Как да не гласуваш за котка в тъмно чекмедже? Най-важното правило
В седмицата, в която доста профилни фотоси ще се сменят с лозунгови апели, и единствено след няколко дни ще схванеш, че най-малко един твой другар, който в никакъв случай не е бил надарен, само че въпреки това не прекомерно образован, е кандидат-депутат; в една такава напечена седмица може би е добре да изведем някакъв рационален аршин за гласуването на изборите. Този аршин няма да има нищо общо с разбирането за ляво, дясно, консервативно, демократично, минимална, оптималната страна и персонални харизми.
Критерият, който ще предложим, е различен. Той е ирелевантен към политическия набор и гласи: до каква степен партията, за която гласувате, предстои на наблюдаване и надзор от личния ѝ електорат.
Какво значи това? Означава, че всеки може да ви метне с купища предизборни обещания, оферти и хрумвания - върбите, по които са ви мятали по този начин, са буйно обрасли по левия и десния бряг и на тях висят значително тричани от личната си наивност електорати.
Не може да ви метне обаче с друго - вашата преценка дали партията има добре развита обществена инфраструктура, която да употребяват самите ѝ гласоподаватели. Дали в случай че тръгне да прави противоположното на това, което е декларирала, самият вие ще имате някакъв лост за надзор.
Как може да се реализира този надзор? Подсказване: обществените мрежи. Онази групировка, която има добре създадено наличие в обществените мрежи, сама дава и инструментите за надзор върху себе си посредством същите мрежи. Ключовите въпроси са: до каква степен партията, за която желаете да гласувате, разполага с основни фигури, които да поддържат връзка непрестанно с гласоподавателите си? Водят ли обществен доклад в обществените мрежи за това, което са създали, в случай че към този момент са го дали обещание? Реагират ли на рецензия в същите обществени мрежи и пробват ли се да отговорят на нея? Има ли по какъв начин в случай че против техни решения се набере публично неодобрение, то да може да се материализира и да притисне водачите им?
Ако това ви наподобява пресилено, може да вземем за пример да разгледате мненията под статусите на Трифонов от влизането му в политиката спрямо тези от последните няколко седмици. Обратът там е доста сериозен и в действителност скупчването на хиляди отрицателни реакции не приказва за " тролска акция ". Говори за това, че главният инструмент в известността на " ИТН " стартира да се употребява от гласоподавателите ѝ и това е повече от добре. Това, че някой е предложил Николай Василев и Петър Илиев е доста зле, само че най-зле би било в случай че няма мрежа, през която да се набере отвращение по отношение на това предложение и то да може да бъде обявено персонално на политика, който стои зад него. Проблемът на Трифонов не е, че употребява обществените мрежи; това беше главно предимство на " ИТН ". Проблемът беше, че не трансформира тази връзка в здравословен микс, който да включи и телевизионни появи. Тези телевизионни появи са към този момент не толкоз значими поради натрупването на публичност; така наречен " рийч " на обществените мрежи от дълго време конкурира по обсег даже водещите малките екрани. Плюсът от телевизионните появи е по-скоро в печата на меродавност, който могат да придадат на всеки участник в политическия спор. Казано в резюме: по-убедителен си, в случай че успееш да се защитиш пред Цветанка Ризова, в сравнение с в обява на личната ти стена. В идеалният случай би трябвало да се оправиш и с двете.
В последните 30 години най-често се избираше котка в мрачно чекмедже; и макар, че това е неминуем либерален риск, има разлика сред това дали чекмеджето е най-малко малко отворено. Ако партията не може да бъде следена от личните ѝ гласоподаватели, това е просто подаряване на скъп глас на безсмислено обещание; договорка, от която никой не се е измъквал без отчаяние. Нещо повече; съвсем всички несгоди идват таман от тази договорка.
Затова, ето единствената предизборна пропаганда, която има смисъл. Тя гласи: Гласувайте за който решите - само че просто проверете дали след това има по какъв начин да поддържате връзка с него и да ви слуша.
Автор: Райко Байчев
Критерият, който ще предложим, е различен. Той е ирелевантен към политическия набор и гласи: до каква степен партията, за която гласувате, предстои на наблюдаване и надзор от личния ѝ електорат.
Какво значи това? Означава, че всеки може да ви метне с купища предизборни обещания, оферти и хрумвания - върбите, по които са ви мятали по този начин, са буйно обрасли по левия и десния бряг и на тях висят значително тричани от личната си наивност електорати.
Не може да ви метне обаче с друго - вашата преценка дали партията има добре развита обществена инфраструктура, която да употребяват самите ѝ гласоподаватели. Дали в случай че тръгне да прави противоположното на това, което е декларирала, самият вие ще имате някакъв лост за надзор.
Как може да се реализира този надзор? Подсказване: обществените мрежи. Онази групировка, която има добре създадено наличие в обществените мрежи, сама дава и инструментите за надзор върху себе си посредством същите мрежи. Ключовите въпроси са: до каква степен партията, за която желаете да гласувате, разполага с основни фигури, които да поддържат връзка непрестанно с гласоподавателите си? Водят ли обществен доклад в обществените мрежи за това, което са създали, в случай че към този момент са го дали обещание? Реагират ли на рецензия в същите обществени мрежи и пробват ли се да отговорят на нея? Има ли по какъв начин в случай че против техни решения се набере публично неодобрение, то да може да се материализира и да притисне водачите им?
Ако това ви наподобява пресилено, може да вземем за пример да разгледате мненията под статусите на Трифонов от влизането му в политиката спрямо тези от последните няколко седмици. Обратът там е доста сериозен и в действителност скупчването на хиляди отрицателни реакции не приказва за " тролска акция ". Говори за това, че главният инструмент в известността на " ИТН " стартира да се употребява от гласоподавателите ѝ и това е повече от добре. Това, че някой е предложил Николай Василев и Петър Илиев е доста зле, само че най-зле би било в случай че няма мрежа, през която да се набере отвращение по отношение на това предложение и то да може да бъде обявено персонално на политика, който стои зад него. Проблемът на Трифонов не е, че употребява обществените мрежи; това беше главно предимство на " ИТН ". Проблемът беше, че не трансформира тази връзка в здравословен микс, който да включи и телевизионни появи. Тези телевизионни появи са към този момент не толкоз значими поради натрупването на публичност; така наречен " рийч " на обществените мрежи от дълго време конкурира по обсег даже водещите малките екрани. Плюсът от телевизионните появи е по-скоро в печата на меродавност, който могат да придадат на всеки участник в политическия спор. Казано в резюме: по-убедителен си, в случай че успееш да се защитиш пред Цветанка Ризова, в сравнение с в обява на личната ти стена. В идеалният случай би трябвало да се оправиш и с двете.
В последните 30 години най-често се избираше котка в мрачно чекмедже; и макар, че това е неминуем либерален риск, има разлика сред това дали чекмеджето е най-малко малко отворено. Ако партията не може да бъде следена от личните ѝ гласоподаватели, това е просто подаряване на скъп глас на безсмислено обещание; договорка, от която никой не се е измъквал без отчаяние. Нещо повече; съвсем всички несгоди идват таман от тази договорка.
Затова, ето единствената предизборна пропаганда, която има смисъл. Тя гласи: Гласувайте за който решите - само че просто проверете дали след това има по какъв начин да поддържате връзка с него и да ви слуша.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ