Век и половина международен футбол
В разгара на международното състезание светът на футбола празнува 150 години от изиграването на първия формален интернационален мач в историята на най-великата игра. Може би днешните другарски срещи наподобяват доста по-добре огранизирани от дебютния конфликт на Шотландия и Англия, само че точно този дуел слага основата на днешните мачове сред национални тимове.
Както постоянно се случва в сходни обстановки, начинанието е рожба на прозорливостта на един-единствен човек - секретарят на ФА Чарлс Уилям Алкок. Заедно със своя брат Джон той основава Уондърърс и е капитан на отбора при триумфа му в първото издание на ФА Къп през 1872 година От 1870 година той заменя Робърт Греъм като ковчежник и секретар на Футболната асоциация и една от първите му задания е да провежда мач сред тимове, формирани от англичани и шотландци. За задачата той беседва с Джеймс Къркпатрик и Артър Киниърд, които след това ще получат трофеи сър и лорд, канейки ги да сформират собствен отбор. Първото известие за срещата е оповестено на 22 януари 1870 година във вестник " Фийлд ". Тя е планувана да се изиграе в средата на февруари, само че огромният мраз в Лондон, довел до замръзването на горното течение на Темза, я отсрочва. Така в последна сметка Англия и Шотландия се изправят един против различен на 5 март 1870 година на " Оувал ". Двубоят приключва 1:1, откакто Робърт Крауфорд открива резултата за гостите, а Алфред Бейкър изравнява за Трите лъва.
Този мач обаче няма да остане в хрониките като първата интернационална среща, защото Шотландия е показване единствено от основани в Англия играчи. Преди втория дуел, плануван за 19 ноември, Алкок разгласява известие във вестник " Скотсмен ", в което се конфронтира с мнението, че шотландският тим не е внушителен за локалния футбол. " Независимо от състава на шотландската единадесеторка, право да взе участие в нея имаше всеки шотландец, без значение дали живее на север или юг от река Туид. Това, че на поканата, гласност на която бе дадена посредством страниците на шотландските списания, се отзоваха основно англо-шотландци, е проблем на Севера, а не на уредниците на срещата ". Една от аргументите, заради която тези срещи се радват на " мижав " интерес от шотландска страна, може да се корени във обстоятелството, че към момента съществуват разлики сред разпоредбите, прилагани от ФА и тези в страната на хайлендърите, които са сходни с тези на ръгбито. Така в границите на идващите 2 години в Лондон са изиграни още 4 мача сред англичани и англо-шотландци, които приключват с 3 победи за домакините и 1 еднакъв.
Алкок обаче не се отхвърля от това да провежда в началото планувания конфликт и на 3 октомври 1872 година ФА анонсира, че ще изпрати собствен тим, който да се изправи против шотландска селекция в Глазгоу. По това време няма Футболна асоциация на Шотландия и водещият фактор в локалния футбол е Куинс парк. Неслучайно когато двата тима излизат един против различен на 30 ноември 1872 година, всички 11 шотландци са играчи точно на този отбор, а сините фланелки са в чест на тогавашните клубни цветове. В допълнение домакините носят червени качулки, до момента в който Англия излиза с бели фланелки и шапки. Срещата се играе на " Хамилтън кресцънт ", което си е игрище за крикет, само че по отношение на тогавашните футболни стандарти прави отлична работа. То се намира в глазгоуския регион Партик, намиращ се на северния бряг на река Клайд.
Зрителите на този дуел би трябвало да заплатят за удоволствието да го гледат сумата от 1 шилинг. За съпоставяне - междинната месечна работническа заплата е 20 шилинга на седмица. В разнообразни източници са маркирани сред 2000 и 4000 фенове, само че каквато и да е истината, това е най-посетеният мач в Шотландия до оня миг. Приходите са в размер на 109 паунда, а " Норт Дейли мейл " отбелязва, че край терена участва и " значителен брой дами ".
За разлика от своите домакини, англичаните са представители на 8 разнообразни клуба, като най-голямо (четирима) е представителството на университета Оксфорд. Подходът към срещата на двата отбора е напълно друг - шотландците излизат с сграда 2-2-6, до момента в който англичаните залагат на присъщото за тях в тези години 1-1-8. Интересното е, че в хода на мача двата тима въртят вратарите си - Робърт Смит заменя Робърт Гарднър за шотландците, а при англичаните Уилям Майнард ротира Робърт Баркър. Хрониките приказват за анулиран гол на домакините през първото полувреме, като съгласно съдиите топката не е минала под лентата, която в тези години се поставя вместо горна греда. В самия край хайлендърите имат късмет да стигнат до успеха, само че Робърт Леки не съумява да вкара.
Този мач става катализатор на интернационалните дуели и до 1914 година двата тима ще се срещат всяка година, нормално в месеците март и април. Скоро към англичани и шотландци се причисляват Уелс и Ирландия и през 1883-84 година четирите народи за пръв път играят между тях в границите на Британския шампионат. Регулирането на интернационалните срещи обаче ще бъде допустимо едвам с настъпването на XX в.
30 НОЕМВРИ 1872 Г., КОНТРОЛА
ШОТЛАНДИЯ - АНГЛИЯ 0:0
" Хамилтън Кресцънт ", Партик, 4000
ШОТЛАНДИЯ: Гарднър, Кър, Тейлър, Томпсън, Дж. Смит, Р. Смит, Леки, Ринд, Маккинтън, Уиър, Уодърспун
АНГЛИЯ: Баркър, Грийнхалг, Уелш, Мадисън, Майнард, Брокбанк, Клег, Смит, Отауей, Ченъри, Морис
Съдия: Уилям Кий (Шотландия).
Както постоянно се случва в сходни обстановки, начинанието е рожба на прозорливостта на един-единствен човек - секретарят на ФА Чарлс Уилям Алкок. Заедно със своя брат Джон той основава Уондърърс и е капитан на отбора при триумфа му в първото издание на ФА Къп през 1872 година От 1870 година той заменя Робърт Греъм като ковчежник и секретар на Футболната асоциация и една от първите му задания е да провежда мач сред тимове, формирани от англичани и шотландци. За задачата той беседва с Джеймс Къркпатрик и Артър Киниърд, които след това ще получат трофеи сър и лорд, канейки ги да сформират собствен отбор. Първото известие за срещата е оповестено на 22 януари 1870 година във вестник " Фийлд ". Тя е планувана да се изиграе в средата на февруари, само че огромният мраз в Лондон, довел до замръзването на горното течение на Темза, я отсрочва. Така в последна сметка Англия и Шотландия се изправят един против различен на 5 март 1870 година на " Оувал ". Двубоят приключва 1:1, откакто Робърт Крауфорд открива резултата за гостите, а Алфред Бейкър изравнява за Трите лъва.
Този мач обаче няма да остане в хрониките като първата интернационална среща, защото Шотландия е показване единствено от основани в Англия играчи. Преди втория дуел, плануван за 19 ноември, Алкок разгласява известие във вестник " Скотсмен ", в което се конфронтира с мнението, че шотландският тим не е внушителен за локалния футбол. " Независимо от състава на шотландската единадесеторка, право да взе участие в нея имаше всеки шотландец, без значение дали живее на север или юг от река Туид. Това, че на поканата, гласност на която бе дадена посредством страниците на шотландските списания, се отзоваха основно англо-шотландци, е проблем на Севера, а не на уредниците на срещата ". Една от аргументите, заради която тези срещи се радват на " мижав " интерес от шотландска страна, може да се корени във обстоятелството, че към момента съществуват разлики сред разпоредбите, прилагани от ФА и тези в страната на хайлендърите, които са сходни с тези на ръгбито. Така в границите на идващите 2 години в Лондон са изиграни още 4 мача сред англичани и англо-шотландци, които приключват с 3 победи за домакините и 1 еднакъв.
Алкок обаче не се отхвърля от това да провежда в началото планувания конфликт и на 3 октомври 1872 година ФА анонсира, че ще изпрати собствен тим, който да се изправи против шотландска селекция в Глазгоу. По това време няма Футболна асоциация на Шотландия и водещият фактор в локалния футбол е Куинс парк. Неслучайно когато двата тима излизат един против различен на 30 ноември 1872 година, всички 11 шотландци са играчи точно на този отбор, а сините фланелки са в чест на тогавашните клубни цветове. В допълнение домакините носят червени качулки, до момента в който Англия излиза с бели фланелки и шапки. Срещата се играе на " Хамилтън кресцънт ", което си е игрище за крикет, само че по отношение на тогавашните футболни стандарти прави отлична работа. То се намира в глазгоуския регион Партик, намиращ се на северния бряг на река Клайд.
Зрителите на този дуел би трябвало да заплатят за удоволствието да го гледат сумата от 1 шилинг. За съпоставяне - междинната месечна работническа заплата е 20 шилинга на седмица. В разнообразни източници са маркирани сред 2000 и 4000 фенове, само че каквато и да е истината, това е най-посетеният мач в Шотландия до оня миг. Приходите са в размер на 109 паунда, а " Норт Дейли мейл " отбелязва, че край терена участва и " значителен брой дами ".
За разлика от своите домакини, англичаните са представители на 8 разнообразни клуба, като най-голямо (четирима) е представителството на университета Оксфорд. Подходът към срещата на двата отбора е напълно друг - шотландците излизат с сграда 2-2-6, до момента в който англичаните залагат на присъщото за тях в тези години 1-1-8. Интересното е, че в хода на мача двата тима въртят вратарите си - Робърт Смит заменя Робърт Гарднър за шотландците, а при англичаните Уилям Майнард ротира Робърт Баркър. Хрониките приказват за анулиран гол на домакините през първото полувреме, като съгласно съдиите топката не е минала под лентата, която в тези години се поставя вместо горна греда. В самия край хайлендърите имат късмет да стигнат до успеха, само че Робърт Леки не съумява да вкара.
Този мач става катализатор на интернационалните дуели и до 1914 година двата тима ще се срещат всяка година, нормално в месеците март и април. Скоро към англичани и шотландци се причисляват Уелс и Ирландия и през 1883-84 година четирите народи за пръв път играят между тях в границите на Британския шампионат. Регулирането на интернационалните срещи обаче ще бъде допустимо едвам с настъпването на XX в.
30 НОЕМВРИ 1872 Г., КОНТРОЛА
ШОТЛАНДИЯ - АНГЛИЯ 0:0
" Хамилтън Кресцънт ", Партик, 4000
ШОТЛАНДИЯ: Гарднър, Кър, Тейлър, Томпсън, Дж. Смит, Р. Смит, Леки, Ринд, Маккинтън, Уиър, Уодърспун
АНГЛИЯ: Баркър, Грийнхалг, Уелш, Мадисън, Майнард, Брокбанк, Клег, Смит, Отауей, Ченъри, Морис
Съдия: Уилям Кий (Шотландия).
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ