Дуел в писма VIII. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Ако Европа има бъдеще, то е в Централна и Източна Европа
В последния си текст от нашия Дуел в писма проф. Евгений Дайнов повдигна въпроса какво е привилегия и какво е достижение. Ето отговора на неговия конкурент Тончо Краевски.
Драги Евгений,
Наистина посетих Будапеща преди две седмици и не мога да скрия какъв брой доста ми хареса. Вече съм уверен, че в случай че Европа има бъдеще, то ще се намира някъде там - в Централна и Източна Европа. Там към момента носят тези локални особености - в архитектурата, в етническия състав, в религията и други - които безмълвно разкриват европейщината, каквато я познаваме от класическата литература и историята на Европа. Там глобализацията се задъхва, някак си не може да асимилира народите, които са изстрадали към този момент пребогато под руски диктат и в този момент повече от всичко желаят да намерят своя личен облик, да помислят за себе си като за индивид, а не обект на историческите и геополитическите процеси.
Даването на леговище на този българофоб (с дядо българин), Никола Груевски, доста ме ядоса. Орбан натрупа с това черни точки по отношение на България, които ще се наложи да изкупува.
Ти обаче неправилно си разчел приемането на “нелегалния мигрант ” с дипломатическа защита като подигравка и вреда за Орбан. Напротив, тази преживелица удостоверява концепцията на Шмит, че суверенитетът е способността да решаваш за изключението. Либералният легализъм на Европейски Съюз, с неговите гладки стени и правоъгълни форми, не допуска съществуването на изключения.
Разбира се, всички знаем от обикновен житейски опит, че изключения има и че не всяка рецесия може да бъде планувана и нормирана - нито в персоналния ни живот, нито в механичните процедури на демократичната народна власт. Тогава някой би трябвало да вземе решение и в случай че той не е избран със закон, същият ще се появи стихийно. Ето да вземем за пример, в разгара на мигрантската рецесия, Европейски Съюз не беше в положение да наложи незабавни ограничения, като в това време пречеше с регламентите си на националните страни да вземат такива. Страните, които имаха задоволително воля в оня миг, просто си затвориха границите и след това се опълчиха на безобразната концепция за квотно систематизиране.
Друг образец - еврокризата с Гърция. Нямаше орган, който да реши за изключението, по тази причина той породи от единствено себе си. Този “орган ” беше Тройката, групата на МВФ, ЕЦБ и Европейска комисия, която даже не беше юридическо лице и никой закон не й беше дал власт да договаря с Гърция. Онова което сториха тогава не беше по никакъв начин съобразено с правилото за господство на правото. The joke is on them.
Казваш, че те развеселява падението на самовлюбените. По този мотив, забавно ще бъде да обсъдим най-самовлюбения падащ през последните дни - император Макрон. Наблюдаваш ли митингите против него? От демократичната общественост не се чуват никакви мнения. На мен доста ми хареса определението на Брендан О’Нийл в Spectator, който ги назова “първото всеобщо въстание против еко-елитизма ”.
Данъците върху горивото, които Макрон усили, с цел да извърши екологичната петилетка на Европейски Съюз, стигнаха до джоба на елементарните хора. Французите се подвигнаха, най-левите паралелно до най-десните (не беше ли това фантазията на демократичната общественост?), с цел да кажат “не може повече ”. Пламъците и кръвта по улиците на Париж са страшни, само че и вълнуващи - те свидетелстват за народ, който още не е изгубил волята си за облик и отхвърля да се разпадне на съставните си елементи. Освен това свидетелства и какъв въздух под налягане е Макрон. Човекът, който трябваше да спре популистката вълна (не единствено във Франция, а и в Европа!), в този момент е натрупал същинско популистко цунами против себе си. Свободното рухване на рейтинга му надолу беше първият огромен признак, митингите потвърдиха диагнозата. Макрон беше определен просто тъй като не беше Льо Пен; той не беше претендент на ентусиазма, а на неохотата; не не Движението (En Marche!), a на Безизходицата. Не това ни говореха обаче “достоверните ” и “реномираните ” медиите, които се бяха заели с персоналния му пиар, преувеличаваха и превъзнасяха триумфите му, предсказваха му велико бъдеще и историческа роля. The Economist толкоз превъртяха, че му направиха колаж по какъв начин върви по вода... Истински умозрителен балон, единствено че в политиката. Дано не си се излъгал и ти да инвестираш очаквания в него…
Твой,
Тончо
Предишните писма можете да прочетете тук:
Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите
Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният план е Вавилонска кула
Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да създадем по този начин, че някои хора да не решат, че са по-висши
Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме в действителност?
Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари
Дуел в писма VI: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравноправие е плод на човешката независимост
Дуел в писма VII: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Какво е Привилегия и какво е Постижение
Драги Евгений,
Наистина посетих Будапеща преди две седмици и не мога да скрия какъв брой доста ми хареса. Вече съм уверен, че в случай че Европа има бъдеще, то ще се намира някъде там - в Централна и Източна Европа. Там към момента носят тези локални особености - в архитектурата, в етническия състав, в религията и други - които безмълвно разкриват европейщината, каквато я познаваме от класическата литература и историята на Европа. Там глобализацията се задъхва, някак си не може да асимилира народите, които са изстрадали към този момент пребогато под руски диктат и в този момент повече от всичко желаят да намерят своя личен облик, да помислят за себе си като за индивид, а не обект на историческите и геополитическите процеси.
Даването на леговище на този българофоб (с дядо българин), Никола Груевски, доста ме ядоса. Орбан натрупа с това черни точки по отношение на България, които ще се наложи да изкупува.
Ти обаче неправилно си разчел приемането на “нелегалния мигрант ” с дипломатическа защита като подигравка и вреда за Орбан. Напротив, тази преживелица удостоверява концепцията на Шмит, че суверенитетът е способността да решаваш за изключението. Либералният легализъм на Европейски Съюз, с неговите гладки стени и правоъгълни форми, не допуска съществуването на изключения.
Разбира се, всички знаем от обикновен житейски опит, че изключения има и че не всяка рецесия може да бъде планувана и нормирана - нито в персоналния ни живот, нито в механичните процедури на демократичната народна власт. Тогава някой би трябвало да вземе решение и в случай че той не е избран със закон, същият ще се появи стихийно. Ето да вземем за пример, в разгара на мигрантската рецесия, Европейски Съюз не беше в положение да наложи незабавни ограничения, като в това време пречеше с регламентите си на националните страни да вземат такива. Страните, които имаха задоволително воля в оня миг, просто си затвориха границите и след това се опълчиха на безобразната концепция за квотно систематизиране.
Друг образец - еврокризата с Гърция. Нямаше орган, който да реши за изключението, по тази причина той породи от единствено себе си. Този “орган ” беше Тройката, групата на МВФ, ЕЦБ и Европейска комисия, която даже не беше юридическо лице и никой закон не й беше дал власт да договаря с Гърция. Онова което сториха тогава не беше по никакъв начин съобразено с правилото за господство на правото. The joke is on them.
Казваш, че те развеселява падението на самовлюбените. По този мотив, забавно ще бъде да обсъдим най-самовлюбения падащ през последните дни - император Макрон. Наблюдаваш ли митингите против него? От демократичната общественост не се чуват никакви мнения. На мен доста ми хареса определението на Брендан О’Нийл в Spectator, който ги назова “първото всеобщо въстание против еко-елитизма ”.
Данъците върху горивото, които Макрон усили, с цел да извърши екологичната петилетка на Европейски Съюз, стигнаха до джоба на елементарните хора. Французите се подвигнаха, най-левите паралелно до най-десните (не беше ли това фантазията на демократичната общественост?), с цел да кажат “не може повече ”. Пламъците и кръвта по улиците на Париж са страшни, само че и вълнуващи - те свидетелстват за народ, който още не е изгубил волята си за облик и отхвърля да се разпадне на съставните си елементи. Освен това свидетелства и какъв въздух под налягане е Макрон. Човекът, който трябваше да спре популистката вълна (не единствено във Франция, а и в Европа!), в този момент е натрупал същинско популистко цунами против себе си. Свободното рухване на рейтинга му надолу беше първият огромен признак, митингите потвърдиха диагнозата. Макрон беше определен просто тъй като не беше Льо Пен; той не беше претендент на ентусиазма, а на неохотата; не не Движението (En Marche!), a на Безизходицата. Не това ни говореха обаче “достоверните ” и “реномираните ” медиите, които се бяха заели с персоналния му пиар, преувеличаваха и превъзнасяха триумфите му, предсказваха му велико бъдеще и историческа роля. The Economist толкоз превъртяха, че му направиха колаж по какъв начин върви по вода... Истински умозрителен балон, единствено че в политиката. Дано не си се излъгал и ти да инвестираш очаквания в него…
Твой,
Тончо
Предишните писма можете да прочетете тук:
Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите
Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният план е Вавилонска кула
Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да създадем по този начин, че някои хора да не решат, че са по-висши
Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме в действителност?
Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари
Дуел в писма VI: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравноправие е плод на човешката независимост
Дуел в писма VII: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Какво е Привилегия и какво е Постижение
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ