Нов албум запознава меломаните с музиката на фамилия Кожелух
В предаването " Алегро виваче " по стратегия " Хоризонт " имаме удоволствието да представим премиерно за България новия музикален план на швейцарския, воден от Леонардо Муции, в който звучат творби на малкопознатите композитори от Бохемия Ян Антонин Кожелух и неговия малко по-млад братовчед Леополд Кожелух - съвременници на виенските класици Хайдн, Моцарт и Бетовен, даже с една забавна детайлност - Леополд Кожелух е правоприемник на Моцарт като капелмайстор и дворцов композитор във Виена от 1792 до гибелта му през 1818 година
Маестро Леонардо Муции е отдал много от времето си, с цел да преоткрие и пресъздаде дружно с сътрудниците си този изчистен, грациозен, любезен жанр. Неговият отбор от елитни музиканти, който репетира в Базел, употребява принадлежности от епохата - щрайхът е с кожени струни и старинни лъкове, а духовите принадлежности са натурални.
“Това, което се опитваме да вършим с този оркестър, е да откриваме нов репертоар. Разбира се, ние изпълняваме Моцарт, Хайдн и всички велики композитори от класицизма, само че се стараем да подчертаваме и върху създатели и музикални произведения, които не се извършват постоянно. Това значи, че работим със експерти - откриватели и музиколози - търсим партитури, които, съгласно нас, заслужават да бъдат преоткрити и изпълнявани. Важно е да отбележа, че " Камерата Русо " е ориентиран към класическия репертоар. Най-често ансамблите, които свирят на старинни принадлежности, се концентрират върху барока, само че не са толкоз доста тези като нас, които свирят класика и романтика. Естествено, сантименталният репертоар изисква по-голям състав, което води и до по-големи финансови потребности, само че с класическия репартоар ние се оправяме отлично. ”
Маестро Муции описа и по какъв начин се е стигнало до издаването на албума с творби на семейството Кожелух:
“Идеята за този компактдиск беше на Серджо Ацолини - извънреден фаготист - солист и изтъкнат професор в Музикалната академия в Базел, където е основана и " Камерата Русо ". Той се е насочил към бароков и типичен репертоар, който извършва на автентичен фагот от XVIII век. Решихме да изградим програмата към семейството Кожелух, която има специлно място в историята. Името Ян Антонин Кожелух е било обещано на двама души, и двамата - композитори от Бохемия. Братовчеди са били, с към 9 години разлика във възрастта. По-младият е учил при по-възрастния, по тази причина като жанр са доста близки. Дори когато слушаме музиката им, мъчно бихме определили кой от двамата е създателят. Много си наподобяват. Но по-младият Кожелух напуща Прага и отпътува за Виена, където взема решение да промени името си на Леополд. И оттова нататък към този момент става по-лесно да се разграничи чия е композицията, тъй като преди този момент е съвсем невероятно. ”
“В албума записахме Концерт за фагот в До мажор от Ян Антонин Кожелух, който е добре прочут на фаготистите, тъй като те нямат чак толкоз доста солов репертоар. Ние открихме и втори Концерт за фагот - в Си-бемол мажор, само че от Леополд Кожелух. И това е международна премиера на запис - можете да чуете творбата за първи път точно в този компактдиск. Добавихме и Концерт за обой от Ян Антонин със солист Джовани Де Анжели и за край - Симфония в Сол мажор още веднъж от Леополд Кожелух - в типичния жанр от романтизма “Sturm und Drang ” ( " Буря и напън " ) - в действителност това е нещо, което си коства да се чуе, съгласно мен. ”
Интересна детайлност в работата на диригента Леонардо Муции е, че когато приготвя непознати творби, постоянно попада на неиздадени манускрипти и се постанова да сформира и отпечатва партитура и щимове за оркестъра. Но музикантите от " Камерата Русо " са привикнали бързо да четат и ръкописни ноти.
“Проблемът е, че постоянно нямаме партитура - подобен беше казусът с До-мажорния концерт. Трябваше да си напечатаме партитура, тъй като не можехме да разчетем оригинала. Вече имаме тези ноти и можем да ги изпълняваме. Случва се щимовете за другите партии да са доста чисто изписани и да може да се свири непосредствено от тях, само че от време на време се вижда, че са писани доста небрежно и липсват значими графични елементи. Не са точни и изпълнителите би трябвало да решат какво да изсвирят. Не е същото, в случай че имаш отпечатани щимове - с ясни ноти и динамичности. ”
Леонардо Муции показа още, че държи преди да запише една стратегия с " Камерата Русо ", първо да я показват на публиката с концерти. Маестрото е уверен, че Концертът за фагот на Ян Антонин Кожелух не отстъпва по нищо на този от Волфганг Амадеус Моцарт, дори в противен случай.
“Не би трябвало да се поддаваме на предубеждението, че когато една творба не е открита и изпълнявана в наши дни, значи не е хубава ” - уверен е Леонардо Муции.
Маестро Леонардо Муции е отдал много от времето си, с цел да преоткрие и пресъздаде дружно с сътрудниците си този изчистен, грациозен, любезен жанр. Неговият отбор от елитни музиканти, който репетира в Базел, употребява принадлежности от епохата - щрайхът е с кожени струни и старинни лъкове, а духовите принадлежности са натурални. “Това, което се опитваме да вършим с този оркестър, е да откриваме нов репертоар. Разбира се, ние изпълняваме Моцарт, Хайдн и всички велики композитори от класицизма, само че се стараем да подчертаваме и върху създатели и музикални произведения, които не се извършват постоянно. Това значи, че работим със експерти - откриватели и музиколози - търсим партитури, които, съгласно нас, заслужават да бъдат преоткрити и изпълнявани. Важно е да отбележа, че " Камерата Русо " е ориентиран към класическия репертоар. Най-често ансамблите, които свирят на старинни принадлежности, се концентрират върху барока, само че не са толкоз доста тези като нас, които свирят класика и романтика. Естествено, сантименталният репертоар изисква по-голям състав, което води и до по-големи финансови потребности, само че с класическия репартоар ние се оправяме отлично. ”
Маестро Муции описа и по какъв начин се е стигнало до издаването на албума с творби на семейството Кожелух:
“Идеята за този компактдиск беше на Серджо Ацолини - извънреден фаготист - солист и изтъкнат професор в Музикалната академия в Базел, където е основана и " Камерата Русо ". Той се е насочил към бароков и типичен репертоар, който извършва на автентичен фагот от XVIII век. Решихме да изградим програмата към семейството Кожелух, която има специлно място в историята. Името Ян Антонин Кожелух е било обещано на двама души, и двамата - композитори от Бохемия. Братовчеди са били, с към 9 години разлика във възрастта. По-младият е учил при по-възрастния, по тази причина като жанр са доста близки. Дори когато слушаме музиката им, мъчно бихме определили кой от двамата е създателят. Много си наподобяват. Но по-младият Кожелух напуща Прага и отпътува за Виена, където взема решение да промени името си на Леополд. И оттова нататък към този момент става по-лесно да се разграничи чия е композицията, тъй като преди този момент е съвсем невероятно. ” “В албума записахме Концерт за фагот в До мажор от Ян Антонин Кожелух, който е добре прочут на фаготистите, тъй като те нямат чак толкоз доста солов репертоар. Ние открихме и втори Концерт за фагот - в Си-бемол мажор, само че от Леополд Кожелух. И това е международна премиера на запис - можете да чуете творбата за първи път точно в този компактдиск. Добавихме и Концерт за обой от Ян Антонин със солист Джовани Де Анжели и за край - Симфония в Сол мажор още веднъж от Леополд Кожелух - в типичния жанр от романтизма “Sturm und Drang ” ( " Буря и напън " ) - в действителност това е нещо, което си коства да се чуе, съгласно мен. ”
Интересна детайлност в работата на диригента Леонардо Муции е, че когато приготвя непознати творби, постоянно попада на неиздадени манускрипти и се постанова да сформира и отпечатва партитура и щимове за оркестъра. Но музикантите от " Камерата Русо " са привикнали бързо да четат и ръкописни ноти.
“Проблемът е, че постоянно нямаме партитура - подобен беше казусът с До-мажорния концерт. Трябваше да си напечатаме партитура, тъй като не можехме да разчетем оригинала. Вече имаме тези ноти и можем да ги изпълняваме. Случва се щимовете за другите партии да са доста чисто изписани и да може да се свири непосредствено от тях, само че от време на време се вижда, че са писани доста небрежно и липсват значими графични елементи. Не са точни и изпълнителите би трябвало да решат какво да изсвирят. Не е същото, в случай че имаш отпечатани щимове - с ясни ноти и динамичности. ” Леонардо Муции показа още, че държи преди да запише една стратегия с " Камерата Русо ", първо да я показват на публиката с концерти. Маестрото е уверен, че Концертът за фагот на Ян Антонин Кожелух не отстъпва по нищо на този от Волфганг Амадеус Моцарт, дори в противен случай.
“Не би трябвало да се поддаваме на предубеждението, че когато една творба не е открита и изпълнявана в наши дни, значи не е хубава ” - уверен е Леонардо Муции.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ