Против Достоевски съм безсилен - квинтесенцията на Руския Дух е противопоставянето на здравия смисъл
В съветския политически живот, в съветската държавност е прикрито мрачно, ирационално начало и то прекатурва всички теории за политическия рационализъм, то не се поддава на никакви рационални пояснения.
Н.А. Бердяев*
Защо никой не желае да изведе Русия от мрака и ужаса на концлагера? Защото народът ще го обеси на портите и ще се върне назад на наровете.
М.М. Жванецки**
Виталий Гинзбург, kasparov.ru
Путин прогласи за цел на " спецоперацията " демилитаризацията и денацификацията на Украйна. Защитата на ползите на нейните жители, на първо място на руснаците и рескоезичните.
На процедура това се свежда до убийства, зверства, обир и опустошение на рускоезичните градове.
Неговите единомишленици
търсят " смисъла на руснака национална концепция " в специоперацията
В техните показа войната е съветската национална концепция!
При това тя важи за всички житейски обстановки, даже и в случай че внезапно свърши колбаса..
Войната в техните показа е визитната картичка на Русия свят.
Но на процедура РУСКИЯТ МИР (игрословица с думата " мир ", която на съветски значи " свят " и " мир " -бел. ред) пристигна в Украйна като РУСКАТА ВОЙНА.
Това не е просто неистина, нелепост или лукавство. От тях има задоволително, освен това на повърхността.
В случая те прикриват фундаментална, съдържателна, родова линия на Руския свят - неговият ИРАЦИОНАЛИЗЪМ. Ирационализмът толкоз тъкмо и сбито характеризира Русия, че той даже би трябвало да бъде структуриран.
Преди всичко, в основата на съветския рационализъм е ирационално - огромната територия.
Рискувам да не бъда свестен, само че съм надълбоко уверен в това.
Видимо, за същото е мислил и император Александър II, който е споделил, че " да се ръководи Русия не е комплицирано, само че е напълно неефикасно ".
Именно за това е писал Бердяев - да се ръководи рационално тази територия от Зимния замък, а още по-малко от Кремъл, е невероятно.
Резултатът е авансово съдбоносен.
" В Русия е допустимо единствено това: " Вяра православна, власт самодържавна! " (Михаил Булгаков, " Бялата армия " -бел. ред)
Всеки опит да бъде рационализирана тази парадигма води до възстановяване на качеството на живот, само че по едно и също време води до загуба на великолепие.
И тук с цялостна мощ сработва
Руската Матрица с нейната имперскост,
антиличностност и предпочитание да получи реванш за " най-голямата геополитическа злополука " (цитат от В. Путин за оценката му за разпада на СССР-бел. ред) При безусловно нестимулирана от рационални причини.
А след това това стартира да циркулира в затворен исторически кръг.
На тази територия се е формирала ирационална политическа система. Тя, за разлика от други страни, е издигната не изпод нагоре, а наобратно.
При това, без значение от двете политически произшествия от последните 105 години и обвързваните с това опити за обновяване, нито Съюз на съветските социалистически републики, нито Руската федерация юридически в миналото са били " основавани " в границите на законен либерален развой.
А такава страна непрекъснато търси последователност с отхвърлената от самата нея предходна система и всички настояват, че това е рационално.
" На съперниците на РФ в света просто не им би трябвало такава огромна страна като Русия ", прогласява Владимир Путин. Но не привежда никакви причини за изгодите от тази безмерност за " дълбинния народ ".
Може би, те просто не съществуват. Защото цялата тази политическа система се базира на ирационална стопанска система.
Можем безпределно да приказваме за неконкурентноспособната съветска стопанска система, да изброяваме аргументите за това, за какво тя не е в положение да обезпечи даже приблизително равнище на живот. Но най-важното е, че тя има
два съществени родилни дефекта
Първо, това е стопанска система, оперираща на всички равнища с неограничени запаси. И до момента в който това не бъде преодоляно, никакво рационално начало не може да вземе връх. Защото всяка активност, всяко ръководство допуска точно схващане за ограничеността на ресурсите. Всякакви запаси, само че преди всичко на човешки капитал и на човешки живот. Което, естествено, покачва цената им и стимулира към съзидание.
А вторият родилен недостатък, функционалният е, че това не е стопанска система на съзиданието, а стопанска система на грабежа.
На мен са ми набивали в съзнанието стадиите на руската история, учредени или на етапите на строителството на социализма, или на качествата ни личността на съответния руски водач.
А в действителност, руската история е
историята на ЧЕТИРИТЕ ГРАБЕЖА:
-Грабежа на страната и съветския хайлайф след революцията
-Грабежа на междинната класа първо през 1918 година и по-късно в интервала на колективизацията
-Тоталния обир в годините на репресиите
-И последвалия обир, продължаващ до ден сегашен
Тогава да се чудим ли на мародерството на съветската войска на всички равнища, в това число всеобщия обир на зърно и селскостопанска техника от окупираните територии на Украйна?
И над цялата тази структура царува Руският дух - носителят на ирационализма.
Квинтесенцията на Руския Дух е опълчването на здравия смисъл. Именно тук можем да намерим най-простия отговор на извечния въпрос за " загадъчната съветска душа ".
И за това, какъв е ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ в разпалването на войната срещу Украйна.
" Трябва да си фактически популярен човек, с цел да съумееш да устоиш дори срещу здравия смисъл " (Фьодор Достоевски, " Бесове " - бел. ред).
Против Достоевския съм безпомощен.
Можем безпределно да изброяваме категориите характеризиращи Руския Дух: безапелационност, ретроспективност, смиреност и смирение на управляващите, деструктивност, егоцентризъм, опълчване на обичайните (консервативни) и базови полезности, изключително, ирационално отношение към човешкия живот, гибелта и времето. Приоритет на справедливостта и понятията вместо приоритет на правото, обработване на облика на врага и, надлежно, генериране на злоба.
Целият лист не може да се побере в границите на тази публикация.
Феноменът на Руския Дух се състои на първо място в
претоварване на съзнанието
То даже не се раздвоява, а се раздира сред виртуалното великолепие, жалката действителност и осъзнаването на отсъствието на разбираем излаз от това несъгласие.
Светът на неудачниците се бунтува срещу непознатия триумф, възпроизвежда деструктивност, която води нейния притежател към още по-непълноценен живот, поражда още по-голяма злоба и го потапя в антиутопия.
Руският свят през днешния ден е разграничен на две: ГОЛЯМ и дребен съветски свят.
ГОЛЕМИЯТ РУСКИ СВЯТ
реализира приети висоти, освен това, постоянно, приживе неговите представители, меко казано, не бяха оценени по достолепие от дребния съветски свят.
Малкият просташки съветски свят е смазал огромния, само че се пробва да го употребява вместо щит. Той се характеризира с ирационално отношение към културата.
Провъзгласявайки себе си за основен бранител на ВЕЛИКАТА РУСКА КУЛТУРА, той по едно и също време с това позволява удивителни неща.
В ГОЛЕМИЯ РУСКИ СВЯТ са основали Ермитажа. Но когато по време на обиска във вилата на италианския дизайнер Ланфранко Чирилло откриват творби на изкуството от сбирката на " Ермитажа " незабавно пораждат въпроси: Как е станало това? Кой от дребния съветски свят го е направил? И по какъв начин се отнася това към ВЕЛИКАТА РУСКА КУЛТУРА?
Руският Свят, абсолютно, е в рецесия. Усилията на неговите ирационални радетели му нанасят непоправими вреди. Той е въведен в положение на ПЕТ ДЕ:
- ДЕградира
- ДЕстабилизира се
- ДЕлегитимира се
- ДЕзинтегрира се.
-Неговите елити са ДЕмотивирани.
И в основаната обстановка той има избор единствено сред неприятния вид (смут) и доста неприятния вид (бунт).
Този избор следва да направи народа в условия, в които властта, която се пробва да сведе Руския свят до размерите на двор, е пратила някои от най-хубавите му представители в пандиза, други е изпратила на филоскофския транспортен съд, трети е умъртвила, а ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ e качила на РУСКИЯ ВОЕНЕН КОРАБ.
А накъде плува той знаем всички ( " Русский военный корабль,иди на х...й ", е станалата международно известна фраза на украинските бранители на Змийския остров на предлагането да се предадат на съветския боен транспортен съд или ще бъдат убити-бел. ред).
P. S.
"...в основата на нашата държавна политика лежат не държавнически разсъдък и смисъл, а нещо ирационално и фантастично, това изключително остро се усеща напоследък "
Николай Бердяев, " Съдбата на Русия ", 1917 година
*Николай Бердяев, 1874-1948, съветски мъдрец и журналист, една от водещите фигури на придвижването, поставило начало на така наречен „ Руски философско-религиозен подем “
**Михаил Жванецки, 1934-2020, съветски писател-сатирик от еврейски генезис, роден в Одеса
Н.А. Бердяев*
Защо никой не желае да изведе Русия от мрака и ужаса на концлагера? Защото народът ще го обеси на портите и ще се върне назад на наровете.
М.М. Жванецки**
Виталий Гинзбург, kasparov.ru
Путин прогласи за цел на " спецоперацията " демилитаризацията и денацификацията на Украйна. Защитата на ползите на нейните жители, на първо място на руснаците и рескоезичните.
На процедура това се свежда до убийства, зверства, обир и опустошение на рускоезичните градове.
Неговите единомишленици
търсят " смисъла на руснака национална концепция " в специоперацията
В техните показа войната е съветската национална концепция!
При това тя важи за всички житейски обстановки, даже и в случай че внезапно свърши колбаса..
Войната в техните показа е визитната картичка на Русия свят.
Но на процедура РУСКИЯТ МИР (игрословица с думата " мир ", която на съветски значи " свят " и " мир " -бел. ред) пристигна в Украйна като РУСКАТА ВОЙНА.
Това не е просто неистина, нелепост или лукавство. От тях има задоволително, освен това на повърхността.
В случая те прикриват фундаментална, съдържателна, родова линия на Руския свят - неговият ИРАЦИОНАЛИЗЪМ. Ирационализмът толкоз тъкмо и сбито характеризира Русия, че той даже би трябвало да бъде структуриран.
Преди всичко, в основата на съветския рационализъм е ирационално - огромната територия.
Рискувам да не бъда свестен, само че съм надълбоко уверен в това.
Видимо, за същото е мислил и император Александър II, който е споделил, че " да се ръководи Русия не е комплицирано, само че е напълно неефикасно ".
Именно за това е писал Бердяев - да се ръководи рационално тази територия от Зимния замък, а още по-малко от Кремъл, е невероятно.
Резултатът е авансово съдбоносен.
" В Русия е допустимо единствено това: " Вяра православна, власт самодържавна! " (Михаил Булгаков, " Бялата армия " -бел. ред)
Всеки опит да бъде рационализирана тази парадигма води до възстановяване на качеството на живот, само че по едно и също време води до загуба на великолепие.
И тук с цялостна мощ сработва
Руската Матрица с нейната имперскост,
антиличностност и предпочитание да получи реванш за " най-голямата геополитическа злополука " (цитат от В. Путин за оценката му за разпада на СССР-бел. ред) При безусловно нестимулирана от рационални причини.
А след това това стартира да циркулира в затворен исторически кръг.
На тази територия се е формирала ирационална политическа система. Тя, за разлика от други страни, е издигната не изпод нагоре, а наобратно.
При това, без значение от двете политически произшествия от последните 105 години и обвързваните с това опити за обновяване, нито Съюз на съветските социалистически републики, нито Руската федерация юридически в миналото са били " основавани " в границите на законен либерален развой.
А такава страна непрекъснато търси последователност с отхвърлената от самата нея предходна система и всички настояват, че това е рационално.
" На съперниците на РФ в света просто не им би трябвало такава огромна страна като Русия ", прогласява Владимир Путин. Но не привежда никакви причини за изгодите от тази безмерност за " дълбинния народ ".
Може би, те просто не съществуват. Защото цялата тази политическа система се базира на ирационална стопанска система.
Можем безпределно да приказваме за неконкурентноспособната съветска стопанска система, да изброяваме аргументите за това, за какво тя не е в положение да обезпечи даже приблизително равнище на живот. Но най-важното е, че тя има
два съществени родилни дефекта
Първо, това е стопанска система, оперираща на всички равнища с неограничени запаси. И до момента в който това не бъде преодоляно, никакво рационално начало не може да вземе връх. Защото всяка активност, всяко ръководство допуска точно схващане за ограничеността на ресурсите. Всякакви запаси, само че преди всичко на човешки капитал и на човешки живот. Което, естествено, покачва цената им и стимулира към съзидание.
А вторият родилен недостатък, функционалният е, че това не е стопанска система на съзиданието, а стопанска система на грабежа.
На мен са ми набивали в съзнанието стадиите на руската история, учредени или на етапите на строителството на социализма, или на качествата ни личността на съответния руски водач.
А в действителност, руската история е
историята на ЧЕТИРИТЕ ГРАБЕЖА:
-Грабежа на страната и съветския хайлайф след революцията
-Грабежа на междинната класа първо през 1918 година и по-късно в интервала на колективизацията
-Тоталния обир в годините на репресиите
-И последвалия обир, продължаващ до ден сегашен
Тогава да се чудим ли на мародерството на съветската войска на всички равнища, в това число всеобщия обир на зърно и селскостопанска техника от окупираните територии на Украйна?
И над цялата тази структура царува Руският дух - носителят на ирационализма.
Квинтесенцията на Руския Дух е опълчването на здравия смисъл. Именно тук можем да намерим най-простия отговор на извечния въпрос за " загадъчната съветска душа ".
И за това, какъв е ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ в разпалването на войната срещу Украйна.
" Трябва да си фактически популярен човек, с цел да съумееш да устоиш дори срещу здравия смисъл " (Фьодор Достоевски, " Бесове " - бел. ред).
Против Достоевския съм безпомощен.
Можем безпределно да изброяваме категориите характеризиращи Руския Дух: безапелационност, ретроспективност, смиреност и смирение на управляващите, деструктивност, егоцентризъм, опълчване на обичайните (консервативни) и базови полезности, изключително, ирационално отношение към човешкия живот, гибелта и времето. Приоритет на справедливостта и понятията вместо приоритет на правото, обработване на облика на врага и, надлежно, генериране на злоба.
Целият лист не може да се побере в границите на тази публикация.
Феноменът на Руския Дух се състои на първо място в
претоварване на съзнанието
То даже не се раздвоява, а се раздира сред виртуалното великолепие, жалката действителност и осъзнаването на отсъствието на разбираем излаз от това несъгласие.
Светът на неудачниците се бунтува срещу непознатия триумф, възпроизвежда деструктивност, която води нейния притежател към още по-непълноценен живот, поражда още по-голяма злоба и го потапя в антиутопия.
Руският свят през днешния ден е разграничен на две: ГОЛЯМ и дребен съветски свят.
ГОЛЕМИЯТ РУСКИ СВЯТ
реализира приети висоти, освен това, постоянно, приживе неговите представители, меко казано, не бяха оценени по достолепие от дребния съветски свят.
Малкият просташки съветски свят е смазал огромния, само че се пробва да го употребява вместо щит. Той се характеризира с ирационално отношение към културата.
Провъзгласявайки себе си за основен бранител на ВЕЛИКАТА РУСКА КУЛТУРА, той по едно и също време с това позволява удивителни неща.
В ГОЛЕМИЯ РУСКИ СВЯТ са основали Ермитажа. Но когато по време на обиска във вилата на италианския дизайнер Ланфранко Чирилло откриват творби на изкуството от сбирката на " Ермитажа " незабавно пораждат въпроси: Как е станало това? Кой от дребния съветски свят го е направил? И по какъв начин се отнася това към ВЕЛИКАТА РУСКА КУЛТУРА?
Руският Свят, абсолютно, е в рецесия. Усилията на неговите ирационални радетели му нанасят непоправими вреди. Той е въведен в положение на ПЕТ ДЕ:
- ДЕградира
- ДЕстабилизира се
- ДЕлегитимира се
- ДЕзинтегрира се.
-Неговите елити са ДЕмотивирани.
И в основаната обстановка той има избор единствено сред неприятния вид (смут) и доста неприятния вид (бунт).
Този избор следва да направи народа в условия, в които властта, която се пробва да сведе Руския свят до размерите на двор, е пратила някои от най-хубавите му представители в пандиза, други е изпратила на филоскофския транспортен съд, трети е умъртвила, а ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ e качила на РУСКИЯ ВОЕНЕН КОРАБ.
А накъде плува той знаем всички ( " Русский военный корабль,иди на х...й ", е станалата международно известна фраза на украинските бранители на Змийския остров на предлагането да се предадат на съветския боен транспортен съд или ще бъдат убити-бел. ред).
P. S.
"...в основата на нашата държавна политика лежат не държавнически разсъдък и смисъл, а нещо ирационално и фантастично, това изключително остро се усеща напоследък "
Николай Бердяев, " Съдбата на Русия ", 1917 година
*Николай Бердяев, 1874-1948, съветски мъдрец и журналист, една от водещите фигури на придвижването, поставило начало на така наречен „ Руски философско-религиозен подем “
**Михаил Жванецки, 1934-2020, съветски писател-сатирик от еврейски генезис, роден в Одеса
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ