Николай Слатински: Нургюл Салимова е наше, българско дете, етносът няма значение
" В своите многочислени (изненадващо и за самия мен) статуси във Facebook за триумфите в шампионата за Световната купа в Баку на отличната и прелестна наша шахматистка Нургюл Салимова, аз напълно умишлено не загатнах нито един път нейната етническа принадлежност. Защото в тази ситуация това е без безусловно никакво значение! Нургюл е наше, българско дете, дете на България. А България не може и не трябва да бъде мащеха за своите деца, да се отнася към тях друго. Патриотизъм идва от patria – страна, страна, само че и татковина, родно място. "
Това написа в своя фейсбук профил някогашният народен представител Николай Слатински и секретар по националната сигурност на Георги Първанов часове пред финала на международната купа в Баку.
Ето го и целият пост:
" Нургюл е извънреден и в това време саморасъл гений. Следя нейните партии от дълго време и още щом видях по какъв начин тя ослепително стартира своето присъединяване в Баку, си споделих – дано да оказа помощ и аз България да разбере и оцени на какъв триумф е способна една българка, едно необикновено българско момиче в това съревнование. Радвам се, (тук се шегувам), че Нургюл не ме подведе и освен доближи до финала, само че има действителни шансове, играейки през днешния ден с белите фигури, да сътвори последното и най-голямо знамение като завоюва Световната купа.
Така че е единствено биографична и родова специфичност от какъв етнос е Нургюл. Главното и значимото е – коя е нейната Родина. И че Нургюл е българка, представител на България. Всички международни медии, които са стреснати, трогнати и очаровани от играта и хубостта на Нургюл пишат единствено това – българката Нургюл Салимова.
Нургюл е толкоз българка, колкото българин е другият наш шахматен суперталант Веселин Топалов. И тя също толкоз сполучливо показва и съставлява България в този момент в Баку, както Веско правеше това години наред.
И още нещо –в собствен статус аз написах, че Нургюл е сама в Баку. Исках да споделя мнението си, че това е парадокс – в един праволинеен свят, какъвто е шахматният. Особено когато някои страни и най-много Русия (нейните представители там играят под „ безпристрастен “ флаг) участват с големи делегации. Русия употребява шахмата за политически цели, надъхвайки съперничката на Нургюл във финала Александра Горячкина. Впрочем, чисто човешки Нургюл се отнася доста положително към нея.
Исках да кажа, че Нургюл се нуждае от поддръжката на България – на България като страна. Разбира се, не съм в кухнята на шахмата. Научих от ФБ-приятел, че на Нургюл се оказва помощ, че също по този начин имаме и други мощни девойки в шахмата, на които също би трябвало да се оказва помощ.
Вероятно в този момент, когато триумфите на Нургюл са факт, те, тези триумфи ще имат доста татковци. Моята мисъл бе за тези триумфи да дава своя принос и една майка – Майка България.
Разбира се, че освен Нургюл е български състезател от международна големина. Аз тук съм индивидуален, тъй като в детството си упражнявах не без някои триумфи шах. А и шахматът е стратегическо-оперативна игра (отстъпваща по трудност единствено на стратегическата игра ГО), която с изключение на игра е и просвета. Ненапразно Изкуственият Интелект излезе на международната сцена като ново Начало на човечеството, когато компютърът на IBM Deep Blue победи международния първенец по шахмат Гари Каспаров.
...
Нека през днешния ден стискаме палци на (вече) гросмайстор Нургюл Салимова и се радваме, че в сивия и мъждив поток от всевъзможни наши си, родни безобразия, едно наше, българско момиче шокира с играта си света на шахмата и го накара да ѝ се възхищава и да приказва доста положително за България. "
