WWF събра експерти, политици и природозащитници в дискусия за климатичното бъдеще на България
В тази връзка WWF организира тематична конференция под надпис " Политики за климатична индиферентност в България " с присъединяване на експерти по климата от сферите на политиката, енергетиката, природозащитата, отрасловите институции, синдикални организации и горските стопанства. В рамките на четири тематични панела, последвани от оживени полемики, участниците разискаха редица основни аспекти на Зелената договорка, в това число и признатия пакет от политики на Европейски Съюз " Подготвени за цел 55 ".
Събитието беше намерено от ръководителя на борда на WWF за Централна и Източна Европа Саша Безуханова и от ръководителя на стратегия " Климат и сила " във WWF Апостол Дянков. Те приветстваха участниците и сложиха старта на дебатите с фокус върху аспекти, неглижирани в България, като да вземем за пример по какъв начин да се приложи предстоящ Социален фонд за климата. Първият панел, воден от някогашния шеф кабинет на Вицепремиера по климатични политики Георги Стефанов, беше отдаден на усложненията към енергийния преход в България и опциите и периодите за реализиране на енергийна индиферентност.
Вторият панел беше модериран от специалиста на WWF по климатичните въпроси Теодора Пенева, която подчертава върху все по-актуалните въпроси на енергийната беднотия и връзката сред климатичната и обществената правдивост.
" В България живеят два милиона и осемстотин хиляди души, които се намират под прага на енергийната беднотия. За страдание, обществената правдивост е една доста забравена тематика у нас. Ние сме тези, които би трябвало да открият и приложат опциите за справяне с този проблем, препоръчани ни от климатичните политики. От нас зависи да изработим най-хубавия дизайн на обществените климатични проекти ", разяснява Теодора Пенева, старши специалист в стратегия " Климат и сила ", WWF.
В рамките на последните два панела, водени от консервационния шеф на WWF Диана Димитрова, специалистите разискаха и политиките за акомодация към климатичните промени, образци за тяхното използване и основната роля на природно-базираните решения в цялостния развой.
" Човешката цивилизация е оживяла и се е развила точно с помощта на уменията си да се приспособява към изменящите се климатични условия. Така че през днешния ден, въпреки и в по-различна среда, това не трябва да се приема като нещо ново и невероятно. Зелената договорка със своя набор от финансови и политически принадлежности, поддържа съществено напъните ни в тази посока. Част от нейните огромни планова включв набиране на 1 трилион евро, които да бъдат изхарчени целево, както и засаждане на 3 милиарда нови дървета в Европейския съюз, 100 милиона от които в България ", изясни Борислав Сандов, някогашен Вицепремиер по климатичните политики в последния постоянен Парламент.
Сандов добави още, че с напредването на климатичните промени България последователно навлиза в различен климатичен пояс, което към този момент оказва въздействие върху разнообразни сфери на стопанската система, селското стопанство и живота на всички нас. По думите му отрицателните последствия от промените в климата, които взимат най-вече жертви в Европа през днешния ден, са рисковите жеги и топлинните талази.
Конференцията се организира с поддръжката на Програма LIFE и е част от серия от събития на WWF България и партньорски организации напролет на 2023 година, които целят да покачат познанията на специалисти и жители по отношение на европейските климатични политики.
Събитието беше намерено от ръководителя на борда на WWF за Централна и Източна Европа Саша Безуханова и от ръководителя на стратегия " Климат и сила " във WWF Апостол Дянков. Те приветстваха участниците и сложиха старта на дебатите с фокус върху аспекти, неглижирани в България, като да вземем за пример по какъв начин да се приложи предстоящ Социален фонд за климата. Първият панел, воден от някогашния шеф кабинет на Вицепремиера по климатични политики Георги Стефанов, беше отдаден на усложненията към енергийния преход в България и опциите и периодите за реализиране на енергийна индиферентност.
Вторият панел беше модериран от специалиста на WWF по климатичните въпроси Теодора Пенева, която подчертава върху все по-актуалните въпроси на енергийната беднотия и връзката сред климатичната и обществената правдивост.
" В България живеят два милиона и осемстотин хиляди души, които се намират под прага на енергийната беднотия. За страдание, обществената правдивост е една доста забравена тематика у нас. Ние сме тези, които би трябвало да открият и приложат опциите за справяне с този проблем, препоръчани ни от климатичните политики. От нас зависи да изработим най-хубавия дизайн на обществените климатични проекти ", разяснява Теодора Пенева, старши специалист в стратегия " Климат и сила ", WWF.
В рамките на последните два панела, водени от консервационния шеф на WWF Диана Димитрова, специалистите разискаха и политиките за акомодация към климатичните промени, образци за тяхното използване и основната роля на природно-базираните решения в цялостния развой.
" Човешката цивилизация е оживяла и се е развила точно с помощта на уменията си да се приспособява към изменящите се климатични условия. Така че през днешния ден, въпреки и в по-различна среда, това не трябва да се приема като нещо ново и невероятно. Зелената договорка със своя набор от финансови и политически принадлежности, поддържа съществено напъните ни в тази посока. Част от нейните огромни планова включв набиране на 1 трилион евро, които да бъдат изхарчени целево, както и засаждане на 3 милиарда нови дървета в Европейския съюз, 100 милиона от които в България ", изясни Борислав Сандов, някогашен Вицепремиер по климатичните политики в последния постоянен Парламент.
Сандов добави още, че с напредването на климатичните промени България последователно навлиза в различен климатичен пояс, което към този момент оказва въздействие върху разнообразни сфери на стопанската система, селското стопанство и живота на всички нас. По думите му отрицателните последствия от промените в климата, които взимат най-вече жертви в Европа през днешния ден, са рисковите жеги и топлинните талази.
Конференцията се организира с поддръжката на Програма LIFE и е част от серия от събития на WWF България и партньорски организации напролет на 2023 година, които целят да покачат познанията на специалисти и жители по отношение на европейските климатични политики.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ