В съответствие с традициите, и новият брой 1/2022 г. на

В сходство с традициите, и новият брой 1/2022 година на сп. „ Летописи ” отбелязва светли годишнини във въвеждащото слово на гл. редактор на изданието,акад. доктор Маргарита Каменова: 300 години от рождението на отец П. Хилендарски и 200 година от написването на „ История славянобългарска ”, представяйки и писателското дело на един актуален будител: Петър Константинов. Включените в раздел „ Наука ” материали са отдадени на значими за научното дирене тематики, като тази за същността и развиването на изкуствения разсъдък (акад. проф. Сава Гроздев), на казуса за образуване на маркетинга като научно знание (доц. доктор Г. Вълчев); наблюдаване върху политическите Фейсбук-послания в първите 100 дни от ръководството на съдружното държавно управление (акад. проф. Лилия Райчева и колектив); политиката на здравна ангажираност на родителите при лекуването на деца с онкохематологични заболявания(акад. проф. Искра Христозова и доктор Ивайла Георгиева). Акад. доктор Светослав Ханджиев показва сполучливи способи за лекуване на метаболитни и сърдечно-съдови болести. В раздел „ История ” акад. проф. Н. Алтънков „ наблюдава ” българските следи в Украйна, а акад. Ст. Райчевски изследва ролята на Солунския конгрес и решението за въстание в Македония и Одринско. В раздела е показан и приносът на Панде Ефтимов за разкриване на „ Битолския надпис ”. В раздел „ Българската диаспора ” читателите се срещат с прочувствените наблюдателски усещания от визитата на акад. Йордан Каменов при бесарабските българи: ”пример, вяра и болежка ”. Акад. проф. Георги Фотев показва пред Българска телеграфна агенция книгата си „ Диалогичният разсъдък ”, а в раздел „ Общество ” акад. проф. Петър Иванов споделя паниката си от демографската рецесия в България (със гибелта на 300 души дневно!)

В раздел “Изкуство – Литература ” акад. доктор Иванка Денева, член на публицистичната гилдия, изследва малко изучения приносен труд на доктор Ив. Селимински в българската мемоаристика - „ Огледалото на Болград ”, при внимание върху устройството на българската колония, битието на поселниците и публичните порядки; с отчитане триумфа на създателя Селимински (чрез хумора, иронията, пародията и сарказма), да не пощадява криворазбраната независимост на нравите там, стремежът към постове, методите за образуване на партии и избора на водачите. Замъгленото и пропукано „ огледало на Болград ” разкрива язвите на разлагане, тесногръд живот, нечетенето на книги, неналичието на висока поривност и духовни обичаи у болградчани; лимитираните обществени връзки и осуетени пътища за развиване на дамите и младежите. Будното схващане на доктор Селимински не подминава и безгрижния живот в „ ориенталски занимания ” на интелигенцията (учителите); недоброто стопанисване на постройката на Болградската гимназия, неналичието на печатен орган там и на ентусиазъм за промени – с въвеждане на нови, европейски способи на образование. Извън изведените седем заключения, проучването на Ив. Денева прави главния: по всеки проблем с социална значимост заключенията на доктор Селимински са справедливи, обосновани, художествено изразени и се вплитат към приносите му в писателската и будителската действия.

В същия раздел акад. доктор М.Каменова показва разностранната работа на актрисата и поетеса Анна-Мария Петрова-Гюзелева(театрална, кино, мениджърска и нейни стихотворения.) Доп. член Диана Панова написа за реставрацията и консервацията като „ магическо изкуство ”, а ръководителят на Академията Р. Леонидов споделя усещания от духовното извисяване на присъстващите при осъществяване на „ Молитвата за мир ” и на църковни шедьоври от украински, съветски и български композитори във Военния клуб (11 юни 2022 година )Брой 1/2022 година на сп. „ Летописи ” показва креативните приноси и поздравления до юбиляри за годишнините им и информация за активността на някои от научните центрове на Академията: „ Наука ”, „ Медицина ”, Театърът на словото (с рък. акад. Й. Каменов), на Българския журналистически конгрес, както и новите книги на членовете.