Първите опити за ваксинационен паспорт са документирани по време на чума
В средновековието, индивидът имал няколко господаря – оня, който ги е поробил, религията и несъмнено, кралят. Спокойно може да се спори кой тъкмо има най-вече власт, но съвкупността сред всички е едно от най-лошите решения, които човек може да има. Точно затова се следват и всички догми. Между XIII и XIV век ще видим, че огромният апетит е сковал Европа, аргументите могат да бъдат най-разнообразни, само че една от най-достоверните остава топлото течение Ел Ниньо, което потегля от Южна Америка и в резултат на внезапната смяна на климата оказва помощ за унищожаването на посеви.
Ако прибавим още един негатив в цялата формула на живота в тази ера, това би трябвало да бъде чумата, която, както през днешния ден се случва с ковид, промени напълно метода ни на живот. Една особена разлика е, че тогава медикаментите са били повече от мистични и никой не е можел даже да заподозре какво в действителност може да помогне на болните. Днес все по-често се приказва за по този начин наречените имунизационни паспорти, които би трябвало да разрешават на от ден на ден хора да пътуват свободно, като се дава гаранция, че въпросният собственик не заплашва живота на близките. Истината обаче е, че въпреки и през днешния ден мнозина да се противят на концепцията, в която няма нищо неприятно, то в предишното паспортите са изглеждали малко по-различни.
Точно затова насочваме вниманието си към Испасния и дългата разходка до Сантиаго де Компостела – катедрала позиционирана в Северозападна Испания. Всяка години десетки хиляди поклонници пътуват стотици километри – най-често пешком, с цел да отидат и да се помолят на деятел Яков Зеведеев, прочут като врач. Именно там е позициониран неговия гроб и тъкмо по образеца на Йерусалим, тази локация става една от най-интересните за испанците, както и редица други посетители. В годините ще открием, че когато няма заболявания, църквата предлага и разходки до лобното място и на други значими персони. И най-важното е, че дестинацията никога не се счита за тежка, въпреки всичко в името на вярата и църквата, поклонниците се усещат доста повече от щастливи. Веднъж стигнали до задачата, мнозина желаят да вземат нещо със себе си за спомен.
Ето за какво се раждат и най-различни железни значки, които благодарение на игла могат да се сложат на шапката или на дреха. Тази промишленост започва в Европа, като някои фенове считат и до през днешния ден настояват, че точно испанците почнали да изливат първи значки, само че това не е изключително несъмнено. Изображенията също са разнородни, някои са с лика на светци, други са с ангели, трети са на животни, а четвърти символизират други древен знаци. Притежателят на такава значка ни демонстрира, че е малко по-добър християнин, по отношение на другите, а тъкмо това е стимулирало и идната вълна от поклонници да тръгнат още веднъж на поход и да вземат този трофей. Тук би трябвало да прибавим, че въпреки и да приказваме за духовната победа, от време на време участват и значки, които не са чак толкоз извисени. Една значка, която апропо се е продавала много сериозно- била с изображение на огромна вулва с крайници и шапка, като в ръката си държала жезъл във формата на мъжки сексуален орган.
Има и друга фотография на три мъжки полови органа, които оказват помощ на лодка да плава. Общо взето, концепцията за сексуалността въобще не е била пропусната в този интервал от епохата. Къде обаче идва концепцията с паспортите и въпросната чума. След като Европа е изумена и повече от 25 милиона души умират по време на тази пандемия. И откакто никой няма разбиране от микробите и въобще не има вяра в легендата за топлата вода и сапуна. В един миг се има вяра, че болният даже не би трябвало да поглежда своите родственици, с цел да не ги болести. Страхът в действителност е впечатляващ, само че тъкмо тук промишлеността и търговията намира решение. Започва производството на значки, които са напълно обвързани с чумата. Някои търговци споделят, че притежателят на значката ще бъде предпазен, изключително в случай че я е закупил по време на дългия поход до гробницата на Яков.
И по този начин, доста скоро търговците съумяват да впрегнат църквата и ни демонстрират какво в действителност се случва, когато човек закупи такава значка, с изображението на болен от чума, както и на поделение с заболели – нямало ограничаване какво в действителност може да се нарисува, само че в този интервал точно тази болест била извънредно значима. Интересен факт, е че се твърдяло за една добавена отбрана, въпреки и науката от дълго време да е потвърдила нещо напълно друго. Талисманите като „ Злото око “ дават спомагателна мощ и се вярвало, че колкото по-големи проклятия и обети потеглят към носителя, окото ги прибирало и отразявало. Странно или не, никой не обръщал внимание, когато носителите на значката почнали да се разболяват, търговците бързо декларирали, че очевидно носителят не е бил с най-чисти планове и най-вероятно е неверен. Така и комерсиалният модел продължи да натрупа триумфи.
Впрочем около облиците на чумата, някои продавали още по-скандални изображения – като лъв с голям член. Вярвало се, че тъкмо тези щели да отхвърлен погледа на всеки болен и ще го накарат да не гледа и да не заразява различен човек.
