Босфорът отново се отвори за Доган
В продължение на десетина години Ахмед Доган и партията му Движение за права и свободи имаха сериозен проблем с Турция. Някога придвижването породи (и в огромна степен продължава да бъде) като политическа групировка на българските турци, която се радваше на безрезервната поддръжка на югоизточната ни съседка. По аргументи, за които и до през днешния ден не можем да бъдем сигурни, специфичната връзка на партията с Анкара изтъня и най-после се скъса. И по този начин изникна въпросът – можеше ли Движение за права и свободи да оцелее без покровителството на турската страна?
Охладняването на властта в Турция към Доган съответства с възхода на Бойко Борисов на българския политически хоризонт. Водачът на ГЕРБ се стремеше към тесни политически връзки с Партията на справедливостта и развиването (ПСР) на Реджеп Ердоган – водещата политическа мощ в Турция. Цветан Цветанов, тогава дясна ръка на Борисов, стартира да посещава партийните конгреси на ПСР, където получаваше дружелюбен банкет. Провеждаше публични срещи с представители на българските изселници в Турция, на които хвалеше ГЕРБ като партия на всички етноси в България. По едно време дори се заприказва за откриването на офиси на ГЕРБ в Турция, която до тогава се смяташе за непокътната територия на Движение за права и свободи.
Борисов надали не стана обичаният европейски водач на Ердоган –
нашият министър председател галено му викаше „ Тайпи ”, а турският президент му отвръщаше с „ приятеля ми Бойко Борисов ”. Близостта беше обяснима. Турските управляващи удържаха мигрантския поток да не се излее към границата с България. А след несполучливия опит за прелом в Турция през 2016 година българската страна постоянно политически бегълци, намерили леговище у нас. Нещо повече – Борисов стартира да играе ролята на посредник сред нашата съседка и другите страни-членки на Европейски Съюз. Например, евролидерите бяха дали обещание на Турция милиарди евро, с цел да приема назад мигрантите, напиращи от нейната територия към Стария континент. И, когато Ердоган питаше строго европейците: „ Къде са ми парите? ”, нашият Борисов повтаряше като ехтене: „ Да, къде са му парите, свърши си работата индивидът. ” В последно време дори настойчиво се приказва, че западните политици са се въздържали да поддържат митингите против българското държавно управление, тъй като не са желали да изгубят Борисов като медиатор сред себе си и своенравния турски президент.
И до момента в който връзката сред Борисов и Ердоган процъфтяваше, тази сред Доган и турския държавен глава внезапно се утежни. За това българската общност разбра едвам когато в края на 2015 година създателят на Движение за права и свободи с гръм и тропот прогони от партията Лютви Местан, който беше избрал за собствен правоприемник на лидерския пост. Причината беше, че протежето му си разреши обществено да поддържа в българския парламент Анкара в спора й с Москва поради сваления от турски изтребител съветски бомбардировач край сирийската граница. Уплашен от гнева на Доган,
Местан се укри в турското посолство в София
След като разбра, че Анкара е на негова страна, той се окопити и скоростно стартира да поставя основите на нова партия под името ДОСТ – или „ другар ” на турски език. Така акцентира турския етнически темперамент на групировката и показва близостта й с турската страна. А Движение за права и свободи упрекна, че е „ олигархично-корпоративна конструкция ”, тясно обвързана с ползите на Кремъл – в миг, в който руснаците бяха зложелател №1 на на Турция.
Така Доган се изправи пред най-голямото си политическо предизвикателство. И не тъй като имаше съперник за етническия избор в България – такива се бяха появявали неведнъж и преди, без да му основат особени проблеми. А тъй като зад Местан напълно намерено застана турската страна. Турски публични лица намерено агитираха в интерес на ДОСТ измежду изселниците в Турция. Не се поколебаха да се намесят във вътрешните работи на България като подхванат същата агитация и у нас. Сюлейман Гьокче – в оня миг дипломат в София, ходеше безусловно на всички места с Местан, с цел да показва кой е новият любимец на Анкара в България. Дипломатът възмути цялата страна като безогледно се включи в предизборната акция на ДОСТ за предварителния избор през 2017 година Междувременно стана ясно, че Доган и близкият му народен представител Делян Пеевски са получили
възбрана да влизат на територията на югоизточната ни съседка
Такава мощна акция не можеше да не се отрази на изборните резултати. Коалицията „ Обединение ДОСТ ” на Лютви Местан и Касим Дал получи 100 479 гласа, а Движение за права и свободи взе 315 976 – при 487 134 гласа на предните избори през 2014 година За придвижването това беше голям проблем, който поставяше под въпрос дотогавашната му тежест в българската политика.
За шанс на Доган неговите противници не демонстрираха особени качества като независими политици. Местан по този начин и не съумя да сътвори единна партия и бързо стартира да губи хора – било тъй като дезертираха назад към Движение за права и свободи, било тъй като той самичък ги гонеше. Не се разбра и с Касим Дал, и като резултат „ Обединение ДОСТ ” се разпадна до евроизборите през 2019 година На вота тогава Местан претърпя страховит неуспех – взе едвам 7130 гласа.
Гьокче към този момент беше отзован назад в Турция,
а наследниците му не фаворизираха обществено нито една от етническите обединения. А персоналната известност на Местан се срина, откакто се замеси в пътна злополука, в която почина бебе. Въобще стартира да наподобява, че салдото на силите натежава назад в интерес на Движение за права и свободи.
, която се организира през декември 2020 година изрично сподели, че се е случило тъкмо това. Най-голямата (и в действителност единствената) изненада на форума беше приветствието, което делегатите получиха не от кого да е, а персонално от... Реджеп Ердоган. Впечатляваща беше топлината, с която турският президент се обърна към депесарите – поздрави ги „ с най-сърдечни, усеща, любов и блян ”, назова ги „ мои братя и сестри ”, увери ги, че „ Турция ще продължава да бъде до вас ”. Значението на това обръщение за Движение за права и свободи е голямо, нищо че Ердоган леко го вгорчи, като загатна „ моя безценен другар, министър-председателя Борисов ”. Приветствието беше знак – че каквото и да се е случило сред него и Доган, то към този момент е простено и останало в предишното.
А за това
какво е направило Движение за права и свободи, с цел да заслужи подобен жест,
може би е добре да се обърнем към приветствието, което националната конференция получи от посланика на Азербайджан Наргиз Гурбанова. Ердоган оказа мощна поддръжка на кавказката страна в скорошната й война с Армения и одобри успеха на Баку като собствен персонален успех. А от думите на Гурбанова към депесарите се разбра, че те са оказали помощ на страната й на интернационално равнище. „ Членовете на Движение за права и свободи постоянно са подкрепяли гласа на истината на Азербайджан, както в България, по този начин и в европейските институции, и са допринасяли за нашите връзки с решителната си позиция в Европейския парламент, в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Парламентарната асамблея на ОССЕ. Ние приветстваме справедливия и учреден на интернационалното право курс на Движение за права и свободи по повод района на Южен Кавказ ”, сподели дипломатът. Изглежда партията на Доган тихомълком е работила зад кулисите в поддръжка на Баку, а затова и на Анкара. Това е повече от задоволително, с цел да заслужи благодарността на Ердоган.
При всички случаи ясно е, че Босфорът, до наскоро затворен за Доган, към този момент още веднъж е открит. Бъдещето на Движение за права и свободи наподобява по-ясно и несъмнено по-позитивно за партията. Остава да забележим по какъв начин ще повлияе това на изборните й резултати през 2021 г.
Охладняването на властта в Турция към Доган съответства с възхода на Бойко Борисов на българския политически хоризонт. Водачът на ГЕРБ се стремеше към тесни политически връзки с Партията на справедливостта и развиването (ПСР) на Реджеп Ердоган – водещата политическа мощ в Турция. Цветан Цветанов, тогава дясна ръка на Борисов, стартира да посещава партийните конгреси на ПСР, където получаваше дружелюбен банкет. Провеждаше публични срещи с представители на българските изселници в Турция, на които хвалеше ГЕРБ като партия на всички етноси в България. По едно време дори се заприказва за откриването на офиси на ГЕРБ в Турция, която до тогава се смяташе за непокътната територия на Движение за права и свободи.
Борисов надали не стана обичаният европейски водач на Ердоган –
нашият министър председател галено му викаше „ Тайпи ”, а турският президент му отвръщаше с „ приятеля ми Бойко Борисов ”. Близостта беше обяснима. Турските управляващи удържаха мигрантския поток да не се излее към границата с България. А след несполучливия опит за прелом в Турция през 2016 година българската страна постоянно политически бегълци, намерили леговище у нас. Нещо повече – Борисов стартира да играе ролята на посредник сред нашата съседка и другите страни-членки на Европейски Съюз. Например, евролидерите бяха дали обещание на Турция милиарди евро, с цел да приема назад мигрантите, напиращи от нейната територия към Стария континент. И, когато Ердоган питаше строго европейците: „ Къде са ми парите? ”, нашият Борисов повтаряше като ехтене: „ Да, къде са му парите, свърши си работата индивидът. ” В последно време дори настойчиво се приказва, че западните политици са се въздържали да поддържат митингите против българското държавно управление, тъй като не са желали да изгубят Борисов като медиатор сред себе си и своенравния турски президент.
И до момента в който връзката сред Борисов и Ердоган процъфтяваше, тази сред Доган и турския държавен глава внезапно се утежни. За това българската общност разбра едвам когато в края на 2015 година създателят на Движение за права и свободи с гръм и тропот прогони от партията Лютви Местан, който беше избрал за собствен правоприемник на лидерския пост. Причината беше, че протежето му си разреши обществено да поддържа в българския парламент Анкара в спора й с Москва поради сваления от турски изтребител съветски бомбардировач край сирийската граница. Уплашен от гнева на Доган,
Местан се укри в турското посолство в София
След като разбра, че Анкара е на негова страна, той се окопити и скоростно стартира да поставя основите на нова партия под името ДОСТ – или „ другар ” на турски език. Така акцентира турския етнически темперамент на групировката и показва близостта й с турската страна. А Движение за права и свободи упрекна, че е „ олигархично-корпоративна конструкция ”, тясно обвързана с ползите на Кремъл – в миг, в който руснаците бяха зложелател №1 на на Турция.
Така Доган се изправи пред най-голямото си политическо предизвикателство. И не тъй като имаше съперник за етническия избор в България – такива се бяха появявали неведнъж и преди, без да му основат особени проблеми. А тъй като зад Местан напълно намерено застана турската страна. Турски публични лица намерено агитираха в интерес на ДОСТ измежду изселниците в Турция. Не се поколебаха да се намесят във вътрешните работи на България като подхванат същата агитация и у нас. Сюлейман Гьокче – в оня миг дипломат в София, ходеше безусловно на всички места с Местан, с цел да показва кой е новият любимец на Анкара в България. Дипломатът възмути цялата страна като безогледно се включи в предизборната акция на ДОСТ за предварителния избор през 2017 година Междувременно стана ясно, че Доган и близкият му народен представител Делян Пеевски са получили
възбрана да влизат на територията на югоизточната ни съседка
Такава мощна акция не можеше да не се отрази на изборните резултати. Коалицията „ Обединение ДОСТ ” на Лютви Местан и Касим Дал получи 100 479 гласа, а Движение за права и свободи взе 315 976 – при 487 134 гласа на предните избори през 2014 година За придвижването това беше голям проблем, който поставяше под въпрос дотогавашната му тежест в българската политика.
За шанс на Доган неговите противници не демонстрираха особени качества като независими политици. Местан по този начин и не съумя да сътвори единна партия и бързо стартира да губи хора – било тъй като дезертираха назад към Движение за права и свободи, било тъй като той самичък ги гонеше. Не се разбра и с Касим Дал, и като резултат „ Обединение ДОСТ ” се разпадна до евроизборите през 2019 година На вота тогава Местан претърпя страховит неуспех – взе едвам 7130 гласа.
Гьокче към този момент беше отзован назад в Турция,
а наследниците му не фаворизираха обществено нито една от етническите обединения. А персоналната известност на Местан се срина, откакто се замеси в пътна злополука, в която почина бебе. Въобще стартира да наподобява, че салдото на силите натежава назад в интерес на Движение за права и свободи.
, която се организира през декември 2020 година изрично сподели, че се е случило тъкмо това. Най-голямата (и в действителност единствената) изненада на форума беше приветствието, което делегатите получиха не от кого да е, а персонално от... Реджеп Ердоган. Впечатляваща беше топлината, с която турският президент се обърна към депесарите – поздрави ги „ с най-сърдечни, усеща, любов и блян ”, назова ги „ мои братя и сестри ”, увери ги, че „ Турция ще продължава да бъде до вас ”. Значението на това обръщение за Движение за права и свободи е голямо, нищо че Ердоган леко го вгорчи, като загатна „ моя безценен другар, министър-председателя Борисов ”. Приветствието беше знак – че каквото и да се е случило сред него и Доган, то към този момент е простено и останало в предишното.
А за това
какво е направило Движение за права и свободи, с цел да заслужи подобен жест,
може би е добре да се обърнем към приветствието, което националната конференция получи от посланика на Азербайджан Наргиз Гурбанова. Ердоган оказа мощна поддръжка на кавказката страна в скорошната й война с Армения и одобри успеха на Баку като собствен персонален успех. А от думите на Гурбанова към депесарите се разбра, че те са оказали помощ на страната й на интернационално равнище. „ Членовете на Движение за права и свободи постоянно са подкрепяли гласа на истината на Азербайджан, както в България, по този начин и в европейските институции, и са допринасяли за нашите връзки с решителната си позиция в Европейския парламент, в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Парламентарната асамблея на ОССЕ. Ние приветстваме справедливия и учреден на интернационалното право курс на Движение за права и свободи по повод района на Южен Кавказ ”, сподели дипломатът. Изглежда партията на Доган тихомълком е работила зад кулисите в поддръжка на Баку, а затова и на Анкара. Това е повече от задоволително, с цел да заслужи благодарността на Ердоган.
При всички случаи ясно е, че Босфорът, до наскоро затворен за Доган, към този момент още веднъж е открит. Бъдещето на Движение за права и свободи наподобява по-ясно и несъмнено по-позитивно за партията. Остава да забележим по какъв начин ще повлияе това на изборните й резултати през 2021 г.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ