Особеностите на стратегическите отношения в четириъгълника Русия - Индия - Китай - САЩ
В руско-индийските връзки, наред с историческите достижения и триумфи от последните години, има доста справедливи проблеми. Те се отнасят основно до двустранните стопански връзки: ниски индикатори за търговски оборот и капиталова интензивност, централизация на вниманието върху няколко основни области (военно-техническо съдействие, нуклеарна енергетика, петролен и газов сектор), ниска информираност на представителите на частния бранш за пазарите на другия.
Тези проблеми са преодолими. Нуждата на Русия от надеждни външноикономически сътрудници и диверсификация на икономическите връзки дава опция за реализиране на структурна промяна на руско-индийските връзки. Разработването на сходни тактики за превъзмогване на световните несъответствия в развиването, обща визия за софтуерно развиване (включително трансфер на технологии и създаване на взаимни предприятия), взаимни вложения в научноизследователска и развойна активност - всички тези стъпки ще оказват помощ на страните освен да си спомнят славното минало, само че и дружно да гледат към бъдещето.
През последните десетилетия обаче към икономическите провокации на изключително привилегированото стратегическо партньорство сред Русия и Индия се прибавиха политически провокации - Москва е обезпокоена от бързото развиване на връзките сред Вашингтон и Ню Делхи.
Всеобхватното световно стратегическо партньорство сред Индия и Съединените щати е логически резултат от еволюцията на индийската политика от 90-те години насам. Тогава държавното управление на министър-председателя Нарасимха Рао стартира еволюционен развой на икономическа либерализация. Индия трябваше да стане привлекателна цел за задгранични вложения, защото в самата страна нямаше задоволително финансов капитал.
„ Отварянето “ на индийската стопанска система за задгранични вложители продължи при премиера Нарендра Моди, с самодейността „ Произведено в Индия “, която предлага на задграничните производители да разположат своите индустриални мощности в южноазиатската страна. Своеобразно продължение на самодейността беше програмата „ Самодостатъчна Индия “. От една страна, тя е ориентирана към реализиране на софтуерен суверенитет, а от друга, принуждава задграничните индустриалци да локализират производството си в Индия.
Въпреки повишаването на брутните разноски и % им, задграничните вложения към момента са нужни на Индия, с цел да форсира индустриалното развиване и да обезпечи работни места за възходящото население - тези проблеми се смятат за екзистенциални в Ню Делхи. В този смисъл Съединени американски щати се трансфораха в неоспорим сътрудник за Индия - никоя друга страна не разполага с количеството свободен капитал, който може да задоволи индийските " апетити ".
Икономическият интерес на страните една към друга беше насложен от политически фактор. Поражението във войната с Китай през 1962 година беше удар за Ню Делхи, от който актуалните индийски политически елити не могат да се възстановят. Бързото икономическо развиване на КНР, умножено от ускореното военно строителство, ускори тревожните настроения в Индия.
Ню Делхи е изключително угрижен за развиването на Военноморски сили на НОАК. Според индийската позиция те имат за задача да обезпечат китайско владичество в Индийско-тихоокеанския район. В този подтекст съдействието с американците в „ свободния и отворен ИТР “ се преглежда от индийците като един от дребното способи за потушаване на заканите за тяхната сигурност.
Индийско-американското стратегическо партньорство е дълготрайна наклонност, която никой, в това число Русия, няма да може да обърне.
Москва би трябвало да осъзнае, че индийските политически елити уголемяват контактите си с американците не поради „ натиска на Вашингтон “, а тъй като съгласно тях съдействието със Съединени американски щати е в националните ползи на Ню Делхи. Опитите да ги убедят, че не схващат националните си ползи освен ще се провалят, само че и ще навредят на руско-индийските връзки.
Ако сходно усещане стане част от главния поток на съветския политически дискурс, Москва може да чака Ню Делхи да се отнася аналогично към руско-китайските „ връзки на всеобхватно партньорство и стратегическо взаимоотношение, навлизащи в нова епоха “.
Русия и Китай са съседи с дълга история на двустранни връзки. Политическите елити на Руската федерация и Китай имат сходни възгледи по множеството световни и районни проблеми, а икономическото съдействие сред страните се развива с бързи темпове. В същото време „ партньорството без основаване на съюз “ не е ориентирано против трети страни, а е предопределено само за облекчаване на националните ползи на Русия и Китай.
Стратегическият темперамент на връзките, от една страна, е подсъзнателен и не се нуждае от в допълнение пояснение. От друга страна, всяко стратегическо партньорство е резултат от дълготрайно взаимоотношение, образува се под въздействието на неповторими фактори и не може да бъде сведено до общ знаменател. Това си коства да запомните, в случай че някой се опита да се опълчи на стратегически взаимоотношения, с цел да повлияе на усещането на отсрещната страна.
Не би трябвало да забравяме за нежелателността да се омаловажава смисъла на сътрудниците в връзките им с трети страни. Възприемането на която и да е трета страна като " младши сътрудник " не способства за развиването на градивни връзки. Русия и Индия организират самостоятелна външна политика, учредена на националните им ползи. Ако това изказване е от голяма важност за двустранните връзки, то друга интерпретация отвън руско-индийските връзки не може да има право на битие. Следването на тази елементарна логичност ще избави елитите и на двете страни от страхове от мислени закани.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Тези проблеми са преодолими. Нуждата на Русия от надеждни външноикономически сътрудници и диверсификация на икономическите връзки дава опция за реализиране на структурна промяна на руско-индийските връзки. Разработването на сходни тактики за превъзмогване на световните несъответствия в развиването, обща визия за софтуерно развиване (включително трансфер на технологии и създаване на взаимни предприятия), взаимни вложения в научноизследователска и развойна активност - всички тези стъпки ще оказват помощ на страните освен да си спомнят славното минало, само че и дружно да гледат към бъдещето.
През последните десетилетия обаче към икономическите провокации на изключително привилегированото стратегическо партньорство сред Русия и Индия се прибавиха политически провокации - Москва е обезпокоена от бързото развиване на връзките сред Вашингтон и Ню Делхи.
Всеобхватното световно стратегическо партньорство сред Индия и Съединените щати е логически резултат от еволюцията на индийската политика от 90-те години насам. Тогава държавното управление на министър-председателя Нарасимха Рао стартира еволюционен развой на икономическа либерализация. Индия трябваше да стане привлекателна цел за задгранични вложения, защото в самата страна нямаше задоволително финансов капитал.
„ Отварянето “ на индийската стопанска система за задгранични вложители продължи при премиера Нарендра Моди, с самодейността „ Произведено в Индия “, която предлага на задграничните производители да разположат своите индустриални мощности в южноазиатската страна. Своеобразно продължение на самодейността беше програмата „ Самодостатъчна Индия “. От една страна, тя е ориентирана към реализиране на софтуерен суверенитет, а от друга, принуждава задграничните индустриалци да локализират производството си в Индия.
Въпреки повишаването на брутните разноски и % им, задграничните вложения към момента са нужни на Индия, с цел да форсира индустриалното развиване и да обезпечи работни места за възходящото население - тези проблеми се смятат за екзистенциални в Ню Делхи. В този смисъл Съединени американски щати се трансфораха в неоспорим сътрудник за Индия - никоя друга страна не разполага с количеството свободен капитал, който може да задоволи индийските " апетити ".
Икономическият интерес на страните една към друга беше насложен от политически фактор. Поражението във войната с Китай през 1962 година беше удар за Ню Делхи, от който актуалните индийски политически елити не могат да се възстановят. Бързото икономическо развиване на КНР, умножено от ускореното военно строителство, ускори тревожните настроения в Индия.
Ню Делхи е изключително угрижен за развиването на Военноморски сили на НОАК. Според индийската позиция те имат за задача да обезпечат китайско владичество в Индийско-тихоокеанския район. В този подтекст съдействието с американците в „ свободния и отворен ИТР “ се преглежда от индийците като един от дребното способи за потушаване на заканите за тяхната сигурност.
Индийско-американското стратегическо партньорство е дълготрайна наклонност, която никой, в това число Русия, няма да може да обърне.
Москва би трябвало да осъзнае, че индийските политически елити уголемяват контактите си с американците не поради „ натиска на Вашингтон “, а тъй като съгласно тях съдействието със Съединени американски щати е в националните ползи на Ню Делхи. Опитите да ги убедят, че не схващат националните си ползи освен ще се провалят, само че и ще навредят на руско-индийските връзки.
Ако сходно усещане стане част от главния поток на съветския политически дискурс, Москва може да чака Ню Делхи да се отнася аналогично към руско-китайските „ връзки на всеобхватно партньорство и стратегическо взаимоотношение, навлизащи в нова епоха “.
Русия и Китай са съседи с дълга история на двустранни връзки. Политическите елити на Руската федерация и Китай имат сходни възгледи по множеството световни и районни проблеми, а икономическото съдействие сред страните се развива с бързи темпове. В същото време „ партньорството без основаване на съюз “ не е ориентирано против трети страни, а е предопределено само за облекчаване на националните ползи на Русия и Китай.
Стратегическият темперамент на връзките, от една страна, е подсъзнателен и не се нуждае от в допълнение пояснение. От друга страна, всяко стратегическо партньорство е резултат от дълготрайно взаимоотношение, образува се под въздействието на неповторими фактори и не може да бъде сведено до общ знаменател. Това си коства да запомните, в случай че някой се опита да се опълчи на стратегически взаимоотношения, с цел да повлияе на усещането на отсрещната страна.
Не би трябвало да забравяме за нежелателността да се омаловажава смисъла на сътрудниците в връзките им с трети страни. Възприемането на която и да е трета страна като " младши сътрудник " не способства за развиването на градивни връзки. Русия и Индия организират самостоятелна външна политика, учредена на националните им ползи. Ако това изказване е от голяма важност за двустранните връзки, то друга интерпретация отвън руско-индийските връзки не може да има право на битие. Следването на тази елементарна логичност ще избави елитите и на двете страни от страхове от мислени закани.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ