Черно-белите и цветните: случаят, който не бива да забравяме
В последните дни бързо се разви и бързо утихна абсурдът, че издателство „ Просвета " като част от новия си пакет учебници, утвърдени от МОН, е взело решение да сътвори черно-бяла, с изключение на цветна, версия на учебниците за гимназиалните класове. Мотивът зад хода е, че по този начин ще има и учебници, които „ да са налични и за обществено слабите възпитаници. " Публичното пространство избухна в яд, препирни и разяснения.
Скандалът се развихри бързо след вечерната емисия вести на Българска национална телевизия от 29 август и бързо умря на 31 август, когато по време на конференция в Стара Загора министър Вълчев увери, че тези учебници няма да бъдат популяризирани (след рекомендация на омбудсмана Мая Манолова).
Лятната стихия на тези събития има риск да бъде забравена още с жаркото слънце на идния понеделник. А е значимо, извънредно значимо казусът в никакъв случай да не бъде забравян, освен това в светлината на развитията, които го направиха вероятен. От което и тази публикация черпи своята мотивация.
Загубени в абсурда
В цялата обществена стихия на абсурда към разделянето сред цветните и черно-белите учебници три групи отзиви изпъкнаха изключително мощно. На апологетите на преобладаващия ред посредством говоренето им, на технократичния хайлайф и на учителите - посредством мълчанието им.
Множество мнения гласяха, че решението за другите учебници въпреки всичко е положително, тъй като обезпечава опция на бедните да си ги купят. Или че и преди доста хора са ксерокопирали учебниците си в черно-бяло, тъй че най-малкото проблем няма и нищо ново не се случва. Когато обаче някой твърди това, в действителност споделя, че бедните би трябвало да си останат небогати. Такова мнение освен че изцяло пренебрегва систематичните фактори, които исторически са създали допустимо това изключване, само че и от откровена нелепост поддържа основаването на стигма. Или, казано иначе - поддържа произвеждането на субекти, които да си стоят в неравностойна позиция. Защото аргументът в това мнение в последна сметка се свежда до следното: „ Направили са учебници за небогати. Имаш избор да си ги купиш, щом си безпаричен. А в случай че си безпаричен и избираш да не си ги купиш, избираш да си още по-беден. " Логиката на тези повече и по-малко съзнати апологети на преобладаващия ред предлага актуалните проблеми да бъдат решавани посредством повече от същите ограничения, довели до тези проблеми. И затова не значи нищо друго, с изключение на пораждане на повече и по-дълбоки от същите проблеми.
От друга страна бе удивително цялостното неявяване на реакция от страна на технократичните и бизнес (либерални) елити, другояче водещи отколешни борби за битка с отпадането от учебно заведение, за еднакъв късмет за всяко дете, за приобщаващо обучение и прочие Нито една неправителствена организация, нито една експертна група, нито една компания с ангажирана в образованието корпоративна обществена отговорност не излезе с публично мнение по казуса, камо ли пък такова, което да се афишира срещу съществуването на разнообразни учебници за другите съсловия. Може би нямаха време да съгласуват позициите си. А може би времето не им стигна, тъй като бяха изправени пред неразрешимата морална алтернатива, за която остават обяснимо слепи - поддръжка за маркетизирането на обществените връзки и система или поддръжка за равенството. И с цел да стане несъгласието още по-крещящо, точно страната в лицето на актуалното консервативно държавно управление, другояче възприемана за мудна и консервативна в очите на най-либералните елити, а не някоя извънправителствена организация, бързо отхвърли съществуването на тези учебници, тъй като съставляват дискриминация.
Най-обезсърчаващо, само че и обяснимо бе мълчанието на учителите, и тук е мястото за няколко последни значими детайла.
Масово се тиражираше мнението, че решението за черно-белите учебници е просто на „ Просвета ", като бяха упрекнати единствено лакомията и цинизма на бизнеса. Уви, картината е по-сложна и по-неприятна от това.
Първо, експлицитната опция за едноцветни пособия бе регламентирана за пръв път с допълнение и изменение на Наредба №6 за познавателните книжки, учебниците и образователните пособия от 25.04.2017 година (бр. 33 на ДВ), направено по отношение на новия Закон за предучилищното и учебното обучение, влизащ в действие от тази образователна година - член 33, (3). В текстовете обаче не се дават вероятни претекстове един учебник да бъде едноцветен, още по-малко пък е записано, че такава мярка би била уместна форма на поддръжка за „ обществено слабите ".
Второ идва фактически личното решение на „ Просвета ", което интерпретира по собствен метод новата опция.
Трето, Министерство на образованието и науката утвърждава плановете за учебници на издателството като спазващи наредбата с автограф на министъра, с което утвърждава и черно-белите учебници, както и претекста да се даде избор и късмет на по-бедните.
Накрая идва новият метод за избиране на учебниците, който включва оценяване от страна на учителите, завършило на 7 август при безумно напрежение за учебния личен състав. Въпреки всички недомислици на тази нова процедура и макар натоварването на учителите, точно те са тези, които дефинитивно легитимират новите учебници - черно-бели и цветни.
И до момента в който от абсурда отсъстваха точно тези кардинално мощни гласове - на бизнеса, технократите и на учителите - общата и неопределена реакция на яд измежду обществеността беше оглушителна. Достатъчно оглушителна, с цел да може Министерството за по-малко от три дни да спре артикул, който се оформя от най-малко пет месеца.
За какво в действителност беше абсурдът?
Някои твърдяха, че абсурдът е инсцениран за облага или някакви други дивиденти за бизнеса. Такива конспирации са вълнуващи и в случай че отговаряха на действителността, това доста щеше да улесни нещата. Но, уви, освен че развоят на инсценировката не беше завършен от самите „ Просвета ", а от министъра (при това в деня на разкриването на конспирацията), само че и решението бе оповестено и някои учебници - принтирани - още през месец юни. Така че всичко това е явно несериозно.
Често се срещаше и мнението, че абсурдът е отклоняване от сериозните проблеми на образованието, каквито са бюрокрацията, дефицитът на учители, усвояваните от децата познания, и най-много, че по-истински проблем е неправилното наличие на учебниците. Такива отзиви обаче нямаше по какъв начин да надделеят, тъй като интерпретират учебниците посредством тяхното директно предопределение, т.е. като обучително средство, а не като културния капитал, който въплъщават. Обучителните средства, каквито още могат да бъдат тетрадката, линийката за начертаване, мултимедийният прожектор, топката и на процедура всевъзможен различен предмет, могат да провокират морално отвращение сами по себе си не повече или по-малко от една саксия или един камък. Интуицията на болшинството от коментиралите разбираше това разграничаване, тъй че нямаше по какъв начин да бъдат подведени от технократичния разсъдък.
Според други абсурдът бе провокиран от циничния мотив, че сегрегацията ще бъде за положителното на децата. Което може да бъде отчасти пояснение за появяването му, тъй като такова пояснение въпреки всичко, за разлика от горния мотив, регистрира, че казусът е честен (цинизъм) и политически, а не удобен. Въпрос на справедливостта.
В последна сметка абсурдът породи, тъй като някой обществено огласи срамния факт, че има деца и фамилии, които не могат да си разрешат нещо базово за развиването си, каквото са учебниците. „ Това се е случвало доста пъти, " ще каже някой за сходно разгласяване. И това ще бъде правилно. Особеното е, че в тази ситуация разгласяването се появи посредством непосредствено решение за бедните, което решение на собствен ред е с особена политическа значителност (за разлика от някоя доброволческа или дарителска самодейност например). Това е по този начин тъй като 1) визира огромна част от населението; 2) е в директно отношение със глобата на правителството; и 3) идва от издателството-монополист и знак на учебникарската промишленост.
Обявлението за съществуването на толкоз небогати деца и фамилии изглеждаше като цветово шифроване, като че ли инструмент за някаква демографска карта. Но не става дума за по-обичайното цветово шифроване - „ 1 " оцветяваме в зелено, а „ 0 " оцветяваме в алено. Това би било справедлива действителност. Докато нито „ Просвета ", нито МОН знаят обективно кой тъкмо е безпаричен, обществено слаб и прочие Когато някой си купи пъстър учебник, отново не е ясно дали е тъй като може да си го разреши или тъй като е спестявал за него. Нито дали си купува черно-бял от беднотия или от спестовна рационалност. Същественото е точно субективната действителност, оповестена за справедлива през крещящо ясно цветово шифроване, че има някои, които са цветни, и някои, които са черно-бели. Не знаем кои са и какъв брой са, само че ще ги кодираме. Обозначим.
A до момента всички бяха еднакво-многоцветни. „ Единство в многообразието. " Рядко в общественото пространство се появява тласък към осъзнаване мащаба на общественото злополучие и към отвод от нереалната фигура на Ученика, Семейството, Учителя. Внезапно се разкри, че някои са различно-едноцветни, и че това разграничение не е идентичностно или психиатрично, а икономическо. Драстичното нарушение на тази надмощие не можеше да остане неусетно.
Скандалът се появи и беше толкоз плевел просто тъй като доста хора не можаха да понесат визията за тази действителност, в която е допустимо обществено и публично някой „ авансово " да бъде безпаричен, а различен - „ авансово " богат. Реалност на непрекъснатото производство на небогати и богати. Случаят ни разреши, сходно на сън, в който падаме от високо, а в действителност от леглото, да изживеем кошмара на нещо, което е другояче напълно близко и действително като пода, по който вървим.
Неравенството се основава
Субективното шифроване на цели елементи от популацията като „ цветни " и „ черно-бели " по нечовечен метод извади на показ съществуващото икономическо и обществено неравноправие, прикрито под сънливото покривало на преобладаващата идеология, и по този начин породи постоянно срещаните през последните дни прилагателни и метафори за „ черно-белите деца " и „ черно-белите учебни заведения " против „ цветните " (противопоставяне, което няма по какъв начин да не подсети за това на „ красивите " против „ грозните ", на „ умните " против глупавите " и на „ тогите " против „ спортните екипи " ). Но точно нарочният акт на кодирането ядоса обществеността, тъй като сподели, че неравенството не е единствено по себе си, не е просто по този начин, не е нечия справедлива характерност или природа, а се основава, и това основаване е напълно проследимо даже единствено в близката историята на учебното обучение. Без рекламация за пълнота, два са факторите с сериозно значение за съществуващите сега стопански неравенства в учебно заведение.
1. Конкуренцията сред учебните заведения. Историята на въвеждането и усилването на конкурентните правила в ръководството на учебното обучение може да се наблюдава най-много до 2002 година при ръководството на Национална движение „Симеон Втори". Тогава се приема Концепция и Програма за фискална децентрализация, която, в резюме, вкарва разграничаване сред отговорностите, делегирани от централното ръководство към общините, и локалните отговорности. Като се изключат детските градини и някои спомагателни действия като учебните столове, просветителните услуги попадат в категорията на „ делегираните действия ". Това предопредели развитията през идващите години. Лека-полека, с нови стъпки през 2007 и 2008 година, се стигна до ситуацията, в което посредством така наречен „ единни разходни стандарти " делегираните бюджети на учебните заведения започнаха да се дефинират извънредно (макар и не изцяло) от броя и характерностите (увреждания например) на учениците. Подход към финансирането, прочут още като „ парите следват ученика ". Това сътвори условия по-богатите учебни заведения, които се популяризират по-добре, само че и имат опция да избират кого да запишат и кого - не, да концентрират при себе си по-малко „ проблематични " деца, запазвайки избран брой възпитаници, нужни им да поддържат икономическото си състояние, а с това запазвайки и подсилвайки пазарните си позиции на по-елитни. Разслоението, предопределено от географската локация, уменията и желанията на учебните управления и предходните позиции на просветителния пазар на учебните заведения, води до справедлива сегрегация. През последните две-три години се появяват нови или отначало се сегрегират до скоро десегрегирани учебни заведения. Условията за учене и работа в тези учебни заведения се утежняват бързо и прогресивно заради ниските им бюджети, сриващата се мотивация за работа и учене, напускането на така и така дребното фрагменти. Появява се известният феномен на учениците-фантоми, които попадат като присъстващи в учебната документи, само че са в действителност отпаднали от просветителната система. Такива ходове, несъмнено, не се постановат на учебните заведения, които имат задоволително обезпечени пари на база брой възпитаници, а на тези, които имат „ дефицит на възпитаници " и надлежно потребност от по-голям бюджет, с цел да оцелеят.
От друга страна стоят процесите на така наречен „ оптимизация на учебната мрежа ", вследствие на която за последните 16 години са закрити общо 950 учебни заведения из цялата страна (данни на НСИ). Училищата, които вследствие на новата фискална логичност на делегираните бюджети не могат да действат обикновено или въобще заради гъстотата на популацията в надлежно обитаемо място, са закрити или „ преструктурирани ". Въведените години по-късно (вероятно прекомерно късно) „ предпазени " от закриване училищa, както и „ средищни учебни заведения ", събиращи деца с превоз, храна и от време на време интернат от по-голям район, не съумяват да се оправят в задоволителна степен с казуса, че за най-бедните от време на време достигането до учебното заведение е изцяло невероятно. Според отчет на Световната банка за България от 27 юли 2010 година при „ учениците от затворените учебни заведения се следи доста по-висок % на отпадане една година след затварянето (5-8%) и две години след него (3%).
С новия Закон за предучилищното и учебно обучение се появиха и така наречен „ новаторски учебни заведения ", определяни от МОН на конкурсен принцип. Естествено, в конкуренцията и измежду получилите статута попадат тези с авансово по-добрите пазарни позиции, до момента в който останалите изостават още веднъж и по още един метод. Щетите от това изобретение следва занапред да бъдат усетени.
Всички тези единствено щрихирани стъпки от последните 15 години са съзнателни и поредни политики на доста държавни управления, целящи маркетизиране на просветителния бранш, покоряване на образованието на пазарна логичност. На пазара не всички купуват от най-скъпото. А когато не можеш да си купиш даже от по-скромното, някой стартира да се чуди какво въобще правиш там и дали не е по-добре въобще да не идваш. Докато и самичък не започнеш да си задаваш същия въпрос...
2. Образованието става все по-недостъпно. По последни данни почти 4 от 10 деца в България живеят в материални ограничения, до момента в който за Европейския съюз те са 1 от 10 (изчислено на база знаците за беднотия и обществено изключване на НСИ). Така и достъпът до обучение става все по-затруднен точно по стопански аргументи. Дори и да се погледнат единствено данните за приходи и разноски на популацията на Национален статистически институт за цяла година и за цялата страна, излиза наяве, че, до момента в който брутните приходи на домакинство са нарастнали по-малко от 1,4 пъти, паричният разход на домакинство за „ свободно време, културен отдих и обучение " е скочил съвсем 1,9 пъти за последните шест години. Това са доста окрупнени и осреднени данни, само че те въпреки всичко показват икономическата наклонност, в която се постанова да се оправят включените в учебното обучение деца и фамилии.
Много фамилии не пускат или стопират децата си от вървене на учебно заведение от позор, че не могат да им обезпечат обикновени неща като облекла, къпане и образователни пособия, измежду които и учебници. Друг път самите деца бягат, засрамени от съучениците си. По данни на Национален статистически институт почти всеки седми възпитаник на възраст сред 15 и 18 години (което съответствува с гимназиалното образование) не е в учебно заведение. Цинично би било даже да се допусне, че главен фактор за това не са точно материалните условия - средства за всекидневно „ постигане " до и равнопоставено наличие в учебно заведение.
Всички приведени тук образци от историята на ръководството на учебното обучение показват точно по какъв начин неравенството се основава. Всички тези стъпки и ограничения, с всичките им недомислени или идеологически обосновани причини и всичките им недогледани последствия ни довеждат до точката, в която се намираме през днешния ден.
Реалната опция да се появят черно-бели и цветни учебници щеше да бъде най-яркото до момента доказателство, че неравенствата се основават институционално и от елитите. Това щяха да бъдат доказателства, с които големи елементи от популацията щяха да имат всекидневен допир, да носят със себе си - на хартия, черно на бяло. Те щяха дефинитивно неравенството. Сега то се " скри " още веднъж под пластовете експертиза и медиен звук.
Но виденията на една антиутопия, тормозеща базовото възприятие за правдивост, бяха на крачка от това да се трансфорат в действителност. Нищо от случилото се не трябва да се не помни. Напротив, би трябвало да продължи да се разисква в светлината на всичко, което го направи допустимо. За да стартираме колкото можем по-скоро ход в противоположна посока - на фактически равни благоприятни условия за всички.
Изтчник: Мариана Христова, dversia.net
Скандалът се развихри бързо след вечерната емисия вести на Българска национална телевизия от 29 август и бързо умря на 31 август, когато по време на конференция в Стара Загора министър Вълчев увери, че тези учебници няма да бъдат популяризирани (след рекомендация на омбудсмана Мая Манолова).
Лятната стихия на тези събития има риск да бъде забравена още с жаркото слънце на идния понеделник. А е значимо, извънредно значимо казусът в никакъв случай да не бъде забравян, освен това в светлината на развитията, които го направиха вероятен. От което и тази публикация черпи своята мотивация.
Загубени в абсурда
В цялата обществена стихия на абсурда към разделянето сред цветните и черно-белите учебници три групи отзиви изпъкнаха изключително мощно. На апологетите на преобладаващия ред посредством говоренето им, на технократичния хайлайф и на учителите - посредством мълчанието им.
Множество мнения гласяха, че решението за другите учебници въпреки всичко е положително, тъй като обезпечава опция на бедните да си ги купят. Или че и преди доста хора са ксерокопирали учебниците си в черно-бяло, тъй че най-малкото проблем няма и нищо ново не се случва. Когато обаче някой твърди това, в действителност споделя, че бедните би трябвало да си останат небогати. Такова мнение освен че изцяло пренебрегва систематичните фактори, които исторически са създали допустимо това изключване, само че и от откровена нелепост поддържа основаването на стигма. Или, казано иначе - поддържа произвеждането на субекти, които да си стоят в неравностойна позиция. Защото аргументът в това мнение в последна сметка се свежда до следното: „ Направили са учебници за небогати. Имаш избор да си ги купиш, щом си безпаричен. А в случай че си безпаричен и избираш да не си ги купиш, избираш да си още по-беден. " Логиката на тези повече и по-малко съзнати апологети на преобладаващия ред предлага актуалните проблеми да бъдат решавани посредством повече от същите ограничения, довели до тези проблеми. И затова не значи нищо друго, с изключение на пораждане на повече и по-дълбоки от същите проблеми.
От друга страна бе удивително цялостното неявяване на реакция от страна на технократичните и бизнес (либерални) елити, другояче водещи отколешни борби за битка с отпадането от учебно заведение, за еднакъв късмет за всяко дете, за приобщаващо обучение и прочие Нито една неправителствена организация, нито една експертна група, нито една компания с ангажирана в образованието корпоративна обществена отговорност не излезе с публично мнение по казуса, камо ли пък такова, което да се афишира срещу съществуването на разнообразни учебници за другите съсловия. Може би нямаха време да съгласуват позициите си. А може би времето не им стигна, тъй като бяха изправени пред неразрешимата морална алтернатива, за която остават обяснимо слепи - поддръжка за маркетизирането на обществените връзки и система или поддръжка за равенството. И с цел да стане несъгласието още по-крещящо, точно страната в лицето на актуалното консервативно държавно управление, другояче възприемана за мудна и консервативна в очите на най-либералните елити, а не някоя извънправителствена организация, бързо отхвърли съществуването на тези учебници, тъй като съставляват дискриминация.
Най-обезсърчаващо, само че и обяснимо бе мълчанието на учителите, и тук е мястото за няколко последни значими детайла.
Масово се тиражираше мнението, че решението за черно-белите учебници е просто на „ Просвета ", като бяха упрекнати единствено лакомията и цинизма на бизнеса. Уви, картината е по-сложна и по-неприятна от това.
Първо, експлицитната опция за едноцветни пособия бе регламентирана за пръв път с допълнение и изменение на Наредба №6 за познавателните книжки, учебниците и образователните пособия от 25.04.2017 година (бр. 33 на ДВ), направено по отношение на новия Закон за предучилищното и учебното обучение, влизащ в действие от тази образователна година - член 33, (3). В текстовете обаче не се дават вероятни претекстове един учебник да бъде едноцветен, още по-малко пък е записано, че такава мярка би била уместна форма на поддръжка за „ обществено слабите ".
Второ идва фактически личното решение на „ Просвета ", което интерпретира по собствен метод новата опция.
Трето, Министерство на образованието и науката утвърждава плановете за учебници на издателството като спазващи наредбата с автограф на министъра, с което утвърждава и черно-белите учебници, както и претекста да се даде избор и късмет на по-бедните.
Накрая идва новият метод за избиране на учебниците, който включва оценяване от страна на учителите, завършило на 7 август при безумно напрежение за учебния личен състав. Въпреки всички недомислици на тази нова процедура и макар натоварването на учителите, точно те са тези, които дефинитивно легитимират новите учебници - черно-бели и цветни.
И до момента в който от абсурда отсъстваха точно тези кардинално мощни гласове - на бизнеса, технократите и на учителите - общата и неопределена реакция на яд измежду обществеността беше оглушителна. Достатъчно оглушителна, с цел да може Министерството за по-малко от три дни да спре артикул, който се оформя от най-малко пет месеца.
За какво в действителност беше абсурдът?
Някои твърдяха, че абсурдът е инсцениран за облага или някакви други дивиденти за бизнеса. Такива конспирации са вълнуващи и в случай че отговаряха на действителността, това доста щеше да улесни нещата. Но, уви, освен че развоят на инсценировката не беше завършен от самите „ Просвета ", а от министъра (при това в деня на разкриването на конспирацията), само че и решението бе оповестено и някои учебници - принтирани - още през месец юни. Така че всичко това е явно несериозно.
Често се срещаше и мнението, че абсурдът е отклоняване от сериозните проблеми на образованието, каквито са бюрокрацията, дефицитът на учители, усвояваните от децата познания, и най-много, че по-истински проблем е неправилното наличие на учебниците. Такива отзиви обаче нямаше по какъв начин да надделеят, тъй като интерпретират учебниците посредством тяхното директно предопределение, т.е. като обучително средство, а не като културния капитал, който въплъщават. Обучителните средства, каквито още могат да бъдат тетрадката, линийката за начертаване, мултимедийният прожектор, топката и на процедура всевъзможен различен предмет, могат да провокират морално отвращение сами по себе си не повече или по-малко от една саксия или един камък. Интуицията на болшинството от коментиралите разбираше това разграничаване, тъй че нямаше по какъв начин да бъдат подведени от технократичния разсъдък.
Според други абсурдът бе провокиран от циничния мотив, че сегрегацията ще бъде за положителното на децата. Което може да бъде отчасти пояснение за появяването му, тъй като такова пояснение въпреки всичко, за разлика от горния мотив, регистрира, че казусът е честен (цинизъм) и политически, а не удобен. Въпрос на справедливостта.
В последна сметка абсурдът породи, тъй като някой обществено огласи срамния факт, че има деца и фамилии, които не могат да си разрешат нещо базово за развиването си, каквото са учебниците. „ Това се е случвало доста пъти, " ще каже някой за сходно разгласяване. И това ще бъде правилно. Особеното е, че в тази ситуация разгласяването се появи посредством непосредствено решение за бедните, което решение на собствен ред е с особена политическа значителност (за разлика от някоя доброволческа или дарителска самодейност например). Това е по този начин тъй като 1) визира огромна част от населението; 2) е в директно отношение със глобата на правителството; и 3) идва от издателството-монополист и знак на учебникарската промишленост.
Обявлението за съществуването на толкоз небогати деца и фамилии изглеждаше като цветово шифроване, като че ли инструмент за някаква демографска карта. Но не става дума за по-обичайното цветово шифроване - „ 1 " оцветяваме в зелено, а „ 0 " оцветяваме в алено. Това би било справедлива действителност. Докато нито „ Просвета ", нито МОН знаят обективно кой тъкмо е безпаричен, обществено слаб и прочие Когато някой си купи пъстър учебник, отново не е ясно дали е тъй като може да си го разреши или тъй като е спестявал за него. Нито дали си купува черно-бял от беднотия или от спестовна рационалност. Същественото е точно субективната действителност, оповестена за справедлива през крещящо ясно цветово шифроване, че има някои, които са цветни, и някои, които са черно-бели. Не знаем кои са и какъв брой са, само че ще ги кодираме. Обозначим.
A до момента всички бяха еднакво-многоцветни. „ Единство в многообразието. " Рядко в общественото пространство се появява тласък към осъзнаване мащаба на общественото злополучие и към отвод от нереалната фигура на Ученика, Семейството, Учителя. Внезапно се разкри, че някои са различно-едноцветни, и че това разграничение не е идентичностно или психиатрично, а икономическо. Драстичното нарушение на тази надмощие не можеше да остане неусетно.
Скандалът се появи и беше толкоз плевел просто тъй като доста хора не можаха да понесат визията за тази действителност, в която е допустимо обществено и публично някой „ авансово " да бъде безпаричен, а различен - „ авансово " богат. Реалност на непрекъснатото производство на небогати и богати. Случаят ни разреши, сходно на сън, в който падаме от високо, а в действителност от леглото, да изживеем кошмара на нещо, което е другояче напълно близко и действително като пода, по който вървим.
Неравенството се основава
Субективното шифроване на цели елементи от популацията като „ цветни " и „ черно-бели " по нечовечен метод извади на показ съществуващото икономическо и обществено неравноправие, прикрито под сънливото покривало на преобладаващата идеология, и по този начин породи постоянно срещаните през последните дни прилагателни и метафори за „ черно-белите деца " и „ черно-белите учебни заведения " против „ цветните " (противопоставяне, което няма по какъв начин да не подсети за това на „ красивите " против „ грозните ", на „ умните " против глупавите " и на „ тогите " против „ спортните екипи " ). Но точно нарочният акт на кодирането ядоса обществеността, тъй като сподели, че неравенството не е единствено по себе си, не е просто по този начин, не е нечия справедлива характерност или природа, а се основава, и това основаване е напълно проследимо даже единствено в близката историята на учебното обучение. Без рекламация за пълнота, два са факторите с сериозно значение за съществуващите сега стопански неравенства в учебно заведение.
1. Конкуренцията сред учебните заведения. Историята на въвеждането и усилването на конкурентните правила в ръководството на учебното обучение може да се наблюдава най-много до 2002 година при ръководството на Национална движение „Симеон Втори". Тогава се приема Концепция и Програма за фискална децентрализация, която, в резюме, вкарва разграничаване сред отговорностите, делегирани от централното ръководство към общините, и локалните отговорности. Като се изключат детските градини и някои спомагателни действия като учебните столове, просветителните услуги попадат в категорията на „ делегираните действия ". Това предопредели развитията през идващите години. Лека-полека, с нови стъпки през 2007 и 2008 година, се стигна до ситуацията, в което посредством така наречен „ единни разходни стандарти " делегираните бюджети на учебните заведения започнаха да се дефинират извънредно (макар и не изцяло) от броя и характерностите (увреждания например) на учениците. Подход към финансирането, прочут още като „ парите следват ученика ". Това сътвори условия по-богатите учебни заведения, които се популяризират по-добре, само че и имат опция да избират кого да запишат и кого - не, да концентрират при себе си по-малко „ проблематични " деца, запазвайки избран брой възпитаници, нужни им да поддържат икономическото си състояние, а с това запазвайки и подсилвайки пазарните си позиции на по-елитни. Разслоението, предопределено от географската локация, уменията и желанията на учебните управления и предходните позиции на просветителния пазар на учебните заведения, води до справедлива сегрегация. През последните две-три години се появяват нови или отначало се сегрегират до скоро десегрегирани учебни заведения. Условията за учене и работа в тези учебни заведения се утежняват бързо и прогресивно заради ниските им бюджети, сриващата се мотивация за работа и учене, напускането на така и така дребното фрагменти. Появява се известният феномен на учениците-фантоми, които попадат като присъстващи в учебната документи, само че са в действителност отпаднали от просветителната система. Такива ходове, несъмнено, не се постановат на учебните заведения, които имат задоволително обезпечени пари на база брой възпитаници, а на тези, които имат „ дефицит на възпитаници " и надлежно потребност от по-голям бюджет, с цел да оцелеят.
От друга страна стоят процесите на така наречен „ оптимизация на учебната мрежа ", вследствие на която за последните 16 години са закрити общо 950 учебни заведения из цялата страна (данни на НСИ). Училищата, които вследствие на новата фискална логичност на делегираните бюджети не могат да действат обикновено или въобще заради гъстотата на популацията в надлежно обитаемо място, са закрити или „ преструктурирани ". Въведените години по-късно (вероятно прекомерно късно) „ предпазени " от закриване училищa, както и „ средищни учебни заведения ", събиращи деца с превоз, храна и от време на време интернат от по-голям район, не съумяват да се оправят в задоволителна степен с казуса, че за най-бедните от време на време достигането до учебното заведение е изцяло невероятно. Според отчет на Световната банка за България от 27 юли 2010 година при „ учениците от затворените учебни заведения се следи доста по-висок % на отпадане една година след затварянето (5-8%) и две години след него (3%).
С новия Закон за предучилищното и учебно обучение се появиха и така наречен „ новаторски учебни заведения ", определяни от МОН на конкурсен принцип. Естествено, в конкуренцията и измежду получилите статута попадат тези с авансово по-добрите пазарни позиции, до момента в който останалите изостават още веднъж и по още един метод. Щетите от това изобретение следва занапред да бъдат усетени.
Всички тези единствено щрихирани стъпки от последните 15 години са съзнателни и поредни политики на доста държавни управления, целящи маркетизиране на просветителния бранш, покоряване на образованието на пазарна логичност. На пазара не всички купуват от най-скъпото. А когато не можеш да си купиш даже от по-скромното, някой стартира да се чуди какво въобще правиш там и дали не е по-добре въобще да не идваш. Докато и самичък не започнеш да си задаваш същия въпрос...
2. Образованието става все по-недостъпно. По последни данни почти 4 от 10 деца в България живеят в материални ограничения, до момента в който за Европейския съюз те са 1 от 10 (изчислено на база знаците за беднотия и обществено изключване на НСИ). Така и достъпът до обучение става все по-затруднен точно по стопански аргументи. Дори и да се погледнат единствено данните за приходи и разноски на популацията на Национален статистически институт за цяла година и за цялата страна, излиза наяве, че, до момента в който брутните приходи на домакинство са нарастнали по-малко от 1,4 пъти, паричният разход на домакинство за „ свободно време, културен отдих и обучение " е скочил съвсем 1,9 пъти за последните шест години. Това са доста окрупнени и осреднени данни, само че те въпреки всичко показват икономическата наклонност, в която се постанова да се оправят включените в учебното обучение деца и фамилии.
Много фамилии не пускат или стопират децата си от вървене на учебно заведение от позор, че не могат да им обезпечат обикновени неща като облекла, къпане и образователни пособия, измежду които и учебници. Друг път самите деца бягат, засрамени от съучениците си. По данни на Национален статистически институт почти всеки седми възпитаник на възраст сред 15 и 18 години (което съответствува с гимназиалното образование) не е в учебно заведение. Цинично би било даже да се допусне, че главен фактор за това не са точно материалните условия - средства за всекидневно „ постигане " до и равнопоставено наличие в учебно заведение.
Всички приведени тук образци от историята на ръководството на учебното обучение показват точно по какъв начин неравенството се основава. Всички тези стъпки и ограничения, с всичките им недомислени или идеологически обосновани причини и всичките им недогледани последствия ни довеждат до точката, в която се намираме през днешния ден.
Реалната опция да се появят черно-бели и цветни учебници щеше да бъде най-яркото до момента доказателство, че неравенствата се основават институционално и от елитите. Това щяха да бъдат доказателства, с които големи елементи от популацията щяха да имат всекидневен допир, да носят със себе си - на хартия, черно на бяло. Те щяха дефинитивно неравенството. Сега то се " скри " още веднъж под пластовете експертиза и медиен звук.
Но виденията на една антиутопия, тормозеща базовото възприятие за правдивост, бяха на крачка от това да се трансфорат в действителност. Нищо от случилото се не трябва да се не помни. Напротив, би трябвало да продължи да се разисква в светлината на всичко, което го направи допустимо. За да стартираме колкото можем по-скоро ход в противоположна посока - на фактически равни благоприятни условия за всички.
Изтчник: Мариана Христова, dversia.net
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ