В събота вечер с приятели решаваме да посетим късна прожекция

В събота вечер с другари решаваме да посетим късна прожекция в киносалон вместо претъпкано и леко поомръзнало заведение в София. И несъмнено не вършим неточност.

Филмът, който избираме, е Игрите на глада: Възпламеняване/The Hunger Games: Catching Fire (2013), a аз влизам в залата с упованията, че няма да виждам най-смисления филм, който е по кината сега. Оказва се обаче, че не е нужно един филм да има надълбоко логичен сюжет, с цел да ме завладее, развълнува и изненада. Близо три часа минават незабелязано, без даже за момент да погледна към часовника си.
Вторият филм от трилогията „ Игрите на глада “ по едноименния разказ на Сюзан Колинс наблюдава историята на основните герои Катнис Евърдийн (Дженифър Лорънс) и Пийта Меларк (Джош Хътчерсън), които се завръщат вкъщи като спечелили от 74-тите Игри на глада. За тях обаче успеха значи да изоставен фамилиите и най-близките си другари, с цел да поемат на „ Турнето на спечелилия ” през всички окръзи на Панем.

По време на обиколката Катнис усеща, че искрата на нейното непокорство е възпламенила недоволството в няколко окръга. И към този момент всички познават дребната й брошка на сойка-присмехулка, която се трансформира в толкоз значимия знак на вярата. Въпреки това Капитолът продължава да държи гнева под надзор, защото Президентът Сноу към този момент е почнал подготовката на 75-тите юбилейни Игри на глада. Провеждани на всеки 25 години, с непредвидените си правила те заплашват да трансформират Панем вечно. Разбира се, нови и забавни лица не липсват, игрите стартират, но… още веднъж не приключват съгласно разпоредбите! Всички ние, в киносалона, оставаме мощно заинтригувани от историята и в трескаво очакване на третата част.

А пък персонално аз оставам и с чувството за една прелестно прекарана киновечер с другари!