В Рекет“, новия роман на Евгений Тодоров, са представени герои

В „ Рекет “, новия разказ на Евгений Тодоров, са показани герои на Прехода, които са съумели да забогатеят и да придобият власт. Тези хора са ни относително познати. Някои от тях са възпети във високотиражни литературни творби. Но тази книга е друга. Тя се занимава най-много с жертвите на Прехода, с тези интелигентни, а може би и надарени хора, които не могат да намерят мястото, което заслужават. Някои от тях не желаят да се примирят със системата. И потеглят против нея с едно от изпитаните й оръжия: рекета.



Евгений Тодоров е пловдивски публицист, драматург, режисьор, в един миг е бил амбулантен търговец, бакалин, кръчмар и какво ли не. А в този момент - и един от най-четените блогъри у нас с 5 милиона визити. В първата си книга – „ Записки по българския преход “, и в „ Тайни писма до Бойко Борисов “ той разказва и разяснява живота ни през последните 20 години, в „ Наръчник на носталгика “ документира бита ни от времето на соца, а в трансформиралата се в бестселър „ Особености на филибелийския темперамент “ се опита да въвлече читателите в размисъл за това, което отличава пловдивчанина от всички други. Изключително известна е неговата поредност „ Запомнете Пловдив “. Ето какво споделя Евгений Тодоров за пресечната точка сред Прехода, рекета и литературата в изявление на издателство „ Хермес “.

- Вие сте създател на известната поредност „ Запомнете Пловдив “. Как решихте да промените жанра и да напишете разказ?

- Много хора ме укоряват, че занемарявам „ Запомнете Пловдив “, други пък ми споделяха през последните години: „ Хайде, стига с тази документалистика, покажи,  че можеш освен това “. Истината е, че на сюжета за „ Рекет “ попаднах преди 17-18 години. Той не е изсмукан от пръстите - и още тогава седнах да пиша сюжет за филм. До този миг бях написал много сюжети, немалка част са осъществени и в този род се усещах по-сигурен. Докато търсех продуцент,  взех решение да стартира „ Запомнете Пловдив “. Уж трябваше да бъде един том, а то се родиха 5. И „ Рекет “ все чакаше. Най-накрая му пристигна времето – сюжетът се трансформира в разказ. Ако някой обаче реши, че става за филм, подготвен съм да го върна назад.

- От къде почерпихте хрумвания за книгата? Бяха ли ви нужни спомагателни изследвания?

- Рекетът е универсална скица на изнудване – има я в целия свят. Случаят, на който попаднах тогава, беше по-различен. В него бяха замесени  хора, които желаеха освен да завоюват едни пари, само че и да упражнят правораздаване, което не може да се случи по естествения метод. След няколко опита са се отказали, тъй като се оказало, че обектите на рекета към този момент са си платили сами на тези „ горе ” – против „ чадър ”, както се споделя. Затова пренесох действието в измислена политическа обстановка на „ междувластие “. Във време, когато властовите пластове се разместват и се открива  поле за самодейни схеми на изнудване. Отделно доста от обстановките и второстепенните герои също имат нещо общо с същински събития и същински хора – герои на Прехода. Но всяка аналогия – както се споделя, би трябвало да се одобри за инцидентна.

- Фокусирате върху хора на Прехода. Защо беше значимо за вас да пишете за тях и за този интервал?

- За мен по този начин нареченият Преход е като Априлското въстание за Захари Стоянов. Не инцидентно първата ми книга се споделя „ Записки по българския преход “ и в нея разказвам какво съм видял и претърпял най-малко през 90-те години и малко по-нататък. Още в първите дни след 10 ноември осъзнах,  че ни предстои  да изживеем нещо историческо като народ – промяна на системата. За трети път след 1878-а и 1944-а. Знаех, че както към този момент ни се е случвало, „ мръсната пяна ” евентуално ще изплува от горната страна. Но и някои  предприемчиви хора ще получат късмет, който до момента са нямали. И воден от любознанието да бъда „ вътре ”, а не да виждам в профил, взех решение на 40 години да стартира нов живот. Напуснах уютния си кабинет и излязох безусловно на улицата. С група другари правехме хороскопи, занимавахме се с амбулантна търговия, след това с търговия на едро, с обмен, с хазарт, с произвеждане на горчица и шоколадови вафли, направихме механа, кафене, билярд клуб, най-после телевизия... Тоест  живях сред героите на Прехода – вместо да ги откривам в медиите – както вършат други създатели.

- А занимавали ли сте с рекет?

- Че коя българска медия не се е пробвала да оттъргува някакви компромати? От много време обаче не ми е забавно. Пробвах, видях, получава се. Даже когато рекетираният си го е заслужил, остава някакво възприятие на задоволеност. В романа има сходни настроения. Тоест, и аз бих могъл да кажа нещо за основната героиня като „ Мадам Бовари – това съм аз ”.

- Бяха ли ни задоволителни тези 30 години преход, съгласно вас? Виждате ли към този момент осезаема смяна?

- Според мен има два типа „ преход ”. Първият завърши преди много години с установяването на многопартийна народна власт и на пазарна стопанска система. Границите на другия „ преход ” – достигането на цивилизационното равнище на „ старите демокрации ”, установяването на господство на закона, превъзмогването на пропастта сред елитите и народа, промяната на омразата и „ вековната завист на тога ” с положителни хрумвания – се простират надалеч в бъдещето. Даже си мисля, че в последно време вървим в противоположна посока. Сред жертвите на втория „ преход ” са не само  двата милиона българи, които не си дояждат и нямат пари за медикаменти, само че и тези умни хора, които осъзнават несправедливостта на системата, само че не могат да я трансформират. „ Рекет ” значително е роман за тяхната драма, а не следващ опит за основаване на мутренски епос.

- Какво е посланието ви?

- Неотдавна стана известен изразът „ Демокрацията ни лиши... ”. Нека към всяко слагане на тази велика дума „ народна власт ” в отрицателен подтекст да прибавяме едно малко определение начело – „ българската... ”