В свят, белязан от ескалиращи глобални борби за власт и

В свят, белязан от ескалиращи световни битки за власт и възходяща неустановеност, Организация на обединените нации като най-значимата интернационална организация още веднъж ще заеме централно място на идната Генерална асамблея. Не е изненадващо, че съветският президент Владимир Путин и китайският президент Си Дзинпин ще се въздържат от присъединяване, както е по техен бит по време на годишната среща в Ню Йорк през септември всяка година.

Последните седмици блестящо илюстрираха разрастване на геополитическата конкуренция сред страните посредством интернационалните и районните институции. Домакинството на Русия на срещата на върха Русия-Африка в Москва имаше за цел да сътвори нови съюзи на фона на продължаващата несправедлива война, в която тя се оказа изолирана. Обратно, Китай насочи мощно обръщение към Съединените щати, като предложения нови страни да се причислят към БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). По време на неотдавнашната среща на върха на Г-20 Индия започва план за стратегически кулоар с поддръжката на Съединени американски щати и Европа, прочут като Индийско-арабско-европейски кулоар (ИМЕК), като противопоставяне на китайската самодейност за Пътя на коприната.

С наближаването на Общото заседание на Организация на обединените нации авторитетните световни играчи усърдно задействаха стратегическите си ходове, а водачите им в този момент се приготвят да насочат дипломатически послания на международната сцена. Организация на обединените нации ще се стреми да поддържа обичайна си задача в сянката на геополитическите маневри и конкуренцията. Въпреки това, поради сегашната си конструкция, тя е изправена пред обилни провокации в тази тенденция. Организация на обединените нации се намира в дълбока рецесия, характеризираща се с проблеми, свързани с легитимността, неефективността и неналичието на вярна преценка.

Основана малко след Втората международна война, Организация на обединените нации в началото се застъпваше за метод, който извлича поучения от предишното. Тя обвърза правилото на груповата сигурност с световната непоклатимост, като се стремеше да откри международен мир посредством свеждане до най-малко на споровете и основаване на система, подчертаваща равновесието сред спечелилите. Правото на несъгласие, предоставено на Съвета за сигурност, видимо имаше за цел да предотвратява световни спорове, да пази жертвите от агресорите и да улеснява поддържането на мира посредством превантивни ограничения. Глобалната правдивост обаче остана недостижима за Организация на обединените нации. В реалност правото на несъгласие, предоставено на непрекъснатите членове на Съвета за сигурност, се трансформира в механизъм, който дава приоритет на ползите на " петте огромни " пред справедливостта, успеваемостта и мирното разрешаване на спорове.

По време на Студената война функционалността на Организация на обединените нации беше съсредоточена в това да пази стратегическите ползи на петте непрекъснати членки на международния ред. Макар да избягваха борби, те постоянно избраха мощните за сметка на слабите, стига това да отговаряше на техните ползи. Правната рамка на Организация на обединените нации през този интервал приемаше политики като окупацията на Палестина от Израел, поддръжката на Съединени американски щати за контрапартизански старания в Латинска Америка, войната във Виетнам и доста други образци, които бяха дефинирани като стабилизиране на така наречен по-широка интернационална система.

След края на Студената война Организация на обединените нации закупи по-значима роля в световното ръководство, само че не съумя да се развие дружно с изменящия се интернационален пейзаж. В ръководения от Съединени американски щати световен ред Организация на обединените нации последователно се трансформира от стратегическа институция в тактически " уред ". Макар да играеше значима роля в филантропичните интервенции, тя се оказа неефективна във възпирането на етническите прочиствания на Балканите и в Африка. Фактът, че НАТО, а не Организация на обединените нации, се намеси в Косово, с цел да предотврати по-мащабни кланета, акцентира нефункционалността на системата на Организация на обединените нации за налагане на несъгласие.

Дълбоката рецесия на Организация на обединените нации

Кризата в световното ръководство, провокирана от геополитическите, политическите, икономическите и обществените разтърсвания след Студената война, разкри неуспехите на Организация на обединените нации. Днес Организация на обединените нации е изправена пред по-дълбока рецесия от всеки път в историята си. Тази рецесия директно оспорва основополагащите правила на организацията и повдига фундаментални въпроси по отношение на нейната легитимност.

Кризата на легитимността е резултат от продължаващото придържане на Организация на обединените нации към петорната конструкция макар забележителните геополитически промени. Развиващата се след Студената война интернационална система се характеризира с многополюсност, при която възходящите сили отхвърлят да се подчиняват на решенията на петте страни. Това демонстрира, че Организация на обединените нации не съумява да реагира на сегашния геополитически баланс на силите.

Едновременно с това Организация на обединените нации се бори с дълбока рецесия на представителството. Тя остава културно монокултурна и има западноцентристки темперамент. Нейната неефективност задълбочава тези проблеми и прави сегашната ѝ форма неустойчива. Организация на обединените нации постоянно не съумява да предприеме навременни дейности при интернационалните рецесии, като ги оставя да се задълбочават и отсрочва решенията поради тесни ползи. Въпросите, свързани с прозрачността, в допълнение задълбочават проблемите с легитимността на Организация на обединените нации, като процесите на взимане на решения и съобразяването на решенията с естеството на рецесиите подкопават репутацията ѝ на транспарантна организация. Подобна конструкция освен не съумява да обезпечи непоклатимост в световната система, само че и подтиква страните да разработят свои механизми за разрешаване на рецесии.

Дълбоките разтърсвания в световната система, изключително след пандемията от COVID-19, засилващата се конкуренция сред Съединени американски щати и Китай и нахлуването на Русия в Украйна, са сигнал за идна промяна в интернационалната политика, невиждана от времето на Студената война. Тази промяна предвещава наново калибриране на разпределението на силите и изместване на центъра на властта от Запада към Изтока. Два века геополитическо владичество на Запада могат да доведат до нова епоха на източно геополитическо тъждество. В тази зараждаща се ера, белязана от радикални промени в разпределението на силите и геополитическия ред, промяната на Организация на обединените нации е належаща, надхвърляйки всички други цели.

Неуспехът да се реши световното систематизиране на силите и да се изработят навреме ефикасни и обективни решения на световните проблеми, ще задълбочи рецесията с легитимността на Организация на обединените нации. Тази рецесия може да насърчи появяването на различни правила в границите на съществуващия интернационален юридически ред и създаването на паралелна правна рамка. Решенията, взети от различни районни блокове в региона на политиката, стопанската система и сигурността, към този момент изместват нормите, ръководени от Организация на обединените нации.

Нещо повече, основаването на различни районни организации, вместо да се разчита на Организация на обединените нации като наднационална конструкция, би могло в допълнение да подкопае успеваемостта на организацията и да докара до възможното ѝ раздробяване. /БГНЕС

------------------------------------------------

Мурат Йешилташ - професор по интернационална политика в катедрата по интернационалните връзки в Университета за обществени науки в Анкара. Специализирал е в проучване на интернационалната сигурност, тероризма, геополитиката и турската външна политика. Йешилташ работи и като шеф на отдела за външнополитически проучвания в SETA.

Анализ за „ Сабах “