Браво на колегите! Ето какво каза Петела за задачата да е дубльор на Мичмана
В последните дни сътрудниците от Българска национална телевизия зарадваха феновете, изваждайки от прашния скрин финалните мачове на международните шампионати по футбол от последните 40 години. Класика отвред, а сътрудниците вършат всичко допустимо да изкарат на бял свят и други спортни евъргрийни. Трябва да поздравим Петър Иванов, Евгени Николов и Николай Нанев за работата, крайният резултат от която идва във вечерите, когато се пренасяме обратно във времето. Вчера пък огромният Петър Василев получи най-сложната задача - да влезе в ролята на Николай Колев и да разяснява финала на Мондиале'90 тридесет години по-късно. Ето какво сподели Петела пред Sportal.bg откакто се " завърна в бъдещето ":
- Колко беше мъчно да коментираш мач, в който знаеш какво ще стане?
- Такова нещо за първи път ми се случва. Бях малко в неудобно състояние, трябваше много неща да си напомня. За страдание на този мач сред Германия и Аржентина по някаква причина коментарът на Мичмана е липсващ. Останала е единствено картината. Беше доста неспецифично. Имам богат опит в този поминък, но и на мен ми се посви сърцето. Знаеш какво е станало, знаеш всичко за мача, само че младите не знаят и би трябвало да им го представиш.
- След това потегли финалът в САЩ'94, към този момент с твоя достоверен коментар. Усещаш ли разлика в другите нюанси?
- Снощи гледах продълженията и дузпите на Бразилия - Италия, а по-късно изгледах трите мача, пътя към купата, на Даниел Петров от Атланта'96, които излъчихме. Честно споделям, че тръпки ме побиха. И в този момент ме побиват, когато го споделям. Странно е, аз не обичам да се чувам. Странно възприятие е, само че се кефя, по същия метод бих го направил. Естествено, с опита, с годините, човек вижда някои неща, с които е прекалил, нещо е трябвало да кажеш, само че не си го споделил. Нормални неща от дистанцията на времето. Кефя се на тези остарели записи, несъмнено, а на мача Германия - Аржентина се озорих, това е истината. Ужасно е да се разяснява подобен мач. Само един път до момента съм имал сходен случай. Не бяха записали коментара на един край от международно състезание по бокс, мач на наш боксьор. За предаването " Ретроспорт " се наложи да го изкоментирам преди години, единствено че 10 минути. А тук беше 90 минути, с тунела, химните, награждаването, тури му кръст.
- В достоверния коментар от 8 юли 1990 година Мичмана не споделя, че дузпата е измислена, а ти го сподели през вчерашния ден. Беше ли се наумил авансово да го кажеш или ти пристигна на момента?
- Не си го бях наумил, постоянно съм казвал това, което очите ми видят и това, което чуят ушите ми. Това ме е водило постоянно в публицистиката. Това беше най-измислената дузпа. Защо Мичмана, Бог да го елементарни, тогава се е въздържал, не мога да кажа, не съм бил в малкия екран тогава. Никога не съм спестявал това, което за мен е истината. За други, несъмнено, тази истина може да не е истина. Личното си мнение съм го изразявал без да ми пука дали отсреща е Христо Стоичков, Диего Марадона или Иван Славков, дали става дума за Левски - ЦСКА, Бразилия - Аржентина и така нататък Тази дузпа от Рим е прословута. Има и друга позиция, тя е на Мичмана и аз също я почитам - той ми наби в главата преди време, че дузпа е единствено това, което свири съдията, другото е единствено мнение по въпроса. Това е желязна мисъл, само че пък човек има право да си изрази мнението, нали? Не постоянно отсъденото от основния арбитър е вярното. Яд ме е, че не споделих едно нещо. Не споделих най-яркият ми спомен на другия ден след този край. Бях в " Работническо дело " и всеки ден получавахме " Београдски спорт ", " Екип ", бяхме абонирани за задгранични вестници. След финала " Београдски спорт " излезе с големи букви на цялата първа страница: " Победили СР Немачка, Кодесал... и мафия ". Това заглавие ми се е запечатило в очите и душата.
- Колко беше мъчно да коментираш мач, в който знаеш какво ще стане?
- Такова нещо за първи път ми се случва. Бях малко в неудобно състояние, трябваше много неща да си напомня. За страдание на този мач сред Германия и Аржентина по някаква причина коментарът на Мичмана е липсващ. Останала е единствено картината. Беше доста неспецифично. Имам богат опит в този поминък, но и на мен ми се посви сърцето. Знаеш какво е станало, знаеш всичко за мача, само че младите не знаят и би трябвало да им го представиш.
- След това потегли финалът в САЩ'94, към този момент с твоя достоверен коментар. Усещаш ли разлика в другите нюанси?
- Снощи гледах продълженията и дузпите на Бразилия - Италия, а по-късно изгледах трите мача, пътя към купата, на Даниел Петров от Атланта'96, които излъчихме. Честно споделям, че тръпки ме побиха. И в този момент ме побиват, когато го споделям. Странно е, аз не обичам да се чувам. Странно възприятие е, само че се кефя, по същия метод бих го направил. Естествено, с опита, с годините, човек вижда някои неща, с които е прекалил, нещо е трябвало да кажеш, само че не си го споделил. Нормални неща от дистанцията на времето. Кефя се на тези остарели записи, несъмнено, а на мача Германия - Аржентина се озорих, това е истината. Ужасно е да се разяснява подобен мач. Само един път до момента съм имал сходен случай. Не бяха записали коментара на един край от международно състезание по бокс, мач на наш боксьор. За предаването " Ретроспорт " се наложи да го изкоментирам преди години, единствено че 10 минути. А тук беше 90 минути, с тунела, химните, награждаването, тури му кръст.
- В достоверния коментар от 8 юли 1990 година Мичмана не споделя, че дузпата е измислена, а ти го сподели през вчерашния ден. Беше ли се наумил авансово да го кажеш или ти пристигна на момента?
- Не си го бях наумил, постоянно съм казвал това, което очите ми видят и това, което чуят ушите ми. Това ме е водило постоянно в публицистиката. Това беше най-измислената дузпа. Защо Мичмана, Бог да го елементарни, тогава се е въздържал, не мога да кажа, не съм бил в малкия екран тогава. Никога не съм спестявал това, което за мен е истината. За други, несъмнено, тази истина може да не е истина. Личното си мнение съм го изразявал без да ми пука дали отсреща е Христо Стоичков, Диего Марадона или Иван Славков, дали става дума за Левски - ЦСКА, Бразилия - Аржентина и така нататък Тази дузпа от Рим е прословута. Има и друга позиция, тя е на Мичмана и аз също я почитам - той ми наби в главата преди време, че дузпа е единствено това, което свири съдията, другото е единствено мнение по въпроса. Това е желязна мисъл, само че пък човек има право да си изрази мнението, нали? Не постоянно отсъденото от основния арбитър е вярното. Яд ме е, че не споделих едно нещо. Не споделих най-яркият ми спомен на другия ден след този край. Бях в " Работническо дело " и всеки ден получавахме " Београдски спорт ", " Екип ", бяхме абонирани за задгранични вестници. След финала " Београдски спорт " излезе с големи букви на цялата първа страница: " Победили СР Немачка, Кодесал... и мафия ". Това заглавие ми се е запечатило в очите и душата.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ