Най-интересните герои от книги, известни с любовта си към уискито
В света на литературата уискито постоянно играе значима роля на знак, съвършено вплетен в живота и историите на другите герои. От страниците на типичен романи до модерни приказки, уискито става освен това от просто напитка, а се трансформира в става сателит, поддръжник и отражение на човешката персона.
Екипът на реши да събере няколко от най-интересните образци в литературата, където обичаното има водеща роля и добавя портрета на основния воин, чиито истории са толкоз комплицирани и богати, колкото и спиртната напитка.
Джей Гетсби - " Великият Гетсби " от Ф. Скот Фицджералд
В емблематичния разказ на Ф. Скот Фицджералд Джей Гетсби е прочут освен с обилните си празненства и енигматичното си държание, само че и със склонността си към уискито. Като знак на своята изисканост и усет, Гетсби постоянно сервира на гостите си висококачествено уиски. Напитката несъмнено прибавя дълбочина към неговия темперамент и бурната конюнктура на двадесетте години на романа.
Шерлок Холмс - Поредицата за Шерлок Холмс от Артър Конан Дойл
Брилянтният детектив Шерлок Холмс е прочут със своя брилянтен разсъдък, дедуктивни разсъждения и, от време на време, с афинитета си към спиртните питиета.
В поредицата на Артър Конан Дойл Холмс е изобразен като чест потребител на разнообразни спиртни питиета, в това число уиски. Изборът му на алкохол постоянно отразява неговата съзерцателна и проницателна природа, предоставяйки взор към комплицирания разум на тази литературна икона.
Джак Торънс - " Сиянието " от Стивън Кинг
В психологическия хорър шедьовър на Стивън Кинг, " Сиянието ", изпадането на Джак Торънс в полуда е съпроводено от възходящата му взаимозависимост от алкохола, изключително от уискито. Като надзирател на злокобния хотел " Овърлук ", връзката му с алкохола се трансформира в метафора за неговия разпадащ се здрав разсъдък, създавайки вълнуващ и вцепеняващ роман.
Холдън Колфийлд - " Спасителят в ръжта " от Дж. Д. Селинджър
Холдън Колфийлд, младежът от класическия разказ на Дж. Д. Селинджър, е прочут със своя непокорен дух и пренебрежение към публичните правила. В романа той понякога се отдава на пиянство, в това число и отпиване на уиски. Сложната връзка на Холдън със зрелостта и обществото се отразява във взаимоотношението му с алкохола, добавяйки пласт достоверност към неговия темперамент.
Филип Марлоу - " Големият сън " от Реймънд Чандлър
Филип Марлоу, опитният частен детектив, " основан " от Реймънд Чандлър, е воин, който постоянно се движи по мръсните улици на Лос Анджелис с чаша уиски в ръка. Вкусът на Марлоу към алкохолната напитка се трансформира в неразделна част от неговата твърда, безкомпромисна персона, до момента в който читателят маневрира през мрачните и заплетени сюжети на престъпните романи на Чандлър.
Габриел Конрой - " Мъртвите " от Джеймс Джойс (от сборника с разкази " Дъблинчани " )
В трогателния роман на Джеймс Джойс „ Мъртвите " Габриел Конрой е разказан като изтънчен и интроспективен воин. Докато действието се развива по време на празнично събиране, Габриел се любува на глътка уиски и напитката се трансформира в знак на топлината и интимността, които търси. Нюансираното проучване на характера на Габриел прибавя пласт дълбочина към тази литературна класика.
Преплитането на уискито със запаметяващите се герои прибавя друг усет към историята, предоставяйки на читателите взор към техните персони, битки и общество, в който съществуват.
Екипът на реши да събере няколко от най-интересните образци в литературата, където обичаното има водеща роля и добавя портрета на основния воин, чиито истории са толкоз комплицирани и богати, колкото и спиртната напитка.
Джей Гетсби - " Великият Гетсби " от Ф. Скот Фицджералд
В емблематичния разказ на Ф. Скот Фицджералд Джей Гетсби е прочут освен с обилните си празненства и енигматичното си държание, само че и със склонността си към уискито. Като знак на своята изисканост и усет, Гетсби постоянно сервира на гостите си висококачествено уиски. Напитката несъмнено прибавя дълбочина към неговия темперамент и бурната конюнктура на двадесетте години на романа.
Шерлок Холмс - Поредицата за Шерлок Холмс от Артър Конан Дойл
Брилянтният детектив Шерлок Холмс е прочут със своя брилянтен разсъдък, дедуктивни разсъждения и, от време на време, с афинитета си към спиртните питиета.
В поредицата на Артър Конан Дойл Холмс е изобразен като чест потребител на разнообразни спиртни питиета, в това число уиски. Изборът му на алкохол постоянно отразява неговата съзерцателна и проницателна природа, предоставяйки взор към комплицирания разум на тази литературна икона.
Джак Торънс - " Сиянието " от Стивън Кинг
В психологическия хорър шедьовър на Стивън Кинг, " Сиянието ", изпадането на Джак Торънс в полуда е съпроводено от възходящата му взаимозависимост от алкохола, изключително от уискито. Като надзирател на злокобния хотел " Овърлук ", връзката му с алкохола се трансформира в метафора за неговия разпадащ се здрав разсъдък, създавайки вълнуващ и вцепеняващ роман.
Холдън Колфийлд - " Спасителят в ръжта " от Дж. Д. Селинджър
Холдън Колфийлд, младежът от класическия разказ на Дж. Д. Селинджър, е прочут със своя непокорен дух и пренебрежение към публичните правила. В романа той понякога се отдава на пиянство, в това число и отпиване на уиски. Сложната връзка на Холдън със зрелостта и обществото се отразява във взаимоотношението му с алкохола, добавяйки пласт достоверност към неговия темперамент.
Филип Марлоу - " Големият сън " от Реймънд Чандлър
Филип Марлоу, опитният частен детектив, " основан " от Реймънд Чандлър, е воин, който постоянно се движи по мръсните улици на Лос Анджелис с чаша уиски в ръка. Вкусът на Марлоу към алкохолната напитка се трансформира в неразделна част от неговата твърда, безкомпромисна персона, до момента в който читателят маневрира през мрачните и заплетени сюжети на престъпните романи на Чандлър.
Габриел Конрой - " Мъртвите " от Джеймс Джойс (от сборника с разкази " Дъблинчани " )
В трогателния роман на Джеймс Джойс „ Мъртвите " Габриел Конрой е разказан като изтънчен и интроспективен воин. Докато действието се развива по време на празнично събиране, Габриел се любува на глътка уиски и напитката се трансформира в знак на топлината и интимността, които търси. Нюансираното проучване на характера на Габриел прибавя пласт дълбочина към тази литературна класика.
Преплитането на уискито със запаметяващите се герои прибавя друг усет към историята, предоставяйки на читателите взор към техните персони, битки и общество, в който съществуват.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ