Откъс от "Глад" на Александър Ласло
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Глад ", с създател Александър Ласло, възложен от Издателство " Колибри "
Четем " Глад " – блестящ стилистичен шедьовър, един от най-смелите и изненадващи романи, основани през последните години, справедливо почетен с Наградата за литература на Европейския съюз.
Александър Ласло, един от двамата основни герои в романа " Глад ", добива популярност с активността си за филантропична организация, която работи в лагерите на глада в Етиопия. Повратният миг идва с решението му да осинови няколко сирачета от лагерите и да ги отгледа в Нидерландия. Филантропът изпада в недружелюбност, когато едно от осиновените му деца го упреква в полови похищения.
Осъден е на 10 години затвор. В опит да избави достойнството си след излизането си на независимост Александър Ласло моли Орели Линдебом – негова партньорка досега на арестуването му, а понастоящем телевизионна журналистка и майка на двегодишно момиченце – да му помогне да напише книга, в която да опише живота си и да изложи радикалните си и непопулярни хрумвания. Предложението му ще има трагични последици.
Джамал Уариаши е роден в Амстердам през 1978 година. Детството му минава – по личните му думи – " напълно банално в типично мултикултурно семейство ". Майка му е нидерландка, а татко му е с марокански генезис. Уариаши учи в една от положителните амстердамски гимназии, от която е изключен в 11-и клас. Между 2000 и 2008 година следва логика на психиката в Амстердамския университет.
Известно време работи като онлайн терапевт. През май 2016 година в Нидерландия излиза романът му " Глад ", който го изстрелва в орбитата на литературните явления. За тази остро провокативна книга, избрана от рецензията като " знамение на въображението и емпатията ", през 2017 година Джамал Уариаши получава Европейската премия за литература. Филмовите права са продадени на " НЛ Филм ".
Този издателски план е финансиран с поддръжката на стратегия " Творческа Европа " на Европейската комисия.
Превод Мария Енчева
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Глад " на Джамал Уариаши
Четири порции. Най-малко.
Ето какво ѝ минава през мозъка, до момента в който изпразва тигана с ориз в кофата. Слепнали се, разварени зрънца. Гледа ги със сити очи и си показва семейство гъсеници. Въпреки тази картина в гръдния ѝ панер припламва кибритена клечица благополучие. Луксът е не в задоволяването на потребностите, а в остатъка. Глухо почукване на дървена лъжица, която прогонва от тигана последните останки храна. Не, в друго е. В удоволствието от нехайството, с което извършва тази задача. Само си намерения за децата във Не, тъкмо в този момент не ѝ е до децата във. С децата във не я свързва нищо.
Има единствено едно дете, за което се усеща виновна Орели, и сега то спи горе.
Когато това дете седне да се храни по здрач, като все по-често борави с приборите без непозната помощ, то изсипва половината порция върху лигавника, по покривката или на пода, бучки храна полепват на случайни места по детското личице. Но не разпиляното е значимо, а това, което попада в устицата. Детето сеща ли се за децата във? Не. Мърля нехайно.
След ориза в кофата се изтъркулва и половин пиле, а след него – наличието на цяла касерола с фъстъчен сос и на купа овкусен зелен фасул. Кофата за отпадък простенва, пластмасата се намества, храната потъва в освободилото се пространство.
– Пак прекали с количеството – провиква се Орели към Филип, който гледа във всекидневната документален филм за какво-там-беше. Не е желала да прозвучи укорително. Понеже непохватността му е очарователна: на който очите му са по-големи от стомаха, той е оптимист човек. Само че не е съумяла да се сдържи.
От всекидневната долита ръмжене, от което тя заключава, че не я е схванал добре. Или че не му се навлиза в полемики за кулинарните му умения. И това е допустимо. Бърз взор към екрана на телефона. Няма известия. Неделя вечер. Покой.
Тя почиства кухнята, защото чистачката ще пристигна на сутринта. Щом пуска миялната, Орели забързва по стълбите, с цел да ревизира спи ли Лидия.
Лидия спи. Стиска плюшена играчка: фантастично, ококорено животно. Червено със сигналножълта коса. Викат му Червенобузко. " Челвенобушко " на езика на Лидия. Орели присяда постепенно на ръба на леглото, задържа длан над момиченцето, без да го допира. Източник на топлота: въздухът над завивката се е нажежил.
Надзърта към телефона си. Уотсап от Алис: " Срядата остава ли, скъпа? ". Есемес от родителите ѝ: " Здравей, миличка, всичко наред ли е при вас? ". Facebook: четири нови лайка на фотографията от тази заран, на която Лидия яде ябълкова каша; на заден декор: изгряващото над водата слънце, гледката от тяхната всекидневна.
Да се наслаждения ли още малко на щастието си, или да стори нещо потребно? Да прегледа ли сметките?
Тя става, излиза от детската стая. Коридорът е мрачен. Опипва стената, с цел да открие началото на парапета, и се стряска.
Движение в полезрението ѝ.
Пръстите ѝ се добират до ключа на осветлението. Призракът е изобличен. Щом схваща какво е, тя си отдъхва засрамено: чаршаф на стойката за сушене, евентуално го е раздвижил полъхът от прекосяването ѝ.
Тази къща ѝ се коства прекомерно огромна. Два етажа, цялостни с толкоз стаи, че даже когато и тримата са си вкъщи, остават най-малко четири незаети пространства. Баща ѝ беше този, който настоя: " Нали не смяташ цялостен живот да плуваш в личен сос в оная студентска квартира? И двамата печелите положителни пари, какво толкоз се чудите? Като дойдат децата, ще ви би трябвало пространство ".
Къде е Филип? Още е там, на дивана. Вървят новините в осем. Заради работата си и тя би трябвало да седи в този момент пред тв приемника. Орели се стоварва до Филип, отпуска ръка върху бедрото му, пръстите му обгръщат кутрето ѝ.
– повече да подслоняваме незаконни имигранти – подрежда представителят – в тогавашния бункер под
Орели чака утрешния ден с неспокойствие. Не гори от предпочитание да пристигна утрешният ден. Чака го с неспокойствие. Не гори от предпочитание. Всяка неделна вечер – все същото. Люшкане сред острата нужда да си остане тук, вкъщи, с двамата души, които най-вече обича, и въпреки това, порива да се смеси с хората на открито, да не се дава на фамилния живот да я окове.
– до жертвата – реди представителят – бухалка, с която евентуално са нанесени Обикновено в края на работната седмица, след предаването в петък вечер, с сътрудниците се събират на по чашка. Орели едвам я свърта на тези събирания, прибира ѝ се вкъщи. Същевременно раздялата с тези хора постоянно е мъчителна, въпреки да се откъсва от тях единствено за два дни. В неделната вечер из главата ѝ още веднъж блуждаят тематиките за идната седмица, Орели чертае проекти, предвкусва с наслада идните дни – и в същия миг не го желае, не желае да става рано, да води Лидия на ясла, да пътува с велосипед до работа. Да напуща по този начин уязвимия си оазис.
Тя гали Филип по брадясалите му бузи. Гърло, адамова ябълка. Шията му – Орели застъргва косъмчетата с нокти.
– Ау! – надава писък той. И: – Не в противоположна посока!
Тя реалокира ръце върху косата му, която е гъста и мека. От толкоз време са дружно, а още има какво да научи за него.
Новините свършват. Звукът се понижава.
Двамата разискват идната седмица. Можеш да заседаваш на всички места, даже и вкъщи си. – взема Лидия от яслата във вторник, а ти напаза
Докато беседват, показалецът ѝ се плъзга по екрана на айфона.
Рей в чата на Facebook: " Можеш ли на следващия ден да донесеш dvd-тата на " Ловците "? "
– хапнем с Алис в сряда, а може и да
" Трети и четвърти сезон, нали? " – написа тя в отговор.
– Изпий си чая.
– Чая ли? Кога съумя да го направи? Докато тя беше горе ли?
" Йес – отвръща Рей. – Тенкс! "
Тя отпива от чая; Филип усилва звука на тв приемника. Предаването не я интересува, някакъв човек приказва с еднакъв звук за офшорки, фрагменти от Зайдас, фрагменти от африканска страна, подслонила червивите от пари офшорни сдружения. Ужасна обстановка. Орели подвига " Бренда " от холната масичка и разлиства списанието.
Интервю с високочувствителна жена.
Висока сензитивност. Не помни да е чувала за тоя феномен по време на следването си, само че през миналите години медиите преливат от информация за него. Стилът на публикацията ѝ припомня за личната ѝ работа, за поредицата от изявленията, които взе за списание " Бренда " преди две години и половина. Лидия още не беше родена. След края на телевизионния сезон ѝ оставаха няколко месеца за персонални планове.
Първата поредност се споделяше " Жените, които изневеряват ". Нелоша тематика, напълно в стила на " Бренда ". Вълнуваше я най-много лъжата. Ако някой ден в живота ѝ влезе трети човек – което единствено по себе си беше немислимо, – тя не би могла да лъже Филип по този начин. Част от дамите, с които разговаряше, водеха лицемерен живот от месеци, даже от години. " Лъжата – рече една от събеседничките ѝ – е израз на почитание.
Стараеш се, тъй като, в случай че мъжът ти разбере, това евентуално ще го съсипе повече. Не изневярата, а визията, че е живял години наред с човек, който си е фантазирал, че познава добре. Ако тая религия се разклати, в какво тогава да имаме вяра? "
Орели отива до тоалетна, продължава да размишлява. Липсват ѝ интервютата, чака с смут неколкомесечната лятна пауза. Това ще е третото лято поред, през което няма да има друго занятие, с изключение на грижите за Лидия. Започва да се отегчава, личният ѝ свят ѝ отеснява и въпреки да е луда по тоя дребен космос, не желае да загърбва и огромния. Работата в малкия екран ѝ се отразява добре, макар че и малкия екран постоянно е захласната от протичащото се в дребна Нидерландия. На Орели ѝ се желае да попътува.
По тръбите до нея доближава приглушен глас:
– Пас-порт Пас-порт Пас-порт
Тон от втория етаж отново буйства. Обичайната му мантра. " Пас-порт Пас-порт. " Понякога е тази дума. Друг път брои. Във всеки случай всеки път ритмично и постоянно по този начин високо, че се чува и един етаж нагоре. " Пас-порт ". Каква ли е историята?
Или просто думата му харесва? Силна дума, дума за прогонване на демоните пред портите на мозъка. Лудия Тон. Митничар на личната си глава. Скоро паспортът ѝ изтича, би трябвало да го подмени с нов. Да не не помни. Проверява фейсбук още един път. Няма нови лайкове, само че пък е пристигнала покана за събитие. Туитър: нищо забавно. Заглавията в Nu.nl. Имейла. Уотсап.
Най-сетне Орели се изправя, пуска водата, прибира телефона в задния джоб на панталона си.
– Ще си взема вана – провиква се тя към Филип. – Идваш ли?
Изкачва стъпалата. Споменът за уплахата доскоро. Слава богу, в коридора още свети. Тя цялостни ваната. Ваната: единственият лек против безпокойството. Чаени свещи, подредени по ръба. По-голяма свещ в подложка върху пералнята. Стъпки по коридора: Филип идва.
Сумрак, единствено топлото лъчение на свещите; и въздухът е топъл, мокър. Тишина. Тон не се чува. Филип се отпуска във ваната. Не го вършат всяка вечер, даже не всеки уикенд, само че въпреки всичко колкото се може по-често; това е хоросанът на тяхната обич, лекарството против еднообразието. Ваната постоянно я възбужда; Орели навира пръсти сред двете половини на задника му, под водата. По-късно, до момента в който от телата им още се издига пара, те вършат обич и в спалнята. Лидия чинно отсрочва сълзите, до момента в който двамата не свършат и не си поемат мирис. Дъщеря фантазия.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1181)
Четем " Глад " – блестящ стилистичен шедьовър, един от най-смелите и изненадващи романи, основани през последните години, справедливо почетен с Наградата за литература на Европейския съюз.
Александър Ласло, един от двамата основни герои в романа " Глад ", добива популярност с активността си за филантропична организация, която работи в лагерите на глада в Етиопия. Повратният миг идва с решението му да осинови няколко сирачета от лагерите и да ги отгледа в Нидерландия. Филантропът изпада в недружелюбност, когато едно от осиновените му деца го упреква в полови похищения.
Осъден е на 10 години затвор. В опит да избави достойнството си след излизането си на независимост Александър Ласло моли Орели Линдебом – негова партньорка досега на арестуването му, а понастоящем телевизионна журналистка и майка на двегодишно момиченце – да му помогне да напише книга, в която да опише живота си и да изложи радикалните си и непопулярни хрумвания. Предложението му ще има трагични последици.
Джамал Уариаши е роден в Амстердам през 1978 година. Детството му минава – по личните му думи – " напълно банално в типично мултикултурно семейство ". Майка му е нидерландка, а татко му е с марокански генезис. Уариаши учи в една от положителните амстердамски гимназии, от която е изключен в 11-и клас. Между 2000 и 2008 година следва логика на психиката в Амстердамския университет.
Известно време работи като онлайн терапевт. През май 2016 година в Нидерландия излиза романът му " Глад ", който го изстрелва в орбитата на литературните явления. За тази остро провокативна книга, избрана от рецензията като " знамение на въображението и емпатията ", през 2017 година Джамал Уариаши получава Европейската премия за литература. Филмовите права са продадени на " НЛ Филм ".
Този издателски план е финансиран с поддръжката на стратегия " Творческа Европа " на Европейската комисия.
Превод Мария Енчева
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Глад " на Джамал Уариаши
Четири порции. Най-малко.
Ето какво ѝ минава през мозъка, до момента в който изпразва тигана с ориз в кофата. Слепнали се, разварени зрънца. Гледа ги със сити очи и си показва семейство гъсеници. Въпреки тази картина в гръдния ѝ панер припламва кибритена клечица благополучие. Луксът е не в задоволяването на потребностите, а в остатъка. Глухо почукване на дървена лъжица, която прогонва от тигана последните останки храна. Не, в друго е. В удоволствието от нехайството, с което извършва тази задача. Само си намерения за децата във Не, тъкмо в този момент не ѝ е до децата във. С децата във не я свързва нищо.
Има единствено едно дете, за което се усеща виновна Орели, и сега то спи горе.
Когато това дете седне да се храни по здрач, като все по-често борави с приборите без непозната помощ, то изсипва половината порция върху лигавника, по покривката или на пода, бучки храна полепват на случайни места по детското личице. Но не разпиляното е значимо, а това, което попада в устицата. Детето сеща ли се за децата във? Не. Мърля нехайно.
След ориза в кофата се изтъркулва и половин пиле, а след него – наличието на цяла касерола с фъстъчен сос и на купа овкусен зелен фасул. Кофата за отпадък простенва, пластмасата се намества, храната потъва в освободилото се пространство.
– Пак прекали с количеството – провиква се Орели към Филип, който гледа във всекидневната документален филм за какво-там-беше. Не е желала да прозвучи укорително. Понеже непохватността му е очарователна: на който очите му са по-големи от стомаха, той е оптимист човек. Само че не е съумяла да се сдържи.
От всекидневната долита ръмжене, от което тя заключава, че не я е схванал добре. Или че не му се навлиза в полемики за кулинарните му умения. И това е допустимо. Бърз взор към екрана на телефона. Няма известия. Неделя вечер. Покой.
Тя почиства кухнята, защото чистачката ще пристигна на сутринта. Щом пуска миялната, Орели забързва по стълбите, с цел да ревизира спи ли Лидия.
Лидия спи. Стиска плюшена играчка: фантастично, ококорено животно. Червено със сигналножълта коса. Викат му Червенобузко. " Челвенобушко " на езика на Лидия. Орели присяда постепенно на ръба на леглото, задържа длан над момиченцето, без да го допира. Източник на топлота: въздухът над завивката се е нажежил.
Надзърта към телефона си. Уотсап от Алис: " Срядата остава ли, скъпа? ". Есемес от родителите ѝ: " Здравей, миличка, всичко наред ли е при вас? ". Facebook: четири нови лайка на фотографията от тази заран, на която Лидия яде ябълкова каша; на заден декор: изгряващото над водата слънце, гледката от тяхната всекидневна.
Да се наслаждения ли още малко на щастието си, или да стори нещо потребно? Да прегледа ли сметките?
Тя става, излиза от детската стая. Коридорът е мрачен. Опипва стената, с цел да открие началото на парапета, и се стряска.
Движение в полезрението ѝ.
Пръстите ѝ се добират до ключа на осветлението. Призракът е изобличен. Щом схваща какво е, тя си отдъхва засрамено: чаршаф на стойката за сушене, евентуално го е раздвижил полъхът от прекосяването ѝ.
Тази къща ѝ се коства прекомерно огромна. Два етажа, цялостни с толкоз стаи, че даже когато и тримата са си вкъщи, остават най-малко четири незаети пространства. Баща ѝ беше този, който настоя: " Нали не смяташ цялостен живот да плуваш в личен сос в оная студентска квартира? И двамата печелите положителни пари, какво толкоз се чудите? Като дойдат децата, ще ви би трябвало пространство ".
Къде е Филип? Още е там, на дивана. Вървят новините в осем. Заради работата си и тя би трябвало да седи в този момент пред тв приемника. Орели се стоварва до Филип, отпуска ръка върху бедрото му, пръстите му обгръщат кутрето ѝ.
– повече да подслоняваме незаконни имигранти – подрежда представителят – в тогавашния бункер под
Орели чака утрешния ден с неспокойствие. Не гори от предпочитание да пристигна утрешният ден. Чака го с неспокойствие. Не гори от предпочитание. Всяка неделна вечер – все същото. Люшкане сред острата нужда да си остане тук, вкъщи, с двамата души, които най-вече обича, и въпреки това, порива да се смеси с хората на открито, да не се дава на фамилния живот да я окове.
– до жертвата – реди представителят – бухалка, с която евентуално са нанесени Обикновено в края на работната седмица, след предаването в петък вечер, с сътрудниците се събират на по чашка. Орели едвам я свърта на тези събирания, прибира ѝ се вкъщи. Същевременно раздялата с тези хора постоянно е мъчителна, въпреки да се откъсва от тях единствено за два дни. В неделната вечер из главата ѝ още веднъж блуждаят тематиките за идната седмица, Орели чертае проекти, предвкусва с наслада идните дни – и в същия миг не го желае, не желае да става рано, да води Лидия на ясла, да пътува с велосипед до работа. Да напуща по този начин уязвимия си оазис.
Тя гали Филип по брадясалите му бузи. Гърло, адамова ябълка. Шията му – Орели застъргва косъмчетата с нокти.
– Ау! – надава писък той. И: – Не в противоположна посока!
Тя реалокира ръце върху косата му, която е гъста и мека. От толкоз време са дружно, а още има какво да научи за него.
Новините свършват. Звукът се понижава.
Двамата разискват идната седмица. Можеш да заседаваш на всички места, даже и вкъщи си. – взема Лидия от яслата във вторник, а ти напаза
Докато беседват, показалецът ѝ се плъзга по екрана на айфона.
Рей в чата на Facebook: " Можеш ли на следващия ден да донесеш dvd-тата на " Ловците "? "
– хапнем с Алис в сряда, а може и да
" Трети и четвърти сезон, нали? " – написа тя в отговор.
– Изпий си чая.
– Чая ли? Кога съумя да го направи? Докато тя беше горе ли?
" Йес – отвръща Рей. – Тенкс! "
Тя отпива от чая; Филип усилва звука на тв приемника. Предаването не я интересува, някакъв човек приказва с еднакъв звук за офшорки, фрагменти от Зайдас, фрагменти от африканска страна, подслонила червивите от пари офшорни сдружения. Ужасна обстановка. Орели подвига " Бренда " от холната масичка и разлиства списанието.
Интервю с високочувствителна жена.
Висока сензитивност. Не помни да е чувала за тоя феномен по време на следването си, само че през миналите години медиите преливат от информация за него. Стилът на публикацията ѝ припомня за личната ѝ работа, за поредицата от изявленията, които взе за списание " Бренда " преди две години и половина. Лидия още не беше родена. След края на телевизионния сезон ѝ оставаха няколко месеца за персонални планове.
Първата поредност се споделяше " Жените, които изневеряват ". Нелоша тематика, напълно в стила на " Бренда ". Вълнуваше я най-много лъжата. Ако някой ден в живота ѝ влезе трети човек – което единствено по себе си беше немислимо, – тя не би могла да лъже Филип по този начин. Част от дамите, с които разговаряше, водеха лицемерен живот от месеци, даже от години. " Лъжата – рече една от събеседничките ѝ – е израз на почитание.
Стараеш се, тъй като, в случай че мъжът ти разбере, това евентуално ще го съсипе повече. Не изневярата, а визията, че е живял години наред с човек, който си е фантазирал, че познава добре. Ако тая религия се разклати, в какво тогава да имаме вяра? "
Орели отива до тоалетна, продължава да размишлява. Липсват ѝ интервютата, чака с смут неколкомесечната лятна пауза. Това ще е третото лято поред, през което няма да има друго занятие, с изключение на грижите за Лидия. Започва да се отегчава, личният ѝ свят ѝ отеснява и въпреки да е луда по тоя дребен космос, не желае да загърбва и огромния. Работата в малкия екран ѝ се отразява добре, макар че и малкия екран постоянно е захласната от протичащото се в дребна Нидерландия. На Орели ѝ се желае да попътува.
По тръбите до нея доближава приглушен глас:
– Пас-порт Пас-порт Пас-порт
Тон от втория етаж отново буйства. Обичайната му мантра. " Пас-порт Пас-порт. " Понякога е тази дума. Друг път брои. Във всеки случай всеки път ритмично и постоянно по този начин високо, че се чува и един етаж нагоре. " Пас-порт ". Каква ли е историята?
Или просто думата му харесва? Силна дума, дума за прогонване на демоните пред портите на мозъка. Лудия Тон. Митничар на личната си глава. Скоро паспортът ѝ изтича, би трябвало да го подмени с нов. Да не не помни. Проверява фейсбук още един път. Няма нови лайкове, само че пък е пристигнала покана за събитие. Туитър: нищо забавно. Заглавията в Nu.nl. Имейла. Уотсап.
Най-сетне Орели се изправя, пуска водата, прибира телефона в задния джоб на панталона си.
– Ще си взема вана – провиква се тя към Филип. – Идваш ли?
Изкачва стъпалата. Споменът за уплахата доскоро. Слава богу, в коридора още свети. Тя цялостни ваната. Ваната: единственият лек против безпокойството. Чаени свещи, подредени по ръба. По-голяма свещ в подложка върху пералнята. Стъпки по коридора: Филип идва.
Сумрак, единствено топлото лъчение на свещите; и въздухът е топъл, мокър. Тишина. Тон не се чува. Филип се отпуска във ваната. Не го вършат всяка вечер, даже не всеки уикенд, само че въпреки всичко колкото се може по-често; това е хоросанът на тяхната обич, лекарството против еднообразието. Ваната постоянно я възбужда; Орели навира пръсти сред двете половини на задника му, под водата. По-късно, до момента в който от телата им още се издига пара, те вършат обич и в спалнята. Лидия чинно отсрочва сълзите, до момента в който двамата не свършат и не си поемат мирис. Дъщеря фантазия.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1181)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ