Тодоровден е! Радев отива в пловдивското с. Царацово
В съботата след Сирни заговезни е Тодоровден. Тази година така наречен преносим християнски празник се чества на 4 март.
Почитането на Св. Тодор /великомъченик Теодор Тирон/ е засвидетелствано още в ранните епохи на Църквата.
Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник, знаейки че 40 дни преди Великден християните съблюдават непоколебим пост, решил да се подиграе с тях, като заповядал да поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара.
Свети Тодор обаче се явил на патриарха и му споделил: " Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, тъй като храната е поръсена с кръв от идолски жертви. Поръчай на тези, които нямат храна вкъщи си, да си варят пшеница с мед ".
Императорът видял, че мярката му няма резултат и заповядал храната да се продава както преди.
От признателност Църквата чества светецът в събота на първата седмица на Великия пост.
В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което значи „ Божи подарък ", макар че в националното схващане липсва ясно разграничаване.
Двама от тях се воини-великомъченици - св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат, чиито жития демонстрират доста общи моменти. Те са били римски бойци, канонизирани поради мъченическата си гибел в името на Христовата религия.
Култът към тези двама воини-светии е изключително публикуван в българските земи и е намерил отражение в някои монументи на нашата художествена просвета. Така най-старата непокътната до през днешния ден българска икона е фамозното изображение на св. Тодор Стратилат от Преслав върху глазирани керамични плочки (9-10 в.).
А в неповторимата живопис на Боянския занаятчия от 1259 година в Боянската черква са непокътнати облиците на трима светии с името Тодор: св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат в редицата на светците-воини, както и това на св. Тодор Студит, в житието на който се загатва, че за известно време е бил на изгнание в Аполония (Созопол). Последният дружно с преподобните св. Тодор Сикеот, св. Тодор Освеще-ни и св. Тодор Трихина са канонизирани поради техните отшелнически подвизи.
Според националните традиции Тодоровден се чества основно за здраве на конете, по тази причина се назовава още Конски Великден, точно за това най-интересният миг от празничния ден е кушията.
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги водят на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.
После идва ред на конното съревнование. Победителят се награждава, като конят получава нормално юзда, а неговият собственик – риза или забрадка. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода.
В някои краища на България на този празник се извършват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България да вземем за пример младата младоженка, облечена в невестинската си одеждa, отива в петък вечер на черква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и от горната страна специфичен колак. Невестите остават на открито, а свекървите влизат вътре, където свещеникът " регистрира донесеното ".
По пътя до къщи те и другите дами ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, с цел да пораства посятото.
В други региони се извършва и още една забавна обредна процедура за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата младоженка подготвя дребни хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и родственици, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се поставя обща софра.
В Родопската област е прочут обичаят Бекане. След църковната работа домакинята дава на всеки от фамилията да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предходния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от наквасен във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат дарове.
На този ден имен ден честват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден.
Президентът Румен Радев ще взе участие през днешния ден в отбелязването на Тодоровден и формалното разкриване на спортния сезон по конен спорт в конна база „ Фригопан “, село Царацово, оповестиха от прессекретариата на президентството.
Събитието ще стартира в 11.30 часа с отслужване на водосвет. Румен Радев ще насочи одобрение към участниците и гостите.
В рамките на програмата ще бъдат пресъздадени и традиции за Тодоровден.
В 12.10 часа с детска възрастова група ще стартира надпреварата по прескачане на трудности. Държавният глава ще награди децата участници.
Почитането на Св. Тодор /великомъченик Теодор Тирон/ е засвидетелствано още в ранните епохи на Църквата.
Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник, знаейки че 40 дни преди Великден християните съблюдават непоколебим пост, решил да се подиграе с тях, като заповядал да поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара.
Свети Тодор обаче се явил на патриарха и му споделил: " Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, тъй като храната е поръсена с кръв от идолски жертви. Поръчай на тези, които нямат храна вкъщи си, да си варят пшеница с мед ".
Императорът видял, че мярката му няма резултат и заповядал храната да се продава както преди.
От признателност Църквата чества светецът в събота на първата седмица на Великия пост.
В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което значи „ Божи подарък ", макар че в националното схващане липсва ясно разграничаване.
Двама от тях се воини-великомъченици - св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат, чиито жития демонстрират доста общи моменти. Те са били римски бойци, канонизирани поради мъченическата си гибел в името на Христовата религия.
Култът към тези двама воини-светии е изключително публикуван в българските земи и е намерил отражение в някои монументи на нашата художествена просвета. Така най-старата непокътната до през днешния ден българска икона е фамозното изображение на св. Тодор Стратилат от Преслав върху глазирани керамични плочки (9-10 в.).
А в неповторимата живопис на Боянския занаятчия от 1259 година в Боянската черква са непокътнати облиците на трима светии с името Тодор: св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат в редицата на светците-воини, както и това на св. Тодор Студит, в житието на който се загатва, че за известно време е бил на изгнание в Аполония (Созопол). Последният дружно с преподобните св. Тодор Сикеот, св. Тодор Освеще-ни и св. Тодор Трихина са канонизирани поради техните отшелнически подвизи.
Според националните традиции Тодоровден се чества основно за здраве на конете, по тази причина се назовава още Конски Великден, точно за това най-интересният миг от празничния ден е кушията.
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги водят на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.
После идва ред на конното съревнование. Победителят се награждава, като конят получава нормално юзда, а неговият собственик – риза или забрадка. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода.
В някои краища на България на този празник се извършват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България да вземем за пример младата младоженка, облечена в невестинската си одеждa, отива в петък вечер на черква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и от горната страна специфичен колак. Невестите остават на открито, а свекървите влизат вътре, където свещеникът " регистрира донесеното ".
По пътя до къщи те и другите дами ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, с цел да пораства посятото.
В други региони се извършва и още една забавна обредна процедура за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата младоженка подготвя дребни хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и родственици, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се поставя обща софра.
В Родопската област е прочут обичаят Бекане. След църковната работа домакинята дава на всеки от фамилията да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предходния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от наквасен във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат дарове.
На този ден имен ден честват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден.
Президентът Румен Радев ще взе участие през днешния ден в отбелязването на Тодоровден и формалното разкриване на спортния сезон по конен спорт в конна база „ Фригопан “, село Царацово, оповестиха от прессекретариата на президентството.
Събитието ще стартира в 11.30 часа с отслужване на водосвет. Румен Радев ще насочи одобрение към участниците и гостите.
В рамките на програмата ще бъдат пресъздадени и традиции за Тодоровден.
В 12.10 часа с детска възрастова група ще стартира надпреварата по прескачане на трудности. Държавният глава ще награди децата участници.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ