"Жизненост всеки ден" на Саманта Бордман
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Жизненост всеки ден ", с създател Саманта Бордман, възложен от Издателство " Кръг "
Книгата " Жизненост всеки ден " ни учи по какъв начин да превърнем напрежението в действие. Авторката Саманта Бордман прекатурва концепцията за самопомощ
" Няма магическа формула за благословен живот, свободен от стрес ", признава лекар Саманта Бордман в книгата си " Жизненост всеки ден ". Това проникновено и вдъхновяващо четиво, в което най-сетне психиатър ни споделя, че отрицателните страсти са част от пълноценния живот и могат да бъдат употребявани за положително, към този момент е налично на български език с логото на издателство " Кръг ". Саманта Бордман прекатурва концепцията за самопомощ в първата си творба, която неслучайно е бестселър измежду наръчниците по приложна логика на психиката. Преводът е на Владимир Германов, а корицата - на Наталия Чайкина.
Ако желаете да живеете по-пълноценен живот и да превърнете претрупаните дни в смислени, книгата на Саманта Бордман е тъкмо това, от което се нуждаете. " Жизненост всеки ден " е една част записки, една част мъдрост от дълготраен опит като психиатър и една част научни доказателства. Авторката споделя практични и постижими тактики, които усъвършенстват дните ни и построяват резистентност, като ни учат по какъв начин да " разчитаме " другите, по какъв начин да поддържаме връзка с тях по-здравословно, по какъв начин да заявяваме себе си и по какъв начин да оказваме помощ. " Без усмихнати лица. Без дъги. Без еднорози. Обещавам. Книгата ми не размахва пръсти и не провокира виновност. Думата " би трябвало " не участва в моя речник ", твърди Бордман.
" Стресът, фрустрациите и разочарованията са неизбежни - изяснява тя - в случай че не си конструирате изцяло предпазено и изолирано от действителността всекидневие. " Преодоляването на пречките в живота изисква психическа еластичност. Онова, което подхранва гъвкавостта е жизнеността - позитивното възприятие за жизненост и сила, което е в основата на благоденствието. Това не е качество, с което хората се раждат. " Да я притежаваш не е въпрос на шанс. Тя не е в главите ни, а се генерира от преднамерените ни дейности. Независимо дали сме на двайсет или на осемдесет, жизнеността ни оказва помощ да извлечем максимума от всеки един ден. "
Ключът към намирането на задоволство, съгласно Бордман, е освен посредством фокусиране върху себе си, само че и посредством ангажиране с другите и със света в близост, който е по-голям от нашия личен.
" Ако сте депресирани или изтощени, тази книга ще ви даде на практика хрумвания за справяне. А даже да процъфтявате, тя ще ви напомни скъпи препоръки за поддържане на силата ", написа известният психолог Адам Грант.
Доктор Саманта Бордман има 15-годишен опит като психиатър в Ню Йорк. За себе си споделя, че се е специализирала в това да поправи счупеното и да укрепи мощното. Като експерт по положителна психиатрия тя не се концентрира просто върху диагностицирането на заболявания и лекуването на човеци с психологични болести, а употребява по-широк метод, като се концентрира върху поддържането на благосъстоянието и здравословния живот. Научните й знания са съчетани с дълбока съпричастност към човешките проблеми. Тя оказва помощ на пациентите си да намерят мощ в напрежението и здраве в заболяването. Страстно проповядва развиването и поддържането на жизнеспособност, която покачва устойчивостта.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Жизненост всеки денС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Жизненост всеки ден " на Саманта Бордман
16. КОНСТРУКТИВНА НЕГАТИВНОСТ
- Не знам какво ми става - сподели ми пациентката ми Дафни.
Дафни потърси помощ, откакто месец по-рано беше умряла деветдесет и две годишната ù баба. " Знам, че не би трябвало да се безпокоя повече - сподели ми тя. - Би трябвало да съм спокойна, тъй като баба ми имаше добър живот и живя дълго, само че ми е мъчно да продължа напред. Приятелят ми споделя, че от време на време хората реагират анормално при загуба и може би това е моят проблем. "
Попитах Дафни какво значи за нея " да продължа напред ". Тя изясни, че въпреки да се усеща по-добре, в сравнение с в дните директно след гибелта на баба си, към момента " не се е върнала към естественото ". Продължавала да плаче в произволни моменти. Когато успявала да се зарадва на нещо, след това изпитвала виновност. Призна, че ù се желае да приказва за баба си " може би повече, в сравнение с е здравословно ".
Веднъж набрала телефона ù, с цел да ù опише нещо смешно. Една вечер, до момента в който превключвала каналите на тв приемника, попаднала на " Обичам Люси " и си помислила: " Това е обичаният сериал на баба ми. Не - поправила се, - беше любимият сериал на баба ми ". Спомнила си какъв брой обичала да гледа епизодите с нея. " Обичам Люси " ù се коствал прекомерно малоумен, само че ù харесвало, когато старицата се заливала от смях до нея.
Както видяхме, има нещо магнетично в това да гледаш по какъв начин някой, който не ти е апатичен, се смее. Увлича те в смеха си, а споделеното преживяване ускорява момента и задълбочава връзката.
Сега тези щастливи моменти изпълваха Дафни с горест. Тя продължаваше да върви на работа, да се среща с другари, да се грижи за дома си, за прането - справяше се с живота. Ако прекарваше цели дни в леглото и беше изоставила обичайните си ежедневни действия, щях да се обезпокоя, че може би има от по-сложна реакция към скръбта.
Хората с сложно разстройство на удължената тъга типично изпитват мощна горест и блян по покойника, които не понижават с времето. Той не излиза от мислите им и от време на време такива пациенти изпитват предпочитание да го последват. Отказват да одобряват действителността на загубата и не са в положение да си спомнят обичания мъртвец положително. Реакцията им постоянно е ирационална, упрекват себе си и имат вяра, че са предали близкия си.
Когато оценяваме положението на такива пациенти, изготвяме лист на нещата, които биха могли да предизвикват признаците. Проучването на цялостната история на пациента, провеждането на лабораторни проучвания и физически обзор са измежду инструментите, които оказват помощ да стесним листата. Процесът на унищожаване на вероятни диагнози се назовава " изключване ". В случая с Дафни не беше мъчно да изключа удължената тъга. Тя изпитваше напълно естествена горест, естествена реакция при гибелта на някого, когото е обичала мощно.
Всеки се приспособява друго към загубата. Ако демонстрираме самообладание към себе си, ще можем по-лесно да свикнем с новата действителност. Обясних на Дафни, че замяната на настоящето време с минало може да отнеме известно време, само че това е напълно естествена реакция. Споделих с нея откъс от английския психиатър Колин Мъри Паркс, който написа: " Болката от скръбта е част от живота толкоз, колкото и насладата от любовта. Може би това е цената, която плащаме за любовта " *.
Това, което ме безпокоеше в емоционалното положение на Дафни, не беше самата тъга, а възприятието ù за виновност поради тази тъга. Като общество, непрестанно ни заливат послания, че би трябвало да сме щастливи. Ако изпитваме нещо по-малко от възвишеност, излизаме от нормата и би трябвало незабавно да вземем ограничения. Ставаме все по-нетолерантни към негативните усеща - в случай че си печален, би трябвало да се развеселиш. Ако си обезпокоителен, разпусни. Ако си сърдит, изпусни парата.
Все по-често се срещам с пациенти, които са уверени, че неприятните усеща са неприемливи и би трябвало да бъдат лекувани с медикаменти, контролирани или прогонени. Приятелите им ги поучават да се съсредоточат върху положителното и да броят благословиите си. Щастливите мисли могат да са потребна тактика, изключително в ситуации, които не сме в положение да контролираме. Например, в случай че полетът ти закъснее, би било потребно да погледнеш на спомагателното време на летището като на опция да четеш книга или да отвориш всички писма в пощата си.
Обаче когато контролът е в ръцете ти, позитивното пояснение на неприятна обстановка няма да помогне. Ако честите ти закъснения доведат до неприятни мнения на работа, да си повтаряш, че всичко е наред, няма да ти помогне да запазиш работното си място. При такива случаи проблемите би трябвало да се вземат решение не посредством смяна на отношението ни, а посредством осъществяване на дейни промени - да вземем за пример да настроим будилника си да звъни половин час по-рано.
Без подозрение психиатрите са съдействали за налагането на мантрата " не се тревожи, бъди благополучен " при толкоз разнообразни диагнози и прекалено значителни предписания с лекарства. И при нас има бранители на позитивното, които настояват, че щастието е избор и че всяка загуба има и добра страна.
Лично аз съм уверена, че си коства да се вслушваме в отрицателните страсти. Да се усещаме зле, е част от човешката ни природа.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Книгата " Жизненост всеки ден " ни учи по какъв начин да превърнем напрежението в действие. Авторката Саманта Бордман прекатурва концепцията за самопомощ
" Няма магическа формула за благословен живот, свободен от стрес ", признава лекар Саманта Бордман в книгата си " Жизненост всеки ден ". Това проникновено и вдъхновяващо четиво, в което най-сетне психиатър ни споделя, че отрицателните страсти са част от пълноценния живот и могат да бъдат употребявани за положително, към този момент е налично на български език с логото на издателство " Кръг ". Саманта Бордман прекатурва концепцията за самопомощ в първата си творба, която неслучайно е бестселър измежду наръчниците по приложна логика на психиката. Преводът е на Владимир Германов, а корицата - на Наталия Чайкина.
Ако желаете да живеете по-пълноценен живот и да превърнете претрупаните дни в смислени, книгата на Саманта Бордман е тъкмо това, от което се нуждаете. " Жизненост всеки ден " е една част записки, една част мъдрост от дълготраен опит като психиатър и една част научни доказателства. Авторката споделя практични и постижими тактики, които усъвършенстват дните ни и построяват резистентност, като ни учат по какъв начин да " разчитаме " другите, по какъв начин да поддържаме връзка с тях по-здравословно, по какъв начин да заявяваме себе си и по какъв начин да оказваме помощ. " Без усмихнати лица. Без дъги. Без еднорози. Обещавам. Книгата ми не размахва пръсти и не провокира виновност. Думата " би трябвало " не участва в моя речник ", твърди Бордман.
" Стресът, фрустрациите и разочарованията са неизбежни - изяснява тя - в случай че не си конструирате изцяло предпазено и изолирано от действителността всекидневие. " Преодоляването на пречките в живота изисква психическа еластичност. Онова, което подхранва гъвкавостта е жизнеността - позитивното възприятие за жизненост и сила, което е в основата на благоденствието. Това не е качество, с което хората се раждат. " Да я притежаваш не е въпрос на шанс. Тя не е в главите ни, а се генерира от преднамерените ни дейности. Независимо дали сме на двайсет или на осемдесет, жизнеността ни оказва помощ да извлечем максимума от всеки един ден. "
Ключът към намирането на задоволство, съгласно Бордман, е освен посредством фокусиране върху себе си, само че и посредством ангажиране с другите и със света в близост, който е по-голям от нашия личен.
" Ако сте депресирани или изтощени, тази книга ще ви даде на практика хрумвания за справяне. А даже да процъфтявате, тя ще ви напомни скъпи препоръки за поддържане на силата ", написа известният психолог Адам Грант.
Доктор Саманта Бордман има 15-годишен опит като психиатър в Ню Йорк. За себе си споделя, че се е специализирала в това да поправи счупеното и да укрепи мощното. Като експерт по положителна психиатрия тя не се концентрира просто върху диагностицирането на заболявания и лекуването на човеци с психологични болести, а употребява по-широк метод, като се концентрира върху поддържането на благосъстоянието и здравословния живот. Научните й знания са съчетани с дълбока съпричастност към човешките проблеми. Тя оказва помощ на пациентите си да намерят мощ в напрежението и здраве в заболяването. Страстно проповядва развиването и поддържането на жизнеспособност, която покачва устойчивостта.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Жизненост всеки ден " на Саманта Бордман
16. КОНСТРУКТИВНА НЕГАТИВНОСТ
- Не знам какво ми става - сподели ми пациентката ми Дафни.
Дафни потърси помощ, откакто месец по-рано беше умряла деветдесет и две годишната ù баба. " Знам, че не би трябвало да се безпокоя повече - сподели ми тя. - Би трябвало да съм спокойна, тъй като баба ми имаше добър живот и живя дълго, само че ми е мъчно да продължа напред. Приятелят ми споделя, че от време на време хората реагират анормално при загуба и може би това е моят проблем. "
Попитах Дафни какво значи за нея " да продължа напред ". Тя изясни, че въпреки да се усеща по-добре, в сравнение с в дните директно след гибелта на баба си, към момента " не се е върнала към естественото ". Продължавала да плаче в произволни моменти. Когато успявала да се зарадва на нещо, след това изпитвала виновност. Призна, че ù се желае да приказва за баба си " може би повече, в сравнение с е здравословно ".
Веднъж набрала телефона ù, с цел да ù опише нещо смешно. Една вечер, до момента в който превключвала каналите на тв приемника, попаднала на " Обичам Люси " и си помислила: " Това е обичаният сериал на баба ми. Не - поправила се, - беше любимият сериал на баба ми ". Спомнила си какъв брой обичала да гледа епизодите с нея. " Обичам Люси " ù се коствал прекомерно малоумен, само че ù харесвало, когато старицата се заливала от смях до нея.
Както видяхме, има нещо магнетично в това да гледаш по какъв начин някой, който не ти е апатичен, се смее. Увлича те в смеха си, а споделеното преживяване ускорява момента и задълбочава връзката.
Сега тези щастливи моменти изпълваха Дафни с горест. Тя продължаваше да върви на работа, да се среща с другари, да се грижи за дома си, за прането - справяше се с живота. Ако прекарваше цели дни в леглото и беше изоставила обичайните си ежедневни действия, щях да се обезпокоя, че може би има от по-сложна реакция към скръбта.
Хората с сложно разстройство на удължената тъга типично изпитват мощна горест и блян по покойника, които не понижават с времето. Той не излиза от мислите им и от време на време такива пациенти изпитват предпочитание да го последват. Отказват да одобряват действителността на загубата и не са в положение да си спомнят обичания мъртвец положително. Реакцията им постоянно е ирационална, упрекват себе си и имат вяра, че са предали близкия си.
Когато оценяваме положението на такива пациенти, изготвяме лист на нещата, които биха могли да предизвикват признаците. Проучването на цялостната история на пациента, провеждането на лабораторни проучвания и физически обзор са измежду инструментите, които оказват помощ да стесним листата. Процесът на унищожаване на вероятни диагнози се назовава " изключване ". В случая с Дафни не беше мъчно да изключа удължената тъга. Тя изпитваше напълно естествена горест, естествена реакция при гибелта на някого, когото е обичала мощно.
Всеки се приспособява друго към загубата. Ако демонстрираме самообладание към себе си, ще можем по-лесно да свикнем с новата действителност. Обясних на Дафни, че замяната на настоящето време с минало може да отнеме известно време, само че това е напълно естествена реакция. Споделих с нея откъс от английския психиатър Колин Мъри Паркс, който написа: " Болката от скръбта е част от живота толкоз, колкото и насладата от любовта. Може би това е цената, която плащаме за любовта " *.
Това, което ме безпокоеше в емоционалното положение на Дафни, не беше самата тъга, а възприятието ù за виновност поради тази тъга. Като общество, непрестанно ни заливат послания, че би трябвало да сме щастливи. Ако изпитваме нещо по-малко от възвишеност, излизаме от нормата и би трябвало незабавно да вземем ограничения. Ставаме все по-нетолерантни към негативните усеща - в случай че си печален, би трябвало да се развеселиш. Ако си обезпокоителен, разпусни. Ако си сърдит, изпусни парата.
Все по-често се срещам с пациенти, които са уверени, че неприятните усеща са неприемливи и би трябвало да бъдат лекувани с медикаменти, контролирани или прогонени. Приятелите им ги поучават да се съсредоточат върху положителното и да броят благословиите си. Щастливите мисли могат да са потребна тактика, изключително в ситуации, които не сме в положение да контролираме. Например, в случай че полетът ти закъснее, би било потребно да погледнеш на спомагателното време на летището като на опция да четеш книга или да отвориш всички писма в пощата си.
Обаче когато контролът е в ръцете ти, позитивното пояснение на неприятна обстановка няма да помогне. Ако честите ти закъснения доведат до неприятни мнения на работа, да си повтаряш, че всичко е наред, няма да ти помогне да запазиш работното си място. При такива случаи проблемите би трябвало да се вземат решение не посредством смяна на отношението ни, а посредством осъществяване на дейни промени - да вземем за пример да настроим будилника си да звъни половин час по-рано.
Без подозрение психиатрите са съдействали за налагането на мантрата " не се тревожи, бъди благополучен " при толкоз разнообразни диагнози и прекалено значителни предписания с лекарства. И при нас има бранители на позитивното, които настояват, че щастието е избор и че всяка загуба има и добра страна.
Лично аз съм уверена, че си коства да се вслушваме в отрицателните страсти. Да се усещаме зле, е част от човешката ни природа.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ