В Бахрейн сервират алкохола в чаши за чай
В превод името на страната Бахрейн значи среща на две морета. В страната, формирана от дребни острови, има легенда, че там е бил Раят, преди да изгонят Адам и Ева и да го реалокират в Небесата. Към него се запътиха неуморимите пътешественички – кор. на БНР в Израел Феня и Искра Декало, които и коронавирусът не съумя да спре. А направлението е определено, тъй като Израел подписа Аврамическо съглашение за съдействие с няколко страни в Персийския залив и това е пробив както в политиката, по този начин и в туризма. Наистина ли Бахрейн наподобява на Рай?
Феня: Рай си е и още по какъв начин. Страната е пустинна, а в това време има стотици извори и такава вкусна вода не съм пила. На процедура няма престъпност и човек може да се разхожда умерено когато и да е на денонощието. През почивните дни по 25-километровия мост, свързващ главния остров – Бахрейн със Саудитска Арабия идват стотици коли с искащи най-малко за няколко часа да избягат от условностите на ислямските закони. В Бахрейн алкохолът не е неразрешен (въпреки че го сервират в чаши за кафе или чай), дамите не е наложително да вървят забулени. Дори в избрани дни питиетата за дами в квартала на заниманията в столицата Манама са безвъзмездни. Има и...казина.
Но още в нощта на идването ние хукнахме да слушаме обичайната музика, която се извършва единствено в четвъртък в къщата на най-известният им композитор. Не отчетохме, че поради пандемията, залата е затворена и концертът е на площада. Всички слушаха от колите си и вместо да ръкопляскат бибипкаха. Само ние, нали нямаме шофьорски книжки, изслушахме на крайник невероятното зрелище, което приключи с танци.
Искра: Необикновен беше полетът ни към Бахрейн. Пътувахме с родата на последния равин на острова, пропъден след погроми – реакция на мюсюлмани против възобновяване на еврейската страна преди 73 години. Повечето бяха възрастни хора, мечтаещи да срещнат своите съученици, другари и съседите, които са ги избавили от погромаджиите. Те имаха прелестни мемоари от детството си на острова, разказваха по какъв начин в Израел се пристигнали единствено с облеклата на гърба си, само че са работили тежко и настойчиво и съумели да изучат децата си. Сред младите има водачи, лекари, инженери и даже един от най-големите професори-аеронавти в еврейската страна. Те са хора горди. Отказали са се даже от компенсациите за убитите бойци всред внуците им, за осакатените при трудови злополуки и така нататък Повтаряха, че никой нищо не им е задължен, а минимум страната. Нямат искания и към Бахрейн за домовете си и разграбеното имущество и пари. Съжаляваха единствено, че не са съумели да спасят обзавеждането на дребната синагога, която в този момент е върната на няколкото десетки евреи, съумели да останат в страната (голямата не е възстановена). Бяха купили нова утвар и я носеха. Свитъкът на Тората в молитвения дом е подарък от Джералд Кушнер (зетят на Доналд Тръмп), който споделил, че бахрейнецът, с който разговарял, му споделил, че по-скоро би повярвал, че страната е изстреляла космонавт, в сравнение с че е сключила контракт с Израел.
Феня: В Бахрейн има остатъци от 5-хилядолетна история. Най-големият бивш храм на културата Дилмун и некропол към него се намират в южната част на Бахрейн, само че най-ценното – грънци, тотеми и бижута – могат да се видят в Националния музей. Сам по себе си музеят е забавен с архитектурата си. Прилича на обърната лодка, от националния жанр дау. Храмът в селището Барбар е отдаден на двама богове, мъжът е на мъдростта и водите – изобразяват го с течащи потоци от раменете му, и брачната половинка му – богинята на плодородието, гушнала плодове. Под храма има извор, който цялостни контейнер и подсигурява добра годишна продукция на земите в близост. Намира се в центъра на богаташки регион, в който всяка къща е като дребен замък с огромна градина. Смята се, че колкото повече дървета притежаваш, толкоз си по-богат.
Искра: Корабите, плаващи в Персийския залив, са се отбивали на островите на Бахрейн да зареждат вода и да се доставят с хранителни артикули. На-разпространени тук са фурмите. Едва ли има къща без изстисквачка на фурми. От тях се прави нещо като мед. На него и на личните си извори са дължали отстояването на дълги обсади замъци, с които островът е посипан. Ние посетихме три. През деня е забавно да се видят руините им на фона на небостъргачите, с които островите наподобяват на Дубай и Абу Даби. Но най-интересно е вечер, когато холограми „ възвръщат “ изчезналите стени и сенки на войни: араби, по-късно португалци и най-после британци. А крепостта на остров Рифа не е нужно да се възвръща. Била е непревземаема. Запазила е цялото си съоръжение и даже обзавеждането в пространствата на стражата.
Феня: Причудливите небостъргачи в столицата Манама са най-често здания на банки или тържища. Два са източниците на благосъстояния на страната: перлите и нефтът. Доскоро със закон е било неразрешено чужденци да ловят бисери. Сега се излиза с лодка и на гмуркачите е разрешено да извадят най-много 16 стриди. Бисери в тях рядко откриват, само че угощението си коства. Гледката е неописуема. Наоколо се стрелкат пъстри рибки. Водачът дава на всеки от гмуркащите се ритон и ги води до извор под водата, посред морето, от където пълнят прясна вода.
Гледката на остров Рифа не е толкоз идилична. Край пътя се вият три тръби, прокарващи нефт към рафинериите. В маранята се обрисуват нефтените кули. Пясъкът е сив в унисон с работническите общежития, контрастиращи на наподобяващите на дворци имения на притежателите на сонди.
Искра: Но най-голямото благосъстояние на тези острови са хората. В огромната джамия " Ал Фатих " жена в дълга черна абая предложи да ни стане безвъзмезден гид. Освен за 4-тонния полилей от камъни сваровски, за стъкления купол с витражи и ажурните арабески на прозорците, които хвърлят сходни на дантели, сенки върху копринените килими, тя ни описа и за обичаите на страната.
Например, богаташките къщи имат ледник пред входа за прислугата. Там се слага опакована храна, останала от обеда или вечерята. Предназначена е за бедните или всеки, който има потребност. Екскурзоводката отхвърляше само да дава отговор на персонални въпроси. Но типът ѝ много подсказваше за нея. Абаята ѝ бе обсипана с пришити едри перли. Струваше цяло положение (в страната е неразрешен вносът на подправени бисери или имитации)...
Туризмът е относително нов бранш. Построили са многочислени хотели за посетителите на надпреварите на пистата за Формула 1, която съперничи на тези в Абу Даби. Подготвили са екскурзоводи на разнообразни езици. Но нямат центрове за туристическа информация, да вземем за пример. Съвсем непринудено с тази задача се зае диспечерката на централната автогара. Тя ни сочеше с кой рейс можем да стигнем до един или различен туристически обект. Пишеше ни на коя спирка да слезем и даваше указания на водачите да ни спрат и без спирка покрай забележителностите.
Не срещнахме недобронамерени хора. За тях туристите са в действителност посетители и се употребяват от прословутото арабско гостолюбие. Върхът на учудването ни бе, когато се загубихме измежду пустинята и възрастен шейх, който пътуваше през нея непринудено, се отклони от маршрута си и ни закара с джипа си до следващата цитадела, на която искахме да се полюбуваме...
Снимки – Феня и Искра Декало
Феня: Рай си е и още по какъв начин. Страната е пустинна, а в това време има стотици извори и такава вкусна вода не съм пила. На процедура няма престъпност и човек може да се разхожда умерено когато и да е на денонощието. През почивните дни по 25-километровия мост, свързващ главния остров – Бахрейн със Саудитска Арабия идват стотици коли с искащи най-малко за няколко часа да избягат от условностите на ислямските закони. В Бахрейн алкохолът не е неразрешен (въпреки че го сервират в чаши за кафе или чай), дамите не е наложително да вървят забулени. Дори в избрани дни питиетата за дами в квартала на заниманията в столицата Манама са безвъзмездни. Има и...казина.
Но още в нощта на идването ние хукнахме да слушаме обичайната музика, която се извършва единствено в четвъртък в къщата на най-известният им композитор. Не отчетохме, че поради пандемията, залата е затворена и концертът е на площада. Всички слушаха от колите си и вместо да ръкопляскат бибипкаха. Само ние, нали нямаме шофьорски книжки, изслушахме на крайник невероятното зрелище, което приключи с танци.
Искра: Необикновен беше полетът ни към Бахрейн. Пътувахме с родата на последния равин на острова, пропъден след погроми – реакция на мюсюлмани против възобновяване на еврейската страна преди 73 години. Повечето бяха възрастни хора, мечтаещи да срещнат своите съученици, другари и съседите, които са ги избавили от погромаджиите. Те имаха прелестни мемоари от детството си на острова, разказваха по какъв начин в Израел се пристигнали единствено с облеклата на гърба си, само че са работили тежко и настойчиво и съумели да изучат децата си. Сред младите има водачи, лекари, инженери и даже един от най-големите професори-аеронавти в еврейската страна. Те са хора горди. Отказали са се даже от компенсациите за убитите бойци всред внуците им, за осакатените при трудови злополуки и така нататък Повтаряха, че никой нищо не им е задължен, а минимум страната. Нямат искания и към Бахрейн за домовете си и разграбеното имущество и пари. Съжаляваха единствено, че не са съумели да спасят обзавеждането на дребната синагога, която в този момент е върната на няколкото десетки евреи, съумели да останат в страната (голямата не е възстановена). Бяха купили нова утвар и я носеха. Свитъкът на Тората в молитвения дом е подарък от Джералд Кушнер (зетят на Доналд Тръмп), който споделил, че бахрейнецът, с който разговарял, му споделил, че по-скоро би повярвал, че страната е изстреляла космонавт, в сравнение с че е сключила контракт с Израел.
Феня: В Бахрейн има остатъци от 5-хилядолетна история. Най-големият бивш храм на културата Дилмун и некропол към него се намират в южната част на Бахрейн, само че най-ценното – грънци, тотеми и бижута – могат да се видят в Националния музей. Сам по себе си музеят е забавен с архитектурата си. Прилича на обърната лодка, от националния жанр дау. Храмът в селището Барбар е отдаден на двама богове, мъжът е на мъдростта и водите – изобразяват го с течащи потоци от раменете му, и брачната половинка му – богинята на плодородието, гушнала плодове. Под храма има извор, който цялостни контейнер и подсигурява добра годишна продукция на земите в близост. Намира се в центъра на богаташки регион, в който всяка къща е като дребен замък с огромна градина. Смята се, че колкото повече дървета притежаваш, толкоз си по-богат.
Искра: Корабите, плаващи в Персийския залив, са се отбивали на островите на Бахрейн да зареждат вода и да се доставят с хранителни артикули. На-разпространени тук са фурмите. Едва ли има къща без изстисквачка на фурми. От тях се прави нещо като мед. На него и на личните си извори са дължали отстояването на дълги обсади замъци, с които островът е посипан. Ние посетихме три. През деня е забавно да се видят руините им на фона на небостъргачите, с които островите наподобяват на Дубай и Абу Даби. Но най-интересно е вечер, когато холограми „ възвръщат “ изчезналите стени и сенки на войни: араби, по-късно португалци и най-после британци. А крепостта на остров Рифа не е нужно да се възвръща. Била е непревземаема. Запазила е цялото си съоръжение и даже обзавеждането в пространствата на стражата.
Феня: Причудливите небостъргачи в столицата Манама са най-често здания на банки или тържища. Два са източниците на благосъстояния на страната: перлите и нефтът. Доскоро със закон е било неразрешено чужденци да ловят бисери. Сега се излиза с лодка и на гмуркачите е разрешено да извадят най-много 16 стриди. Бисери в тях рядко откриват, само че угощението си коства. Гледката е неописуема. Наоколо се стрелкат пъстри рибки. Водачът дава на всеки от гмуркащите се ритон и ги води до извор под водата, посред морето, от където пълнят прясна вода. Гледката на остров Рифа не е толкоз идилична. Край пътя се вият три тръби, прокарващи нефт към рафинериите. В маранята се обрисуват нефтените кули. Пясъкът е сив в унисон с работническите общежития, контрастиращи на наподобяващите на дворци имения на притежателите на сонди.
Искра: Но най-голямото благосъстояние на тези острови са хората. В огромната джамия " Ал Фатих " жена в дълга черна абая предложи да ни стане безвъзмезден гид. Освен за 4-тонния полилей от камъни сваровски, за стъкления купол с витражи и ажурните арабески на прозорците, които хвърлят сходни на дантели, сенки върху копринените килими, тя ни описа и за обичаите на страната.
Например, богаташките къщи имат ледник пред входа за прислугата. Там се слага опакована храна, останала от обеда или вечерята. Предназначена е за бедните или всеки, който има потребност. Екскурзоводката отхвърляше само да дава отговор на персонални въпроси. Но типът ѝ много подсказваше за нея. Абаята ѝ бе обсипана с пришити едри перли. Струваше цяло положение (в страната е неразрешен вносът на подправени бисери или имитации)...
Туризмът е относително нов бранш. Построили са многочислени хотели за посетителите на надпреварите на пистата за Формула 1, която съперничи на тези в Абу Даби. Подготвили са екскурзоводи на разнообразни езици. Но нямат центрове за туристическа информация, да вземем за пример. Съвсем непринудено с тази задача се зае диспечерката на централната автогара. Тя ни сочеше с кой рейс можем да стигнем до един или различен туристически обект. Пишеше ни на коя спирка да слезем и даваше указания на водачите да ни спрат и без спирка покрай забележителностите.
Не срещнахме недобронамерени хора. За тях туристите са в действителност посетители и се употребяват от прословутото арабско гостолюбие. Върхът на учудването ни бе, когато се загубихме измежду пустинята и възрастен шейх, който пътуваше през нея непринудено, се отклони от маршрута си и ни закара с джипа си до следващата цитадела, на която искахме да се полюбуваме...
Снимки – Феня и Искра Декало
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ