Вижте вече несъществуващият зелен мост във Варна
В следващия материал от поредицата " Преди и в този момент " на Varna24.bg ще ви покажем зеления мост - оборудване, което към този момент не съществува в морския град.
Той се е намирал до постройката на настоящия Икономически университет. Тогава е пресичал улица " Каналска ", в този момент бул. " Цар Освободител ".
В края на Първата международна война град Варна се простира до улица " Каналска ". Тогава тя е застроена единствено от лявата страна – от другата страна, върху обширното голо поле се издигат единствено казармите на Осми пехотен крайморски полк, Държавната болница и избите на " Димят ". През 1914 година е приключен и градежът на Средното комерсиално учебно заведение. До 1919 година други здания на това място не съществуват.
По това време край улицата минава натурален канал, в който се стичат водите от Франгенското плато и се изливат в морето. При огромното наводняване през 1897 година от мощните дъждове каналът прелива и водата нанася огромни вреди на живеещите по улицата. Това постанова варненската община да предприеме ограничения за разширение и удълбочаване на канала. След 1919 година стартира усиленото застрояване на улица " Каналска “. Някои от обектите по таза улица изцяло са изчезнали, други са претърпели обилни промени.
Големият и доста хубав мост - прочут като зеления, е построен от зелен айтоски камък (андезит) в края на XIX век на мястото на остарял дървен мост по план на варненския градски инженер Павел Каракулаков. До моста се намирала дребна сграда с фенер, където се събирали таксите за импортираните във Варна артикули – дърва за огрев, плодове, зеленчуци и други артикули. Те се доставяли от околните села с каруци. След моста стартира Евксиноградското шосе.
Освен Зеления мост, по това време съществували още два дървени моста (на мястото, където бул. " Осми крайморски полк “ и ул. " Ген. Колев “ пресичат бул. " Цар Освободител “). И трите моста са съборени след 1930 година и каналът е засипан. На негово място се оформя необятен бул., който от 1 май 1932 година получава името " Цар Освободител “.
И на горната фотография (правена преди близо 100 години), и на долната се вижда постройката на Икономическия университет.
Основният камък на Търговското учебно заведение, както се е казвал университета тогава, е подложен на 18 октомври 1911 година Инициатор е Варненската търговско-индустриална камара, а постройката е по план на арх. Никола Лазаров. В недодялан градеж тя е издигната през 1913 година Окончателно е приключена през 1914 година, като учебното заведение се настанява на партерния етаж, а останалата част е заета от наши и непознати бойци, употребява се за болница и други цели. В разнообразни интервали постройката претърпява огромни преустройства и пристроявания. Скулптурната декорация е дело на Кирил Шиваров.
Не закъснява и появяването на първото българско висше комерсиално учебно заведение. Идеята за основаването му е плод на стопанския и културния напредък, присъщ за края на първото десетилетие на предишния век, и на повишената нужда от стопанско обучение. В началото на ХХ в. гр. Варна се утвърждава като един от главните търговски центрове на България. През 1911 година ръководителите на Варненската търговско-индустриална камара обмислят опцията да се сътвори Висше комерсиално учебно заведение, само че избухналата война забавя реализирането на тази концепция. Решение за основаването му се взема през 1914 година на ХХI сесия на Търговско-индустриалната камара.
Отпуснати са средства за бъдещия университет, само че откриването му става на 14 май 1920 година след решение на ХХV сесия на Варненската търговско-индустриална камара. На тази дата се слага началото на българското висше икономическо обучение. Институциализирането на първото българско Висше комерсиално учебно заведение е осъществено на 28 септември 1920 година със заповед на тогавашния министър на търговията, индустрията и труда. Така се основава вторият български университет.
Ръководството на учебното заведение се поверява на Върховен учебен съвет. Учебните занятия стартират през есента на 1921 година в постройката на комерсиалната гимназия, чийто трети етаж е издигнат особено за потребностите на висшето учебно заведение. Те се откриват тържествено в актовата зала 101 с благословията на Варненско-Преславския митрополит Симеон. Приветствие сервира и персонално цар Борис III. Присъстват членовете на комерсиалната камара, банкери, търговци, индустриалци.
Той се е намирал до постройката на настоящия Икономически университет. Тогава е пресичал улица " Каналска ", в този момент бул. " Цар Освободител ".
В края на Първата международна война град Варна се простира до улица " Каналска ". Тогава тя е застроена единствено от лявата страна – от другата страна, върху обширното голо поле се издигат единствено казармите на Осми пехотен крайморски полк, Държавната болница и избите на " Димят ". През 1914 година е приключен и градежът на Средното комерсиално учебно заведение. До 1919 година други здания на това място не съществуват.
По това време край улицата минава натурален канал, в който се стичат водите от Франгенското плато и се изливат в морето. При огромното наводняване през 1897 година от мощните дъждове каналът прелива и водата нанася огромни вреди на живеещите по улицата. Това постанова варненската община да предприеме ограничения за разширение и удълбочаване на канала. След 1919 година стартира усиленото застрояване на улица " Каналска “. Някои от обектите по таза улица изцяло са изчезнали, други са претърпели обилни промени.
Големият и доста хубав мост - прочут като зеления, е построен от зелен айтоски камък (андезит) в края на XIX век на мястото на остарял дървен мост по план на варненския градски инженер Павел Каракулаков. До моста се намирала дребна сграда с фенер, където се събирали таксите за импортираните във Варна артикули – дърва за огрев, плодове, зеленчуци и други артикули. Те се доставяли от околните села с каруци. След моста стартира Евксиноградското шосе.
Освен Зеления мост, по това време съществували още два дървени моста (на мястото, където бул. " Осми крайморски полк “ и ул. " Ген. Колев “ пресичат бул. " Цар Освободител “). И трите моста са съборени след 1930 година и каналът е засипан. На негово място се оформя необятен бул., който от 1 май 1932 година получава името " Цар Освободител “.
И на горната фотография (правена преди близо 100 години), и на долната се вижда постройката на Икономическия университет.
Основният камък на Търговското учебно заведение, както се е казвал университета тогава, е подложен на 18 октомври 1911 година Инициатор е Варненската търговско-индустриална камара, а постройката е по план на арх. Никола Лазаров. В недодялан градеж тя е издигната през 1913 година Окончателно е приключена през 1914 година, като учебното заведение се настанява на партерния етаж, а останалата част е заета от наши и непознати бойци, употребява се за болница и други цели. В разнообразни интервали постройката претърпява огромни преустройства и пристроявания. Скулптурната декорация е дело на Кирил Шиваров.
Не закъснява и появяването на първото българско висше комерсиално учебно заведение. Идеята за основаването му е плод на стопанския и културния напредък, присъщ за края на първото десетилетие на предишния век, и на повишената нужда от стопанско обучение. В началото на ХХ в. гр. Варна се утвърждава като един от главните търговски центрове на България. През 1911 година ръководителите на Варненската търговско-индустриална камара обмислят опцията да се сътвори Висше комерсиално учебно заведение, само че избухналата война забавя реализирането на тази концепция. Решение за основаването му се взема през 1914 година на ХХI сесия на Търговско-индустриалната камара.
Отпуснати са средства за бъдещия университет, само че откриването му става на 14 май 1920 година след решение на ХХV сесия на Варненската търговско-индустриална камара. На тази дата се слага началото на българското висше икономическо обучение. Институциализирането на първото българско Висше комерсиално учебно заведение е осъществено на 28 септември 1920 година със заповед на тогавашния министър на търговията, индустрията и труда. Така се основава вторият български университет.
Ръководството на учебното заведение се поверява на Върховен учебен съвет. Учебните занятия стартират през есента на 1921 година в постройката на комерсиалната гимназия, чийто трети етаж е издигнат особено за потребностите на висшето учебно заведение. Те се откриват тържествено в актовата зала 101 с благословията на Варненско-Преславския митрополит Симеон. Приветствие сервира и персонално цар Борис III. Присъстват членовете на комерсиалната камара, банкери, търговци, индустриалци.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ