Ледено изкачване на Ниагара
В последните дни светът се прехласва освен по падналия сняг в Сахара, само че и по хубостта на замръзналия Ниагарски водопад. Снимки и видеокадри на рядко срещаното събитие натрупат лайкове лавинообразно в обществените мрежи -едно от естествените чудеса на света наподобява поразително със снежния си камуфлаж.
Повече от 20 милиона туристи годишно посещават най-известния водопад в света. Повечето от тях го преглеждат през лятото. Те научават от екскурзоводите и брошурите чудни истории за храбри авантюристи от предишното, които се спускат с лодки или в бъчви по водната буря, прекосяват я върху въже или са пробват да я преплуват. Но единствено един единствен човек до момента съумява да се изкачи по водопада. Това се случва при предходното съществено заледяване при започване на 2015 година, когато регионът още веднъж е обзет от ледена ера, както в този момент. Тогава професионалният канадски катерач Уил Гад реализира извънредно рискова акция и влиза в историята.
Мощното течение с дебит към 170 000 тона вода на минута не разрешава цялостно заледяване на водопада даже при най-големия мраз. Екстремно ниските температури забавят потока и провокират вледеняване по скалите, както и формиране на отвесни ледени просеки. Те са извънредно рискови за нанагорнище, само че това не стряска Уил Гад. Алпинистът употребява шанса, който му се открива с помощта на извънредно ниските температури, тъй като при естествени зимни условия акцията би била невъзможна. Издейства си особено позволение от управлението на естествения парк, защото са строго неразрешени всевъзможни начинания за втурване, прескачане, преплуване и така нататък Канадецът поема ангажимент да не замърсява с нищо природата. Никакви болтове, никакви клинове – нищо, което да остане там след изкачването или да аргументи отронването даже на най-малкото камъче.
Ниагара се намира на границата сред Съединени американски щати и Канада и там има два водопада – така наречен Подкова и Американския водопад. Алпинистът избира маршрут за катерене от американската страна на Подковата в непосредствена непосредственост до пункта за наблюдаване Терапин пойнт на Острова на козите, откъдето се открива величествена панорама към водната пропаст и канадския бряг. По права линия височината от изходната точка върху замръзналата река до гребена на водопада на върха е 45 метра. Образувалият се лед е подъл, тъй като се образува на пластове, сред които има въздух и сняг.
При изкачването Уил Гад употребява единствено ледокопи, котки и особено конструирана кука. В деня преди катеренето се спуска от горната страна надолу, с цел да в профил рисковите и нестабилни ледени парчета. „ Съборих части с размера на дребни коли ”, споделя алпинистът. Той си споделя, че земята безусловно се тресе от чудовищната мощност на десетките тонове вода, които се изливат със скорост 100 км/ч и удрят дъното с тежестта на 4000 тира. Коства му големи старания да стои закрепен на нестабилната ледена стена. Ако се подхлъзне, ще се потроши в скалите или ще се удави и ще измръзне в клокочещото гърло, където падащата вода е пробила дупка в замръзналата река. Изкачва се безусловно на една ръка разстояние от водния поток, а тук-там и зад него. Измокря се и оборудването му се покрива с лед. Преодоляването на 45-те метра до върха му лишава един час.
Вечерта Уил Гад получава хипотермична рецесия – температурата на тялото му пада под 35 градуса. По-късно се майтапи, че това се дължи на огромното количество ледена вода от Ниагара, която е влезнала в облеклата през врата му: „ Аз завоювах борбата, само че водопадът завоюва войната, тъй като ми аргументи доста повече страдалчество, в сравнение с аз на него… ”
Повече от 20 милиона туристи годишно посещават най-известния водопад в света. Повечето от тях го преглеждат през лятото. Те научават от екскурзоводите и брошурите чудни истории за храбри авантюристи от предишното, които се спускат с лодки или в бъчви по водната буря, прекосяват я върху въже или са пробват да я преплуват. Но единствено един единствен човек до момента съумява да се изкачи по водопада. Това се случва при предходното съществено заледяване при започване на 2015 година, когато регионът още веднъж е обзет от ледена ера, както в този момент. Тогава професионалният канадски катерач Уил Гад реализира извънредно рискова акция и влиза в историята.
Мощното течение с дебит към 170 000 тона вода на минута не разрешава цялостно заледяване на водопада даже при най-големия мраз. Екстремно ниските температури забавят потока и провокират вледеняване по скалите, както и формиране на отвесни ледени просеки. Те са извънредно рискови за нанагорнище, само че това не стряска Уил Гад. Алпинистът употребява шанса, който му се открива с помощта на извънредно ниските температури, тъй като при естествени зимни условия акцията би била невъзможна. Издейства си особено позволение от управлението на естествения парк, защото са строго неразрешени всевъзможни начинания за втурване, прескачане, преплуване и така нататък Канадецът поема ангажимент да не замърсява с нищо природата. Никакви болтове, никакви клинове – нищо, което да остане там след изкачването или да аргументи отронването даже на най-малкото камъче.
Ниагара се намира на границата сред Съединени американски щати и Канада и там има два водопада – така наречен Подкова и Американския водопад. Алпинистът избира маршрут за катерене от американската страна на Подковата в непосредствена непосредственост до пункта за наблюдаване Терапин пойнт на Острова на козите, откъдето се открива величествена панорама към водната пропаст и канадския бряг. По права линия височината от изходната точка върху замръзналата река до гребена на водопада на върха е 45 метра. Образувалият се лед е подъл, тъй като се образува на пластове, сред които има въздух и сняг.
При изкачването Уил Гад употребява единствено ледокопи, котки и особено конструирана кука. В деня преди катеренето се спуска от горната страна надолу, с цел да в профил рисковите и нестабилни ледени парчета. „ Съборих части с размера на дребни коли ”, споделя алпинистът. Той си споделя, че земята безусловно се тресе от чудовищната мощност на десетките тонове вода, които се изливат със скорост 100 км/ч и удрят дъното с тежестта на 4000 тира. Коства му големи старания да стои закрепен на нестабилната ледена стена. Ако се подхлъзне, ще се потроши в скалите или ще се удави и ще измръзне в клокочещото гърло, където падащата вода е пробила дупка в замръзналата река. Изкачва се безусловно на една ръка разстояние от водния поток, а тук-там и зад него. Измокря се и оборудването му се покрива с лед. Преодоляването на 45-те метра до върха му лишава един час.
Вечерта Уил Гад получава хипотермична рецесия – температурата на тялото му пада под 35 градуса. По-късно се майтапи, че това се дължи на огромното количество ледена вода от Ниагара, която е влезнала в облеклата през врата му: „ Аз завоювах борбата, само че водопадът завоюва войната, тъй като ми аргументи доста повече страдалчество, в сравнение с аз на него… ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ