Откъс от "Юлски разкази" на Здравка Евтимова
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Юлски разкази " с създател Здравка Евтимова, възложен от Издателство " Жанет 45 ".
Здравка Евтимова е родена на 24.07.1959 година в гр. Перник. Завършва британска лингвистика във ВТУ " Св. Св. Кирил и Методий " (1995). Специализира живописен превод в Сейнт Луис, Съединени американски щати. Превела е над 25 романа от британски, американски и канадски създатели на български език, както и творби на български писатели на британски език. Била е редактор на българската секция на сп. " Muse Apprentice Guild " – Сан Диего, Съединени американски щати и редактор за България на сп. " Literature of the Avanteguard " за къса прозаичност, Англия.
Член е на Съюз на българските писатели, на Лигата на писателите на Англия, област Йоркшър-Хамбърсайд, и на българския ПЕН-клуб.
Автор е на 4 романа, а към 100 нейни описа са оповестени в сборниците " Разкази против горест " (1985), " Разкази от сол " (1990), " Разкази за другари " (1992), " Сълза за 10 цента " (1994), " Кръв от къртица " (2005, ИК " Жанет 45 " ), " Пернишки разкази " (2012, ИК " Жанет 45 " ).
Разкази на Здравка Евтимова са оповестени в литературни списания и антологии в 27 страни по света, сред които Съединени американски щати, Канада, Великобритани, Австралия, Сърбия, Словакия, Германия, Франция, Китай, Япония, Индия, Иран, Полша, Аржентина, Нова Зеландия, Република Южна Африка и други
В сбирката ѝ от награди се открояват националните награди за дебютна книга (1985), " Чудомир " на в. " Стършел " (1982), премията на фонд " Развитие " за актуален разказ (1998), на Съюз на българските писатели за романа " Четвъртък " (2003, ИК " Жанет 45 " ). Двукратен притежател е на премията за прозаичност " Златен ланец " на вестник " Труд " (2006, 2010), притежател на Националната литературна премия за български разказ на годината " 13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ " 2016 за романа " Една и съща река " (2015, ИК " Жанет 45 " ) и други
Отличена е още със Специалната премия за роман на немската фондация " Lege Artis Verein " (1999), с премията за прозаичност на британското списание " The Text " (2000), с премията на британското издателство " Skrev Press " за сборника с разкази " Bitter Sky " (2003).
Сборникът й с разкази " Някой различен " ( " Somebody Else " ), оповестен през 2004 година от издателство MAG Press, Калифорния, Съединени американски щати, печели премията за " Най-добър алманах с разкази от одобрен създател ", публикуван от издателството през 2005 година. Този алманах е номиниран за американската премия Pushcart.
Разказът й " Твоят ред е " е награден в международния конкурс за пай роман на тематика " Утопия 2005 " в град Нант, Франция, и е включен в антологията " Утопия 2005 – 10 писатели от целия свят ".
Разказът й " Васил " е един от десетте описа, наградени в състезанието за пай роман от целия свят на радио BBC, Лондон (2005).
През 2008 година издателство Astemari, Съединени американски щати, разгласява различен неин алманах с разкази " Good Figure, Beautiful Voice " ( " Хубава фигура, хубав глас " ), а издателство VOX HUMANA, Канада/Израел, разгласява през 2010 година алманах с разкази под заглавие " Блед и други постмодерни български разкази " ( " Pale and Other Postmodern Bulgarian Stories " ). Тази книга е на британски език и с изключение на в англоезичните страни, се популяризира в Израел, Скандинавските страни, Индия и Германия.
През 2012 година издателство MOBITE, щата Върмонт, Съединени американски щати, разгласява сборника с разкази " Carts and Other Stories " ( " Стари коли и други разкази " ), а издателство " All Things That Matter Press ", щата Мейн, Съединени американски щати, издава сборника " Time to Mow and Other Stories " ( " Време за косене и други разкази " ).
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Юлски разкази "
ДА УЛОВИШ ОБЛАК
– Неговата улица е небето – може да е синьо като боичката във водните ти бои или черно като земята в саксията на лимона, дето насадихме с тебе, само че облакът е значима птица. Небето е негово, то e негов татко.
– Ми по какъв начин тогава ще го хвана? – запитвам аз тате, който знае множеството неща на света. – Нали не можем да подскочим до небето. Като се покатеря на черешата, сякаш го стигам, само че докосвам единствено вятър, а то е два метра над мене.
– Човек би трябвало да си направи капан за облаци – взема решение татко ми. – Това е доста елементарна работа. Взимаш огромния зелен леген, в който мама накисва рокличката ти. Залагаш легена под небето, избираш си един облак и го гледаш 10 минути. За да не сбъркаш какъв брой е 10 минути – да знаеш: 10 минути е времето, през което си помисляш за това място на морето, където искаш да те заведа и все не мога.
– Ами в случай че желая да ме заведеш на три места по едно и също време?
– Тогава десетте минути ще траят три пъти подълго – изяснява татко ми.
Разбирам, ще мисля единствено за едно място, с цел да минат десетте минути по-бързо, само че облакът ще си крачи по небето без значение дали то е синьо като моята боичка, или черно като оная нощ, когато се изгубих в Радомир.
– Нищо сходно – поправя ме тате. – Ти гледаш облака, преди да завали. И като завали, облакът става на дъжд, който отива в нашия капан за облаци.
Аз не желая да мъча облака в тоя леген, откликвам натъжена аз. Точно по този начин, водата в легена е твоят облак и тогава ти знаеш ли какво правиш? Сипваш я на дребната черешка, която насадихме с тебе, и черешката става твоят облак. Тя знае всичко. Покатери се на някой клон и незабавно се превръщаш в облак, тогава небето е твоя улица и можеш да вървиш на всички места. Само би трябвало да си помислиш за някое място на Земята и то ти става другар.
От тоя ден нататък аз все се качвах на черешката и бях облак по през целия ден. Моето небе беше от листа и клони, завивах се с жълтото одеяло на слънцето и виждах всичко по света. Знаех, че някъде под мене има други деца, които си правеха клопки за облаци и бяха заложили легени да ме заловен в тях.
Един ден Наско, този див Наско с черна като земята в саксията на лимона коса, ме улови в неговия капан за облаци. Както си седях на черешата, той пристигна и попита:
– Искаш ли да те уловя в този леген?
То беше дървено корито, неговият леген, и аз незабавно се улових в него и доста ми хареса. Той го хвана от едната страна, аз – от другата, и го дотътрихме до Струма. Тя тъкмо се провираше под моста и рибите несъмнено са си рекли: " Тоя пък облак какво ли търси тука при нас? Да не вземе да ни вдигне на Луната? " Наско и аз се натоварихме в коритото и то стартира да плува тъкмо към най-дълбокото под върбите. Там живееше един призрак, който стряскаше мало и огромно. Чувах го по какъв начин вие вечер и въпреки че по никакъв начин не ме беше боязън, се завивах през глава.
– Наско, тука живее таласъмът и въпреки че по никакъв начин не ме е боязън от него, облак не би трябвало да се доближава до един невъзпитан призрак.
– Аз съм таласъмът – изтърси Наско и въпреки че по никакъв начин не ме беше боязън, настръхнах – нещо такова, като че мравки лазят по врата ти и косите се изправят като щеки върху главата ти.
– Ще ме изядеш ли? – попитах Наско и зачаках да видя какво ще каже. Ако желае да ме изяде, скачам от коритото във вира – аз плавам единствено под вода, а над вода не мога. Не съм опитвала дали може да се диша под водата.
– Няма да те изям – даде обещание Наско. – Защото ти си моят облак.
– Не съм твоят облак – възразих. – Аз съм свободен облак и на никого не съм. Небето е моята улица, слънцето е мой светофар. А ти си един малък, трагичен призрак и в случай че искаш да знаеш, аз мога да вдишвам под вода. Ще скоча във вира, в случай че още искаш да знаеш – рибите са мои облаци и ще ме спасят.
– Аз пристигам на вира и вия, тъй като си нямам другари – рече Наско и лицето му се смали.
– Ми по този начин ми кажи, дребосъче. Ето – аз съм облак, твой другар, и пристигам при тебе да плуваме в реката с твоето корито.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (752)
Здравка Евтимова е родена на 24.07.1959 година в гр. Перник. Завършва британска лингвистика във ВТУ " Св. Св. Кирил и Методий " (1995). Специализира живописен превод в Сейнт Луис, Съединени американски щати. Превела е над 25 романа от британски, американски и канадски създатели на български език, както и творби на български писатели на британски език. Била е редактор на българската секция на сп. " Muse Apprentice Guild " – Сан Диего, Съединени американски щати и редактор за България на сп. " Literature of the Avanteguard " за къса прозаичност, Англия.
Член е на Съюз на българските писатели, на Лигата на писателите на Англия, област Йоркшър-Хамбърсайд, и на българския ПЕН-клуб.
Автор е на 4 романа, а към 100 нейни описа са оповестени в сборниците " Разкази против горест " (1985), " Разкази от сол " (1990), " Разкази за другари " (1992), " Сълза за 10 цента " (1994), " Кръв от къртица " (2005, ИК " Жанет 45 " ), " Пернишки разкази " (2012, ИК " Жанет 45 " ).
Разкази на Здравка Евтимова са оповестени в литературни списания и антологии в 27 страни по света, сред които Съединени американски щати, Канада, Великобритани, Австралия, Сърбия, Словакия, Германия, Франция, Китай, Япония, Индия, Иран, Полша, Аржентина, Нова Зеландия, Република Южна Африка и други
В сбирката ѝ от награди се открояват националните награди за дебютна книга (1985), " Чудомир " на в. " Стършел " (1982), премията на фонд " Развитие " за актуален разказ (1998), на Съюз на българските писатели за романа " Четвъртък " (2003, ИК " Жанет 45 " ). Двукратен притежател е на премията за прозаичност " Златен ланец " на вестник " Труд " (2006, 2010), притежател на Националната литературна премия за български разказ на годината " 13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ " 2016 за романа " Една и съща река " (2015, ИК " Жанет 45 " ) и други
Отличена е още със Специалната премия за роман на немската фондация " Lege Artis Verein " (1999), с премията за прозаичност на британското списание " The Text " (2000), с премията на британското издателство " Skrev Press " за сборника с разкази " Bitter Sky " (2003).
Сборникът й с разкази " Някой различен " ( " Somebody Else " ), оповестен през 2004 година от издателство MAG Press, Калифорния, Съединени американски щати, печели премията за " Най-добър алманах с разкази от одобрен създател ", публикуван от издателството през 2005 година. Този алманах е номиниран за американската премия Pushcart.
Разказът й " Твоят ред е " е награден в международния конкурс за пай роман на тематика " Утопия 2005 " в град Нант, Франция, и е включен в антологията " Утопия 2005 – 10 писатели от целия свят ".
Разказът й " Васил " е един от десетте описа, наградени в състезанието за пай роман от целия свят на радио BBC, Лондон (2005).
През 2008 година издателство Astemari, Съединени американски щати, разгласява различен неин алманах с разкази " Good Figure, Beautiful Voice " ( " Хубава фигура, хубав глас " ), а издателство VOX HUMANA, Канада/Израел, разгласява през 2010 година алманах с разкази под заглавие " Блед и други постмодерни български разкази " ( " Pale and Other Postmodern Bulgarian Stories " ). Тази книга е на британски език и с изключение на в англоезичните страни, се популяризира в Израел, Скандинавските страни, Индия и Германия.
През 2012 година издателство MOBITE, щата Върмонт, Съединени американски щати, разгласява сборника с разкази " Carts and Other Stories " ( " Стари коли и други разкази " ), а издателство " All Things That Matter Press ", щата Мейн, Съединени американски щати, издава сборника " Time to Mow and Other Stories " ( " Време за косене и други разкази " ).
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Юлски разкази "
ДА УЛОВИШ ОБЛАК
– Неговата улица е небето – може да е синьо като боичката във водните ти бои или черно като земята в саксията на лимона, дето насадихме с тебе, само че облакът е значима птица. Небето е негово, то e негов татко.
– Ми по какъв начин тогава ще го хвана? – запитвам аз тате, който знае множеството неща на света. – Нали не можем да подскочим до небето. Като се покатеря на черешата, сякаш го стигам, само че докосвам единствено вятър, а то е два метра над мене.
– Човек би трябвало да си направи капан за облаци – взема решение татко ми. – Това е доста елементарна работа. Взимаш огромния зелен леген, в който мама накисва рокличката ти. Залагаш легена под небето, избираш си един облак и го гледаш 10 минути. За да не сбъркаш какъв брой е 10 минути – да знаеш: 10 минути е времето, през което си помисляш за това място на морето, където искаш да те заведа и все не мога.
– Ами в случай че желая да ме заведеш на три места по едно и също време?
– Тогава десетте минути ще траят три пъти подълго – изяснява татко ми.
Разбирам, ще мисля единствено за едно място, с цел да минат десетте минути по-бързо, само че облакът ще си крачи по небето без значение дали то е синьо като моята боичка, или черно като оная нощ, когато се изгубих в Радомир.
– Нищо сходно – поправя ме тате. – Ти гледаш облака, преди да завали. И като завали, облакът става на дъжд, който отива в нашия капан за облаци.
Аз не желая да мъча облака в тоя леген, откликвам натъжена аз. Точно по този начин, водата в легена е твоят облак и тогава ти знаеш ли какво правиш? Сипваш я на дребната черешка, която насадихме с тебе, и черешката става твоят облак. Тя знае всичко. Покатери се на някой клон и незабавно се превръщаш в облак, тогава небето е твоя улица и можеш да вървиш на всички места. Само би трябвало да си помислиш за някое място на Земята и то ти става другар.
От тоя ден нататък аз все се качвах на черешката и бях облак по през целия ден. Моето небе беше от листа и клони, завивах се с жълтото одеяло на слънцето и виждах всичко по света. Знаех, че някъде под мене има други деца, които си правеха клопки за облаци и бяха заложили легени да ме заловен в тях.
Един ден Наско, този див Наско с черна като земята в саксията на лимона коса, ме улови в неговия капан за облаци. Както си седях на черешата, той пристигна и попита:
– Искаш ли да те уловя в този леген?
То беше дървено корито, неговият леген, и аз незабавно се улових в него и доста ми хареса. Той го хвана от едната страна, аз – от другата, и го дотътрихме до Струма. Тя тъкмо се провираше под моста и рибите несъмнено са си рекли: " Тоя пък облак какво ли търси тука при нас? Да не вземе да ни вдигне на Луната? " Наско и аз се натоварихме в коритото и то стартира да плува тъкмо към най-дълбокото под върбите. Там живееше един призрак, който стряскаше мало и огромно. Чувах го по какъв начин вие вечер и въпреки че по никакъв начин не ме беше боязън, се завивах през глава.
– Наско, тука живее таласъмът и въпреки че по никакъв начин не ме е боязън от него, облак не би трябвало да се доближава до един невъзпитан призрак.
– Аз съм таласъмът – изтърси Наско и въпреки че по никакъв начин не ме беше боязън, настръхнах – нещо такова, като че мравки лазят по врата ти и косите се изправят като щеки върху главата ти.
– Ще ме изядеш ли? – попитах Наско и зачаках да видя какво ще каже. Ако желае да ме изяде, скачам от коритото във вира – аз плавам единствено под вода, а над вода не мога. Не съм опитвала дали може да се диша под водата.
– Няма да те изям – даде обещание Наско. – Защото ти си моят облак.
– Не съм твоят облак – възразих. – Аз съм свободен облак и на никого не съм. Небето е моята улица, слънцето е мой светофар. А ти си един малък, трагичен призрак и в случай че искаш да знаеш, аз мога да вдишвам под вода. Ще скоча във вира, в случай че още искаш да знаеш – рибите са мои облаци и ще ме спасят.
– Аз пристигам на вира и вия, тъй като си нямам другари – рече Наско и лицето му се смали.
– Ми по този начин ми кажи, дребосъче. Ето – аз съм облак, твой другар, и пристигам при тебе да плуваме в реката с твоето корито.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (752)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ