Проф. Николай Овчаров: В Северна Македония вършат нова провокация
В Северна Македония правят нова провокация, като афишират български възрожденци за " македонски светци ", заяви видният наш археолог проф. дин Николай Овчаров.
Наскоро проф. Пламен Павлов уточни поредна северномакедонска провокация и посягане към българската просвета. Става дума за канонизирането за " македонски светител " от така наречен Македонска православна черква на българина Кирил Пейчинович. Той е роден към 1771 година в с. Теарце до северномакедонския град Тетово, област Горни Полог. Учи в близкото село Лешок, а след това продължава образованието си в Бигорския манастир " Св. Йоан Предтеча “ при Дебър – цитадела на българщината по време на турското иго. После Кирил се замонашва и служи в разнообразни манастири, в това число в Хилендарската обител на Атон, която по това време е съвсем напълно българска (нека си напомним, че малко по-рано там написа фамозната " История славянобългарска " Паисий Хилендарски).
Основният принос на този български възрожденец от Вардарска Македония несъмнено са неговите книги " Огледало " (1816) и " Книга глаголемая успокоение грешным " (1840). През целия си живот Кирил Пейчинович нито за момент не се е чувствал иначе, с изключение на като неоспорим българин. Това се вижда още от първото изречение върху първата страница на издадената в Будапеща първа негова книга. Там ясно се чете: " Описася ради потребы и ползованія препростейшим и некнижним язиком Болгарским долния Миссия “. От късото изречение се схваща, че тя е на национален български език, с цел да я схващат елементарните хора, живеещи в тогавашните лимити на днешна Република Северна Македония. Защото с термина " Долна Мизия " още през ХІІІ в. българските царе означават в своите грамоти земите си край Вардар.
В безкрайните си обиколки из тази част на югозападните български земи, наричана през днешния ден Република Северна Македония, Кирил Пейчинович оставя голям брой подписи по стените на редица църкви и манастири. По-важно е, че той основава цели школи, положили началото на българското Възраждане в тази област. Кирил работи с доста забележителни персони от Вардарска Македония, които също ясно се дефинират като българи.
В това отношение е доста забавно едно мое изобретение, направено по време на дългогодишните ми теренни обхождания по тези земи. Манастирът " Св. Архангели " край с. Кучевище е единствено на 15 км на север от днешната столица на РСМ в планината Скопска Църна Гора и е издигнат в края на ХІV в. Споменат е в ръкописни приписки от 1623 и 1624 година Църквата му е кръстокуполна и много красива. Фасадите са разнообразени с декоративни керамични панички, а отвътре на стените има няколко живописни пласта.
Заедно с моя сътрудник и другар, починалия през днешния ден изтъкнат македонски археолог Кирил Трайковски, посетихме този манастир през есента на 1996 година При изследванията ми из северномакедонските антични християнски храмове аз търсех основно надписи, надраскани върху стенописите от минали преди епохи поклонници. А църквата на манастира " Св. Архангели " се оказа същинска съкровищница на такива текстове.
Започнах да проучвам с фенерче повърхността на стенописите и ето, че се откроиха буквите на врязани с изострен предмет надписи. Бързо разчетох името на някой си Гавраил, посетил храма през 1643 година После видях подписите на казанджията Наста от 1800 г и на синайския протосингел Хаджи Исая от 1818 година Внезапно под ориентирания лъч изпъкна значителен текст от осем реда и аз започнах да го разкодирам.
В началото на надписа са маркирани две дати – 1836 и 1864 година След това създателят на бележката, йеромонах Мисаил от Тетово, споделя по какъв начин се е замонашил в манастира
" Св. Архангели ". Именно Мисаил, а не Михаил, както наподобява на пръв взор. Рядкото библейско име ми разреши да разгадая тайната към личността на пишещия.
Оказа се, че в първата половина на ХІХ в. йеромонах Мисаил от град Тетово става свещеник на обителта край Кучевище. Приписки в ръкописни книги свидетелстват за неговата принадлежност към интелектуален кръг, воден точно от фамозния български възрожденец Кирил Пейчинович. Постепенно към последния се оформя цяла група книжовници. Различни сведения приказват за йеромонах Арсений, по прякор Будалината, духовник Методий, Авраам, духовник Тимотей, Серафим и други. Именно измежду тях би трябвало да се търси мястото на Мисаил.
Откритият надпис сподели, че той е станал свещеник на манастира " Св. Архангели " през 1836 година Според известните данни, след гибелта на Кирил Пейчинович в 1845 година Мисаил събира в обителта множеството от учениците му. Там монасите сътворяват нови и преписват остарели ръкописни книги на превъзходен български език. Делото на Мисаил не остава неусетно и през 1854 година на страниците на издавания в Истанбул български " Цариградски вестник " се появява похвална публикация за него. Според бележката той бил " благообразен и многотрудник " и все се стараел за положителното на манастира.
Да попаднеш на страниците на " Цариградски вестник " по това време е било изключителна чест и самопризнание. Това е български седмичник, излизал в столицата на Османската империя от 1848 до 1862 година. " Цариградски вестник " е едно от най-сериозните издания на български език от възрожденския щемпел. Вестникът е учреден от Иван Богоров след прекъсването на излезлия в три броя във Виена първи наш вестник " Български орел “ (1846-1847). Богоров е и основен редактор на " Цариградски вестник " до 1850 година, след което той е стихотворец от Александър Екзарх и за малко от Тодор Бурмов. Достатъчно е да се спомене, че в този вестник вършат своя дебют като поети Добри Чинтулов и Петко Славейков.
Но тук аз желая да отбележа множеството оповестени на страниците на " Цариградски вестник " на един различен български възрожденец от Вардарска Македония. Йордан Хаджиконстантинов, по прякор Джинот, е роден към 1818 година във Велес. Той е на първо място труженик за българско учебно заведение, което се основава в битката против непознатите домогвания в страната. В една от първите си публикации, отпечатана в " Цариградски вестник " през 1850 година, той написа: " Нека въздигнеме ръце да възблагодариме, тъй като сме се удостоили да видиме учебни заведения, учреждени по наший народний болгарский език. " И се обръща към всички българи, с цел да ги насърчи да следват пътя на просвещението: " Вие съзнахте, общителни Болгаре, че Просвещението спомага человеку освен за положителното му живение, само че йоще го соделува благодетелен, да изполнява своите должности, посредством изполнението на които се разграничава от безсловесните скотове. "
Но дано се върна към планове от мен надпис от манастира " Св. Архангели " в Кучевище. Втората дата безспорно демонстрира времето на гибелта на видния възрожденец. Годината 1864 е добавена от ръката на негов сподвижник след кончината му. Така откритият в църквата надпис хвърли светлина върху живота и делото на един незабравим деятел на българското Възраждане в Македония, сподвижник на великия Кирил Пейчинович. И дано читателите сами си дадат отговор какви са били по националност тези хора и до каква степен могат да бъдат през днешния ден " македонски светители "?!
Снимки:
01 – Портрет на Кирил Пейчинович, изработен от неговия сподвижник духовник Арсений Будалината
02 – Началната страница на " Огледало ", където Кирил Пейчинович изяснява, че написа на български език
03 – Гробът на Кирил Пейчинович
04 – Надписът на йеромонах Мисаил
Наскоро проф. Пламен Павлов уточни поредна северномакедонска провокация и посягане към българската просвета. Става дума за канонизирането за " македонски светител " от така наречен Македонска православна черква на българина Кирил Пейчинович. Той е роден към 1771 година в с. Теарце до северномакедонския град Тетово, област Горни Полог. Учи в близкото село Лешок, а след това продължава образованието си в Бигорския манастир " Св. Йоан Предтеча “ при Дебър – цитадела на българщината по време на турското иго. После Кирил се замонашва и служи в разнообразни манастири, в това число в Хилендарската обител на Атон, която по това време е съвсем напълно българска (нека си напомним, че малко по-рано там написа фамозната " История славянобългарска " Паисий Хилендарски).
Основният принос на този български възрожденец от Вардарска Македония несъмнено са неговите книги " Огледало " (1816) и " Книга глаголемая успокоение грешным " (1840). През целия си живот Кирил Пейчинович нито за момент не се е чувствал иначе, с изключение на като неоспорим българин. Това се вижда още от първото изречение върху първата страница на издадената в Будапеща първа негова книга. Там ясно се чете: " Описася ради потребы и ползованія препростейшим и некнижним язиком Болгарским долния Миссия “. От късото изречение се схваща, че тя е на национален български език, с цел да я схващат елементарните хора, живеещи в тогавашните лимити на днешна Република Северна Македония. Защото с термина " Долна Мизия " още през ХІІІ в. българските царе означават в своите грамоти земите си край Вардар.
В безкрайните си обиколки из тази част на югозападните български земи, наричана през днешния ден Република Северна Македония, Кирил Пейчинович оставя голям брой подписи по стените на редица църкви и манастири. По-важно е, че той основава цели школи, положили началото на българското Възраждане в тази област. Кирил работи с доста забележителни персони от Вардарска Македония, които също ясно се дефинират като българи.
В това отношение е доста забавно едно мое изобретение, направено по време на дългогодишните ми теренни обхождания по тези земи. Манастирът " Св. Архангели " край с. Кучевище е единствено на 15 км на север от днешната столица на РСМ в планината Скопска Църна Гора и е издигнат в края на ХІV в. Споменат е в ръкописни приписки от 1623 и 1624 година Църквата му е кръстокуполна и много красива. Фасадите са разнообразени с декоративни керамични панички, а отвътре на стените има няколко живописни пласта.
Заедно с моя сътрудник и другар, починалия през днешния ден изтъкнат македонски археолог Кирил Трайковски, посетихме този манастир през есента на 1996 година При изследванията ми из северномакедонските антични християнски храмове аз търсех основно надписи, надраскани върху стенописите от минали преди епохи поклонници. А църквата на манастира " Св. Архангели " се оказа същинска съкровищница на такива текстове.
Започнах да проучвам с фенерче повърхността на стенописите и ето, че се откроиха буквите на врязани с изострен предмет надписи. Бързо разчетох името на някой си Гавраил, посетил храма през 1643 година После видях подписите на казанджията Наста от 1800 г и на синайския протосингел Хаджи Исая от 1818 година Внезапно под ориентирания лъч изпъкна значителен текст от осем реда и аз започнах да го разкодирам.
В началото на надписа са маркирани две дати – 1836 и 1864 година След това създателят на бележката, йеромонах Мисаил от Тетово, споделя по какъв начин се е замонашил в манастира
" Св. Архангели ". Именно Мисаил, а не Михаил, както наподобява на пръв взор. Рядкото библейско име ми разреши да разгадая тайната към личността на пишещия.
Оказа се, че в първата половина на ХІХ в. йеромонах Мисаил от град Тетово става свещеник на обителта край Кучевище. Приписки в ръкописни книги свидетелстват за неговата принадлежност към интелектуален кръг, воден точно от фамозния български възрожденец Кирил Пейчинович. Постепенно към последния се оформя цяла група книжовници. Различни сведения приказват за йеромонах Арсений, по прякор Будалината, духовник Методий, Авраам, духовник Тимотей, Серафим и други. Именно измежду тях би трябвало да се търси мястото на Мисаил.
Откритият надпис сподели, че той е станал свещеник на манастира " Св. Архангели " през 1836 година Според известните данни, след гибелта на Кирил Пейчинович в 1845 година Мисаил събира в обителта множеството от учениците му. Там монасите сътворяват нови и преписват остарели ръкописни книги на превъзходен български език. Делото на Мисаил не остава неусетно и през 1854 година на страниците на издавания в Истанбул български " Цариградски вестник " се появява похвална публикация за него. Според бележката той бил " благообразен и многотрудник " и все се стараел за положителното на манастира.
Да попаднеш на страниците на " Цариградски вестник " по това време е било изключителна чест и самопризнание. Това е български седмичник, излизал в столицата на Османската империя от 1848 до 1862 година. " Цариградски вестник " е едно от най-сериозните издания на български език от възрожденския щемпел. Вестникът е учреден от Иван Богоров след прекъсването на излезлия в три броя във Виена първи наш вестник " Български орел “ (1846-1847). Богоров е и основен редактор на " Цариградски вестник " до 1850 година, след което той е стихотворец от Александър Екзарх и за малко от Тодор Бурмов. Достатъчно е да се спомене, че в този вестник вършат своя дебют като поети Добри Чинтулов и Петко Славейков.
Но тук аз желая да отбележа множеството оповестени на страниците на " Цариградски вестник " на един различен български възрожденец от Вардарска Македония. Йордан Хаджиконстантинов, по прякор Джинот, е роден към 1818 година във Велес. Той е на първо място труженик за българско учебно заведение, което се основава в битката против непознатите домогвания в страната. В една от първите си публикации, отпечатана в " Цариградски вестник " през 1850 година, той написа: " Нека въздигнеме ръце да възблагодариме, тъй като сме се удостоили да видиме учебни заведения, учреждени по наший народний болгарский език. " И се обръща към всички българи, с цел да ги насърчи да следват пътя на просвещението: " Вие съзнахте, общителни Болгаре, че Просвещението спомага человеку освен за положителното му живение, само че йоще го соделува благодетелен, да изполнява своите должности, посредством изполнението на които се разграничава от безсловесните скотове. "
Но дано се върна към планове от мен надпис от манастира " Св. Архангели " в Кучевище. Втората дата безспорно демонстрира времето на гибелта на видния възрожденец. Годината 1864 е добавена от ръката на негов сподвижник след кончината му. Така откритият в църквата надпис хвърли светлина върху живота и делото на един незабравим деятел на българското Възраждане в Македония, сподвижник на великия Кирил Пейчинович. И дано читателите сами си дадат отговор какви са били по националност тези хора и до каква степен могат да бъдат през днешния ден " македонски светители "?!
Снимки:
01 – Портрет на Кирил Пейчинович, изработен от неговия сподвижник духовник Арсений Будалината
02 – Началната страница на " Огледало ", където Кирил Пейчинович изяснява, че написа на български език
03 – Гробът на Кирил Пейчинович
04 – Надписът на йеромонах Мисаил
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ