В последните няколко седмици правителство, парламент, общини и граждани се

В последните няколко седмици държавно управление, парламент, общини и жители се лутат в неразбиране какво се случва с програмата за възобновяване на многофамилните жилищни здания. предизвестеното неодобрение на над 3000 неодобрени сдружения на притежателите рефлектира непосредствено върху локалните управляващи.  На тях това изобщо не им хареса и използваха опциите си, с цел да пренесат напрежението върху държавното управление и Народното събрание. В парламентарните полемики, типично, се чуха мнения, които до този миг не бяха влизали в публичното пространство и провокираха спомагателен безпорядък и комплициране. Така да вземем за пример министърът на районното развиване и благоустройството Андрей Цеков съобщи, че след диалози с Министерството на финансите ще бъде даден мандат на Българската банка за развиване да създаде финансов инструмент, с който да се отпускат заеми на сдруженията които желаят да се включат в идващия стадий на програмата изискващ 20% съфинансиране от притежателите. Не е ясно обаче по какъв начин този инструмент може да бъде основан до 10 февруари, когато сдруженията би трябвало да подадат кандидатурите си за този стадий. Чуха се и отзиви в поддръжка на връщането на 100% грантов съставен елемент, освен това с причини, които не отиват на другояче способени представители на комисията по енергетика. Особено любознание провокира съждението, че спестяванията от миналата стратегия са довели до експорт на ток в прилежащи страни. Още по тематиката 18 яну 2024 17 яну 2024 За всеки решил да намерения повече от минута върху тематиката, сходно умозаключение би довело да въпроса дали нямаше да тънем в самодоволство и лукс, в случай че бяхме съумели да реализираме освен това от пренебрежимия 0,4% годишен ритъм на възобновяване за последните 10 години в следствие от 100-процентовия грант. С покачване на вежди ще се запитаме и дали в този момент, откакто към този момент не можем да изнасяме скъпия ток от ТЕЦ-овете, ще пробиваме дупки в стените, с цел да го осъществяваме на вътрешния пазар, само че дано оставим този въпрос за края на публикацията. А на въпроса кое е „ заслужено саниране ” ще отговорим, че допустимо най-несправедливото е парите на всички данъкоплатци да отиват в един извънредно стеснен кръг от притежатели на частни парцели. Трябва ли да се реализира програмата с 20% самоучастие?  Това, което би трябвало да стане, е да стартират да се реализират непрекъснати стратегии със самоучастие на притежателите. Няма никакъв метод парите за сградно възобновяване да доближат до повече хора, в случай че продължи порочната процедура на кампанийното 100% грантово финансиране. Именно за това вторият стадий на програмата, който изисква 20% съфинансиране, би трябвало да бъде сбъднат непременно - тъй като в противоположен случай поддръжниците на тезата, че сме най-големите неудачници и нищо друго с изключение на 100% грант не може да се случи в България, ще имат още един коз в ръката си. Фактите обаче са други: програмата има риск да се провали не тъй като се чака съфинансиране от страна на жителите, а тъй като няма безусловно никакви принадлежности, които да им оказват помощ да намерят нужните средства и да преодолеят многочислените административни, осведомителни и механически проблеми, които срещат в процеса.  За страдание повода за това е безспорното отвращение на държавни управления от всички политически сили да влагат време и старания в създаването на такива принадлежности. От повече от две години се знаеше, че този миг ще пристигна, само че по този начин и не беше осъществен финансов артикул, от който сдруженията на притежателите да могат да се възползват за обезпечаване на самоучастието си. Няма разновидности за в допълнение подкрепяне на най-уязвимите притежатели, не се знае и от кое място може да се получи техническа помощ за реализиране на плановете. Ако сме желали програмата да се провали, нямаше по какъв начин да създадем по-добри условия за това. Какво мислят общините?  Общините и в частност тяхното политическо управление понесоха най-големите вреди от  недомисления дизайн на програмата за възобновяване. Поемайки ролята да ръководят самостоятелните планове, недоволството на жителите беше ориентирано към точно тях, и надлежно няма по какъв начин да ни учудва реакцията на доста от кметовете след оповестяването на резултатите от първия стадий на програмата. Част от общините се сплотиха в декларация, в която упорстват за 100% грант за всички кандидатствали планове – с ясното схващане, че това най-вероятно няма да се случи, само че с вярата да омекотят политическия резултат от недоволството на жителите. В тази декларация обаче бе застъпена тезата, че в случай че продължаваме по този начин, с кампанийни мероприятия и без непрекъснато настояща стратегия, резултатите ще бъдат постоянно едни и същи. След среща с министър Цеков, Националното съдружие на общините в Република България също разгласява мнение, в което се упорства за поредност в политиките и за реализация на финансов инструмент, който да разреши самоучастието на жителите. Новината в действителност е извънредно добра: даже и локалните управляващи, които в множеството случаи са проводник на концепцията за оптималната финансова поддръжка от страна на страната, схванаха, че последващо повтаряне на този модел ще докара само до повишаване на напрежението. Остава въпросът какъв ще бъде този финансов инструмент и по кое време ще стартира да работи? Стандартният отговор на държавното управление от последните четири години - че изчакваме основаването на Националния декарбонизационен фонд (НДФ), към този момент стопира да има резултат.  Какво съставлява Националният декарбонизационен фонд?  За страдание с всеки минал ден този фонд се доближава към митологията на плануваните, само че неосъществени финансови механизми. До огромна степен това се дължи на непоследователността на политиките, която е водещата причина за зараждащото публично напрежение. За първи път този фонд беше упоменат в първата версия на Интегрирания народен проект в региона на енергетиката и климата под името „ Национален механизъм за финансиране на енергийна успеваемост (НМФЕЕ) “, с размер от 7,8 милиарда лв.. Интересното в този проект беше, че в бранша на семействата се чакаха 20-кратно по-големи вложения в „ съоръжение “, в сравнение с „ директни вложения в успеваемост “ - извънредно нелогично, защото без значение от неналичието на формулировка, резултатът от обновяването на сградната обвивка (което несъмнено е „ директна инвестиция “) би следвало да е водещ. След това НДФ вярно беше разпознат като водещ инструмент в Дългосрочната национална тактика за сградно възобновяване. На тази основа беше поискана техническа помощ от Европейската комисия и екип, управителен от Европейската капиталова банка, предложи на българското държавно управление четири решения за неговото структуриране. Те, следвайки заданието, бяха съсредоточени единствено и единственото върху сградния бранш. Тези решения не бяха признати, само че за сметка на това, в края на 2022 година Министерски съвет се насочи към собствен личен, пети вид - опцията за преструктурирането на Фонда за енергийна успеваемост и възобновими източници (ФЕЕВИ) в НДФ.  От този миг нататък, в продължение на девет месеца, придвижване по тематиката в общественото пространство на практика нямаше. Объркването е пълно… През есента на 2023 година обаче, Министерство на енергетиката разгласи конкурс за нов фонд управител на ФЕЕВИ, с експлицитното напътствие трансформацията към Национален декарбонизационен фонд с оглед решението на Министерски съвет да не се взема поради от участниците. Този конкурс беше извършен, бяха подадени две кандидатури, само че резултатите към момента не са оповестени. Малко по-късно, на 22 декември, беше оповестен за публично разискване вид на актуализирания Интегриран народен проект в региона на енергетиката и климата, в който НДФ е още веднъж обявен като мярка с бюджетен размер от същите 7,8 милиарда лв., ориентирана към планове в най-разнообразни браншове - семейства, промишленост, услуги, превоз.  През януари 2024 година пък Министерство на енергетиката разгласи, че се приготвят промени в Закона за енергийната успеваемост, с които въпреки всичко ФЕЕВИ ще бъде преобразуван в Национален декарбонизационен фонд.  С оглед на обстоятелството, че ФЕЕВИ има капитализация от 20 милиона лв. и извънредно стеснен човешки личен състав, а бъдещият фонд управител няма по какъв начин да е планувал в концепцията си за ръководство трансформацията в големия, близо 8-милиарден НДФ, остава въпросът какви ще са идващите стъпки към реализирането на тази промяна и за какво беше извършен въпросният конкурс? А може би даже още по-важният въпрос е дали този фонд ще бъде ориентиран към сградния бранш, където публичният интерес и капиталовата нужда са извънредно огромни, или с новата дефиниция в ИНПЕК средствата ще бъдат трансферирани към браншове, в които реализацията им е доста по-лесна и безпроблемна? Какво би трябвало да се направи?  Преди всичко би трябвало да се обезпечи изясненост, бистрота и междуинституционална съгласуваност. Ключова роля в разрешаването на проблемите ще има конференцията „ “, която ще се организира на 30 януари в София. Очаква се няколко министерства да дадат повече уточнения на назрелите проблеми. Самата конференция може и да помогне, въпреки че е нужна непрекъсната дискусионна платформа, в която тези тематики да бъдат регулярно поставяни на вниманието на професионалната общественост и медиите. По-важното в този момент обаче е: 1) да се направи всичко допустимо вторият стадий на програмата с 20% самоучастие да е сполучлив, и 2) оптимално бързо да започва непрекъснато настояща стратегия, която да притегля са финансиране от страна на притежателите по ясно избрани правила и да даде опция на бизнеса и финансовите институции да генерират потенциал и да обезпечат подкрепящите принадлежности. Ако не успеем да се оправим с това, оставаме в хипотезата големи обществени средства да бъдат употребяват за добиване на конюнктурни политически дивиденти без никакъв действителен резултат върху потреблението на сила, разноските на семействата, резултатите за бизнеса и благосъстоянието на обществото. За страдание обаче това към момента се оказва много привлекателна концепция за хората, които сме натоварили с отговорността да вземат решения…