В св. Евангелие (Мат. 9:9; Марк. 2:14) се разказва, че

В св. Евангелие (Мат. 9:9; Марк. 2:14) се споделя, че Иисус Христос, откакто излекувал парализирания, отишъл към Тивериадското езеро, близо до Капернаум. Той се спрял на това място, където събирали налози. Като видял там митаря Матей, споделил му: " Върви след мене! " Длъжността митар, или събирач на налози, била в огромно пренебрежение у юдеите, тъй като митарят събирал налози от божия народ за езическото римско държавно управление. Митарите, също така, били прекомерно користолюбиви люде. Когато Йоан Кръстител проповядвал на индивидите смирение и митарите дружно с другите идвали при него да питат какво би трябвало да създадат, с цел да получат царството небесно, Предтеча им споделил: " Не взимайте повече от избраното! " (Лука 3:12-13).
Господ знаел душата на митаря Матей, презиран от юдеите. Той го намерил заслужен да одобри същинското обучение. И фактически, Матей с наслада чул думите на Спасителя, поканил Го вкъщи си, като поканил и някои свои познати. Господ милостиво беседвал с тях. Гордите фарисеи почнали да осъждат Спасителя и споделили на учениците Му: " Защо вашият Учител яде и пие с грешници! " На това Спасителят споделил: " Здравите нямат потребност от доктор, а болните. Дойдох да повикам към смирение не праведни, а грешници ". (Мат. 9:9-13).
От това време Матей бил постоянно с Христа в цифрата на Дванадесетте Негови възпитаници. Наричат го още Левий. Но той самичък от примирение назовава себе си Матей-Митар, сякаш да припомня за своето предходно звание.
Матей написал своето Евангелие по просбата на апостолите осем години след възкресението на Спасителя. Той пръв описал събитията от земния живот на Господа. Неговото изложение се отличава с невероятна елементарност и е понятно за всекиго. То предава в детайли възвишеното божествено обучение на Христа за блаженствата, за молитвата и прочие
Обикновено на иконите, изобразяващи св. Матей, изобразяват до него, като загадъчен знак на евангелиста, ангелоподобен човек, изразявайки с това кротостта на неговия дух и чистотата на учението.
За живота на св. евангелист Матей са непокътнати малко сведения. Той бил брат на св. ап. Яков Алфеев и както други апостоли, проповядвал Христовото обучение и ходил в доста и далечни страни: Мидия, Персия, Партия и Индия. Преданието споделя, че той отишъл при един див народ с неприятни нрави и традиции. Там му се явил Господ, дал му скиптър и му заповядал да го забие в земята, като заречен, че тоя скиптър ще принесе плодове, а от корена му ще протече чудноват извор. Действително, Матей, като събрал всички поданици, посадил жезъла, който цъфнал и пред очите на изумения народ се покрил с чудни плодове. От корена му бликнал избистрен извор. Всички се затичали към това дърво, пили вода от отлично появилия се извор и, по подстрекателство на апостола, приемали тук св. Кръщение, след което излизали от водата духовно актуализирани.
Св. евангелист Матей приключил живота си страдалчески. Неговите премеждия и гибел били ознаменувани с доста чудеса. Когато желали да го вземат, с цел да го подложат на изтезание, лицето му поразило гонителите с чудесна светлина. Те ослепели, само че той с молитва им възвърнал зрението. Пламъкът не се докоснал до него при мъченическия му героизъм. И когато накрай той предал Богу духа си, мъчителите с смут и учудване изповядали Божията мощ, изказали респект към светите му мощи и станали ревностни християни.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.