„Автор, ножица, хартия” ~ Съвети за пишещите хора
В своята книга „ Автор, ножницы, бумага. Как быстро писать впечатляющие тексты ”, руският публицист, редактор и публицист Николай Викторович Кононов споделя своите креативен правила и дава професионални препоръки на пишещите хора. Според него, не е нужно да си блажен от небето, с цел да овладееш магията на словото. Истината е, че небето е обилно за всеки от нас и всички ние носим креативната искра в себе си, която може да се разгори, в случай че успеем да угасим неувереността и бездействието.
(The Passion of Creation, 1892, by Leonid Osipovich Pasternak)
Езикът е отражение на опита. Всеки от нас има своята обществена и интелектуална история. Живели сме при избрани условия, чели сме дадени книги, били сме под въздействието на съответни хора и всичко това е останало в нас. Не бива да се срамим от личната си история. Именно тя дефинира мисленето ни, основава езика ни и другите възгледи върху обстановките, реакциите, метода да изразим себе си.
Помислете върху историите, които желаете да разкажете, определете за кого и защо ще пишете, определете жанра. Изберете героите. Читателите би трябвало да бъдат заинтригувани още с първия абзац. Дайте заричане за нетривиална история и забавни герои.
Събирайте материали, изучавайте всички налични източници. Важна част от сходно проучване са изявленията, персоналните срещи с участници в събитията, хора, познаващи героя, или самия воин. Бъдете любопитни.
Да изгуби любознанието си – за създателя това е еднакво на професионална гибел.
(Portrait of a Man Writing in His Study, 1885, by Gustave Caillebotte)
Изяснете точните елементи на света, който създавате. Конструирайте от тези елементи нова действителност. (един от най-големите майстори в това е Джеймс Джойс)
Напишете обстоен проект по глави. Следвайте го. Означете главната линия на повествованието. Това ще ви помогне да избегнете отклоненията, превключването на второстепенни, незначителни сюжетни линии.
Покажете еволюцията на героя посредством събития, не посредством разсъжденията му. Помнете правилото „ Show, do not tell ”. Какво значи това – представете живата картина, по какъв начин работят героите, а не по какъв начин описват какво претърпяват.
Мислете като драматург. Драмата се състои от три елементи – завръзка, кулминационна точка и развръзка. Ако пишете роман или повест, те би трябвало да участват във всяка глава. След завръзката, действието стартира да се развива. До кулминационната точка то би трябвало да преживее най-малко 3 драматургични върха (героят възнамерява едно, събитията се развиват другояче).
Учете се от най-хубавите. Анализирайте творбите на великите майстори на словото. Как писателят основава новия живописен свят? Как вкарва героите в текста? Как героят оживява, трансформира се в жизнерадостен човек, който обичаме или ненавиждаме?
(The Poor Poet, 1837, by Carl Spitzweg)
Търсете своя жанр. Когато го откриете, работете върху него. Това, по какъв начин вие размишлявате, е неповторим развой, придвижите своята характерност върху листа.
Стилът е средството, подчинено на креативната нужда, замисъла. Стилът може да се мени по убеждение на създателя, с цел да обслужва пълноценно тематиката на текста.
Четете речници. Учете нови думи. Играйте си със синонимите.
Избавете се от непотребните думи и неразбираемите формулировки.
Пишете всеки ден! Геният се ражда, само че блестящият експерт би трябвало да сътвори себе си.
Източник:
Картини: commons.wikimedia.org
