В случаите, когато имаме работа не с единичен епизод на

В случаите, когато имаме работа не с индивидуален епизод на безмълвие, а с повтарящи се цикли на безмълвие, връзката рискува да се трансформира в игра на власт за това кой има превъзходство. Когато единият изключи другия, с цел да реализира своето, а другият, вместо да излезе от връзката, игнорирайки или съобразявайки се, реши също да инициира изключване, това, което следва, е битка за това кой ще наподобява по-силен и кой ще издържи по-дълго, без да се пречупи.
Прочетете още
Както децата се научават, че в случай че хленчат малко повече от последния път, родителят, макар първичната си опозиция, в последна сметка ще се пречупи и ще им даде това, което желаят, по този начин и този, който инициира мълчанието, знае от предходни пъти, че в случай че мълчанието се проточва прекомерно дълго, колкото и да се съпротивлява насреща първоначално, предсказано е, че в един миг то също ще се счупи.

По подобен метод този, който е почнал втори с мълчанието, знае, че последния път е издържал седмица, две седмици или месец, тъй че в този момент се пробва да издържи седмица, две седмици, месец и малко повече, тъй че да стане ясно е, че този път няма да се съобщи. Този, който стартира всичко, виждайки, че избраното време изтича, може да се паникьоса и да се съобщи първи. Но, в случай че се задържи, и се съобщи първи отново другият, единственото, което ще реализиран двамата е да затвърждават позицията, че идващия път продължителността ще е повече. С други думи в резюме, порочните кръгове на мълчанието ще стават все по-големи, водейки до все по-голяма отдалеченост и отчуждение.

Клишето, че " този, на който му пука по-малко, печели в една връзка ", евентуално е произлязло от сходен вид връзки. Това е концепция за взаимоотношения, която допуска, че подобаващият метод за другарство с другите е да се играят игри, до момента в който методът, който дава „ победа “, е да се манипулира държанието на различен посредством укрепване и наказване, способ, сходен на този, употребен в образование на кучета.

За да употребява изключваща операция за „ победа “, човек евентуално би трябвало да е потиснал значително личната си потребност за принадлежност и достоверно свързване с другите. Той към момента не би трябвало да си разрешава да се свързва прочувствено с другите и да не си разрешава да станат значими за него. Само по този метод човек може да включва и изключва хората от живота си, без да се въздейства от това по какъв начин се усещат и без да се интересува, дали ще ги загуби. Властта и контролът са станали по-ценни от всевъзможни взаимоотношения, написа Puls.bg.

Ключов проблем с остракизма е, че един път почнал, е мъчно да се спре, даже когато повода, която го е предизвикала, е забравена или простена. Дали тъй като се опасяват, че ще наподобява, че не следват, в случай че се откажат, тъй като се радват на вниманието, което получават от другия човек, или тъй като блокирането се трансформира в табиет, на хората им е мъчно да отговорят и да се свържат още веднъж. Когато обстановката се консолидира и тишината стане непрекъсната, това, което се визира най-много, е първото и най-основно изискване на взаимоотношенията, което съгласно личностно-центрираната доктрина е контактът. И защото без контакт, просто казано, няма връзка, мълчанието неизбежно предвещава гибелта на връзката. 

Не знам дали има отговорни, насилници или жертви. Това, което знам е, че връзките се състоят от двама: този, който мълчи, явно не е без виновност, само че въпреки това, колкото и провокативно да звучи, той по-скоро „ намира и прави “, избира хора, които имат своите си аргументи да одобряват или толерират сходно манипулативно държание.