В продължение на две години те отвличаха пред очите на

В продължение на две години те отвличаха пред очите на всички. Те желаеха откупи за милиони. Необезпокоявано набелязваха новите си жертви. Нарекоха ги „ Наглите “. Сега половината от наказаните към този момент са на независимост, само че някои от тайните им остават неразкрити. В едно уравнение, което към момента не може да откри своето решение.

“Има две огромни незнайни в това уравнение, които тормозят жертвите и към днешна дата. Едното е до каква степен в цялата тази история зад тази група има втори проект -други хора, които са поръчвали тези отвличания, тези похищения ставали освен за пари, а с цел да се санкционират избрани бизнес кръгове и хора. Това е едното. Второто незнайно в цялото уравнение е къде са парите”, счита журналистът Слави Ангелов.

Декември 2009 година С две зрелищни акции на Министерство на вътрешните работи е комплициран края на групата " Наглите ", 25 души са задържани за 18 отвличания.

„ Това е групата, която тормозеше нашето общество в продължение на две години, най-малко такова е нашето вътрешно разбиране и се надявам да успеем да го потвърдим “, декларира някогашният основен секретар на Министерство на вътрешните работи Калин Георгиев.

В продължение на две години „ Наглите “ желаеха откуп общо от към 45 млн. евро, а взеха 3,81 млн. евро. На доста от жертвите бяха присъдени неимуществени вреди общо за към 1 млн. лв., само че нито един от тях не е получил нито стотинка. До през днешния ден.

В къщите на ужасите, наети от „ Наглите “, през годините попадат наследник на някогашен транспортен министър, предприемачи, спортни босове, фамилии.

„ 21 май, в случай че не се неистина - финалът на „ Шампионска лига “. Събрахме се към 15-20 индивида и гледахме финала в заведението, аз го държах още тогава. И вечерта, откакто свърши финалът, запалихме колите и тръгнахме към домовете си. Караше жена ми, аз бях пил. Обаче пред у дома доста коли и аз крещя " Качи се с дребния горе, аз ще паркирам колата и пристигам ". Преместих колата и сега, в който заключвам и потеглям да прекосявам улицата да вляза във входа, стопира бус с надпис " полиция ", не мърдай, дай си ръцете и откакто ме бутнаха в буса, ми нахлуха една качулка на главата, тогава ми стана ясно, че не са полиция, а че ме отвличат “, спомня си жертвата на похищение Ангел Бончев.

Годината е 2008. Спортният необут Ангел Бончев остава най-дълго в плен - 51 дни. След като го пускат отвличат жена му. Накрая той остава без два пръста, а Камелия Бончева умира в резултат на напрежението четири години по-късно. Семейството заплаща за свободата си общо 570 000 евро.

„ Не можеш да го изтриеш нито от паметта си, нито от живота си. Насилствено си заставен да изживееш това нещо “, прибавя Бончев.

Едната част от парите, избрани от наглите за откуп, Бончев превежда на банкова сметка на фондация за битка с рака.

„ Тогава се подвигна и доста звук, имаше доста мощен публичен напън и някак си те взеха решение да не поемат риска да взимат тези пари. И може би по този начин желаеха да се създадат и на благородни – те са един тип като Робин Худ, взимат от богатите, дават на бедните, болните. Така че, в посока на фондацията нямаше какво да се укрие, сигурен съм на 100 “, прибавя Ангелов.

Горе-долу по това време вниманието на предприемача Киро Киров е ориентирано към международната икономическа рецесия, която визира и нас. До 2009 година той знае за отвличанията единствено от медиите.

„ В момента, в който ме хванаха и ме хвърлиха в багажника в техния автомобил, ми споделиха: " 5 милиона евро ". И аз им споделих " Спокойно бе, цялата компания сега ни коства 5 милиона ". Тогава получих и първия пердах, тъй като се пробвах да избия стъклото на автомобила и ме направиха наследник, с разцепена джука и в този момент още имам белег “, спомня си Киров.

След 17 дни синът на предприемача Киров заплаща за свободата на татко си повече и от Бончеви. От оборота на личните му компании. Накрая семейството заплаща и налог на страната за изхарчените суми, а компаниите банкрутират.

„ 17 дни със личните си мисли, това е по-лошо от ликвидиране. В случая с нас те убиват неведнъж. Убиват те в личните ти мисли. Убиват те в това, че мислиш " дали в този момент няма да ми отрежат пръста или ухото, по какъв начин ще се държа, по какъв начин ще го понеса, по какъв начин ще изкарам идната нощ, какво ли вършат в този момент, дали може да стане нещо, с цел да ме освободят? ". Освен това, с това, което се случи, доста хора и клиенти загубихме, от една страна. От друга страна, имаше хора, които взеха решение – е, тия имат пари, платили са, можем да ги прекараме. И всичкото това е минало през мене, изживял съм го “, прибавя Киров.

Търговията с хора е измислена много от дълго време. Тя остава бизнес и до през днешния ден, да вземем за пример в Латинска Америка. Това са закононарушенията, които водят след себе си най-вече мистерии.

„ Даже и сега в Бразилия, Мексико стават отвличания за смешни суми. Това си е жанр на живеене при тях. И го написа в учебници, които ги четат хора, които стават хора на органите на сигурността, на властта и настрана може да го прочете елементарен човек, като мен и теб “, добавя Бончев.

„ В една от къщите беше открита книгата " Изкуството на войната " и по тази книга имаше ДНК следи от един от силоваците на групата, мисля че това беше Прокопи и от една от жертвите. Някои от жертвите бяха оставили следи на местата, където бяха държани. Може да се каже, че тази недостижимост ги накара да се провиснал в някакъв миг, само че нямам концепция до каква степен щеше да стигне цялото това нещо, в случай че не се беше появил очевидец, вътрешен човек от групата, който да стартира да приказва за тях “, декларира Слави Ангелов.

По принцип във всяко едно похищение от момента на наблюдението на жертвата, през нападението, по време на престоя му в плен, по-късно на договарянията и взимането на откупа, нормално вземат участие шест души. Четирима от тях са директно в нападението - там е нужен водач и още един наблюдаващ, както и двама, които се грижат за физическото похищение на жертвата.

5 години след първото похищение, през 2012 година Софийският градски съд осъжда четирима участници в отвличанията. Това са Прокопи Прокопиев -Културиста. Ивайло Евтимов - Йожи, Даниел Димитров, прочут като Релето. Те получават по 18 години затвор. Четвъртият участник Любомир Димитров- Гребеца е наказан на 15 години затвор, само че през днешния ден е единственият, който ще остане в килията си до живот поради осъществени убийства. Двама от групата стават предпазени очевидци, а други двама са убити. Съдът призна, че водач не е открит.

„ Никога нито едно от подсъдимите лица в делото не е давало пояснения, само че по едно и също време с това никой не е признал виновността си. Но като пояснения по смисъла на закона, никой от подсъдимите не е давал пояснения “, декларира юристът на единия от наказаните Красимира Лялева.

Има и отвличания, като това на Румен Гунински, за които не е потвърдено, че са осъществени от „ Наглите “. Гунински остава в плен 42 дни против 354 000 евро.

На 2 април 2012 година Софийския градски съд изясни, че дава общо над 400 години затвор на „ Наглите “, тъй като е събрал присъдите за всяко едно от потвърдените 12 отвличания. Но нашите закони не разрешават сумиране на присъдите и по тази причина остава най-тежкото наказване.

„ Няма изясненост нито към претекстовете от първоинстанционното решение, нито към решението на въззивния съд и на висшия съд. Не се обясни кой от участниците във всяко едно действие с какви свои дейности е взел участие в осъществяването на едно така наречен „ многопластово закононарушение “, каквото е отвличането “, прибавя юрист Лялева.

Всички участници са наказани по остарелия закон. Малко след решението на съда, законът е изменен, а оптималното наказване става до живот, защото това закононарушение е доста по-тежко от едно ликвидиране.

„ В едно ликвидиране всичко се прави за секунди от някаква отдалеченост, до момента в който това е доста непоносимо закононарушение. Ти лишаваш някого от независимост във време, когато ние не сме във война. Вързал си го като куче с верига в някакво мазе, държиш го там да върви до тоалетната в кофа в продължение на месеци “, споделя журналистът Слави Ангелов.

В анализите на Министерство на вътрешните работи се споделя, че в годините „ Наглите “ непрестанно подвигат равнището си, стартират и да се пазят повече и не оставят доказателства

„ Самият механизъм на отвличанията го бяха замислили сносно, тъй че не всички от групата да имат цялата информация към едно похищение. След като атакуван индивида, го качваха нормално в краден джип, тъй като им беше най-удобен за цялото нещо, закарваха го по този начин в региона над Околовръстното, на пусто място. Там го прекачваха към този момент на безусловно друга кола и с нея продължаваха хора, които по-късно пазеха тази жертва по време на нейното пленничество. По този метод те се опитваха да скъсат веригата между тях и в случай че бъдат разкрити някои от тях, да не се разкрие цялата спекулация и да се изяснят имената на всички от бандата. В продължение на съвсем две години Министерство на вътрешните работи беше в безспорна кома във връзка с отвличанията “, прибавя Ангелов.

Днес, 10 година след правосъдното решение на първа инстанция, Ивайло Евтимов - Йожи и Дани Релето към този момент са на независимост, тъй като желаеха предварително освобождение от пандиза. Законът им дава тази опция, оценките им за престоя в пандиза са положителни, също така са награждавани.

„ В последна сметка страната не се е погрижила за това жертвите да бъдат овъзмъздени на 100 %. Например, с парите, които са им отсъдени като обезщетение за неимуществени вреди. Оказа се, че те могат да бъдат пуснати на независимост предварително, макар че не са платили на жертвите си. Това е безусловно неприемливо да се случва и би трябвало да се поправи в закона допустимо най-бързо “, счита журналистът.

„ Въпросът е " Има ли друга истина? ". И аз считам, че да “, споделя Киро Киров.

„ В цялата история, в случай че има поръчители, защото това нещо не се потвърди, тези поръчители не са взимали пари от цялото това нещо, техният интерес е бил различен – да се ударят избрани хора, стопански кръгове. Това са в действителност огромните въпросителни, които не се потвърдиха и доста е дребна вероятността да се изяснят в бъдеще “, счита Ангелов.