"Когато великани стъпваха по земята" на Мик Уол
В рубриката " Четиво " Дневник публикуваоткъс от " Когато великани стъпваха по земята " с авторМик Уол, възложен от Издателство " Кръг "
" Когато великани стъпваха по земята " - същинско пиршествоза почитателите на Led Zeppelin
Мик Уол ни води в бекстейджа на култовaтa бандa
" Ако има правила в рока, то Джими Пейдж ги е написал. А по-късно ги е нарушил ", споделя в свое изявление Мик Уол - музикалният публицист, отгърнал завесата към възходите и паденията на една от най-значимите рок групи в света - Led Zeppelin. Изкачвайки се по стълбицата към парадайса на музикалния им триумф, създателят основава шумна, цветна и ярка картина за пътя на групата в биографичната книга " Когато великани стъпваха по земята ", която към този момент е на пазара от издателство " Кръг " със стилната корица на Наталия Чайкина.
В живия превод на Светлана Комогорова - Комата историята на Zeppelin зазвучава като психеделичен рок концерт. Ретроспективни фрагменти се преплитат с действителни цитати и разкази за събитията, с цел да очертаят облика на спорната тайфа, сътворила някои от най-запомнящите се музикални шлагери като Stairway to Heaven и Kashmir. Биографията не пропуща да се спре и върху по-мрачни аспекти от историята на групата като издевателствата над почитатели, измежду които " случая с акулата ", при който музикантите блудстват със 17-годишна почитателка.
" Когато великани стъпваха по земята " дава нов взор към Led Zeppelin и връзките сред членовете на паметната тайфа, продала албумите си в милиони копия по целия свят. Личен другар на Джими Пейдж и Робърт Плант, Уол отваря вратата към свят, в който геният и вдъхновението се поливат несметно с алкохол и опиати, а окултните практики под въздействието на Алистър Кроули се пропиват освен във философията на музикантите от бандата, само че и във всичко, което те вършат.
Биографията се впуска в най-интересните моменти от историята на групата - от основаването до разпада, през надвисналото над Zeppelin проклинание, което бележи своя връх през 1975 година с тежката злополука на Робърт Плант, хероиновата взаимозависимост на Джими Пейдж и алкохолната пропаст, в която пропада Джон Бонъм.
" The Beatles и The Rolling Stones са пионерите, само че в същото време те не знаеха какво вършат. Led Zeppelin се появиха по-късно и бяха като цветния тв приемник по отношение на черно-бялото на Stones. Те знаеха какво вършат, само че не и какво ще им аргументи това ", споделя създателят в изявление за книгата.
Мик Уол построява запаметяващ се портрет на английската група, само че прави и нещо по-ценно - дисекция на този спорен интервал от историята на рока.
Мик Уол (1958 г.) е измежду най-известните английски музикални публицисти, които от близко следи рок сцената в продължение на над 35 години. Работил е по биографиите на Metallica, Black Sabbath, Foo Fighters и други
Когато великани стъпваха по земята. Пълна биография на Led ZeppelinС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Когато великани стъпваха по земята " на Мик Уол
Въпреки цялата обществена предизвикателност на групата и забележителните продажби на албума, зад кулисите съществува осезаемо възприятие на отчаяние, когато Led Zeppelin III тихомълком отпада и от английските, и от щатските ранглисти единствено седмици откакто ги е оглавил - и то по време, когато Led Zeppelin II към момента се котира високо по света. Свикнал на битка с пожари, Питър Грант бърза да увери Джими Пейдж, че сигурно никой от " Атлан¬тик " не е смутен от този разочароващ спад.
Албумът въпреки всичко се е продал допълнително от един милион екземпляра в Съединени американски щати и е станал златен (за предварителни поръчки над 100 000 броя) във Англия - числа, в чест на които година по-рано са устройвали разточителни празненства. Фактът, че вторият албум се продава допълнително от пет пъти по-голям тираж за предходните дванайсет месеца си е чалнат резултат, упорства той, и не трябва да се чака да става по този начин всякога, когато Zeppelin издават нов албум.
При все това в офиса на " Атлантик " на Бродуей напрежение има. Може да се каже, че Led Zeppelin III е условен комерсиален крах. Усещането - учтиво маскирано пред Пейдж, когато той може да чуе, въпреки и не пред Грант - е, че групата се е простреляла в крайници, като е издала нещо радикално друго от печелившата формула, одобрена в първите им два албума. За да угоди и на двете страни, Грант предлага групата да почива до края на 1970 година
Тоест да изостави предходния си проект за турне из Англия по време на коледните празници и да се върне в студиото, с цел да обмисли идващия си ход. Макар и да няма предпочитание да изяснява в детайли това на Пейдж, Грант е наясно, че е доста значително групата да изкара различен, да се надяваме, доста по-представителен албум, и то допустимо най-скоро. Като влязат в този момент в студиото, упорства той, този път няма да се постанова да бързат. Както в никакъв случай групата ще може да седне и да направи равносметка, да се концентрира същински върху това, което прави.
Време е за техния шедьовър, като че ли внушава той. Толкова е угрижен да вкара групата още веднъж в коловоза, че в действителност е отказал предложение за един милион $ за кон-церт на Нова година, който да бъде изнесен в Германия, само че излъчен посредством сателитна връзка в огромна верига от американски кина. Отказал, както упорства по-късно, тъй като " открих, че снежните стихии могат да повлияят на сателитния тон. Организаторите не можеха да повярват, само че това просто не ни устройваше ". В реалност той е по-загрижен за бъдещето на групата в дълготраен проект като записващи музиканти. Следващият им албум, каквото и друго да се окаже, ще е решителен, сигурен е той. За Питър Грант и Led Zeppelin, що се отнася до идващото им създание, залогът е доста по-голям от един милион $ - заложено е цялото им бъдеще.
За благополучие на попадналия в блокада управител, причините му минават пред групата и тя се завръща вкъщи за няколко седмици отмора, преди да се влезе в студиото. Независимо дали са готови да го признаят, или не (а и до през днешния ден те напълно уверено не са), даже и те са наясно, че нещо би трябвало да се направи, та корабът майка да потегли още веднъж с цялостна газ. Както и да го погледнат, при всички случаи е време да изкарат нещо в действителност изключително, в случай че не за друго, то с цел да потвърдят на съмняващите се и на циниците, че бъркат. Чудото е, че вършат тъкмо това и излизат с плоча, която в този момент с любов е считана освен за най-голямото им записано достижение, само че и за един от най-великите рок албуми на всички времена.
Част от песните към този момент или са написани, или са в съвсем приключено положение и увереността измежду четворката е висока, когато още веднъж влизат през декември в студиото на " Айлънд " на Бейсинг Стрийт. " Имахме дребни рифове тук и там - споделя Джими, - избрани структури. И въпросът беше фактически да поработим по това и да забележим по какъв начин се напасват нещата. С тенденция, разбираш ли? " Получава се меко парче, повлияно от Нийл Йънг, със заглавие Down by the Seaside.
Полуакустичните Poor Tom и The Rover; призрачната клавирна пиеса на Джоунс No Quarter, плюс дълъг инструментал, с който Пейдж се заиграва от известно време - още няма текст, единствено приятна градация от акомпанименти, която устойчиво израства до вълнуващо кресчендо; нещо, което ще претопи акустичната и електрическата страна на Zeppelin в едно надделяващо музикално изказване.
" Не желая да ви описвам за това, да не би пък да не се получи " - нервира той " Ню Мюзикъл Експрес " още през април 1970 година В осемпистовото студио, което е конфигурирал в плаващата къща в Пангбърн, той е работил понякога по него от този момент. Било е, както той ми сподели, " значително моя рожба, да ". Идеята: " Да се получи парче, което да стартира с един тип гола китара и да минава в нещо, което се построява. А в действителност това е следващото парче, в което вкарваш Джон Бонъм за резултат, разбираш ли? Оставяш го да си върви, а след това вкарваш резултата ". Той се усмихна. " И тогава се получава оня популярен оргазъм, един тип в края. "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Когато великани стъпваха по земята " - същинско пиршествоза почитателите на Led Zeppelin
Мик Уол ни води в бекстейджа на култовaтa бандa
" Ако има правила в рока, то Джими Пейдж ги е написал. А по-късно ги е нарушил ", споделя в свое изявление Мик Уол - музикалният публицист, отгърнал завесата към възходите и паденията на една от най-значимите рок групи в света - Led Zeppelin. Изкачвайки се по стълбицата към парадайса на музикалния им триумф, създателят основава шумна, цветна и ярка картина за пътя на групата в биографичната книга " Когато великани стъпваха по земята ", която към този момент е на пазара от издателство " Кръг " със стилната корица на Наталия Чайкина.
В живия превод на Светлана Комогорова - Комата историята на Zeppelin зазвучава като психеделичен рок концерт. Ретроспективни фрагменти се преплитат с действителни цитати и разкази за събитията, с цел да очертаят облика на спорната тайфа, сътворила някои от най-запомнящите се музикални шлагери като Stairway to Heaven и Kashmir. Биографията не пропуща да се спре и върху по-мрачни аспекти от историята на групата като издевателствата над почитатели, измежду които " случая с акулата ", при който музикантите блудстват със 17-годишна почитателка.
" Когато великани стъпваха по земята " дава нов взор към Led Zeppelin и връзките сред членовете на паметната тайфа, продала албумите си в милиони копия по целия свят. Личен другар на Джими Пейдж и Робърт Плант, Уол отваря вратата към свят, в който геният и вдъхновението се поливат несметно с алкохол и опиати, а окултните практики под въздействието на Алистър Кроули се пропиват освен във философията на музикантите от бандата, само че и във всичко, което те вършат.
Биографията се впуска в най-интересните моменти от историята на групата - от основаването до разпада, през надвисналото над Zeppelin проклинание, което бележи своя връх през 1975 година с тежката злополука на Робърт Плант, хероиновата взаимозависимост на Джими Пейдж и алкохолната пропаст, в която пропада Джон Бонъм.
" The Beatles и The Rolling Stones са пионерите, само че в същото време те не знаеха какво вършат. Led Zeppelin се появиха по-късно и бяха като цветния тв приемник по отношение на черно-бялото на Stones. Те знаеха какво вършат, само че не и какво ще им аргументи това ", споделя създателят в изявление за книгата.
Мик Уол построява запаметяващ се портрет на английската група, само че прави и нещо по-ценно - дисекция на този спорен интервал от историята на рока.
Мик Уол (1958 г.) е измежду най-известните английски музикални публицисти, които от близко следи рок сцената в продължение на над 35 години. Работил е по биографиите на Metallica, Black Sabbath, Foo Fighters и други
Откъс от " Когато великани стъпваха по земята " на Мик Уол
Въпреки цялата обществена предизвикателност на групата и забележителните продажби на албума, зад кулисите съществува осезаемо възприятие на отчаяние, когато Led Zeppelin III тихомълком отпада и от английските, и от щатските ранглисти единствено седмици откакто ги е оглавил - и то по време, когато Led Zeppelin II към момента се котира високо по света. Свикнал на битка с пожари, Питър Грант бърза да увери Джими Пейдж, че сигурно никой от " Атлан¬тик " не е смутен от този разочароващ спад.
Албумът въпреки всичко се е продал допълнително от един милион екземпляра в Съединени американски щати и е станал златен (за предварителни поръчки над 100 000 броя) във Англия - числа, в чест на които година по-рано са устройвали разточителни празненства. Фактът, че вторият албум се продава допълнително от пет пъти по-голям тираж за предходните дванайсет месеца си е чалнат резултат, упорства той, и не трябва да се чака да става по този начин всякога, когато Zeppelin издават нов албум.
При все това в офиса на " Атлантик " на Бродуей напрежение има. Може да се каже, че Led Zeppelin III е условен комерсиален крах. Усещането - учтиво маскирано пред Пейдж, когато той може да чуе, въпреки и не пред Грант - е, че групата се е простреляла в крайници, като е издала нещо радикално друго от печелившата формула, одобрена в първите им два албума. За да угоди и на двете страни, Грант предлага групата да почива до края на 1970 година
Тоест да изостави предходния си проект за турне из Англия по време на коледните празници и да се върне в студиото, с цел да обмисли идващия си ход. Макар и да няма предпочитание да изяснява в детайли това на Пейдж, Грант е наясно, че е доста значително групата да изкара различен, да се надяваме, доста по-представителен албум, и то допустимо най-скоро. Като влязат в този момент в студиото, упорства той, този път няма да се постанова да бързат. Както в никакъв случай групата ще може да седне и да направи равносметка, да се концентрира същински върху това, което прави.
Време е за техния шедьовър, като че ли внушава той. Толкова е угрижен да вкара групата още веднъж в коловоза, че в действителност е отказал предложение за един милион $ за кон-церт на Нова година, който да бъде изнесен в Германия, само че излъчен посредством сателитна връзка в огромна верига от американски кина. Отказал, както упорства по-късно, тъй като " открих, че снежните стихии могат да повлияят на сателитния тон. Организаторите не можеха да повярват, само че това просто не ни устройваше ". В реалност той е по-загрижен за бъдещето на групата в дълготраен проект като записващи музиканти. Следващият им албум, каквото и друго да се окаже, ще е решителен, сигурен е той. За Питър Грант и Led Zeppelin, що се отнася до идващото им създание, залогът е доста по-голям от един милион $ - заложено е цялото им бъдеще.
За благополучие на попадналия в блокада управител, причините му минават пред групата и тя се завръща вкъщи за няколко седмици отмора, преди да се влезе в студиото. Независимо дали са готови да го признаят, или не (а и до през днешния ден те напълно уверено не са), даже и те са наясно, че нещо би трябвало да се направи, та корабът майка да потегли още веднъж с цялостна газ. Както и да го погледнат, при всички случаи е време да изкарат нещо в действителност изключително, в случай че не за друго, то с цел да потвърдят на съмняващите се и на циниците, че бъркат. Чудото е, че вършат тъкмо това и излизат с плоча, която в този момент с любов е считана освен за най-голямото им записано достижение, само че и за един от най-великите рок албуми на всички времена.
Част от песните към този момент или са написани, или са в съвсем приключено положение и увереността измежду четворката е висока, когато още веднъж влизат през декември в студиото на " Айлънд " на Бейсинг Стрийт. " Имахме дребни рифове тук и там - споделя Джими, - избрани структури. И въпросът беше фактически да поработим по това и да забележим по какъв начин се напасват нещата. С тенденция, разбираш ли? " Получава се меко парче, повлияно от Нийл Йънг, със заглавие Down by the Seaside.
Полуакустичните Poor Tom и The Rover; призрачната клавирна пиеса на Джоунс No Quarter, плюс дълъг инструментал, с който Пейдж се заиграва от известно време - още няма текст, единствено приятна градация от акомпанименти, която устойчиво израства до вълнуващо кресчендо; нещо, което ще претопи акустичната и електрическата страна на Zeppelin в едно надделяващо музикално изказване.
" Не желая да ви описвам за това, да не би пък да не се получи " - нервира той " Ню Мюзикъл Експрес " още през април 1970 година В осемпистовото студио, което е конфигурирал в плаващата къща в Пангбърн, той е работил понякога по него от този момент. Било е, както той ми сподели, " значително моя рожба, да ". Идеята: " Да се получи парче, което да стартира с един тип гола китара и да минава в нещо, което се построява. А в действителност това е следващото парче, в което вкарваш Джон Бонъм за резултат, разбираш ли? Оставяш го да си върви, а след това вкарваш резултата ". Той се усмихна. " И тогава се получава оня популярен оргазъм, един тип в края. "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ