Спрях да бъда повлекана вкъщи и животът ми тръгна нагоре
В редакцията на Edna.bg преди време получихме доста забавно писмо. Обикновено ни пишете с въпроси, които ви интересуват, търсите отговори или ни казвате, че сме създали печатна неточност в някоя публикация.
Споделяте и доста персонални истории, мислите и фантазиите си, старите си любови и новите страсти.
Но за първи път получаваме писмо, в което имаше нещо като ода за новия спортен екип.
Ето го:
Здравейте!
Пише ви една някогашна повлекана. Покрай фамилията, децата и домакинската работа отавна бях спряла да се грижа за себе си. Познато, нали?
Уикендите и вечерите изкарвах с един остарял спортен екип, който е бил тъмносин през предишното десетилетие. Сега е…неопределен цвят. Още си личаха по него дупките от цигари от времето, когато пушех, а това беше през 2010.
Тениските, които навличах от горната страна, бяха наложително необятни, с цел да ми е комфортно. Ходех като рекламно лице на всевъзможни марки – от бира до зърнени закуски. Появеше ли се у нас тениска с рекламен надпис, за мене беше.
В хладните месеци слагах от горната страна една плетена жилетка с цип.
Istock
Чудна красавица, но с огромни кавички.
За лицето и прическата не желая да приказваме. Я се среша, я не. Връзвах там една опашка и отивах в кухнята.
Разбира се, за работа се гласях. Слагах грим, имам хубави облекла и постоянно получавам похвали в службата.
Но затворя ли вратата след себе си вкъщи, бях като актриса – свалях костюма и грима, навличах си комфортните домашни облекла и никой не можеше да познае, че нагласената кокона от доскоро и тази повлекана са един и същи човек.
Когато останах без работа обаче, си седях повлекана и денем. Оправях заран децата, гладех на мъжа ми ризите и през целия ден си седях на дивана с анцугчето и тениските.
Вечер ги посрещах с чиста къща, домашно ястие и тип на изморена Пепеляшка.
Все по-рядко въобще имах предпочитание да си диря работа, все бях кисела и се усещах неудовлетворена. Това ме караше да пропадам все по-дълбоко в дивана, да ставам все по-кисела и да се карам все по-често с мъжа ми.
Няма да изпадам в тъжни ракази, ясно ви стана.
Един ден се видях в огледалото, таман бях вдигнала масата след закуска и къщата беше тиха.
Викам си „ Ами по какъв начин да ти се радва мъжа ти, като не приличаш на нищо “. Не че съм грозна, не че би трябвало да ме харесва единствено като съм хубава, очите ми бяха неприятни. Изморени, нещастни, празни.
Стреснах се. Огледах къщата, бях я оправила съвсем неумишлено, месеци наред го правех всеки ден. Погледнах себе си – доооста имаше какво да се прави. Косата ми рошава, очите ми неизмити, за спортния екип към този момент ви описах.
И се хванах в ръце. Хвърлих старите облекла, направих си маска на лицето, отидох на коафьор да ми махне цъфтежи, въобще – освежих се.
Вечерта отново бях с спортен екип, като се прибраха от работа и учебно заведение, но нов. Бяха ми го подарили за една Коледа (явно са желали да ми загатнат моите нещо), само че все го пазех за „ посетители “.
Веднага видяха, че съм друга. На идващия ден – отново по този начин. С новия спортен екип, с тясна тениска, вместо тези развлечените, с нов розов суичър..уж същите облекла, само че се усещах друга.
С новопоявила се сила разгледах обявите за работа, пратих CV-та, обнадеждих се.
Все още не съм си намерила работа, от един спортен екип няма да стане, само че знам, че скоро ще се получи. Или пък ще досъбера храброст и ще стартира собствен бизнес.
Исках с всичко това да кажа, че и у дома би трябвало да сме хубави. Заради самите нас. А не на открито – принцеси, у дома – повлекани. Че като спрем да излизаме на открито, забравяме за себе си.
Поздрави на екипа
В. "
Вдъхновяващо, нали?
Споделяте и доста персонални истории, мислите и фантазиите си, старите си любови и новите страсти.
Но за първи път получаваме писмо, в което имаше нещо като ода за новия спортен екип.
Ето го:
Здравейте!
Пише ви една някогашна повлекана. Покрай фамилията, децата и домакинската работа отавна бях спряла да се грижа за себе си. Познато, нали?
Уикендите и вечерите изкарвах с един остарял спортен екип, който е бил тъмносин през предишното десетилетие. Сега е…неопределен цвят. Още си личаха по него дупките от цигари от времето, когато пушех, а това беше през 2010.
Тениските, които навличах от горната страна, бяха наложително необятни, с цел да ми е комфортно. Ходех като рекламно лице на всевъзможни марки – от бира до зърнени закуски. Появеше ли се у нас тениска с рекламен надпис, за мене беше.
В хладните месеци слагах от горната страна една плетена жилетка с цип.
Istock Чудна красавица, но с огромни кавички.
За лицето и прическата не желая да приказваме. Я се среша, я не. Връзвах там една опашка и отивах в кухнята.
Разбира се, за работа се гласях. Слагах грим, имам хубави облекла и постоянно получавам похвали в службата.
Но затворя ли вратата след себе си вкъщи, бях като актриса – свалях костюма и грима, навличах си комфортните домашни облекла и никой не можеше да познае, че нагласената кокона от доскоро и тази повлекана са един и същи човек.
Когато останах без работа обаче, си седях повлекана и денем. Оправях заран децата, гладех на мъжа ми ризите и през целия ден си седях на дивана с анцугчето и тениските.
Вечер ги посрещах с чиста къща, домашно ястие и тип на изморена Пепеляшка.
Все по-рядко въобще имах предпочитание да си диря работа, все бях кисела и се усещах неудовлетворена. Това ме караше да пропадам все по-дълбоко в дивана, да ставам все по-кисела и да се карам все по-често с мъжа ми.
Няма да изпадам в тъжни ракази, ясно ви стана.
Един ден се видях в огледалото, таман бях вдигнала масата след закуска и къщата беше тиха.
Викам си „ Ами по какъв начин да ти се радва мъжа ти, като не приличаш на нищо “. Не че съм грозна, не че би трябвало да ме харесва единствено като съм хубава, очите ми бяха неприятни. Изморени, нещастни, празни.
Стреснах се. Огледах къщата, бях я оправила съвсем неумишлено, месеци наред го правех всеки ден. Погледнах себе си – доооста имаше какво да се прави. Косата ми рошава, очите ми неизмити, за спортния екип към този момент ви описах.
И се хванах в ръце. Хвърлих старите облекла, направих си маска на лицето, отидох на коафьор да ми махне цъфтежи, въобще – освежих се.
Вечерта отново бях с спортен екип, като се прибраха от работа и учебно заведение, но нов. Бяха ми го подарили за една Коледа (явно са желали да ми загатнат моите нещо), само че все го пазех за „ посетители “.
Веднага видяха, че съм друга. На идващия ден – отново по този начин. С новия спортен екип, с тясна тениска, вместо тези развлечените, с нов розов суичър..уж същите облекла, само че се усещах друга.
С новопоявила се сила разгледах обявите за работа, пратих CV-та, обнадеждих се.
Все още не съм си намерила работа, от един спортен екип няма да стане, само че знам, че скоро ще се получи. Или пък ще досъбера храброст и ще стартира собствен бизнес.
Исках с всичко това да кажа, че и у дома би трябвало да сме хубави. Заради самите нас. А не на открито – принцеси, у дома – повлекани. Че като спрем да излизаме на открито, забравяме за себе си.
Поздрави на екипа
В. "
Вдъхновяващо, нали?
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ