"Как бях арестуван от КГБ": откъс от новата книга на Димитър Кенаров
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от новата книга на Димитър Кенаров " Диктатори, трактори и други завършения ". Литературните репортажи, събрани в сборника, са писани на британски език за разнообразни задгранични издания. На български книгата е издадена от " Жанет 45 ", преводът е на Ангел Игов. Заглавието на книгата идва от злощастното премеждие на Кенаров в Беларус, където ползата на журналиста към тракторната промишленост в страната е пояснен неправилно от локалните управляващи и води до неговия арест.
Подобни неуместни случки има и в другите текстове в " Диктатори, трактори и други завършения ", потвърждавайки, че животът е постоянно по-вълнуващ от фикцията. " От гибелта на Слободан Милошевич с целия последвал кич на траура, през палачинката на Радован Караджич като локална атракция, до украинското Серенгети на границата с Крим, странния случай с беларуските трактори и арестуването на самия автор[...] Димитър Кенаров е минал всеки километър от тези истории и е изпитал през личната си кожа всяка дума. Публикувани в едни от най-престижните англоезични списания, тези текстове в този момент са значим пробив тук в полето на литературната публицистика. Книга, която демонстрира по какъв начин се събира персонално и политическо в пресечната точка на индивида от периферията - индивида от влака, от мините, от войните, някогашни и сегашни. Силна и безусловно навременна книга ", написа в анотацията на " Диктатори, трактори и други завършения " писателят Георги Господинов.
Димитър Кенаров е стихотворец, публицист, публицист на свободна процедура. Роден е през 1981 година в София. През 2004 година получава бакалавърска степен по американска и съветска литература от Мидълбъри колидж (САЩ), а по-късно учи и в Калифорнийския университет в Бъркли. Негови журналистически текстове са оповестени в списанията Esquire, Outside, The Nation, Foreign Policy, Boston Review, The International Herald Tribune, The Virginia Quarterly Review и The Pulitzer Center on Crisis Reporting. Негови пътеписи на три пъти са попадали в селекциите с най-хубави американски пътеписи (The Best American Travel Writing).
Редактор на двете му стихосбирки е Георги Господинов. Докато поезията му е написана на български език, на британски Кенаров написа репортажите и пътеписи си. Превежда на български лирика от американската поетеса Елизабет Бишъп.
Кенаров е притежател е на годишната премия за журналистика на списание Virginia Quarterly Review.Стажувал е в " Литературная газета " (Русия) и The Atlantic Monthly (САЩ).
Откъс от " Диктатори, тракори и други завършени "
Из " Заплаха за публичния ред, или по какъв начин бях задържан от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) поради обичта си към беларуските трактори "
Диктатори, трактори и други приключенияС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
... Мозирското полицейско ръководство беше цялостно с хора, само че не се наложи да чакаме на опашката. Бързичко ни вкараха в обособена стая с тясно бюро и три стола. Предложиха ни сладки и отлично кафе. Като че ли двамата с Джейсън бяхме специфични посетители.
Вадим Николаевич, набит двайсет и шест годишен служител на реда с безпрепятствено обръснато лице и подстригана нула номер коса, ни правеше компания, до момента в който напред-назад сред управляващите в Мозир и Минск хвърчаха факсове и телефонни диалози. Разбрах, че обича риболова; че свири на китара (която доста обича) и на акордеон (с не чак подобен ентусиазъм); че не е женен; че практикува повдигане на тежести и канадска битка.
" Защо канадската битка не е олимпийски спорт? - възкликна той с неспокойствие. - Много по-смислена е от кърлинга. Защо кърлингът е олимпийски спорт? "
Двамата с Джейсън кимнахме в единодушие. После всички заедно излязохме пред полицейското ръководство за по цигара.
Бяха сверили нещата с граничната полиция и базата данни показваше, че съм влезнал в Беларус с годен паспорт и виза. Изгубеният паспорт не бил чак подобен проблем, изключително в случай че имам персонална карта и шофьорска брошура. Щели да ми издадат специфичен документ, с който да отида до българското посолство в Минск. Всичко това било напълно просто. Оставало да се обясни единствено една дребна детайлност: тракторите.
Защо сме отишли в тракторния цех? Как сме се озовали там? Защо сме правили журналистическа работа с туристически визи?
Вадим седна с мен на бюрото, с цел да напише формален отчет. Въпреки че бяхме към този момент краят на юни, календарът беше отворен на 26 - 27 април. Под първата дата пишеше с малък шрифт: " Годишнина от Чернобилската покруса ". Под втората имаше откъс от Хари Труман на съветски: " Рецесия е, когато съседът ти остане без работа; меланхолия е, когато ти останеш без работа ".
" Хайде да стартираме с главните неща - сподели Вадим. - Разкажете ми за работата си. "
Вече нямаше смисъл да крием приключенията си. Персоналът на Мозирския машиностроителен цех, може би самият шеф, бяха извикали полицията и ни бяха предали в техните ръце - двама брадати задгранични публицисти с нездравословен интерес към тракторите " Беларус ". Дори да желаех, не бих могъл да измисля правдоподобна неистина. Да, надявах се да напиша публикация за тракторите.
Джейсън беше фотограф. Имах джука покана от Минския тракторен цех, само че те се бяха отметнали. Бяхме останали няколко дни в Минск, там бяхме карали колела, бяхме ходили на цирк, бяхме посетили няколко църкви. (Тоест бяхме си туристи!) В обезверения си блян да напиша публикация, бях решил да се свържа с мозирския клон на МТЗ. Бяхме наели кола. Паспортът ми беше липсващ по време на пътуването и нямах концепция по какъв начин, нито кой го е взел. Планирах още същия ден да отида в Минск, с цел да ми издадат краткотраен документ, само че в това време ме бяха арестували.
Докладът се разпростря на четири страници с педантичния почерк на Вадим и когато той ни го прочете с цялата си съвестност, ми се стори, че това е най-безумно съчинената история на света, само че в това време беше изцяло вярна.
Изминаха часове, само че никой не ни сподели, че сме свободни да си вървим. От Минск продължаваха да идват незабавни факсове. Навън се стъмваше, а в полицейското ръководство лицата на хората ставаха все по-мрачни. Дори Вадим стана по-неразговорлив. Припомних си думите на майка ми, когато разбра, че ще пътувам за Беларус с туристическа виза: " Подценяваш диктатурата. Правиш си подбив, само че ще съжаляваш ".
Тя бе прекарала по-голямата част от живота си в комунистическа България и несъмнено знаеше какво приказва.
Вече се свечеряваше, когато в полицейското ръководство влязоха трима широкоплещести мъже. За Джейсън бе извикан преводач - млада бременна жена, която работеше като учителка по британски, - а аз бях отведен в друга стая. Сега започваше алтернативата на пандизчията. Беларуското Комитет за Държавна сигурност (на СССР) искаше да ни разпита.
***
Винаги съм се чудел по какъв начин наподобяват сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
За мое учудване и смут, индивидът, който ме разпитваше, изглеждаше съвсем като сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в старите филми за Джеймс Бонд. Значи западното въображение не беше чак толкоз развинтено. Беше наедрял и крепък, като дрешник или като доста огромен дървен дънер, подстриган на канадска морава, в мрачен костюм. Когато влязох в стаята, той седеше зад бюрото и премяташе през пръстите си писалка.
" Добър вечер " - поздрави, гледайки през мен.
Един по един в стаята влязоха още хора: няколко служители на реда от мозирското ръководство и още един сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с видеокамера. (Третият беше с Джейсън и бременната преводачка.) Всички останаха прави, като посетители на коктейл, подготвящи се да изслушат рецитал на пиано.
" Така. Разкажете ми за работата си " - сподели умерено мъжът зад бюрото, който се показа като Пьотър Симеонович. На ръката си носеше колосален часовник и на циферблата сякаш видях герба на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Изложих в резюме историята си.
" Твърдите, че сте публицист, само че всеки може да бъде публицист. И аз бих могъл да кажа, че съм публицист - съобщи той, продължавайки да върти химикалката. - Представете си да дойда във вашата страна като екскурзиант и да потегли да обикалям по фабриките. "
Обясних, че пиша публикация за американско списание на име " Вирджиня Куотърли Ревю ", че съм разгласил там и преди (можеха да ревизират в мрежата), че списанието приготвя специфичен брой за двайсетата годишнина от краха на Съветския съюз.
" Крах? Какво имате поради с " провал "? Съветският съюз извърши толкоз доста велики каузи. Той освободи България от нацистите. Преди това руснаците ви освободиха от турците. Ние всички сме славяни, една кръв. "
" Не съм пристигнал да пиша за политика. "
" Но говорите за провал. Защо хората приказват по този начин? Беше доста тъжно, че Съветският съюз се раздели. През 1991-ва всички бяхме подготвени да се бием, с цел да го защитим, само че предателят Горбачов го разпусна и отиде да рапортува на Буш. "
Всъщност Елцин беше разпуснал Съветския съюз и се беше обадил на Буш, не Горбачов, само че може би не беше изключително умно в тази ситуация да се върша на многознайко и да диспутирам на тематика история. Казах му, че и в България доста хора изпитват носталгия по старите времена.
" Е, ние в Беларус запазихме старите времена. Като отида в магазина, закупувам същите марки храни, които бяха известни в Съветския съюз. Наистина хората тук не са толкоз богати, колкото в някои други страни, обаче живеят в сигурност и непоклатимост. "
" Вижте - споделих аз. - Не желая да диспутирам по тези въпроси. Аз съм публицист, не политик. В колежа приключих литература - американска и съветска лирика. Анна Ахматова, Йосиф Бродски... "
" Анна Ахматова. Тя дължи огромна признателност на Сталин. Не ми харесва изключително нейната лирика. Малко е - по какъв начин да кажа - засукана и комплицирана за моя усет. Аз избирам по-прости стихотворения. "
Не бях в въодушевление да дебатирам за лирика с офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), тъй че си замълчах.
" Тук също имаме хубави вестници - продължи той. - Не бихте ли работили за нашите вестници? Можете да останете в Беларус и ще ви намерим някое красиво беларуско момиче... "
Публиката в стаята се закикоти.
" Вижте - подех отново, усещайки известно разведряване и доброжелателност в близост. - Съжалявам, че пристигнах с туристическа виза. Имах най-хубави планове, само че доста неприятен шанс. "
" Виждаме - обади се другият сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и най-накрая се усмихна. - Добри планове, само че неприятен шанс. "
" Тепърва ще е належащо да удостоверим вашата идентичност - съобщи Пьотър Симеонович. - И ще ви задържим в пандиза, до момента в който установим кой сте. "
На излизане той се приближи до мен.
" Има една история, която би трябвало да чуете " - означи и заразказва алегория за един цар и неговия лакей, чието обвързване било да зарежда пушката му. Прислужникът имал навика да повтаря: " За положително е ". Веднъж пушката гръмнала по простъпка и отнесла палеца на царя. " За положително е ", рекъл прислужникът. " Не, напълно не е за положително ", отвърнал царят и го хвърлил в пандиза. Избрал различен прислужник да му зарежда пушката, само че по време на лов цялата тайфа била хваната от човекоядци. Убили всички, единствено царят се избавил, тъй като човекоядците имали вярване, че не трябва да се яде човек, комуто липсва част от тялото. Царят се прибрал вкъщи и освободил остарелия си лакей. " Знаеш ли - споделил му, - прав беше за палеца. За положително беше. Прости ми, че те хвърлих в пандиза. " Ала прислужникът дал отговор: " За положително беше. Ако не ме беше хвърлил в пандиза, щях да дойда с теб на лов и в този момент щях да съм мъртъв ".
" Така че - сподели Пьотър Симеонович - може би би трябвало да ни благодарите, че ви водим в пандиза. За положително е. "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Подобни неуместни случки има и в другите текстове в " Диктатори, трактори и други завършения ", потвърждавайки, че животът е постоянно по-вълнуващ от фикцията. " От гибелта на Слободан Милошевич с целия последвал кич на траура, през палачинката на Радован Караджич като локална атракция, до украинското Серенгети на границата с Крим, странния случай с беларуските трактори и арестуването на самия автор[...] Димитър Кенаров е минал всеки километър от тези истории и е изпитал през личната си кожа всяка дума. Публикувани в едни от най-престижните англоезични списания, тези текстове в този момент са значим пробив тук в полето на литературната публицистика. Книга, която демонстрира по какъв начин се събира персонално и политическо в пресечната точка на индивида от периферията - индивида от влака, от мините, от войните, някогашни и сегашни. Силна и безусловно навременна книга ", написа в анотацията на " Диктатори, трактори и други завършения " писателят Георги Господинов.
Димитър Кенаров е стихотворец, публицист, публицист на свободна процедура. Роден е през 1981 година в София. През 2004 година получава бакалавърска степен по американска и съветска литература от Мидълбъри колидж (САЩ), а по-късно учи и в Калифорнийския университет в Бъркли. Негови журналистически текстове са оповестени в списанията Esquire, Outside, The Nation, Foreign Policy, Boston Review, The International Herald Tribune, The Virginia Quarterly Review и The Pulitzer Center on Crisis Reporting. Негови пътеписи на три пъти са попадали в селекциите с най-хубави американски пътеписи (The Best American Travel Writing).
Редактор на двете му стихосбирки е Георги Господинов. Докато поезията му е написана на български език, на британски Кенаров написа репортажите и пътеписи си. Превежда на български лирика от американската поетеса Елизабет Бишъп.
Кенаров е притежател е на годишната премия за журналистика на списание Virginia Quarterly Review.Стажувал е в " Литературная газета " (Русия) и The Atlantic Monthly (САЩ).
Откъс от " Диктатори, тракори и други завършени "
Из " Заплаха за публичния ред, или по какъв начин бях задържан от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) поради обичта си към беларуските трактори "
... Мозирското полицейско ръководство беше цялостно с хора, само че не се наложи да чакаме на опашката. Бързичко ни вкараха в обособена стая с тясно бюро и три стола. Предложиха ни сладки и отлично кафе. Като че ли двамата с Джейсън бяхме специфични посетители.
Вадим Николаевич, набит двайсет и шест годишен служител на реда с безпрепятствено обръснато лице и подстригана нула номер коса, ни правеше компания, до момента в който напред-назад сред управляващите в Мозир и Минск хвърчаха факсове и телефонни диалози. Разбрах, че обича риболова; че свири на китара (която доста обича) и на акордеон (с не чак подобен ентусиазъм); че не е женен; че практикува повдигане на тежести и канадска битка.
" Защо канадската битка не е олимпийски спорт? - възкликна той с неспокойствие. - Много по-смислена е от кърлинга. Защо кърлингът е олимпийски спорт? "
Двамата с Джейсън кимнахме в единодушие. После всички заедно излязохме пред полицейското ръководство за по цигара.
Бяха сверили нещата с граничната полиция и базата данни показваше, че съм влезнал в Беларус с годен паспорт и виза. Изгубеният паспорт не бил чак подобен проблем, изключително в случай че имам персонална карта и шофьорска брошура. Щели да ми издадат специфичен документ, с който да отида до българското посолство в Минск. Всичко това било напълно просто. Оставало да се обясни единствено една дребна детайлност: тракторите.
Защо сме отишли в тракторния цех? Как сме се озовали там? Защо сме правили журналистическа работа с туристически визи?
Вадим седна с мен на бюрото, с цел да напише формален отчет. Въпреки че бяхме към този момент краят на юни, календарът беше отворен на 26 - 27 април. Под първата дата пишеше с малък шрифт: " Годишнина от Чернобилската покруса ". Под втората имаше откъс от Хари Труман на съветски: " Рецесия е, когато съседът ти остане без работа; меланхолия е, когато ти останеш без работа ".
" Хайде да стартираме с главните неща - сподели Вадим. - Разкажете ми за работата си. "
Вече нямаше смисъл да крием приключенията си. Персоналът на Мозирския машиностроителен цех, може би самият шеф, бяха извикали полицията и ни бяха предали в техните ръце - двама брадати задгранични публицисти с нездравословен интерес към тракторите " Беларус ". Дори да желаех, не бих могъл да измисля правдоподобна неистина. Да, надявах се да напиша публикация за тракторите.
Джейсън беше фотограф. Имах джука покана от Минския тракторен цех, само че те се бяха отметнали. Бяхме останали няколко дни в Минск, там бяхме карали колела, бяхме ходили на цирк, бяхме посетили няколко църкви. (Тоест бяхме си туристи!) В обезверения си блян да напиша публикация, бях решил да се свържа с мозирския клон на МТЗ. Бяхме наели кола. Паспортът ми беше липсващ по време на пътуването и нямах концепция по какъв начин, нито кой го е взел. Планирах още същия ден да отида в Минск, с цел да ми издадат краткотраен документ, само че в това време ме бяха арестували.
Докладът се разпростря на четири страници с педантичния почерк на Вадим и когато той ни го прочете с цялата си съвестност, ми се стори, че това е най-безумно съчинената история на света, само че в това време беше изцяло вярна.
Изминаха часове, само че никой не ни сподели, че сме свободни да си вървим. От Минск продължаваха да идват незабавни факсове. Навън се стъмваше, а в полицейското ръководство лицата на хората ставаха все по-мрачни. Дори Вадим стана по-неразговорлив. Припомних си думите на майка ми, когато разбра, че ще пътувам за Беларус с туристическа виза: " Подценяваш диктатурата. Правиш си подбив, само че ще съжаляваш ".
Тя бе прекарала по-голямата част от живота си в комунистическа България и несъмнено знаеше какво приказва.
Вече се свечеряваше, когато в полицейското ръководство влязоха трима широкоплещести мъже. За Джейсън бе извикан преводач - млада бременна жена, която работеше като учителка по британски, - а аз бях отведен в друга стая. Сега започваше алтернативата на пандизчията. Беларуското Комитет за Държавна сигурност (на СССР) искаше да ни разпита.
***
Винаги съм се чудел по какъв начин наподобяват сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
За мое учудване и смут, индивидът, който ме разпитваше, изглеждаше съвсем като сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в старите филми за Джеймс Бонд. Значи западното въображение не беше чак толкоз развинтено. Беше наедрял и крепък, като дрешник или като доста огромен дървен дънер, подстриган на канадска морава, в мрачен костюм. Когато влязох в стаята, той седеше зад бюрото и премяташе през пръстите си писалка.
" Добър вечер " - поздрави, гледайки през мен.
Един по един в стаята влязоха още хора: няколко служители на реда от мозирското ръководство и още един сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с видеокамера. (Третият беше с Джейсън и бременната преводачка.) Всички останаха прави, като посетители на коктейл, подготвящи се да изслушат рецитал на пиано.
" Така. Разкажете ми за работата си " - сподели умерено мъжът зад бюрото, който се показа като Пьотър Симеонович. На ръката си носеше колосален часовник и на циферблата сякаш видях герба на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Изложих в резюме историята си.
" Твърдите, че сте публицист, само че всеки може да бъде публицист. И аз бих могъл да кажа, че съм публицист - съобщи той, продължавайки да върти химикалката. - Представете си да дойда във вашата страна като екскурзиант и да потегли да обикалям по фабриките. "
Обясних, че пиша публикация за американско списание на име " Вирджиня Куотърли Ревю ", че съм разгласил там и преди (можеха да ревизират в мрежата), че списанието приготвя специфичен брой за двайсетата годишнина от краха на Съветския съюз.
" Крах? Какво имате поради с " провал "? Съветският съюз извърши толкоз доста велики каузи. Той освободи България от нацистите. Преди това руснаците ви освободиха от турците. Ние всички сме славяни, една кръв. "
" Не съм пристигнал да пиша за политика. "
" Но говорите за провал. Защо хората приказват по този начин? Беше доста тъжно, че Съветският съюз се раздели. През 1991-ва всички бяхме подготвени да се бием, с цел да го защитим, само че предателят Горбачов го разпусна и отиде да рапортува на Буш. "
Всъщност Елцин беше разпуснал Съветския съюз и се беше обадил на Буш, не Горбачов, само че може би не беше изключително умно в тази ситуация да се върша на многознайко и да диспутирам на тематика история. Казах му, че и в България доста хора изпитват носталгия по старите времена.
" Е, ние в Беларус запазихме старите времена. Като отида в магазина, закупувам същите марки храни, които бяха известни в Съветския съюз. Наистина хората тук не са толкоз богати, колкото в някои други страни, обаче живеят в сигурност и непоклатимост. "
" Вижте - споделих аз. - Не желая да диспутирам по тези въпроси. Аз съм публицист, не политик. В колежа приключих литература - американска и съветска лирика. Анна Ахматова, Йосиф Бродски... "
" Анна Ахматова. Тя дължи огромна признателност на Сталин. Не ми харесва изключително нейната лирика. Малко е - по какъв начин да кажа - засукана и комплицирана за моя усет. Аз избирам по-прости стихотворения. "
Не бях в въодушевление да дебатирам за лирика с офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), тъй че си замълчах.
" Тук също имаме хубави вестници - продължи той. - Не бихте ли работили за нашите вестници? Можете да останете в Беларус и ще ви намерим някое красиво беларуско момиче... "
Публиката в стаята се закикоти.
" Вижте - подех отново, усещайки известно разведряване и доброжелателност в близост. - Съжалявам, че пристигнах с туристическа виза. Имах най-хубави планове, само че доста неприятен шанс. "
" Виждаме - обади се другият сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и най-накрая се усмихна. - Добри планове, само че неприятен шанс. "
" Тепърва ще е належащо да удостоверим вашата идентичност - съобщи Пьотър Симеонович. - И ще ви задържим в пандиза, до момента в който установим кой сте. "
На излизане той се приближи до мен.
" Има една история, която би трябвало да чуете " - означи и заразказва алегория за един цар и неговия лакей, чието обвързване било да зарежда пушката му. Прислужникът имал навика да повтаря: " За положително е ". Веднъж пушката гръмнала по простъпка и отнесла палеца на царя. " За положително е ", рекъл прислужникът. " Не, напълно не е за положително ", отвърнал царят и го хвърлил в пандиза. Избрал различен прислужник да му зарежда пушката, само че по време на лов цялата тайфа била хваната от човекоядци. Убили всички, единствено царят се избавил, тъй като човекоядците имали вярване, че не трябва да се яде човек, комуто липсва част от тялото. Царят се прибрал вкъщи и освободил остарелия си лакей. " Знаеш ли - споделил му, - прав беше за палеца. За положително беше. Прости ми, че те хвърлих в пандиза. " Ала прислужникът дал отговор: " За положително беше. Ако не ме беше хвърлил в пандиза, щях да дойда с теб на лов и в този момент щях да съм мъртъв ".
" Така че - сподели Пьотър Симеонович - може би би трябвало да ни благодарите, че ви водим в пандиза. За положително е. "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ