Европа трябва да преформатира НАТО и връзката си със САЩ, твърди прогноза
В идващите 10 години Европа ще би трябвало да се пригоди към една нова система на интернационалните връзки и зависимости, в това число посредством преформулиране на трансатлантическите връзки - както със Съединени американски щати, по този начин и в НАТО. В момента ангажираността на Вашингтон с тази организация е солидна, пораства и финансовата поддръжка за натовските страни в Източна Европа, а алиансът е по-силен, в сравнение с беше преди 5 години.
Но това отношение ще продължи, до момента в който Русия е възприемана като опасност, а американците считат, че Москва е в крах и със свиващо се въздействие, до момента в който в другия завършек на света се въздига Китай.
За европейците това значи, че в случай че желаят да останат значим съдружник на Съединени американски щати, ще би трябвало да могат да оказват помощ на Вашингтон да популяризира властта си в Азия и други елементи на света. А даже да избра да не оказва помощ на Съединени американски щати, Европа ще би трябвало да е способна напълно сама да подсигурява сигурността си - в НАТО или отвън него - с цел да запълни вакуума, който би се основал от фокусирането на американците върху Азия.
Това предизвестява показана в Европейския парламент прогноза за интернационалните връзки и развиването на обществата в идващите 10 години на аналитичният център на Европейски Съюз Система за европейска тактика и политически разбор (ESPAS). Под заглавието " Глобални тендензии до 2030 година: Предизвикателства и избори за Европа " водещият създател Флоранс Гауб показва още, че в края на идващото десетилетие ще са настъпили чувствителни промени, в това число в метода, по който се образуват силата и въздействието на страните. Гауб е възпитаничка на Мюнхенския университет, френските SciencesPo и Сорбона, лекар е от Хумболтовия университет в Берлин и е някогашен учител в Колежа по на НАТО по защитата.
Докладът за трендовете до 2030 година
В отчета се показва, че Европа би трябвало да се преценява с редица фактори, в това число демографския и изключително смяната в Африка. В най-вероятния сюжет през 2030 човечеството ще се е нараснало с 1 милиарда души до 8.551 милиарда поданици и това ще е най-видимо в прилежаща Африка. Там популацията ще нарасне с близо 450 млн. души (до над 1.7 млрд.) - съвсем толкоз, колкото в доста по-многолюдната Азия В следвакото десетилетие Европа ще намалее с към 4 млн души (до 739 млн.).
Но числеността на популацията към този момент няма да е толкоз значим фактор, защото към 2030 година ще се оформи друга конструкция за разпространение на власт и въздействие. Все още се приказва за многополярен свят, до момента в който бъдещето е на свят, в който са значими така наречен основни пунктове на голям брой мрежи, покриващи планетата. Силата на една страна към този момент няма да се мери само с броя на жителите ѝ, Брутният вътрешен продукт на иконоиката и разноските за защита. Властте ще се упражнява освен от страни, само че и от огромните градове, райони, компании и транснационални потоци.
Затова за страните е извънредно значимо да вземат участие в интернационалните организации и връзки, да търгуват и популяризират помощ в чужбина да имат връзки с повече сътрудници, да въодушевяват останалите и да упражняват въздействието си по този метод, предлагат създателите. В момента това е изключително притеснителна рекомендация за България, защото наскоро изследване на Европейския съвет за външна политика сподели, че в Европейски Съюз никой - с изключение ненапълно на румънците - не припознава българите като сътрудници за взаимни инициативи.
Екипът на Флоранс Гауб разяснява и офанзивата, на която е подложена демокрацията в Европа сега. Тя се показва във възхода на популистки партии, интервенция в избори, намаляване върховенството на закона, бунтуване против промени и промени, проблеми поради публично неравноправие и миграция. Това е поправимо, изключително в случай че политиците съумеят да съкратят дистанцията с гласоподавателите си, а модерните технологии за съгласуваност, обществени мрежи и други средства могат да улеснят този развой.
Но в отчета има и значимо предизвестие - отбраната на демокрацията се нуждае от съответната инфраструктура, включваща механизми за контрол, надзор и търсене на отговорност. Тази инфраструктура би трябвало да не позволява популисти в държавните управления, защото е потвърдено, че един път попаднали във властта, те протягат ръка на фундаментални правила като господство на закона и независимост на медиите.
Но това отношение ще продължи, до момента в който Русия е възприемана като опасност, а американците считат, че Москва е в крах и със свиващо се въздействие, до момента в който в другия завършек на света се въздига Китай.
За европейците това значи, че в случай че желаят да останат значим съдружник на Съединени американски щати, ще би трябвало да могат да оказват помощ на Вашингтон да популяризира властта си в Азия и други елементи на света. А даже да избра да не оказва помощ на Съединени американски щати, Европа ще би трябвало да е способна напълно сама да подсигурява сигурността си - в НАТО или отвън него - с цел да запълни вакуума, който би се основал от фокусирането на американците върху Азия.
Това предизвестява показана в Европейския парламент прогноза за интернационалните връзки и развиването на обществата в идващите 10 години на аналитичният център на Европейски Съюз Система за европейска тактика и политически разбор (ESPAS). Под заглавието " Глобални тендензии до 2030 година: Предизвикателства и избори за Европа " водещият създател Флоранс Гауб показва още, че в края на идващото десетилетие ще са настъпили чувствителни промени, в това число в метода, по който се образуват силата и въздействието на страните. Гауб е възпитаничка на Мюнхенския университет, френските SciencesPo и Сорбона, лекар е от Хумболтовия университет в Берлин и е някогашен учител в Колежа по на НАТО по защитата.
Докладът за трендовете до 2030 година
В отчета се показва, че Европа би трябвало да се преценява с редица фактори, в това число демографския и изключително смяната в Африка. В най-вероятния сюжет през 2030 човечеството ще се е нараснало с 1 милиарда души до 8.551 милиарда поданици и това ще е най-видимо в прилежаща Африка. Там популацията ще нарасне с близо 450 млн. души (до над 1.7 млрд.) - съвсем толкоз, колкото в доста по-многолюдната Азия В следвакото десетилетие Европа ще намалее с към 4 млн души (до 739 млн.).
Но числеността на популацията към този момент няма да е толкоз значим фактор, защото към 2030 година ще се оформи друга конструкция за разпространение на власт и въздействие. Все още се приказва за многополярен свят, до момента в който бъдещето е на свят, в който са значими така наречен основни пунктове на голям брой мрежи, покриващи планетата. Силата на една страна към този момент няма да се мери само с броя на жителите ѝ, Брутният вътрешен продукт на иконоиката и разноските за защита. Властте ще се упражнява освен от страни, само че и от огромните градове, райони, компании и транснационални потоци.
Затова за страните е извънредно значимо да вземат участие в интернационалните организации и връзки, да търгуват и популяризират помощ в чужбина да имат връзки с повече сътрудници, да въодушевяват останалите и да упражняват въздействието си по този метод, предлагат създателите. В момента това е изключително притеснителна рекомендация за България, защото наскоро изследване на Европейския съвет за външна политика сподели, че в Европейски Съюз никой - с изключение ненапълно на румънците - не припознава българите като сътрудници за взаимни инициативи.
Екипът на Флоранс Гауб разяснява и офанзивата, на която е подложена демокрацията в Европа сега. Тя се показва във възхода на популистки партии, интервенция в избори, намаляване върховенството на закона, бунтуване против промени и промени, проблеми поради публично неравноправие и миграция. Това е поправимо, изключително в случай че политиците съумеят да съкратят дистанцията с гласоподавателите си, а модерните технологии за съгласуваност, обществени мрежи и други средства могат да улеснят този развой.
Но в отчета има и значимо предизвестие - отбраната на демокрацията се нуждае от съответната инфраструктура, включваща механизми за контрол, надзор и търсене на отговорност. Тази инфраструктура би трябвало да не позволява популисти в държавните управления, защото е потвърдено, че един път попаднали във властта, те протягат ръка на фундаментални правила като господство на закона и независимост на медиите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ