент - да научи освен това за основаването на хибрид сред човек и маймуна
Иванов отваря лаборатория в Гвинея, където стартира да опитва с шимпанзета. За благополучие, опитите му нямат триумф, като една от аргументите за това е нежеланието на локалните чиновници в лабораторията да сътрудничат. В спомените си руснакът написа, че непрекъснато му се постанова да крие същинската цел на опитите, тъй като в случай че локалните научели за нея, “последиците щели да бъдат много неблагоприятни”. Въпреки това докторът съумял да организира два опита за осеменяване на женски шимпанзета с човешка сперма.
Разочарован, Иванов се върнал в Съветския съюз, водейки със себе си орангутан на име Тарзан. С него докторът се надявал да продължи опитите на родна земя.
Нещо повече, той потърсил искащи дами, които да износят детето на Тарзан, и даже имал няколко доброволки
Малко по-късно обаче маймуната умряла, а самият Иванов попаднал в трудов лагер заради бурните промени в руското общество. Съществуват неопределени клюки, че трудът на Иля Иванов бил удължен от други учени, само че нищо изрично не се знае.
През 1924 година Карни Лендис, докторант по логика на психиката в Университета на Минесота, основал опит, който трябвало да открие дали страстите провокират избрани гримаси и лицеви изражения. Например има ли една мимика, която всеки прави, с цел да пресъздаде потрес, или друга, която се употребява от всички, които усещат омерзение?
Повечето от тест-обектите на Лендис били негови състуденти. Той ги водел в лабораторията си и очертавал тънки линии по лицата им, с цел да следи по-лесно придвижването на мускулите. След това им предложил поредност от дразнители, които би трябвало да произведат мощна психическа реакция. Докато хората гримасничели, Лендис ги снимал. Сред дразнителите били разнообразни неприятни аромати, нецензурен фотоси или пък потапяне на ръцете в кофа, цялостна с жаби.
Но най-стимулиращият опит без подозрение било обезглавяването на жив плъх, което студентите трябвало да извършат
Всъщност множеството хора даже отказали да го създадат, само че в последна сметка две трети от тях се съгласили. По описанието на Лендис проличава, че множеството са били много несигурни и тромави в осъществяването на задачата.
“Неумението и желанието им да приключат колкото може по-бързо сътвориха много неудобно и дълго обезглавяване”. Онези, които въпреки всичко отказали, били принудени да гледат по какъв начин Лендис прави интервенцията с нож пред тях.
Експериментите на Лендис демонстрират на първо време удивителното предпочитание на множеството хора да вземат участие в най-различни опити, без значение какъв брой странни са те.
В прочут смисъл стореното от Карни Лендис е предходник на опита за послушание на Милграм, който се организира 40 години по-късно. Интересно е още, че самият Лендис по този начин и не осъзнава, че психическото послушание на състудентите му е по-важно от гримасите по лицата им. Той продължава да изследва точно реакциите, въпреки и да не съумява да потвърди някаква по-сериозна универсална връзка. Оказва се, че другите хора употребяват разнообразни гримаси, жестове и изражения, когато се пробват да пресъздадат една и съща страст, даже и когато това е омерзение при обезглавяването на плъх.
Още от времето на Френската гражданска война, когато стотици хора изгубили главите си под гилотината, учените са се чудили допустимо ли е да се резервира главата жива отвън тялото.
Едва през 20-те години на предишния век обаче се намира човек, който съумява да ревизира това нещо на процедура.
Съветският доктор Сергей Брухоненко създал примитивна машина, имитираща активността на сърце и бели дробове, която той наричал “автожектор”. Именно това устройство, възпроизвеждащо главните функционалности на живия организъм - биенето на сърцето и дишането - съумяло да поддържа жива отрязана кучешка глава.
Брухоненко даже показал една от живите си кучешки глави по време на Третия конгрес на физиолозите през 1928 година
За да потвърди, че лежащата на масата глава в действителност е жива, докторът прибегнал до разнообразни дразнения - блъснал с чук по масата и главата страхливо се поклатила, светнал лъч от фенер в очите и те примигали. Той даже дал на главата парче сирене, което закономерно изпадало от отвора под гърлото й.
Демонстрацията на Брухоненко се трансформирала в сензация из цяла Европа. Дори известният публицист Джордж Бърнард Шоу декларирал:
“Самият аз съм изкушен да отрежа главата си, с цел да мога да продължа да диктувам пиеси и книги, без да пострадвам от никакви заболявания, да се постанова да се обличам и събличам, да хапвам и въобще без да върша нищо друго, с изключение на да сътворявам шедьоври на трагичното изкуство и литературата”.
Подготви Паулина Боянова
Иванов отваря лаборатория в Гвинея, където стартира да опитва с шимпанзета. За благополучие, опитите му нямат триумф, като една от аргументите за това е нежеланието на локалните чиновници в лабораторията да сътрудничат. В спомените си руснакът написа, че непрекъснато му се постанова да крие същинската цел на опитите, тъй като в случай че локалните научели за нея, “последиците щели да бъдат много неблагоприятни”. Въпреки това докторът съумял да организира два опита за осеменяване на женски шимпанзета с човешка сперма.
Разочарован, Иванов се върнал в Съветския съюз, водейки със себе си орангутан на име Тарзан. С него докторът се надявал да продължи опитите на родна земя.
Нещо повече, той потърсил искащи дами, които да износят детето на Тарзан, и даже имал няколко доброволки
Малко по-късно обаче маймуната умряла, а самият Иванов попаднал в трудов лагер заради бурните промени в руското общество. Съществуват неопределени клюки, че трудът на Иля Иванов бил удължен от други учени, само че нищо изрично не се знае.
През 1924 година Карни Лендис, докторант по логика на психиката в Университета на Минесота, основал опит, който трябвало да открие дали страстите провокират избрани гримаси и лицеви изражения. Например има ли една мимика, която всеки прави, с цел да пресъздаде потрес, или друга, която се употребява от всички, които усещат омерзение?
Повечето от тест-обектите на Лендис били негови състуденти. Той ги водел в лабораторията си и очертавал тънки линии по лицата им, с цел да следи по-лесно придвижването на мускулите. След това им предложил поредност от дразнители, които би трябвало да произведат мощна психическа реакция. Докато хората гримасничели, Лендис ги снимал. Сред дразнителите били разнообразни неприятни аромати, нецензурен фотоси или пък потапяне на ръцете в кофа, цялостна с жаби.
Но най-стимулиращият опит без подозрение било обезглавяването на жив плъх, което студентите трябвало да извършат
Всъщност множеството хора даже отказали да го създадат, само че в последна сметка две трети от тях се съгласили. По описанието на Лендис проличава, че множеството са били много несигурни и тромави в осъществяването на задачата.
“Неумението и желанието им да приключат колкото може по-бързо сътвориха много неудобно и дълго обезглавяване”. Онези, които въпреки всичко отказали, били принудени да гледат по какъв начин Лендис прави интервенцията с нож пред тях.
Експериментите на Лендис демонстрират на първо време удивителното предпочитание на множеството хора да вземат участие в най-различни опити, без значение какъв брой странни са те.
В прочут смисъл стореното от Карни Лендис е предходник на опита за послушание на Милграм, който се организира 40 години по-късно. Интересно е още, че самият Лендис по този начин и не осъзнава, че психическото послушание на състудентите му е по-важно от гримасите по лицата им. Той продължава да изследва точно реакциите, въпреки и да не съумява да потвърди някаква по-сериозна универсална връзка. Оказва се, че другите хора употребяват разнообразни гримаси, жестове и изражения, когато се пробват да пресъздадат една и съща страст, даже и когато това е омерзение при обезглавяването на плъх.
Още от времето на Френската гражданска война, когато стотици хора изгубили главите си под гилотината, учените са се чудили допустимо ли е да се резервира главата жива отвън тялото.
Едва през 20-те години на предишния век обаче се намира човек, който съумява да ревизира това нещо на процедура.
Съветският доктор Сергей Брухоненко създал примитивна машина, имитираща активността на сърце и бели дробове, която той наричал “автожектор”. Именно това устройство, възпроизвеждащо главните функционалности на живия организъм - биенето на сърцето и дишането - съумяло да поддържа жива отрязана кучешка глава.
Брухоненко даже показал една от живите си кучешки глави по време на Третия конгрес на физиолозите през 1928 година
За да потвърди, че лежащата на масата глава в действителност е жива, докторът прибегнал до разнообразни дразнения - блъснал с чук по масата и главата страхливо се поклатила, светнал лъч от фенер в очите и те примигали. Той даже дал на главата парче сирене, което закономерно изпадало от отвора под гърлото й.
Демонстрацията на Брухоненко се трансформирала в сензация из цяла Европа. Дори известният публицист Джордж Бърнард Шоу декларирал:
“Самият аз съм изкушен да отрежа главата си, с цел да мога да продължа да диктувам пиеси и книги, без да пострадвам от никакви заболявания, да се постанова да се обличам и събличам, да хапвам и въобще без да върша нищо друго, с изключение на да сътворявам шедьоври на трагичното изкуство и литературата”.
Подготви Паулина Боянова
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ