В своя знаменит „Дневник на писателя“ Ф. М. Достоевски откроява

В своя популярен „ Дневник на писателя “ Ф. М. Достоевски откроява една значима специфичност във взаимоотношенията сред Европа и Русия, която е трайна и даже неизменима в цялата им история в модерната ера. И аз виждам, че тя е годна и през днешния ден. Дори изключително през днешния ден.

По думите на Достоевски Европа постоянно е считала, че Русия е слаба и немощна във всяко едно отношение, тъй като е изостанала от всеобщото развиване на другите „ напреднали “ нации. Но все пак се опасява от нея и я ненавижда поради своеобразието на историческото й развиване и значителните разлики в метода й на живот, мислене и държание. Тази ненавист принуждава Европа непрекъснато да търси аргументи, мотиви и способи, с цел да я предизвика като зложелател, който би трябвало да бъде отслабен, поставяйки му непреодолими спънки в развиването. Най-големият боязън на Европа е, че все пак Русия ще се въздигне, ще укрепне, ще набере сила и господство и ще се трансформира във велика мощ, която ще диктува изискванията в интернационалните връзки.

Пророчеството на Достоевски, дефинирано в „ Дневник на писателя “, през днешния ден към този момент се сбъдна: „ в най-близко бъдеще, даже евентуално доста скоро Русия ще се окаже по-силна от всички в Европа. И това ще стане, тъй като всички велики в Европа ще се изтощят по една прекомерно елементарна причина. Всички ще бъдат изтощени и разядени от неудовлетворените демократични желания на огромна част от нисшите си жители, от пролетариите и бедняците си. А в Русия това въобще не може да се случи: нашият демос е удовлетворен и колкото повече време минава, толкоз по-доволен ще бъде, защото всичко върви натам, то е общ блян, общо разбиране. И по тази причина на Европейския континент ще остане единствено един исполин – Русия “.

В Съединени американски щати сякаш усещат, че тяхното време на международен стопанин изтича, само че по никакъв начин не се вземат решение да признаят, че на тяхното място се е изправил различен, който декларира своята властова надмощие. Затова и си разрешават да засилват антируската си война посредством налагане на стопански наказания и остра политическа реторика. Това е в областта на вербалната омраза, икономическите взаимоотношения и геополитическите връзки. Във военната сфера те трансформираха метода на водене на войната. По-рано, когато усещаха в себе си повече мощ и сила, в сравнение с можеха да понесат, те си позволяваха да атакуват страни, да правят демонстративно военни преврати и да смъкват държавни управления, да откриват държавен ред по собствен облик.

Сега вниманието им е ориентирано към внезапно и необратимо разрушение посредством вербална агитация, протести, безредици на стабилността в страните от разпадналия се Съюз на съветските социалистически републики, с цел да се изолира и дестабилизира обстановката в Русия и се вдъхне кураж на демократичната й интелигенция, да я предизвика към остри полемики за властта, стопанската система и геополитическата изолираност на страната.

Последните събития в Казахстан бяха проява на новите форми, които явно Съединени американски щати и НАТО ще ползват от тук нататък. Те са на първо място подривни дейности в околните до Русия страни и нации, които към момента разчитат на нейната помощ и подпомагане. Съединени американски щати имат мощно икономическо наличие в тях – по-силно даже от съветското. Техни компании работят интензивно и обезпечават работни места. Но приготвят и реализират непрестанни политически и пропагандни експанзии. Западните и американските медии развиват впечатляваща интензивност. Към тях в този момент се прибавя и нашествието на ислямски терористи, идващи от Сирия и Афганистан. Те се разполагат в разнообразни места, приготвят се професионално и единствено чакат момента, с цел да се разсънят спящите кафези и се задейства тяхната мощност. Но те някак са излезли от полезрението на локалните специфични служби, не се наблюдават и следят. В това е ключът на триумфа – в спокойно време и в протести.

Казахстан не е определен инцидентно за дръзка инспекция на готовността на властта да противодейства против спотаяващия се до момента зложелател. Неговите тридесет години на самостоятелност са години на стопански напредък и високо ниво на живота посредством не на Русия, а на икономическите връзки със Съединени американски щати, Европейския съюз и Турция. Казахстан обаче е политически и боен съдружник на Русия и от неговото държание към нея зависи какво ще е отношението и на другите средноазиатски републики. Русия не се е отказала от концепцията да интегрира района в обща търговско- икономическа, политическа и военна зона. Колкото по-здрава и дейна е тази зона, толкоз по-стабилна и уверена в себе си ще е и Русия. Затова интеграцията на така наречен „ постсъветско пространство “ стартира да се ускорява и това за Съединени американски щати и НАТО е прекомерно рискова наклонност. Време е да се подсети на въодушевилите се самостоятелни страни на кого дължат просперитета си, да ги отрезвят и санкционират.

Ето за какво събитията в Казахстан не трябва никога да се дефинират като резултат от „ национално неодобрение “.

Първо, тъй като такова няма. Или не е в такава степен, че да се демонстрира в открита и насилствена промяна на властта. Протестите поради покачване цената на газа за коли е чиста проба инсценировка. Те нито са били толкоз остри, нито толкоз настоятелни, а още по-малко и многочислени, с цел да бъде застрашителен знак за властта Въпреки това властта неотложно е взела ограничения и е наложила мораториум върху покачването.

Изведнъж обаче се оказва, че в събитията пламенно и мощно навлизат групи от добре готови терористи, въоръжени, подготвени и изпълняващи авансово направен обстоен проект. В Казахстан към този момент е имало задоволително доста „ спящи кафези “ на тези терористи. Те са провеждали дълга подготовка, организирали са се и са се сработвали, с цел да се разсънят по едно и също време в избран миг. Много проведено и явно с доста тренировки терористите заличават следите си след акции. Те бързо смъкват от себе си униформите на служители на реда или военни, бръснат брадите си, разрушават моргите, с цел да приберат дадените от тях жертви. Това „ спокойно протестиращите “ не са в положение да сторят…

И по този начин се сработили, че за напълно малко време те напряко опустошават Алма Ата, интензивно разрушават в столицата Нур Султан, както и в други градове в страната. Нападнати и обезоръжени са полицейски сектори, противопожарни служби, държавни институции. Запалена е резиденцията на президента, овладяно е летището в Алма Ата, изцяло разрушени са магазини. Убити са служители на реда и мирни жители. Разграбени са магазини.

Казахстан наподобява в този момент на нападната от вълци кошара .

Вълците са отнесли няколко овце, тъй като толкоз могат да носят със себе си, само че са натръшкали мъртви съвсем всички в кошарата. Ей по този начин, тъй като подобен е нравът им!

Кой ще твърди, че по този начин стартират и се организират мирни митинги на жители. Ако това е кротичък митинг, щяха ли да бъдат нападани държавни институции, летища, полицейски сектори и грубо да бъдат избивани служители на реда и военни. Но лъжата е примамлива и пропагандно комфортна, лесна за асимилиране.

Възможно е задачата на терористите да не е била непременното свалянето на законната власт. Намеренията на уредниците са на първо място да се причинят огромни опустошения, да се дадат жертви както от държавните сили, по този начин и на мирни жители, само че най-много да се нанесат материални провали и то в изключително огромни размери. И то безусловно такива, че да не могат да бъдат възобновени дълго време и дълго време да се виждат следи от опожарявания, гърмежи, кръв. Да се всее ужас, съмнение във властта; да се покаже нейната уязвимост и неумение да се провежда. Защото е под въздействието на Русия.

Властта обаче се появи постоянна и незабавно разбра какво става в страната. И даде да се разбере, че няма желание на прави взаимни отстъпки! Тя бързо възвърне реда благодарение на военните подразделения, които изпрати Организацията на контракта на групова сигурност. Така бяха поправени и грешките, които дълго време е допускала, като е вярвала на великодушните обещания и заклинания на тези, които в този момент й скроиха заговора. Тя се хвалеше, че е съумяла да притегли доста непознати вложения, да се отвори към Запада и Америка и бързо да преодолее наследството от руската ера. Вижда се обаче на каква цена. Заедно със спящите кафези на терористите са спели и специфичните служби.

Там, където драговолно се одобряват непознати фондации, неправителствените организации, непознати медии, които свободно организират антируска политика, безусловно зреят събития с обезпокоителен за страната и народа темперамент. Защото „ демократизмът “ и „ свободата “ пораждат безкритичност и безконтролност.

Такъв е новият вид война против Русия. Съединени американски щати и НАТО са почнали „ да обкръжават “ по цялото продължение на съветската граница в Европа и междинна Азия с евентуални терористични организации, които да бъдат подготвени във всеки един миг да излязат нескрито и се опитат да откъснат или отдалечат постсъветския свят от Русия.

Но през днешния ден, при сбъдналото се пророчеството на Ф. М. Достоевски, ще бъде все по-трудно, а ще става и невероятно, да се води сходна война против Русия. Защото краят й е предизвестен…