В превод от китайски език хунхуз“ означава червена брада“. Смята

В превод от китайски език „ хунхуз “ значи „ алена брада “. Смята се, че по този начин се е наричал един от незаконните кланове в Китай, чиито членове се дегизирали като чужденци и употребявали подправени бради, когато се приготвяли за обир. Групата става извънредно авторитетна, а името й се трансформира в нарицателно и с него наричали всеки бандит от Североизточен Китай. До началото на ХХ век хунхузите са работили освен в Китай, само че и в Далечния Изток на Руската империя.

Братя по злодейство

Хунхузите не се подчиняват на нито един център, а се  разделят на кланово-мафиотски групи. Най-известните и авторитетни банди били: „ Вълци “, „ Ядосани кучета “ и „ Змийска глава “. Малки групи в търсене на плячка обикаляли по граничните територии, а многочислени отряди се опитвали да овладеят част от територията и да събират налог от локалните селяни. Една от бандите основава лична страна на китайско-корейската граница – „ Хунхузска република Джапигу “.

Бандитските отряди достигали 500 бойци, само че има информация и за по-големи групи, въоръжени от японците. Всички хунхузи се наричали взаимно братя, само че те се подчинявали на строга подчиненост. Бандата била ръководена от лидер, чиято мощност била безспорна и групите можели да се сплотяват за осъществяване на огромни набези.

Оръжия и рекет

Хунхузите обръщат особено внимание на оръжията си и употребяват част от плячката, с цел да купят нови пушки, револвери, патрони и експлозиви. През 1880 година огромна партида пушки им е доставена от немски търговец, живеещ във Владивосток, на име Кайзер. Разбойниците стават изключително рискови след Руско-японската война. Далечният Изток бил залят от оръжия, множеството от които оставали при Хунхузите.

Хунхузи, очакващи осъществяването на смъртната присъда

Бандитите печелели от обири на добитък, грабежи, контрабанда, противозаконен рандеман на злато, отвличания и рекет. Както китайските мигранти, по този начин и съветските бизнесмени ставали жертва на хунхузите на съветска територия.

Руски разгром

От средата на деветнадесети век хунхузските групи почнали последователно да превземат Усурийския регион в Русия. В същото време те получили поддръжка от династията Манчу Цин, която се страхувала от увеличение на съветското въздействие в района. Разбойниците били подкрепяни и от локални китайски селяни, които непрекъснато се сблъсквали с съветски имигранти и администрация.

В края на декември 1867 година хунхузите стартират нахлуване. Руските и казашки села в долината на река Сучан били атакувани. В акцията взимат присъединяване няколко незаконни банди, броят на които се усилва с включилите се небогати китайски селяни, които желали да печелят като богатите северняци. Хунхузите работили по авансово квалифициран проект и се движели по река Монгуи, където убивали съветски и корейски имигранти.

Клането траяло четири месеца. Подполковник Яков Дяченко съумял да прекрати избиването на беззащитни хора. Неговият усурийски батальон от амурската казашка войска съумява да вземе самодейността и да разпръсне многочислените войски на хунхузите.

Казаците не са селяни

Добре прочут образец за действието на хунхузите на съветска територия е нападението им през 1889 година във фермата на подчинения на империята немски преселник Фридолф Хък. Къщата на фермера се намирала на отсрещния бряг на Амурския залив. Китайските разбойници пристигнали през нощта, умъртвили всички служащи и седемгодишния наследник на Фридолф, а по-късно изнасилили и обесили жена му, рускиня по генезис.

През пролетта на 1882 година хунхузите изгарят фермата на немския колонизатор Купър в залива Пластун. Те убиват двамата сина на фермера, убиват всички служащи и крадат имущество на стойност 23 хиляди рубли. Нахлуването на китайски бандити е спряно едвам след идването на казашко население в района. От 1863 година в района са издигнати 29 селища, които са били населявани от Донски, Волжки и Кубански казаци, обединени в нова Усурийска войска.

Но ограбването на такива съседи било по-скъпо: селищата прекосявали в нахлуване и почнали да побеждават китайските разбойници. Казашкият отряд на Матвей Ножин, преследвайки отряд хунхузи, минали съветската граница и неправилно съкрушили отряд на китайската гранична защита. Въпреки че императорската администрация не предизвиква дейностите на казаците, те сами откриват релативно добър ред в провинцията.

Руски и кавказки хунзуни

В началото на ХХ век китайските разбойници се появяват още веднъж в Далечния изток на Руската империя. Това е поради Руско-японската война, по време на която хунхузите поддържат Токио и провеждат саботажи в съветския гръб. Първият огромен конфликт се случва в град Бодуне, който бил атакуван от чета от 200 въоръжени бандита. Когато нападателите били завладени от плчкосването на къщи, в града дошъл отряд казаци и бойци от защитата на Китайско-източната железопътна линия.

По време на борбата половината хунхузи са разстреляни, а 20 са задържани. Оказва се, че измежду пандизчиите има 7 кавказци и няколко руснаци. Те били дезертьори и някогашни наказани, които след бягството се включили към локалните бандити. През май 1906 година тайфа от 50 хунхузи и 20 черкези атакува жп гара Пограничная.

През лятото на същата година огромна китайско-кавказка тайфа отвлича китайски търговец в Харбин. През есента на 1906 година съветски и локални крадци ограбват китайска банка. По време на Първата международна война хунхузите интензивно се въоръжават от Германия, само че по време на революцията в Русия, те отпътуват за източните провинции на Китай.

Автор: Десислава Михалева