Валентин Старчев – между лаврите и страданието
В столичната Музей-галерия „ Анел” бе открита изложбата на проф. Валентин Старчев „ Скулптура – определени произведения”, отдадена на неговата 85-годишнина. Събитието бе посетено от близо 100 създатели от всички сфери на изкуството.
В словото си поетът Ангел Симеонов – основател на Музей-галерия „ Анел”, означи: „ Това събитие е значимо за цялата ни духовна просвета. Осемдесет и пет години е един дълъг, потребен креативен и житейски път. Животът му е мост сред няколко столетия: от откриването на Първото държавно рисувално учебно заведение през далечната 1896 година, през епохата на зрелия социализъм, до наши дни, написа.
Това е мост, който свързва класиците Антон Митов, Иван Мърквичка, Иван Фунев, Иван Лазаров, Марко Марков, Андрей Николов с днешното време. Върховете в биографията на проф. Старчев – в монументалната и кавалетна пластика – са неизброими. В момента в неговото ателие стои монумент на светите братя Кирил и Методий, който скоро ще бъде експониран в Цариброд”.
Проф. Аксиния Джурова – куратор на изложбата, приказва за дългия и бодлив път на „ Старчето”, както ласкаво го назова тя, щрихирайки моменти от кариерата му на състезател и създател:
„ Всяко време се показва и себеизразява посредством изкуството. То е паметта на времето. Какво е останало от предишното на света – пирамиди, храмове, скални рисунки, архитектурни обекти... Валентин Старчев е белязал времето със свои произведения от 60-те години на предишния век до през днешния ден. Творческият път обгръща един голям диапазон от огромния триумф до краха – да види разрушаването на това, което е основал. Валентин ще остане в паметта на всички нас и с метода, по който понася борбата за живот.
Изявен състезател в младостта си, той построи борбен темперамент, само че постоянно остана с висок морал, а в фамилията му бе основана атмосфера на нравственос, на честност, липса на завист и злоба. Тези статуи стоят като кристали в залата на „ Анел” и кореспондират съвършено с картините на Любен Диманов. Творбите на проф. Старчев се намират в десетки музеи в Съединени американски щати, Япония, Ватикана, Холандия, Франция и др.”.
Проф. Валентин Старчев се обърна към своите посетители с думите: „ От тези 85 години, 60 години аз съм ги отдал на моята обич изкуството, скулптурата. 60 години съм в ателието си, 60 години се занимавах със статуя, изобразяване, събиране на материали, събиране на картини на сътрудници.
Въобще един живот, който ми минава през погледа и през съзнанието, който внезапно в този момент, когато си го показва, се оказа доста комплициран: веднъж с доста пътеки, които се пресичат в пространството и които са от друг темперамент, само че са част от моя живот. Винаги съм бил упорит – и като състезател, и като студент в Академията.
Като част от националния тим по лека атлетика (1953-1959) аз обиколих доста европейски столици и съумях да видя експозиции в най-престижните музеи.
Това беше моята същинска премия. Имах велики моменти и тъжни дни, когато мои произведения бяха разрушавани... Въпреки всичко аз работех непрестанно в моето ателие – мои работи попаднаха в сбирките на огромни български и международни колекционери. Затова и до през днешния ден не преставам със същата пристрастеност.
Между лаврите и страданията, до мен постоянно е имало другари, които са обичали музиката, литературата, живописта, пластичните изкуства, което ми е давало сили да не се предавам.
Тук, в изложба „ Анел”, има произведения на създатели, на мои сътрудници от най-високия слой на българското изкуство. От всички страни те ме нападат със силата си и аз като че ли се усещам на боксовия кръг и би трябвало да откликвам със силата на моите произведения. „ Анел” – това е раят на изкуството”.
Вежди Рашидов – ръководител на Комисията по просвета в Парламента, описа мемоари от своята младост, когато през 80-те години проф. Валентин Старчев му е подал ръка за първо негово присъединяване на биенале в Равена, Италия, където Вежди Рашидов получава Златен орден:
„ Ние, младите тогава, се учехме от нашите професори – живеехме щастливо, че сме до едни от най-талантливите хора на България. Обичахме ги! Благодаря ти за всичко, Вальо! Дай Боже, да твориш още дълги години, да правиш изложения и след 10, 20, 30 години. Ти си единственият човек, с който в никакъв случай не съм се скарал!”
Сред гостите на откриването на експозицията бяха още: акад. Антон Дончев и брачната половинка му Райна Василева, проф. Валери Стефанов, журналистът-депутат Тома Томов, първенецът по битка Александър Томов, политикът Александър Томов, политикът Христо Монов, десетки писатели, художници, изкуствоведи и колекционери.
По време на вечерта звучаха известни тематики от кино музика и авторски композии на пианиста Росалин Наков, на който партнираше цигуларката Юлия Попова.
В словото си поетът Ангел Симеонов – основател на Музей-галерия „ Анел”, означи: „ Това събитие е значимо за цялата ни духовна просвета. Осемдесет и пет години е един дълъг, потребен креативен и житейски път. Животът му е мост сред няколко столетия: от откриването на Първото държавно рисувално учебно заведение през далечната 1896 година, през епохата на зрелия социализъм, до наши дни, написа.
Това е мост, който свързва класиците Антон Митов, Иван Мърквичка, Иван Фунев, Иван Лазаров, Марко Марков, Андрей Николов с днешното време. Върховете в биографията на проф. Старчев – в монументалната и кавалетна пластика – са неизброими. В момента в неговото ателие стои монумент на светите братя Кирил и Методий, който скоро ще бъде експониран в Цариброд”.
Проф. Аксиния Джурова – куратор на изложбата, приказва за дългия и бодлив път на „ Старчето”, както ласкаво го назова тя, щрихирайки моменти от кариерата му на състезател и създател:
„ Всяко време се показва и себеизразява посредством изкуството. То е паметта на времето. Какво е останало от предишното на света – пирамиди, храмове, скални рисунки, архитектурни обекти... Валентин Старчев е белязал времето със свои произведения от 60-те години на предишния век до през днешния ден. Творческият път обгръща един голям диапазон от огромния триумф до краха – да види разрушаването на това, което е основал. Валентин ще остане в паметта на всички нас и с метода, по който понася борбата за живот.
Изявен състезател в младостта си, той построи борбен темперамент, само че постоянно остана с висок морал, а в фамилията му бе основана атмосфера на нравственос, на честност, липса на завист и злоба. Тези статуи стоят като кристали в залата на „ Анел” и кореспондират съвършено с картините на Любен Диманов. Творбите на проф. Старчев се намират в десетки музеи в Съединени американски щати, Япония, Ватикана, Холандия, Франция и др.”.
Проф. Валентин Старчев се обърна към своите посетители с думите: „ От тези 85 години, 60 години аз съм ги отдал на моята обич изкуството, скулптурата. 60 години съм в ателието си, 60 години се занимавах със статуя, изобразяване, събиране на материали, събиране на картини на сътрудници.
Въобще един живот, който ми минава през погледа и през съзнанието, който внезапно в този момент, когато си го показва, се оказа доста комплициран: веднъж с доста пътеки, които се пресичат в пространството и които са от друг темперамент, само че са част от моя живот. Винаги съм бил упорит – и като състезател, и като студент в Академията.
Като част от националния тим по лека атлетика (1953-1959) аз обиколих доста европейски столици и съумях да видя експозиции в най-престижните музеи.
Това беше моята същинска премия. Имах велики моменти и тъжни дни, когато мои произведения бяха разрушавани... Въпреки всичко аз работех непрестанно в моето ателие – мои работи попаднаха в сбирките на огромни български и международни колекционери. Затова и до през днешния ден не преставам със същата пристрастеност.
Между лаврите и страданията, до мен постоянно е имало другари, които са обичали музиката, литературата, живописта, пластичните изкуства, което ми е давало сили да не се предавам.
Тук, в изложба „ Анел”, има произведения на създатели, на мои сътрудници от най-високия слой на българското изкуство. От всички страни те ме нападат със силата си и аз като че ли се усещам на боксовия кръг и би трябвало да откликвам със силата на моите произведения. „ Анел” – това е раят на изкуството”.
Вежди Рашидов – ръководител на Комисията по просвета в Парламента, описа мемоари от своята младост, когато през 80-те години проф. Валентин Старчев му е подал ръка за първо негово присъединяване на биенале в Равена, Италия, където Вежди Рашидов получава Златен орден:
„ Ние, младите тогава, се учехме от нашите професори – живеехме щастливо, че сме до едни от най-талантливите хора на България. Обичахме ги! Благодаря ти за всичко, Вальо! Дай Боже, да твориш още дълги години, да правиш изложения и след 10, 20, 30 години. Ти си единственият човек, с който в никакъв случай не съм се скарал!”
Сред гостите на откриването на експозицията бяха още: акад. Антон Дончев и брачната половинка му Райна Василева, проф. Валери Стефанов, журналистът-депутат Тома Томов, първенецът по битка Александър Томов, политикът Александър Томов, политикът Христо Монов, десетки писатели, художници, изкуствоведи и колекционери.
По време на вечерта звучаха известни тематики от кино музика и авторски композии на пианиста Росалин Наков, на който партнираше цигуларката Юлия Попова.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ