Откъс от "Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша" на Мартин Колев
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша ", с създател Мартин Колев, възложен от Издателство " Сиела "
" Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша " от Мартин Колев – поредицата, която върна интереса към книгите у младите
" Този разказ ще ви изненадва непрекъснато в случай че не сте ясновидец. "
в. " Магьосническо дело "
" Всичко, което желая от една книга ‒ да вземам участие в нея. "
Морков Тенев /музикант, инфлуенсър/
" Ей, съсипáха я тая поредност! "
Трайо Вентролога
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша " от Мартин Колев
Жестока есен
с падащи листа,
с тривиално падащи
листа,
с прост дъжд,
със пътища,
от дълго време извървяни,
жестока есен,
ти за какво се връщаш
Иван Пейчев
ПРОЛОГ
Тази вечер Емил Чанев закъсня. Когато сграбчи кожената си чанта и напусна кабинета, всички към този момент си бяха тръгнали. Или най-малко така си мислеше – извън завари Евлогия, своята секретарка. Старицата с обло лице и коса на кок стоеше приведена пред един отпаднал сив компютър.
Чанев се плесна по челото.
– Евлогия, не знаех, че си още тук! Не трябваше да ме чакаш.
Секретарката отмести взор от монитора.
– Не се коси, Емиле, не те очаквам. Имам малко довършителни действия.
– Прекалено доста работиш. Хайде, да тръгваме към този момент!
– Намери се кой да го каже – означи тя. – Ти тръгвай – трябват ми още десетина минути.
– Искаш ли да те изчакам? Да те изпратя до спирката?
– Няма потребност, Емиле – мъжът ми ще пристигна с колата.
– А, добре тогава!
Чанев ѝ махна с ръка и пое към изхода. Всяка вечер прекосяваше дългия кулоар постепенно, проверявайки мислено дали не е пропуснал нещо. Евлогия се провикна след него:
– А твоите проекти какви са?
– Ами, проекти – ще хапна нещо и след това ще поработя от у дома.
– Не бива по този начин, Емиле – излез да поразпуснеш малко! Възползвай се от последните топли вечери.
Чанев въздъхна и потупа тежката си чанта.
– Няма по какъв начин, чакат ме сума ти документи за ревизиране.
– В подобен случай гледай най-малко да се нахраниш – сгълча го секретарката. – Вие, младите, единствено всякакви буламачи ядете!
Чанев сви плещи.
– Дюнер от Попа брои ли се за бълвоч?
Тя го удостои с взор, който за малко го върна в прогимназията. Сетне се приведе назад над екселската таблица и зачатка по клавишите. Чанев се възхити на сериозното ѝ лице, осеяно с тънки като паяжина бръчици. Безспорно беше случил на секретарка – Евлогия собственоръчно вършеше повече работа от целия екип на отдел " Бюрокрация ".
" Трябва да схвана кои са ѝ обичаните цветя – намерения си той. – Ще ѝ поръчам голям букет за бюрото. " А на глас сподели:
– Голямото събитие наближава, а?
Евлогия се обърна към календара, окачен зад бюрото ѝ. 22 септември беше ограден с алено.
– Да, до момента в който се усетим, и останаха единствено две седмици.
– Дано всичко да е наред – смотолеви Чанев.
Евлогия се усмихна.
– Изобщо не се колебая, Емиле. Ще бъде огромен триумф – първият от дълга поредност триумфи в кариерата ти!
Чанев също се усмихна. Евлогия беше от ония служителки, които си вършеха съзнателно работата десетилетия наред, до момента в който край тях фучаха демони и падаха държавни управления. Колегите я назоваха Цербера, само че единствено тихомълком и отдалеко. Един букет не стигаше за тая жена – трябваше да ѝ измисли нещо по-специално.
Той отново махна и продължи към изхода.
– Не спри до късно. Хубава вечер!
– Хубавааа – отвърна разсеяно Евлогия.
Стъпките на шефа ѝ последователно заглъхнаха. Само хлабавата клавиатура продължи да оглася коридора. Една луминесцентна лампа примигна и спря за секунда, преди още веднъж да светне.
Евлогия се огледа. Всички към този момент си бяха тръгнали. Вдигна слушалката на стационарния телефон и набра някакъв номер. Щом заприказва, гласът ѝ прозвуча друго:
– Тъкмо излезе, няма и пет минути. Сам е, сигурно Сега пък какво?! – Тя се надигна от стола и веждите ѝ се извиха като гръмотевици. – Как така проблем в Стара Загора, нали всичко беше готово? Да не се пробвате да ме побъркате към този момент?! – Човекът от другата страна се впусна мекушаво в извинения, които Евлогия прекъсна. – Добре, добре, аз ще се погрижа – единствено гледайте да го хванете!
Тя дръпна слушалката от ухото си, сетне я приближи и безшумно добави:
– Гласът приказва с моето дихание
Затвори телефона. Върна се на стола си и си пое надълбоко мирис. Над нея лампата примигна още веднъж, след което угасна изцяло.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1157)
" Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша " от Мартин Колев – поредицата, която върна интереса към книгите у младите
" Този разказ ще ви изненадва непрекъснато в случай че не сте ясновидец. "
в. " Магьосническо дело "
" Всичко, което желая от една книга ‒ да вземам участие в нея. "
Морков Тенев /музикант, инфлуенсър/
" Ей, съсипáха я тая поредност! "
Трайо Вентролога
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша " от Мартин Колев
Жестока есен
с падащи листа,
с тривиално падащи
листа,
с прост дъжд,
със пътища,
от дълго време извървяни,
жестока есен,
ти за какво се връщаш
Иван Пейчев
ПРОЛОГ
Тази вечер Емил Чанев закъсня. Когато сграбчи кожената си чанта и напусна кабинета, всички към този момент си бяха тръгнали. Или най-малко така си мислеше – извън завари Евлогия, своята секретарка. Старицата с обло лице и коса на кок стоеше приведена пред един отпаднал сив компютър.
Чанев се плесна по челото.
– Евлогия, не знаех, че си още тук! Не трябваше да ме чакаш.
Секретарката отмести взор от монитора.
– Не се коси, Емиле, не те очаквам. Имам малко довършителни действия.
– Прекалено доста работиш. Хайде, да тръгваме към този момент!
– Намери се кой да го каже – означи тя. – Ти тръгвай – трябват ми още десетина минути.
– Искаш ли да те изчакам? Да те изпратя до спирката?
– Няма потребност, Емиле – мъжът ми ще пристигна с колата.
– А, добре тогава!
Чанев ѝ махна с ръка и пое към изхода. Всяка вечер прекосяваше дългия кулоар постепенно, проверявайки мислено дали не е пропуснал нещо. Евлогия се провикна след него:
– А твоите проекти какви са?
– Ами, проекти – ще хапна нещо и след това ще поработя от у дома.
– Не бива по този начин, Емиле – излез да поразпуснеш малко! Възползвай се от последните топли вечери.
Чанев въздъхна и потупа тежката си чанта.
– Няма по какъв начин, чакат ме сума ти документи за ревизиране.
– В подобен случай гледай най-малко да се нахраниш – сгълча го секретарката. – Вие, младите, единствено всякакви буламачи ядете!
Чанев сви плещи.
– Дюнер от Попа брои ли се за бълвоч?
Тя го удостои с взор, който за малко го върна в прогимназията. Сетне се приведе назад над екселската таблица и зачатка по клавишите. Чанев се възхити на сериозното ѝ лице, осеяно с тънки като паяжина бръчици. Безспорно беше случил на секретарка – Евлогия собственоръчно вършеше повече работа от целия екип на отдел " Бюрокрация ".
" Трябва да схвана кои са ѝ обичаните цветя – намерения си той. – Ще ѝ поръчам голям букет за бюрото. " А на глас сподели:
– Голямото събитие наближава, а?
Евлогия се обърна към календара, окачен зад бюрото ѝ. 22 септември беше ограден с алено.
– Да, до момента в който се усетим, и останаха единствено две седмици.
– Дано всичко да е наред – смотолеви Чанев.
Евлогия се усмихна.
– Изобщо не се колебая, Емиле. Ще бъде огромен триумф – първият от дълга поредност триумфи в кариерата ти!
Чанев също се усмихна. Евлогия беше от ония служителки, които си вършеха съзнателно работата десетилетия наред, до момента в който край тях фучаха демони и падаха държавни управления. Колегите я назоваха Цербера, само че единствено тихомълком и отдалеко. Един букет не стигаше за тая жена – трябваше да ѝ измисли нещо по-специално.
Той отново махна и продължи към изхода.
– Не спри до късно. Хубава вечер!
– Хубавааа – отвърна разсеяно Евлогия.
Стъпките на шефа ѝ последователно заглъхнаха. Само хлабавата клавиатура продължи да оглася коридора. Една луминесцентна лампа примигна и спря за секунда, преди още веднъж да светне.
Евлогия се огледа. Всички към този момент си бяха тръгнали. Вдигна слушалката на стационарния телефон и набра някакъв номер. Щом заприказва, гласът ѝ прозвуча друго:
– Тъкмо излезе, няма и пет минути. Сам е, сигурно Сега пък какво?! – Тя се надигна от стола и веждите ѝ се извиха като гръмотевици. – Как така проблем в Стара Загора, нали всичко беше готово? Да не се пробвате да ме побъркате към този момент?! – Човекът от другата страна се впусна мекушаво в извинения, които Евлогия прекъсна. – Добре, добре, аз ще се погрижа – единствено гледайте да го хванете!
Тя дръпна слушалката от ухото си, сетне я приближи и безшумно добави:
– Гласът приказва с моето дихание
Затвори телефона. Върна се на стола си и си пое надълбоко мирис. Над нея лампата примигна още веднъж, след което угасна изцяло.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1157)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ