В СУ се провежда обществена дискусия за Истанбулската конвенция
В Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ се организира социална полемика по законопроекта за одобрение на Истанбулската спогодба. Дискусията е проведена от ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева. Какво наложи да има такова разискване и кои са текстовете, които към момента тревожат мнозина ще разберем от Милена Кирова, която следи полемиката.
Интересът към публичното разискване за ратификацията на Истанбулската спогодба е засилен, съобщи репортерът на Българска национална телевизия Милена Кирова от СУ „ Св. Климент Охридски “. В аулата са представители на изпълнителната власт, на неправителствени организации, на другите вероизповедания.
Първа приказва правосъдният министър Цецка Цачева, която акцентира, че Истанбулската спогодба е подписана от България през 2016 година и от тук насетне може да се ратифицира със забележка - в случай че част от текстовете опонират с националното законодателство. Тя приказва и за създалите се страхове в обществото във връзка с превода на британската дума „ джендър “ и дали стратегиите на учениците ще се трансформират. Тя засегна и тематиката за схващането за пола и отношението сред мъжете и дамите. Цачева сподели, че от тук насетне решението за ратификацията е в ръцете на депутатите и отрасловите комисии.
Цецка Цачева, министър на правораздаването: Конвенцията не задължава страните страни по нея да признават транссексуланите или интерсексуални лица за бежанци според чл.1 от конвенцията на Организация на обединените нации от 51-ва година. Няма обвързване за обезпечаване на правно признание на трети пол според националното законодателство. Конституцията на Република България е безапелационна - няма опция за признание на бракове, подписани в други страни сред лица от един и същи пол.
Омбудсманът Мая Манолова приказва с съответни числа, като уточни, че една на всеки четири българки е била жертва на домашно принуждение, което прави един милион дами. Манолова уточни, че фактически това е задоволително доказателство, че българското законодателство не работи и би трябвало да се одобри Истанбулската спогодба.
Мая Манолова, омбудсман на Република България: Терминът обществена роля на пола към този момент е въведен в българското законодателство. Той съществува в закона за равнопоставеност на половете и всички виждаме, че нито е породил, нито пък легализирал третия пол. Но поради страховете и разделянето в обществото и персонално за мен, най-много поради позицията на светия Синод, това, това, за което упорствам, е разискването на Истанбулската спогодба да продължи с разискването и на тълкувателна декларация.
На друга позиция беше старозагорският митрополит Киприян, като неговото изявление беше посрещнато с бурни аплоадисменти. Той приказва за честен разпад и за налагане на непознати полезности, в случай че бъде утвърдена конвенцията.
Негово високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприян: Нов превод няма да промени смисъла и духа на конвенцията, в която посредством използването на понятието „ джендър “ и производните му се преследват цели разнообразни от прокламентираните - за отбрана на дамите от принуждение. Тези понятия се употребяват за превръщането в държавните политики на една идеология, която отхвърля, че индивидът съществува като мъж или жена и тя се утвърждава с нов неестествен език, който намираме в конвенцията.
Продължава публичното разискване, което БНТ2 излъчва директно в ефира си, съобщи репортерът на Българска национална телевизия Милена Кирова. В това време пред постройката на Софийския университет се събра група хора, които пазят утвърждението на Истанбулската спогодба.
Гледайте по Българска национална телевизия публичното разискване за Истанбулската спогодба
Обществена полемика по законопроекта за одобрение на Истанбулската спогодба за предварителна защита на насилието против дами и девойки се организира през днешния ден в Соф...
Интересът към публичното разискване за ратификацията на Истанбулската спогодба е засилен, съобщи репортерът на Българска национална телевизия Милена Кирова от СУ „ Св. Климент Охридски “. В аулата са представители на изпълнителната власт, на неправителствени организации, на другите вероизповедания.
Първа приказва правосъдният министър Цецка Цачева, която акцентира, че Истанбулската спогодба е подписана от България през 2016 година и от тук насетне може да се ратифицира със забележка - в случай че част от текстовете опонират с националното законодателство. Тя приказва и за създалите се страхове в обществото във връзка с превода на британската дума „ джендър “ и дали стратегиите на учениците ще се трансформират. Тя засегна и тематиката за схващането за пола и отношението сред мъжете и дамите. Цачева сподели, че от тук насетне решението за ратификацията е в ръцете на депутатите и отрасловите комисии.
Цецка Цачева, министър на правораздаването: Конвенцията не задължава страните страни по нея да признават транссексуланите или интерсексуални лица за бежанци според чл.1 от конвенцията на Организация на обединените нации от 51-ва година. Няма обвързване за обезпечаване на правно признание на трети пол според националното законодателство. Конституцията на Република България е безапелационна - няма опция за признание на бракове, подписани в други страни сред лица от един и същи пол.
Омбудсманът Мая Манолова приказва с съответни числа, като уточни, че една на всеки четири българки е била жертва на домашно принуждение, което прави един милион дами. Манолова уточни, че фактически това е задоволително доказателство, че българското законодателство не работи и би трябвало да се одобри Истанбулската спогодба.
Мая Манолова, омбудсман на Република България: Терминът обществена роля на пола към този момент е въведен в българското законодателство. Той съществува в закона за равнопоставеност на половете и всички виждаме, че нито е породил, нито пък легализирал третия пол. Но поради страховете и разделянето в обществото и персонално за мен, най-много поради позицията на светия Синод, това, това, за което упорствам, е разискването на Истанбулската спогодба да продължи с разискването и на тълкувателна декларация.
На друга позиция беше старозагорският митрополит Киприян, като неговото изявление беше посрещнато с бурни аплоадисменти. Той приказва за честен разпад и за налагане на непознати полезности, в случай че бъде утвърдена конвенцията.
Негово високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприян: Нов превод няма да промени смисъла и духа на конвенцията, в която посредством използването на понятието „ джендър “ и производните му се преследват цели разнообразни от прокламентираните - за отбрана на дамите от принуждение. Тези понятия се употребяват за превръщането в държавните политики на една идеология, която отхвърля, че индивидът съществува като мъж или жена и тя се утвърждава с нов неестествен език, който намираме в конвенцията.
Продължава публичното разискване, което БНТ2 излъчва директно в ефира си, съобщи репортерът на Българска национална телевизия Милена Кирова. В това време пред постройката на Софийския университет се събра група хора, които пазят утвърждението на Истанбулската спогодба.
Гледайте по Българска национална телевизия публичното разискване за Истанбулската спогодба Обществена полемика по законопроекта за одобрение на Истанбулската спогодба за предварителна защита на насилието против дами и девойки се организира през днешния ден в Соф...
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ