Дипломатическа совалка донесе подкрепа за Армения в конфликта с Азербайджан
В последните дни Армения предприе съществени дипломатически старания, като стремежът й е да получи подкрепа за спокойно споразумяване на спора с Азербайджан. Сблъсъци, взели близо 300 жертви, избухнаха на 13 септември на границата сред двете страни, които взаимно се упрекват за най-ожесточените боеве от войната през 2020 година за надзор над анклава Нагорни Карабах, обитаем най-вече с арменци, които го назовават Арцах.
В същото време Баку ускорява газовата си дипломация - възползвайки се от спешното за синьото гориво време.
Париж и Атина в поддръжка на Ереван
В разгара на тези трагичните събития арменският министър председател Никол Пашинян отпътува за Париж за диалози с френския президент Еманюел Макрон. Гръцкият външен министър Никос Дендиас пък отиде в арменската столица.
Франция и Гърция са може би най-големите поддръжници на Армения - освен в Европа, и освен поради огромната арменска диаспора.
" Използването на мощ не може да бъде решение за Армения, нито за Азербайджан, и разговорът би трябвало да бъде възобновен неотложно ", акцентира Еманюел Макрон на обща конференция с арменския министър председател Никол Пашинян в понеделник, 26 септември, представен от Агенция Франс Прес и Българска телеграфна агенция.
" Всички нерешени въпроси, а ние знаем, че има доста такива, би трябвало да се вземат решение извънредно посредством договаряния ", означи френският държавен глава.
" Ситуацията остава доста сериозна на терен ", означи Макрон. " Територията на Армения беше атакувана, унищожена беше гражданска инфраструктура ", сподели той и назова обстановката " неприемлива ".
" Фактът, че границата не е делимитирана, не може да оправдае нападението на територията на другата страна ", сподели Макрон.
" Не можем да изградим мир, до момента в който прибягваме до опасност от потребление на мощ ", означи френският президент и добави, че ще разтоваря с азербайджанския си сътрудник Илхам Алиев.
Франция ще види по какъв начин може да способства, дружно с Европейския съюз и другите участващи международни фактори, за прогрес в полза на дълготраен мир, по-специално по отношение на делимитацията на границата сред двете страни, добави Макрон.
Пашинян обаче оспори неналичието на делимитация на границите сред двете страни, като напомни, че " административните граници сред Съветска Армения и Съветски Азербайджан станаха държавни граници, откакто двете страни подписаха и ратифицираха съглашението за основаване на Общността на самостоятелните страни ", която сплоти няколко страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики през 1991 г ".
" Необходимо е границите, приети двустранно със съглашението от 8 декември 1991 година, да станат основа на договарянията " сред двете страни, настоя Пашинян.
" Правата и сигурността на арменците от Нагорни Карабах би трябвало да бъдат обезпечени ", означи още той.
Във вторник, 27 септември, на посещаване в Ереван е гръцкият външен министър Никос Дендиас, като това е второ негово посещаване в Армения за по-малко от две години. Гърция е различен огромен покровител на арменските дела.
Дендиас ще разговоря с арменския си сътрудник Арарат Мирзоян, като двамата министри се срещнаха и предходната седмица по време на 77-ата сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк.
в програмата на гръцкия министър е включена среща и с министър-председателя Никол Пашинян, като на нея ще участва и арменският министър на защитата Сурен Папикян.
Очаква се диалозите да се съсредоточат върху настоящите събития в района на Кавказ и Източното Средиземноморие, върху съдействието сред двете страни в границите на схемите за тристранно съдействие, както и върху връзките сред Европейски Съюз и Армения.
Шанс за двете страни в нова Европейска мощност
Европейски конгрес следва да събере Армения и Азербайджан на 6 и 7 октомври в Прага. Председателстващата Европейски Съюз Чехия провежда среща на високо ниво, на която ще бъде разисквана самодейността на Франция (и персонално на президента Еманюел Макрон) за основаване на Европейска политическа общественост като платформа за разговор сред актуалните членове на Европейски Съюз и страните, които желаят да се причислят към него.
На тази среща на върха са поканени Украйна, Молдова, Турция, Грузия, Армения и Азербайджан, както и страните от Западните Балкани.
На първата среща на върха на Европейската политическа общественост ще участват 17 страни отвън Европейски Съюз. Източник от Европейски Съюз удостовери, че покана за срещата в Прага е изпратена до Албания, Армения, Азербайджан, Босна и Херцеговина, Грузия, Исландия, Израел, Косово, Лихтенщайн, Молдова, Северна Македония, Норвегия, Сърбия, Швейцария, Турция, Украйна и Обединеното кралство.
Газовата атака на Азербайджан
Азербайджан има намерение да удвои доставките на газ за европейския пазар през идващите пет години, съобщи министърът на енергетиката на страната Парвиз Шахбазов на Петата румънска интернационална газова конференция, провела се на 22 септември.
" Водим съществени полемики с всички наши сътрудници, в това число с Европейската комисия, във връзка разширение на Южния газов кулоар. Тук можем да приказваме за средносрочни цели - желаеме през идващите пет години да удвоим доставките на природен газ за Европа. Става сума какво за увеличение на доставките до сътрудниците, които към този момент получават наш газ, по този начин и за географско разширение на доставките ", посочи министърът, представен от ТАСС и Българска телеграфна агенция.
Само за настоящата година Азербайджан има намерение да усили износа на газ за европейския пазар с 40 % до 11,5 милиарда куб метра, като по този метод Южният газов кулоар ще доближи цялостна мощ, добави Шахбазов.
Азербайджан стартира търговски доставки на газ за Европа на 31 декември 2020 година по Трансадриатическия газопровод, който е част от Южния газов кулоар. Доставките, планувани за 25 години, плануват експорт на над 10 милиарда куб метра синьо гориво годишно за европейския пазар. От тези количества 8 милиарда куб метра са за Италия, а по 1 милиарда куб метра - за Гърция и България.
Интегрираната система от тръбопроводи Южен газов кулоар е с дължина 3500 км и минава от Баку до Южна Италия през Грузия, Турция, Гърция и Албания. Капацитетът на системата е 16 милиарда куб метра, а главен източник на суровината е находището " Шах Дениз ", чиито ресурси се правят оценка на 1,2 трлн. куб метра.
В същото време Баку ускорява газовата си дипломация - възползвайки се от спешното за синьото гориво време.
Париж и Атина в поддръжка на Ереван
В разгара на тези трагичните събития арменският министър председател Никол Пашинян отпътува за Париж за диалози с френския президент Еманюел Макрон. Гръцкият външен министър Никос Дендиас пък отиде в арменската столица.
Франция и Гърция са може би най-големите поддръжници на Армения - освен в Европа, и освен поради огромната арменска диаспора.
" Използването на мощ не може да бъде решение за Армения, нито за Азербайджан, и разговорът би трябвало да бъде възобновен неотложно ", акцентира Еманюел Макрон на обща конференция с арменския министър председател Никол Пашинян в понеделник, 26 септември, представен от Агенция Франс Прес и Българска телеграфна агенция.
" Всички нерешени въпроси, а ние знаем, че има доста такива, би трябвало да се вземат решение извънредно посредством договаряния ", означи френският държавен глава.
" Ситуацията остава доста сериозна на терен ", означи Макрон. " Територията на Армения беше атакувана, унищожена беше гражданска инфраструктура ", сподели той и назова обстановката " неприемлива ".
" Фактът, че границата не е делимитирана, не може да оправдае нападението на територията на другата страна ", сподели Макрон.
" Не можем да изградим мир, до момента в който прибягваме до опасност от потребление на мощ ", означи френският президент и добави, че ще разтоваря с азербайджанския си сътрудник Илхам Алиев.
Франция ще види по какъв начин може да способства, дружно с Европейския съюз и другите участващи международни фактори, за прогрес в полза на дълготраен мир, по-специално по отношение на делимитацията на границата сред двете страни, добави Макрон.
Пашинян обаче оспори неналичието на делимитация на границите сред двете страни, като напомни, че " административните граници сред Съветска Армения и Съветски Азербайджан станаха държавни граници, откакто двете страни подписаха и ратифицираха съглашението за основаване на Общността на самостоятелните страни ", която сплоти няколко страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики през 1991 г ".
" Необходимо е границите, приети двустранно със съглашението от 8 декември 1991 година, да станат основа на договарянията " сред двете страни, настоя Пашинян.
" Правата и сигурността на арменците от Нагорни Карабах би трябвало да бъдат обезпечени ", означи още той.
Във вторник, 27 септември, на посещаване в Ереван е гръцкият външен министър Никос Дендиас, като това е второ негово посещаване в Армения за по-малко от две години. Гърция е различен огромен покровител на арменските дела.
Дендиас ще разговоря с арменския си сътрудник Арарат Мирзоян, като двамата министри се срещнаха и предходната седмица по време на 77-ата сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк.
в програмата на гръцкия министър е включена среща и с министър-председателя Никол Пашинян, като на нея ще участва и арменският министър на защитата Сурен Папикян.
Очаква се диалозите да се съсредоточат върху настоящите събития в района на Кавказ и Източното Средиземноморие, върху съдействието сред двете страни в границите на схемите за тристранно съдействие, както и върху връзките сред Европейски Съюз и Армения.
Шанс за двете страни в нова Европейска мощност
Европейски конгрес следва да събере Армения и Азербайджан на 6 и 7 октомври в Прага. Председателстващата Европейски Съюз Чехия провежда среща на високо ниво, на която ще бъде разисквана самодейността на Франция (и персонално на президента Еманюел Макрон) за основаване на Европейска политическа общественост като платформа за разговор сред актуалните членове на Европейски Съюз и страните, които желаят да се причислят към него.
На тази среща на върха са поканени Украйна, Молдова, Турция, Грузия, Армения и Азербайджан, както и страните от Западните Балкани.
На първата среща на върха на Европейската политическа общественост ще участват 17 страни отвън Европейски Съюз. Източник от Европейски Съюз удостовери, че покана за срещата в Прага е изпратена до Албания, Армения, Азербайджан, Босна и Херцеговина, Грузия, Исландия, Израел, Косово, Лихтенщайн, Молдова, Северна Македония, Норвегия, Сърбия, Швейцария, Турция, Украйна и Обединеното кралство.
Газовата атака на Азербайджан
Азербайджан има намерение да удвои доставките на газ за европейския пазар през идващите пет години, съобщи министърът на енергетиката на страната Парвиз Шахбазов на Петата румънска интернационална газова конференция, провела се на 22 септември.
" Водим съществени полемики с всички наши сътрудници, в това число с Европейската комисия, във връзка разширение на Южния газов кулоар. Тук можем да приказваме за средносрочни цели - желаеме през идващите пет години да удвоим доставките на природен газ за Европа. Става сума какво за увеличение на доставките до сътрудниците, които към този момент получават наш газ, по този начин и за географско разширение на доставките ", посочи министърът, представен от ТАСС и Българска телеграфна агенция.
Само за настоящата година Азербайджан има намерение да усили износа на газ за европейския пазар с 40 % до 11,5 милиарда куб метра, като по този метод Южният газов кулоар ще доближи цялостна мощ, добави Шахбазов.
Азербайджан стартира търговски доставки на газ за Европа на 31 декември 2020 година по Трансадриатическия газопровод, който е част от Южния газов кулоар. Доставките, планувани за 25 години, плануват експорт на над 10 милиарда куб метра синьо гориво годишно за европейския пазар. От тези количества 8 милиарда куб метра са за Италия, а по 1 милиарда куб метра - за Гърция и България.
Интегрираната система от тръбопроводи Южен газов кулоар е с дължина 3500 км и минава от Баку до Южна Италия през Грузия, Турция, Гърция и Албания. Капацитетът на системата е 16 милиарда куб метра, а главен източник на суровината е находището " Шах Дениз ", чиито ресурси се правят оценка на 1,2 трлн. куб метра.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ