Психологът Елка Божкова: Ковид кризата влоши невротичните и психотичните разстройства
В събота на 10 октомври е Световният ден на психологичното здраве. Според данните на Световната здравна организация над 450 млн. души по света имат психологични разстройства. Какво е психологичното здраве на нас, българите, през тревожната 2020 година, в изискванията на пандемия, стопански и политически разтърсвания, какви са най-честите психичнии болести и с други настоящи въпроси по тематиката - потърсих експертното мнение на Елка Божкова, клиничен психолог в УМБАЛ "Александровска ", създател на книгата "Истината за психологичните заболявания ".
"Психичните разстройства съпътстват човечеството във всички времена и страни. Естествено, в интервал на огромни пагубни събития - пандемии, войни - или директно след тях, разпространяването и проявленията на тези положения се усилват.
Най-общо нарушаванията в психологичното здраве са в две огромни групи. Те преди се назоваха „ неврози” и „ психози”, а в този момент, надлежно - „ чести” и „ тежки” психологични разстройства.
При първата група - релативно леки, само че необятно публикувани положения
- под въздействие на житейските събития, конфлити и контузии, хората могат да имат голословни страхове, под паника офанзиви, натрапливи и хипохондрични мисли, потиснато въодушевление, изострено възприятие за виновност, телесни признаци без телесна болест (задушаване, трептене, сърцетуптене, болки и доста други), уплахи, зависимости, хранителни разстройства и така нататък. Няма човек, който да е защитен от такива реакции, изключително когато повода за тях е задоволително тежка. Лечение - посредством психоанализа и/или антидепресанти, е належащо, когато признаците стартират да ръководят всекидневието на индивида, а работата, другарствата, фамилията и заниманията останат на назад във времето. Дали ще се стигне до такава степен, зависи и от устойчивостта на личността и потенциала за справяне с компликации, които се образуват освен на биологична основа, само че и с решаващото присъединяване на фамилията и преживения опит и могат да бъдат цел на психотерапевтично влияние.
В другата група са психотичните разстройства - шизофрения и други,
при които по време на болестен епизод откъсването от действителността е доста и индивидът не схваща и не дава отговор за постъпките си. Психозите могат да бъдат доста тежки, само че за благополучие не са толкоз публикувани. Само при тях има халюцинации, налудни мисли, отвод от лекуване, трайно инвалидизиране (което в множеството случаи може да се избегне). Събитията от действителния свят могат да отключат или да повлияят наличието на психотичните епизоди, само че не са съществена причина за тях; биологичните фактори и медикаментозната терапия в този случай не могат да се подценен. Но всички шансове се резервират – при вярно и задоволително лекуване (биологично, психично и социално), даже индивидът с шизофрения може да работи, да има семейство и другари, да наподобява психологично здрав и да се вписва измежду близките.
В последните години, а може би и 1-2 десетилетия,
измежду българите се затвърждава мнението, че психологичното ни здраве е все по-увредено,
а отклоненията от него стават все по-масови и по-тежки. Специалистите са скептични към тези изказвания, тъй като познават опита от други страни и от минали времена. Преди повече от 100 година Зигмунд Фройд е открил, че всички сме най-малко невротици. Описаният от него предпазен механизъм „ изтласкване “ изяснява, по какъв начин ние прогонваме от съзнанието си информацията, която ни плаши, натъжава или засрамва. И това стои в основата както на бягството от действителността, което се демонстрира посредством невроза или неуравновесеност, по този начин и на всеобщото недоумение и несъответстващо отношение към психологичните разстройства и лекуването им. И към пострадалите, които в никакъв случай не са били дребен % от нас. И към вложението в психологично здраве.
За страдание,
лекуването и рехабилитацията на психологичните разстройства в България нито са толкоз налични,
колкото е належащо, нито се организират в задоволителен размер. Имаме медикаментите, които се употребяват и по света. В София и някои други градове към този момент има психоаналитици, преди 1 година излезе сборникът „ Психоанализа в България: тук и в този момент “. Развиват се и други психотерапевтични школи, само че Здравната каса към този момент не заплаща такива услуги. А що се отнася до психосоциалната рехабилитация, без която лекуването на психозите се проваля, ще споменем единствено, че в София има 2-3 дневни центъра с по 25 места и ще оставим на вас да прецените за какво триумфът на психиатрията наподобява по този начин, погледнат от улицата или от медиите. Сега очакванията ни са ориентирани към новата „ Национална тактика “1, оповестена от Министерство на здравеопазването за публично разискване, в която се признава този „ диспропорционален акцент върху фармакологичните интервенции “, както и хроничният проблем с личния състав в опазването на здравето, допълнен тук и със „ сериозен дисбаланс сред обособените експерти – психиатри, обществени служащи, психолози, медицински сестри, санитари и различен личен състав. На процедура в системата преобладават лекарите, като останалият личен състав е непълен за съставяне на мултидисциплинарни екипи. “
Какво ни донесе Ковид-19?
Според необятно публикувано измежду експертите мнение, залегнало и в теорията, огромните публични рецесии и сложните времена усилват случаите на леките психологични разстройства, до момента в който тежките остават релативно непрекъснат %. Пандемията от ковид през 2020 година ни даде опция да натрупаме лични усещания по въпроса. Срещнахме се с доста пациенти, които за пръв път търсят помощ от психолог или психиатър. Видяхме повече тревожни разстройства със зной и други признаци, имитиращи Ковид-19, повече хипохондрични мисли и ненужни проучвания, повече параноя в другите тайни теории, повече фамилно принуждение и зависимости, провокирани от затварянето. Фанатично следване на ограниченията и боязън най-много у хората с заболели или възрастни майки, и безразсъдно отказване на заплахата при тези, които имат заплашен бизнес или фрапантно обедняване.
Защо тази пандемия засегна по-силно психологичното ни здраве?
Когато има една опасност, човек се активизира да се оправи с нея и даже може да се усеща по-добре. И да усети психологичното напрежение, чак когато заплахата отмине. В случая, обаче, имахме две закани, които работят в противоположни направления – страхът от заболяването и гибелта, който ни кара да се затворим у дома, и страхът от обедняване и апетит, който ни притиска да вървим на работа и да се излагаме на риск от заразяване. И в случай че си спомним хипотезата за „ Double bind “ като причина за шизофрения2 на Грегъри Бейтсън и Джей Хейли от института в Пало Алто, Съединени американски щати, съгласно която заболяването се заражда от приемането (в ранното детство) на мощни спорни послания от източник, който не може да бъде подценен, можем да предположим за какво вследствие на Ковид-кризата се утежниха и невротичните, и психотичните разстройства.
Но най-сетне значимостта на психологичното здраве доближи до повече хора. Разбрахме какъв брой сме уязвими, разбрахме, че от време на време би трябвало да съблюдаваме лекарските наставления, с цел да пазим другите.
Може би тази година, най-сетне, „ Световен ден на психологичното здраве “ не е куха фраза и доближава до всички, тъй като по този начин или другояче сме най-малко невротици.
"Психичните разстройства съпътстват човечеството във всички времена и страни. Естествено, в интервал на огромни пагубни събития - пандемии, войни - или директно след тях, разпространяването и проявленията на тези положения се усилват.
Най-общо нарушаванията в психологичното здраве са в две огромни групи. Те преди се назоваха „ неврози” и „ психози”, а в този момент, надлежно - „ чести” и „ тежки” психологични разстройства.
При първата група - релативно леки, само че необятно публикувани положения
- под въздействие на житейските събития, конфлити и контузии, хората могат да имат голословни страхове, под паника офанзиви, натрапливи и хипохондрични мисли, потиснато въодушевление, изострено възприятие за виновност, телесни признаци без телесна болест (задушаване, трептене, сърцетуптене, болки и доста други), уплахи, зависимости, хранителни разстройства и така нататък. Няма човек, който да е защитен от такива реакции, изключително когато повода за тях е задоволително тежка. Лечение - посредством психоанализа и/или антидепресанти, е належащо, когато признаците стартират да ръководят всекидневието на индивида, а работата, другарствата, фамилията и заниманията останат на назад във времето. Дали ще се стигне до такава степен, зависи и от устойчивостта на личността и потенциала за справяне с компликации, които се образуват освен на биологична основа, само че и с решаващото присъединяване на фамилията и преживения опит и могат да бъдат цел на психотерапевтично влияние.
В другата група са психотичните разстройства - шизофрения и други,
при които по време на болестен епизод откъсването от действителността е доста и индивидът не схваща и не дава отговор за постъпките си. Психозите могат да бъдат доста тежки, само че за благополучие не са толкоз публикувани. Само при тях има халюцинации, налудни мисли, отвод от лекуване, трайно инвалидизиране (което в множеството случаи може да се избегне). Събитията от действителния свят могат да отключат или да повлияят наличието на психотичните епизоди, само че не са съществена причина за тях; биологичните фактори и медикаментозната терапия в този случай не могат да се подценен. Но всички шансове се резервират – при вярно и задоволително лекуване (биологично, психично и социално), даже индивидът с шизофрения може да работи, да има семейство и другари, да наподобява психологично здрав и да се вписва измежду близките.
В последните години, а може би и 1-2 десетилетия,
измежду българите се затвърждава мнението, че психологичното ни здраве е все по-увредено,
а отклоненията от него стават все по-масови и по-тежки. Специалистите са скептични към тези изказвания, тъй като познават опита от други страни и от минали времена. Преди повече от 100 година Зигмунд Фройд е открил, че всички сме най-малко невротици. Описаният от него предпазен механизъм „ изтласкване “ изяснява, по какъв начин ние прогонваме от съзнанието си информацията, която ни плаши, натъжава или засрамва. И това стои в основата както на бягството от действителността, което се демонстрира посредством невроза или неуравновесеност, по този начин и на всеобщото недоумение и несъответстващо отношение към психологичните разстройства и лекуването им. И към пострадалите, които в никакъв случай не са били дребен % от нас. И към вложението в психологично здраве.
За страдание,
лекуването и рехабилитацията на психологичните разстройства в България нито са толкоз налични,
колкото е належащо, нито се организират в задоволителен размер. Имаме медикаментите, които се употребяват и по света. В София и някои други градове към този момент има психоаналитици, преди 1 година излезе сборникът „ Психоанализа в България: тук и в този момент “. Развиват се и други психотерапевтични школи, само че Здравната каса към този момент не заплаща такива услуги. А що се отнася до психосоциалната рехабилитация, без която лекуването на психозите се проваля, ще споменем единствено, че в София има 2-3 дневни центъра с по 25 места и ще оставим на вас да прецените за какво триумфът на психиатрията наподобява по този начин, погледнат от улицата или от медиите. Сега очакванията ни са ориентирани към новата „ Национална тактика “1, оповестена от Министерство на здравеопазването за публично разискване, в която се признава този „ диспропорционален акцент върху фармакологичните интервенции “, както и хроничният проблем с личния състав в опазването на здравето, допълнен тук и със „ сериозен дисбаланс сред обособените експерти – психиатри, обществени служащи, психолози, медицински сестри, санитари и различен личен състав. На процедура в системата преобладават лекарите, като останалият личен състав е непълен за съставяне на мултидисциплинарни екипи. “
Какво ни донесе Ковид-19?
Според необятно публикувано измежду експертите мнение, залегнало и в теорията, огромните публични рецесии и сложните времена усилват случаите на леките психологични разстройства, до момента в който тежките остават релативно непрекъснат %. Пандемията от ковид през 2020 година ни даде опция да натрупаме лични усещания по въпроса. Срещнахме се с доста пациенти, които за пръв път търсят помощ от психолог или психиатър. Видяхме повече тревожни разстройства със зной и други признаци, имитиращи Ковид-19, повече хипохондрични мисли и ненужни проучвания, повече параноя в другите тайни теории, повече фамилно принуждение и зависимости, провокирани от затварянето. Фанатично следване на ограниченията и боязън най-много у хората с заболели или възрастни майки, и безразсъдно отказване на заплахата при тези, които имат заплашен бизнес или фрапантно обедняване.
Защо тази пандемия засегна по-силно психологичното ни здраве?
Когато има една опасност, човек се активизира да се оправи с нея и даже може да се усеща по-добре. И да усети психологичното напрежение, чак когато заплахата отмине. В случая, обаче, имахме две закани, които работят в противоположни направления – страхът от заболяването и гибелта, който ни кара да се затворим у дома, и страхът от обедняване и апетит, който ни притиска да вървим на работа и да се излагаме на риск от заразяване. И в случай че си спомним хипотезата за „ Double bind “ като причина за шизофрения2 на Грегъри Бейтсън и Джей Хейли от института в Пало Алто, Съединени американски щати, съгласно която заболяването се заражда от приемането (в ранното детство) на мощни спорни послания от източник, който не може да бъде подценен, можем да предположим за какво вследствие на Ковид-кризата се утежниха и невротичните, и психотичните разстройства.
Но най-сетне значимостта на психологичното здраве доближи до повече хора. Разбрахме какъв брой сме уязвими, разбрахме, че от време на време би трябвало да съблюдаваме лекарските наставления, с цел да пазим другите.
Може би тази година, най-сетне, „ Световен ден на психологичното здраве “ не е куха фраза и доближава до всички, тъй като по този начин или другояче сме най-малко невротици.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ