Тъжна вест от Светия Синод, почина...
В ранните часове на 19 август умря протодякон Стефан Марков, оповестява Блиц.
реклама
Светият Синод на Българската православна черква дава следните биографични данни за отец протодякона:
" Отец Стефан е роден във Видин на 31 март 1936 година Единствено дете е в свещеническо семейство. Баща му е енорийски духовник в с. Видло и с. Гурко (дн. Дунавци).
Отец Стефан Марков споделя, че по време на Втората международна война татко му е полкови духовник. Когато през 1945 година се завръща от фронта, е арестуван под стража от националната власт. Точно на Бъдни вечер. Изправен е пред така наречен Народен съд, а обвиняването е, че е „ въвел България във война с обединените нации ”. Дванадесет часа е бил малтретиран на електрически стол. От електричеството, което прокарват през тялото му езикът му се набраздява. Отец Марков, тогава едвам 10-годишен, участва на делото. Завежда го дядо му. Въпреки невинността си, татко му за пет години е лишен от цивилен и политически права.
Репресиите против татко му и фамилията не отклоняват о. Стефан от начертания му път и през 1949 година той постъпва в Софийската духовна семинария. Той е от випуска, който постъпва в София, само че след няколко месеца семинарията е преместена при гара Черепиш. След завършването й постъпва в Духовната академия в София. Веднага откакто приключва висшето си богословско обучение стартира работа в църковната администрация. Първоначално като пощальон в Светия Синод, като шеф на готовата продукция в свещоливницата, финансов инспектор в Софийска св. митрополия.
Още при идването си в София като студент по рекомендация на отец Йордан Мицов, дълготраен солист на хоровата шапка „ Светослав Обретенов ”, стартира да учи вокално пеене при Геновева Списаревска, учител в консерваторията, и върви постоянно на уроци при нея до 1984 година, когато тя почива.
След това до 2001 година протодякон Марков продължава да поддържа гласа си при Райна Михайлова - национален актьор, прелестен учител и прелестен надълбоко набожен човек, приключила музикалното си обучение със стипендия дадена й от Русенския митрополит Михаил.
Тя имала убеждението, че този, на който Бог е дал глас, би трябвало най-много на Бога да пее, Него да славослови и да украсява с гения си Божия дом - храма. Убеждение, което и отец Марков носи надълбоко в сърцето си и което дефинира житейския му избор и служението му.
С храм-паметник „ Св. Александър Невски " е обвързван от 1955 година Веднага след завършването на богословското си обучение се явява на конкурс и го одобряват в състава на хора, а единствено след няколко месеца диригентът Ангел поп Константинов го прави солист на състава. Негов нравствен ментор е Левкийски еп. Партений, който надълбоко уважава.
Жени се за племенничка на архиерея, от който брак има две деца - Йоан, дълготраен духовник, и Бона-Мария. На 10 септември 1967 година еп. Партений в качеството си на викарий на Софийския митрополит го ръкополага в митрополитската катедрала „ Св. Неделя " в София за дякон, а от идващия ден постъпва на служение в патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски ".
По това време еп. Николай Макариополски е предстоятел на патриаршеската катедрала и по едно и също време с това - ректор на Духовната академия. Именно той предлага на патриарх Кирил своя студент Стефан Марков за дякон в катедралата.
Като щатен дякон към храм-паметника поема отговорностите и на счетоводител-касиер при храма и секретар на църковното му настоятелство. По това време в катедралата служи и именитият протодякон Флавиан Григориев Иванов, който е с съветски генезис и към този момент с много разтърсено здраве. Служи в храма до 1976 година, след което протодякон Марков остава самичък.
Разказва, че когато постъпил в храма, той се отварял заран в 8 ч. за утринна богослужба и се затварял в 12 ч. В 15 ч. се отварял за вечерното свещенодействие и се затварял в 17 ч. Тогава църковното настоятелство под председателството на еп. Николай решило храмът да бъде отворен от 7 до 19 ч. Посещаемостта се нараснала, приходите и отговорностите - също.
Като духовник отец Марков с изключителна ревнивост извършва своето служение. Той през цялото време обиква и избира за свое служение дяконството - евентуално поради любовта си към певческото изкуство.
Винаги идва пръв в храма, с цел да почисти и подреди в олтара всичко належащо за богослужението. Неговият дълготраен съработник и другар доцент Д. Димитров споделя за него, че е отказвал турнета в чужбина, считайки, че нищо не оправдава отсъствието му от свещенодействие в храма.
Със своята богата просвета и изрядна богословска подготовка дякон Марков постоянно произнася и проповеди в храм-паметника. Живо се интересува от всичко обвързвано с историята на ПКСХП „ Св. Александър Невски ", събира сведения, документи и приготвя книга за историята на храма, която заради липса на средства към момента не е издадена.
През 1974 година за храмовия празник на 23 ноември в страната гостува съветска църковна делегация. По време на всенощното бдение в навечерието на празника по решение на Св. Синод на БПЦ Ленинградският митрополит Никодим го отличава софийския „ протодякон ”.
Протодякон Стефан Марков е взел участие като хорист и солист в съвсем всички звукозаписи на църковна музика на плочи и компактдискове с хорове като: „ Смесен хор при ПКСХП „ Св. Александър Невски ” и разбъркан хор „ Св. Софроний Врачански ” с диригент доцент Димитър Димитров; в запис през 1979 година със събирателен църковен хор и запис през 1980 година със Софийския духовнически хор под диригентството на архим. Неофит (сега Български патриарх), с камерен отбор „ Св. Йоан Кукузел - Ангелогласния ” с диригент доцент Димитър Димитров; със Софийския духовнически хор през 1992 и през 1999 година, мъжкия хор при катедралния храм „ Св. Неделя ” през 1999 година и с мъжки хор „ Св. Йоан Рилски Чудотворец ” през 1994 година с диригент Кирил Попов (сега свещеноиконом); със Софийски правоверен хор с диригент проф. Мирослав Попсавов и други
През 1998 година отец Марков се пенсионира и административните му отговорности към храма поемат семейство Калайджиеви. Продължава да свещенодейства както в патриаршеската катедрала, по този начин и на всички места, откъдето му насочат покана. Служи в разнообразни храмове и епархии, взе участие в богослужбите във връзка по-значими събития в БПЦ. Написва и книга за Левкийски еп. Партений и друга - отдадена на православната икона.
През 2010 - 2011 протодякон Стефан Марков губи певческия си глас. Според лекари - на неврогенна основа. Загубата на този подарък Божий, който без излишък е полагал десетилетия наред пред Престола Божий като жертва чиста, невъзможността да служи в храма го изтезава доста. Воден от разбирането, че човек би трябвало да сервира пред Престола на Бога най-хубавото, той се отдръпва от служение, а в нашия църковен живот остава осезаема празнота.
С напредването на възрастта човек неизбежно губи от ден на ден неща, които в младостта и силата си е приемал като даденост, само че когато приема тези загуби с религия и очакване в Бога, придобива не по-малко значими блага - самообладание, примирение, мъдрост, крепка религия и вяра в Бога.
А отец Стефан Марков, без подозрение, има и мощна религия, и вяра, и обич към Бога, на Когото служи с всичките си сили и дарования през всички дни на своя живот.
С подобаваща церемониалност на 31 март 2011 година по решение на Светия Синод на БПЦ – БП протодякон Стефан Марков бе отличен за особени заслуги към Църквата с ордена на БПЦ „ Св. Климент Охридски ” - ІІ степен. "
Спомням си, че някой беше споделил за него, че е човек, предпочел " Св. Александър Невски " пред Миланската канара. Бог да елементарни протодякон Стефан Марков! Вечна му памет!
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
реклама
Светият Синод на Българската православна черква дава следните биографични данни за отец протодякона:
" Отец Стефан е роден във Видин на 31 март 1936 година Единствено дете е в свещеническо семейство. Баща му е енорийски духовник в с. Видло и с. Гурко (дн. Дунавци).
Отец Стефан Марков споделя, че по време на Втората международна война татко му е полкови духовник. Когато през 1945 година се завръща от фронта, е арестуван под стража от националната власт. Точно на Бъдни вечер. Изправен е пред така наречен Народен съд, а обвиняването е, че е „ въвел България във война с обединените нации ”. Дванадесет часа е бил малтретиран на електрически стол. От електричеството, което прокарват през тялото му езикът му се набраздява. Отец Марков, тогава едвам 10-годишен, участва на делото. Завежда го дядо му. Въпреки невинността си, татко му за пет години е лишен от цивилен и политически права.
Репресиите против татко му и фамилията не отклоняват о. Стефан от начертания му път и през 1949 година той постъпва в Софийската духовна семинария. Той е от випуска, който постъпва в София, само че след няколко месеца семинарията е преместена при гара Черепиш. След завършването й постъпва в Духовната академия в София. Веднага откакто приключва висшето си богословско обучение стартира работа в църковната администрация. Първоначално като пощальон в Светия Синод, като шеф на готовата продукция в свещоливницата, финансов инспектор в Софийска св. митрополия.
Още при идването си в София като студент по рекомендация на отец Йордан Мицов, дълготраен солист на хоровата шапка „ Светослав Обретенов ”, стартира да учи вокално пеене при Геновева Списаревска, учител в консерваторията, и върви постоянно на уроци при нея до 1984 година, когато тя почива.
След това до 2001 година протодякон Марков продължава да поддържа гласа си при Райна Михайлова - национален актьор, прелестен учител и прелестен надълбоко набожен човек, приключила музикалното си обучение със стипендия дадена й от Русенския митрополит Михаил.
Тя имала убеждението, че този, на който Бог е дал глас, би трябвало най-много на Бога да пее, Него да славослови и да украсява с гения си Божия дом - храма. Убеждение, което и отец Марков носи надълбоко в сърцето си и което дефинира житейския му избор и служението му.
С храм-паметник „ Св. Александър Невски " е обвързван от 1955 година Веднага след завършването на богословското си обучение се явява на конкурс и го одобряват в състава на хора, а единствено след няколко месеца диригентът Ангел поп Константинов го прави солист на състава. Негов нравствен ментор е Левкийски еп. Партений, който надълбоко уважава.
Жени се за племенничка на архиерея, от който брак има две деца - Йоан, дълготраен духовник, и Бона-Мария. На 10 септември 1967 година еп. Партений в качеството си на викарий на Софийския митрополит го ръкополага в митрополитската катедрала „ Св. Неделя " в София за дякон, а от идващия ден постъпва на служение в патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски ".
По това време еп. Николай Макариополски е предстоятел на патриаршеската катедрала и по едно и също време с това - ректор на Духовната академия. Именно той предлага на патриарх Кирил своя студент Стефан Марков за дякон в катедралата.
Като щатен дякон към храм-паметника поема отговорностите и на счетоводител-касиер при храма и секретар на църковното му настоятелство. По това време в катедралата служи и именитият протодякон Флавиан Григориев Иванов, който е с съветски генезис и към този момент с много разтърсено здраве. Служи в храма до 1976 година, след което протодякон Марков остава самичък.
Разказва, че когато постъпил в храма, той се отварял заран в 8 ч. за утринна богослужба и се затварял в 12 ч. В 15 ч. се отварял за вечерното свещенодействие и се затварял в 17 ч. Тогава църковното настоятелство под председателството на еп. Николай решило храмът да бъде отворен от 7 до 19 ч. Посещаемостта се нараснала, приходите и отговорностите - също.
Като духовник отец Марков с изключителна ревнивост извършва своето служение. Той през цялото време обиква и избира за свое служение дяконството - евентуално поради любовта си към певческото изкуство.
Винаги идва пръв в храма, с цел да почисти и подреди в олтара всичко належащо за богослужението. Неговият дълготраен съработник и другар доцент Д. Димитров споделя за него, че е отказвал турнета в чужбина, считайки, че нищо не оправдава отсъствието му от свещенодействие в храма.
Със своята богата просвета и изрядна богословска подготовка дякон Марков постоянно произнася и проповеди в храм-паметника. Живо се интересува от всичко обвързвано с историята на ПКСХП „ Св. Александър Невски ", събира сведения, документи и приготвя книга за историята на храма, която заради липса на средства към момента не е издадена.
През 1974 година за храмовия празник на 23 ноември в страната гостува съветска църковна делегация. По време на всенощното бдение в навечерието на празника по решение на Св. Синод на БПЦ Ленинградският митрополит Никодим го отличава софийския „ протодякон ”.
Протодякон Стефан Марков е взел участие като хорист и солист в съвсем всички звукозаписи на църковна музика на плочи и компактдискове с хорове като: „ Смесен хор при ПКСХП „ Св. Александър Невски ” и разбъркан хор „ Св. Софроний Врачански ” с диригент доцент Димитър Димитров; в запис през 1979 година със събирателен църковен хор и запис през 1980 година със Софийския духовнически хор под диригентството на архим. Неофит (сега Български патриарх), с камерен отбор „ Св. Йоан Кукузел - Ангелогласния ” с диригент доцент Димитър Димитров; със Софийския духовнически хор през 1992 и през 1999 година, мъжкия хор при катедралния храм „ Св. Неделя ” през 1999 година и с мъжки хор „ Св. Йоан Рилски Чудотворец ” през 1994 година с диригент Кирил Попов (сега свещеноиконом); със Софийски правоверен хор с диригент проф. Мирослав Попсавов и други
През 1998 година отец Марков се пенсионира и административните му отговорности към храма поемат семейство Калайджиеви. Продължава да свещенодейства както в патриаршеската катедрала, по този начин и на всички места, откъдето му насочат покана. Служи в разнообразни храмове и епархии, взе участие в богослужбите във връзка по-значими събития в БПЦ. Написва и книга за Левкийски еп. Партений и друга - отдадена на православната икона.
През 2010 - 2011 протодякон Стефан Марков губи певческия си глас. Според лекари - на неврогенна основа. Загубата на този подарък Божий, който без излишък е полагал десетилетия наред пред Престола Божий като жертва чиста, невъзможността да служи в храма го изтезава доста. Воден от разбирането, че човек би трябвало да сервира пред Престола на Бога най-хубавото, той се отдръпва от служение, а в нашия църковен живот остава осезаема празнота.
С напредването на възрастта човек неизбежно губи от ден на ден неща, които в младостта и силата си е приемал като даденост, само че когато приема тези загуби с религия и очакване в Бога, придобива не по-малко значими блага - самообладание, примирение, мъдрост, крепка религия и вяра в Бога.
А отец Стефан Марков, без подозрение, има и мощна религия, и вяра, и обич към Бога, на Когото служи с всичките си сили и дарования през всички дни на своя живот.
С подобаваща церемониалност на 31 март 2011 година по решение на Светия Синод на БПЦ – БП протодякон Стефан Марков бе отличен за особени заслуги към Църквата с ордена на БПЦ „ Св. Климент Охридски ” - ІІ степен. "
Спомням си, че някой беше споделил за него, че е човек, предпочел " Св. Александър Невски " пред Миланската канара. Бог да елементарни протодякон Стефан Марков! Вечна му памет!
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ